РЕШЕНИЕ
№ 1159
гр. Пловдив, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20245300501463 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК-***против решение
№ 1499/04.04.2024г.,постановено по гр.д.№ 7370/22г.по описа на ПдРС,1-ви гр.с.,с което е
осъдена „УниКредит Булбанк“АД да заплати на Й.Д. Т.,ЕГН-**********,на осн.чл.79,ал.1 от
ЗПУПС сумата от 6110лв.,представляващи средствата от извършена на 08.01.2021г.
неразрешена платежна операция с дигитализирана банкова карта на ищеца,издадена от
„УниКредит Булбанк“АД към банкова сметка ***,както и сумата от 172,22лв.лихва за забава
за периода от 12.01.2021г.до 22.05.2022г.,ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 6110лв.,считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.05.2023г.
до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното
решение,иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.Претендират се разноски,прави
се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на въззиваемата страна.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия- Й. Д. Т.,ЕГН-**********,с който оспорва
жалбата като неоснователна по изложени съображения.Иска потвърждаване на атакуваното
решение и претендира разноски пред въззивната инстаниция.
Въззивната жалба е процесуално допустима,изхожда от активно легитимирана
страна,подадена е в срок и против обжалваем съдебен акт.
Съгл.разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение,по допустимостта му-в обжалваната му част,а по
1
правилността на фактическите и правни констатации-само въз основа на наведените във
въззивната жалба оплаквания,като проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд.
Разгледана по същество,въззивната жалба е неоснователна.
При така очертаните правомощия,като взе предвид събраните доказателства по
делото,доводите и възраженията на страните,съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Пред ПдРС са предявени искове от Й.Д. Т. против „УниКредит Булбанк“АД с правно
основание чл.79 от ЗПУПС и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6110лв.-
главница,представляваща стойност на извършена на 08.01.2021г.неразрешена платежна
операция с дигитализирана банкова карта на Й. Т.,издадена от ответната банка и сумата от
172,22лв.мораторна лихва върху главницата за периода от 12.01.2021г.до 22.05.2022г.
В исковата молба се посочва,че на 08.01.2021г. с дигитализирана банкова карта, чиято
пластика е издадена от ответника към банкова сметка *** на името на ответника,е
извършена неразрешена платежна операция на стойност 6110лв.на ПОС терминал в обект на
магазин „Технополис“,находящ се в гр.София,като операцията е станала чрез
дигитализирана банкова карта в мобилно телефонно устройство.Ищецът поддържа,че е
собственик на СИМ карта с телефонен номер ***, като договорът за нея е сключен от
„Дитекс 13-М“ ЕООД,в което дружество Т. работи,и това е телефонният номер,който същият
е предоставил на ответника при сключване на договор за предоставяне на услуга „Булбанк
Мобайл“.Твърди се също,че на 08.01.2021г. от неизвестно лице е осъществен неправомерен
достъп до потребителски профил на дружеството „Дитекс 13- М“ ЕООД,като за три от СИМ
картите на дружеството,включително тази на ищеца, е извършена смяна на СИМ карта,при
което телефонният номер на Т. е активиран на друга СИМ карта.Твърди се,че трето лице е
успяло да дигитализира банковата карта на ищеца на своя телефонен апарат,на който е
поставило СИМ карта с номера на същия.На 08.01.2021г.ищецът установил,че с негова карта
е извършена неразрешена платежна операция,за което веднага подал заявление за
рекламация в офис на ответника,но въпреки това платежната операция била извършена от
доставчика на платежни услуги и осчетоводена на 11.01.2021г.,а рекламацията била
отказана.С писмо от 12.01.2021г.ответникът отказал да възстанови сумата на рекламацията с
мотив,че не носи отговорност за извършената неразрешена платежна операция.Било
инициирано помирително производство,завършено с отправено помирително предложение
към двете страни,което обаче банката отхвърлила.Ищецът поддържа,че се касае за
неразрешена платежна операция,която не е извършена от него и счита, че банката е следвало
да възстанови средствата до края на следващия работен ден, след като е била уведомена,
като същата е изпаднала в забава,за което дължи и лихва за забава за процесния
период,посочен в исковата молба.
