№ 731
гр. Ямбол, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330101833 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от П. Д. П. против Н. И. М., като се
иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът П. Д. П. не
дължи на ответника Н. И. М. сумите посочени в издадените против ищеца изпълнителен
лист, както следва: сумата от 8 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 21.03.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата от 173 лв. -
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
21.03.2013 г. и сумата от 1200 лв. - разноски представляваща адв. хонорар пред двете
инстанции, поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на осн.
чл.439 ГПК.
С исковата молба се твърди, че изпълнителният лист е бил издаден на *** год. на
основание присъда № *** год. по НОХД № *** год. на ЯРС, потвърдена с Решение № ***
год. по ВНОХД № *** год. по описа на ЯОС, от който момент ищецът бил осъден да заплати
на ответника посочените по изпълнителния лист суми. Сочи се че по този изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело № *** год. по описа на РС Ямбол, като поканата за
доброволно изпълнение била връчена на ищеца на *** год.. Твърди се че последното
валидно изпълнително действие, отбелязано на гърба на изпълнителния лист било
извършено на 02.10.2017 год., като по силата на закона перемпцията била настъпила на
02.10.2019 год., като изп. дело било прекратено на осн. Чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на 30.05.2022
год., а на 18.05.2023 год. била депозира по изп.дело молба от ответника-взискател на
основание която изп. лист му бил върнат. На основание същият изпълнителен лист, в
началото на м.април 2024 год., при ЧСИ И. Х., с район на действие ЯОС било образувано
1
изпълнително дело № *** год., за което ищецът получил съобщение в средата на м.април
2024 год. Поддържа се че към датата на образуваното новото изпълнително дело вземането
се явява погасено по давност, тъй като били изминали повече от пет години от последното
валидно изпълнително действие, както и че без правно значение за давността е прекратяване
на изпълнително дело № *** год. по описа на РС Ямбол поради настъпила перемпция.
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.К. Д. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа исковата претенция като основателна и се иска от съда да я уважи. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като в
съдебно заседание се явява лично и в хода на делото по същество поддържа, че вземането не
е погасено по давност. Сочи че през това време не е получил нищо, колкото и опити да
правили ищецът нямал нищо на негово име, движимо или недвижимо имущество.
Прикривал се и нямал нищо на негово име. Работил без договори. Счита че дори и да
изтекла давност, той не е изпълнил това, за което е осъден. Смята, че ищецът му дължи тези
суми.
Доказателствата по делото са писмени, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и
логическо единство, във връзка със становищата на страните и въз основа на закона, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и е установено от приложените писмени доказателства, че на
основание Присъда № *** год. по НОХД № *** год. на ЯРС, потвърдена с Решение № ***
год. по ВНОХД *** год. на ЯОС, е издаден на *** год.изпълнителен лист, според който
ищецът П. Д. П. е осъден да заплати на ответника Н. И. М. сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 21.03.2013 год. до окончателното и изплащане,
сумата от 173,98 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.03.2013 год. до окончателното и
изплащане, сумата от 600 лева разноски по делото пред Районен съд Ямбол, както и сумата
от 600 лева представляваща разноски във въззивното производство.
Въз основа на този изпълнителен лист, по молба от ответника Н. И. М. от *** год. е
образувано изпълнително дело № *** год. по описа на СИС при ЯРС.
Видно от приложеното по настоящото производство изпълнително дело № *** год. по
описа на СИС при ЯРС с Разпореждане на ДСИ от 02.10.2017 год., за 17.10.2017 год. от
10,30 ч. е бил насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника по изпълнителното
дело /ищец в настоящото производство/, находящи се в дома му. На 17.10.2023 год. е бил
съставен и протокол за опис на движимо имущество, в който ДСИ отразил, че за насрочения
за същия ден опис, не бил извършен, тъй като не били открити секвестируеми вещи,
собстевност на длъжника.
Други действие по изпълнението след 17.10.2017 год. не били извършени, като видно
2
от материалите по изпълнителното дело след 17.10.2017 год. е била извършена единствено
справка за наличие на трудови договори на длъжника /ищец в настоящото производство/,
като с Постановление от 30.05.2022 год. на ДСИ при ЯРС на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 642 по описа на ДСИ
пир ЯРС.
С молба от 18.05.2023 год. ответника-взискател по изп.дело поискал да му бъде върнат
изпълнителния лист.
Ответника не твърди, а и липсват доказателства по делото да са били извършени други
изпълнителни действия за събиране на вземането по изпълнителния лист след 17.10.2017
год. като на 04.04.2024 год., въз основа на същия изпълнителен лист с молба от същата дата
от ответника Н. И. М. е било образувано ново изпълнително дело против ищеца, а именно
ИД № *** по описа на ЧСИ *** И. Х. с район на действие Окръжен съд Ямбол.
С молбата е било поискано пълно проучване на ищеца-длъжник, налагане запор на
банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, възбрана на недвижими имоти, опис и
продажба на имущество на длъжника. По тава изпълнително дело са били извършени
справки за банкови и платежни сметки на длъжника, справки от НБД Население, справки за
трудови договори на длъжника, справки от НАП за наличие/липса на задължения, справки за
имоти - движими и недвижими вещи, изпратено е било и съобщение/покана за доброволно
изпълнение до длъжника по образуваното изпълнително дело. Издадена от ЧСИ е била и
фактура за дължимите от взискателя авансово такси в размер на 74,60 лева, но липсват по
изпълнителното дело доказателства същите да са били заплатени от взискателя - Н. И. М..