Ответникът с писмения отговор е оспорил исковете,включително е оспорил
твърдението,че банката не е изпълнила задълженията си за индивидуализация на ищеца като
неин клиент.Не се оспорва сключения между банката и ищеца договор за предоставяне на
услугата „Булбанк Мобайл“, както и това, че по искане на ищеца от 20.03.2018г.мобилното
приложение „Булбанк Мобайл“ е активирано за устройство с мобилен номер ***,за който
номер е сключен договор между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
(„VIVACOM“)и дружеството “Дитекс-13М“ ЕООД - трето лице.Посочва се,че СИМ картата
за този телефонен номер първоначално е активирана в мрежата на VIVACOM от
дружеството „Дитекс-13М" ЕООД,а на 08.01.2021г.е извършено действие по активиране на
нова СИМ карта ***за същия номер *** от дружеството “Дитекс-13М“ ЕООД. Действията
били извършени през профила на “Дитекс-13М“ ЕООД ditex ***@***.*** в Му VIVACOM
чрез въвеждане на потребителско име и парола.Ответното дружество твърди,че действията
2
по активиране на СИМ карта *** за номер *** Му VIVACOM са извършени лично от ищеца
Й. Т., тъй като той е имал и е осъществил достъп до профила *********@***.** и е
регистрирал новата СИМ карта за посочения телефонен номер.Ако действията по
регистриране на новата СИМ карта не били извършени лично от ищеца Й. Т.,то това било
направено от трето лице без знанието на ищеца,но станало възможно поР. нарушение на
задължения на ищеца по договора му с банката и на Общите условия.Нарушението на
задълженията на ищеца се изразявали в това,че ищецът заявил пред банката като средство за
индивидуализация мобилен номер (***),който не е регистриран на негово име,а на трето
лице - дружеството “Дитекс-13М“ ЕООД, който номер можел да бъде активиран на нови
СИМ карти от всяко лице, различно от ищеца,имащо достъп до профила на дружеството
“Димекс-13М” ЕООД - ********@***.** в Му VIVACOM.
Отделно се поддържа,че потребителското име и паролата за достъп до профила ditex
***@***.*** в My VIVACOM неправомерно били разкрити на трети лица,което е направило
възможно трети лица, различни от ищеца, да регистрират нова СИМ карта за мобилен номер
***.С оглед на което, в случай че процесната платежна операция от 08.01.2021г. била
извършена без знанието на ищеца,банката не дължала на ищеца възстановяване на сумите
по операцията.Посочва се,че банката не носи отговорност в случаи,в които средството за
индивидуализация на клиента - мобилният номер на клиента, съответно, СИМ картите,на
които може да бъде активиран този номер,не са под контрола на клиента,а са под контрола
на трети, неизвестни лица, различни от клиента, които имат достъп до профила ditex
***@***.*** в Му VIVACOM чрез съответните потребителско име и парола.
Банката-ответник посочва в отговора си,че още при активирането на приложението
„Булбанк Мобайл“ на мобилно устройство на ищеца е приложила задълбочено установяване
идентичността на ищеца в качеството му на клиент — ползвател на услугата,съгласно
изискванията на чл.100,ал.1 от ЗПУПС.Банковата карта на ищеца била добавена в дигитален
портфейл на ищеца след успешна автентикация в „Булбанк Мобайл“ на 08.01.2021г.в
04:36ч.,като при това добавяне банката приложила задълбочено установяване идентичността
на ищеца по смисъла на чл.100, ал.1 от ЗПУПС,като е използван елементът притежание
(мобилно устройство и СИМ карта,на които е активен мобилен телефонен номер *** и на
които ищецът е активирал мобилното приложение „Булбанк Мобайл“),както и елементите
знание и характерни особености (парола за достъп или биометрия).Процесната платежна
операция от 08.01.2021г. била осъществена на реален ПОС- терминал в търговски обект чрез
дигитализирана карта в мобилно устройство с операционна система Android и потвърдена с
избран от ищеца метод за отключване - ПИН, начертаване на шаблон или пръстов
отпечатък.Посочва се,че при извършване на плащането на 08.01.2021г.дигитализираната
карта в търговския обект също било приложено задълбочено установяване идентичността на
платеца,и по-конкретно бил използван елементът притежание (мобилно устройство и СИМ
карта,на които е активен мобилен телефонен номер *** и на които ищецът е активирал
мобилното приложение „Булбанк Мобайл“),както и елементите знание и характерни
особености - ПИН, начертаване на шаблон или пръстов отпечатък.При осъществяване на
процесната платежна услуга банката използвала правомерно платежното нареждане и
неговите персонализирани защитни характеристики,съобразно своите правила и
процедури,по изпълнение на разплащания чрез поддържаната система за онлайн платежни
услуги.
От друга страна се твърди,че ищецът не използвал процесната платежна услуга
съобразно условията за нейното използване,с което нарушил с груба небрежност
задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, точка 23 от раздел VI от Общите условия,чл. 3 от
Договора за мобилно банкиране и Препоръките за сигурност. Поддържа се,че Т. е
предоставил на трето лице средствата за електронна идентификация и авторизация-като
данните за потребителско име,парола за онлайн банкиране,данни за номера на пластиката на
банковата карта,и по този начин не опазил поверителността и целостта на
3
персонализираните си средства за сигурност за достъп до услугата мобилно банкиране,не
опазил в тайна всички свои средства за електронна идентификация в услугата „Булбанк
Мобайл”- нарушение на чл. 75, т. 1 и г. 3 ЗПУПС.Излагат се доводи,че процесната платежна
операция била извършена от устройство и чрез използване на персонализирани защитни
характеристики,намиращи се под контрола на ищеца,тъй като платежните операции са
авторизирани чрез потребителско име, парола на ищеца и въвеждане на еднократен
оторизационен код, изпратен от банката до ищеца чрез SMS, като ищецът бил длъжен да
пази в тайна всички свои средства за електронна идентификация в услугите Булбанк онлайн
и „Булбанк Мобайл“,които се ползват само и изключително от лицата с разпоредителни
права по сметките му и право на достъп до услугата Булбанк онлайн,като създаде условия,
изключващи всякаква възможност за неправомерен достъп от трети лица.Т.е.тезата на
ответника,изразена в писмения му отговор е,че ищецът е проявил груба небрежност,която и
най-небрежният ползвател на платежен инструмент не би допуснал,а според чл.80,ал.З от
ЗПУПС банката не носела отговорност за неразрешени платежни операции,когато платецът
е причинил загубите,свързани с неразрешени платежни операции,със свое неизпълнение на
едно или повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС при условията на груба
небрежност.Ето защо счита, че платежната операция била разрешена от ищеца, защото били
спазени редът и начинът, уговорени между страните за даване на съгласие.Твърди се,че
банката изпълнила транзакцията в съответствие с редовно от външна страна нареждане на
лице,което се е идентифицирало с потребителско име и парола.По силата на сключения
между страните договори и Общи условия потребителското име и паролата били известни
само на платеца и последният бил длъжен да опазва поверителността и целостта на
персонализираните си средства за сигурност за достъп до услугата, в това число SIM карта и
номер на пластика на банкова карта.Ето защо банката действала добросъвестно,като
положила необходимата грижа на добрия търговец за идентификация на
потребителя,установявайки,че преводът е бил извършен от оторизирано лице,притежаващо
всички идентификационни белези на потребителя,с оглед на което за нея възникнало
задължение да изпълни платежното нареждане.