При така установената безспорна между страните по делото фактическа обстановка, от
правна страна съдът приема следното:
С иска ищецът по същество цели да установи недължимост на вземанията, за
събирането на които са предприети принудителни изпълнителни действия по изп.дело ***
по описа на ЧСИ *** И. Х. с район на действие Окръжен съд Ямбол въз основа на
изпълнителен лист от *** год., издаден въз основа на Присъда № *** год. по НОХД № ***
год. на ЯРС, потвърдена с Решение № *** год. по ВНОХД *** год. на ЯОС, като се позовава
с исковата молба на изтекла след 02.10.2017 год., а хода на делото по същество след
17.10.2017 год. погасителна давност.
Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане за защита обосновават правно
основание на иска чл. 439 ГПК, според който длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на длъжника по
реда на чл. 439 ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на принудително
изпълнение, като предмет на установяване е липсата на изпълняемо срещу него право.
Последица от уважаване иска по чл. 439 ГПК е прекратяване изпълнението - чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК, от което се извежда правният интерес от исканото установяване недължимост
3
на вземанията, обективирани в изпълнителния лист, изпълнително основание, въз основа на
което е образувано изпълнителното дело.
Давността като институт на материалното право представлява изтичане на определен в
закона срок от време, през който кредиторът бездейства, последица от което е погасяване
правото да иска принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане продължава да
съществува като естествено право и може да бъде изпълнено доброволно от длъжника,
аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.
В настоящия случай процесните вземания са установени със съдебно решение, поради
което и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностният срок за погасяването им е 5 години. Съгласно
чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи
и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
Последното изпълнително действие по образуваното изп.дело № *** год. по описа на
СИС при ЯРС въз основа на изпълнителния лист е извършено на 17.10.2017 год.,
следователно по това дело давността е прекъсната на 17.10.2017 год., след което е започнала
да тече нова погасителна 5-годишна погасителна давност, като след тази дата и по това
изпълнително дело не са били извършени други конкретни изпълнителни действия, насочени
към принудително изпълнение на вземанията.
Петгодишния давностен срок, считано от 17.10.2017 год. изтича на 17.10.2022 год.
При съобразяването действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. и за преодоляване на последиците /обн. ДВ. бр. 28 от 24 март 2020 г. /, според който за
времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти, както и разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
4
/обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. /, според която сроковете, спрели да текат по силата на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 г., продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на закона, т.е.
от 21.05.2020 г., то за периода 13.03.2020 г. -20.05.2020 г. от 69 дни давност не е текла.
Предвид спирането на течението на давността за срок от 69 дни, то петгодишния срок,
считано от 17.10.2017 год. е изтекъл на 25.12.2022 год.
Към 04.04.2024 г., когато ответника е подал молбата за образуване на изп.дело № ***
по описа на ЧСИ *** И. Х. с район на действие Окръжен съд Ямбол въз основа на
изпълнителния лист от *** год, правото му да иска принудително изпълнение на вземанията
по този изпълнителен лист е погасено по давност, поради което и вземанията,
обективирания в изпълнителния лист са недължими.
Предвид гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск с предмет
установяване недължимост на вземанията по издадения на *** год. изпълнителен лист за
сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.03.2013 год. до
окончателното и изплащане, за сумата от 173,98 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 21.03.2013 год. до окончателното и изплащане, както и за разноски пред ЯРС
и във въззивното производство в общ размер на 1 200 лева, като доказан и основателен
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените в производството разноски съобразно уважения размер на иска, искане
за което е направено своевременно още с исковата молба. По делото са установени разноски
на ищеца в общ размер на 1 402 лева, от които: 378 лева – заплатена държавна такса, 1 000
лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 24 лева – заплатена такса за изготвяне на
копие от изп.дело № *** по описа на ЧСИ *** И. Х. с район на действие Окръжен съд
Ямбол /по което изп.дело е приложен приходен касов ордер/, поради което и с оглед изхода
на спора ответникът следва да му заплати сума от 1 402 лева – разноски.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че П.
Д. П. с ЕГН **********, с адрес: с.К., общ.Т., обл.Я., ул.“***, НЕ ДЪЛЖИ на Н. И. М. с
ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***, сумите посочени в изпълнителен лист от *** год.,
издаден въз основа на Присъда № *** год. по НОХД № *** год. на ЯРС, потвърдена с
Решение № *** год. по ВНОХД *** год. на ЯОС, както следва: сумата от 8 000 лв. –
главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
5
законната лихва, считано от датата на увреждането - 21.03.2013 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 173 лв. - имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 21.03.2013 г. и сумата от 1200 лв. - разноски представляващи
адвокатски хонорари пред двете инстанции, предмет на принудително изпълнение по
образуваното изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** И. Х. с район на действие
Окръжен съд Ямбол, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. И. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на П. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 1 402,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6