На следващо място с отговора се оспорва твърдението в исковата молба, че на
08.01.2021г. бил осъществен неправомерен достъп от неизвестно лице до потребителски
профил на дружеството „Дитекс 13-М“ ЕООД - в Му Vivacom,като за три от SIM картите на
„Дитекс 13-М” ЕООД, включително тази на ищеца, е била извършена смяна на SIM
карта,при което телефонният номер на ищеца е бил активиран на друга SIM карта,а не
тази,намираща се в телефонния му апарат.Поддържа се,че за това твърдение не са
ангажирани доказателства от ищеца.Смяната на SIM картата била извършена от ищеца Й. Т.
или от лице,което не само е имало достъп до профила на ищеца в платформата „MY
VIVACOM” за смяна на SIM-картата,но е разполагало и с номера на пластиката на банковата
карта на ищеца и неговият ЕГН за използване на услугата „Булбанк Мобайл”,което пък
означавало,че в нарушение на закона, договорите и Общите условия ищецът неправомерно е
разгласил пред трето лице своите персонализирани защитни характеристики и е предоставил
възможност на трето лице да получи SMS съобщение с еднократен код,оторизиращ
съответната транзакция.Предоставянето от ищеца на достъп до профила на мобилния си
номер на трето лице представлявало проява на гpyбa небрежност в договорните отношения
между ищеца и банката, и по конкретно т. 23, раздел VI от Общите условия.
По делото са събрани писмени доказателства,както и гласни такива-разпитан е един
свидетел на ищеца-К. Т.а,негова майка,изготвена е и е приета СТЕ от в.л.А.К..
Фактическата обстановка по делото е изчерпателно описана в атакуваното
решение,поР. което въззивния съд не намира за нужно да я преповтаря.Въз основа на анализа
на събраните по делото доказателства районният съд е стигнал до извода,че платежната
операция от 08.01.21г.не е разрешена операция,тъй като за изпълнението не е дадено
съгласие от ползвателя на услугата,а ищецът,върху когото лежала доказателствената
4
тежест,не успял да докаже,че ищецът доброволно е предоставил на трето лице
персонализираните си средства за сигурност,(т.е.не е налице умишлено неизпълнение на
задължението по чл.75,ал.3 от ЗПУПС),нито е проявил груба небрежност чрез неполагане на
грижа за съхранение и за използване на персонализираните защитни характеристики на
платежния инструмент,така че те да не станат достояние на трети лица.
Въззивната инстанция намира тези изводи на ПдРС за правилни.
По делото е безспорно наличието на договор между страните за предоставяне на
услугата Булбанк Мобайл и издаване на пластика на банкова карта,както и че в срока на
действие на предоставената карта е извършена платежна операция на стойност 6110лв.на
ПОС терминал в обект на магазин Техонополис,находящ се в гр.София,чрез дигитализирана
банкова карта в мобилно телефонно устройство.Тези обстоятелства се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателства-искане за ползване на услуга Булбанк-
онлайн, договор за предоставяне на услуга Булбанк Мобайл и два броя инструкции за
инсталиране и активиране на Булбанк Мобайл, като потребителят е удостоверил с подписа
си от 20.03.2018г. получаването на потребителско име и парола в запечатан плик със сериен
№ 10990894. Извършването на операциите се установява от представената по делото
информация за сметка за период 08.01.2021г. – 11.01.2021г., видно от което на 08.01.2021г. е
извършена платежна операция на стойност 6110лв. на ПОС терминал в обект на магазин
Технополис, находящ се в гр. София.
Съгласно чл.78,ал.1 от ЗПУПС,когато ползвателят на платежна услуга твърди,че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция,доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване на автентичността на платежната операция,нейното точно
регистриране,осчетоводяването,както и това,че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата,предоставена от доставчика на платежни услуги.
В случая ищецът в качеството си на платец,(респ.ползвател на платежна
услуга),твърди изрично в исковата молба,че не е разрешавал извършване на процесната
платежна операция от 08.01.21г.,а тежестта на доказване,че тя е разрешена и точно
извършена е върху ответника.
В чл.78,ал.3 от ЗПУПС е посочено какво означава установяване на автентичността-
това е процедура,която позволява на доставчика на платежна услуга да провери
правомерното използване на конкретен платежен инструмент,включително неговите
персонализирани средства за сигурност.Чл.78,ал.4 от ЗПУПС,(който възпроизвежда нормата
на чл.72,т.2 от Директива(ЕС) 2015/2366 на Европейският парламент и на Съвета от
25.11.2015г.за платежните услуги на вътрешния пазар),предвижда,че когато ползвателят на
платежна услуга твърди,че не е разрешавал платежна операция,регистрираното от
доставчика на платежни услуги,(вкл.от доставчика на услуги по иницииране на
плащане,което е приложимо) използване на платежен инструмент не е достатъчно
доказателство,че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е
действал чрез измама,или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията си по чл.75 от ЗПУПС.Тълкуването на чл.78,ал.1 и ал.4 от ЗПУПС
недвусмислено сочи,че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна
операция,макар и наредена чрез договорения платежен инструмент,е възложен в тежест на
доставчика на платежната услуга.Неблагоприятните последици от изпълнението на
неразрешената платежна операция,която е наредена чрез приетия от страните платежен
инструмент,ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на
ответника,че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на
платеца неизпълнение на съществените задължения,вменени му във връзка с използване на
платежния инструмент.В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.80,ал.3 от
ЗПУПС,която предвижда платецът да понася всички загуби,свързани с неразрешени
5
платежни операции,когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или
повече от задълженията си по чл.75 умишлено или поР. груба небрежност.
Следователно,с оглед на цитираните правни норми,въззивният съд приема,че за да
бъде ангажирана отговорността на банката като доставчик на платежни услуги за
изпълнението на неразрешена платежна операция по сключения между нея и ищеца като
ползвател на услугите договор,е достатъчно Т. само да твърди,че платежната операция не е
разрешена,каквото твърдение в случая е направено с исковата молба.Законът в конкретния
казус възлага на банката да установи при условията на пълно и главно доказване
конкретните факти,при които тази отговорност не възниква или нейното ангажиране се
изключва и съответно предявеният иск по чл.79,ал.1 от ЗПУПС се отхвърля,като фактите са
следните:
-че платежната операция е автентична,че е точно изпълнена и не страда от
техническа повреда или друг недостатък,като съгласно изричното предписание в закона това
не се доказва при установяване единствено на факта,че от доставчика на услуги е
регистрирано,че конкретната платежна операция е наредена или извършена чрез използване
на платежен инструмент;
-че при иницииране на платежната операция,извършена чрез използване на платежен
инструмент платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не
е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 от ЗПУПС.
В настоящия случай банката-ответник не е представила при условията на пълно и
главно доказване доказателства,че процесната платежна операция от 08.01.21г.,осъществена
чрез използвания платежен инструмент-дигитализирана дебитна карта чрез услугата
„Булбанк мобайл“,е автентична и разрешена от платеца.Ищецът не може да бъде държан
отговорен,когато персоналните характеристики на платежния инструмент са ползвани за
престъпна дейност,за каквато има данни по делото (справка на СГП,от която е видно,че на
В.Г. е повдигнато обвинение по досъдебно производство във връзка с използването от него
на процесния платежен инструмент-електронна карта,издадена от ответника и с титуляр
ищеца,на 08.01.21г.),на която престъпна дейност е станал жертва Т. и за защита срещу която
той не разполага със специални знания и умения,за да ги предвиди и съответно адекватно да
се защити или предпази.С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги
е поставен в по-неблагоприятно положение,но той е икономически по-силната страна,а
спецификата на банковата дейност изисква да се поема разумен риск,като издаването на
платежни инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране,каквото
е и кридитирането.Както съществува риск за банката от невъзстановяване на суми по
предоставен кредит,така има риск и от неправомерно използване на платежни инструменти.
Неблагоприятните последици от неангажирането на достатъчно доказателства в
случая са за ответника,поР. което въззивната инстанция също счита,че платежната операция
от 08.01.21г.е неразрешена по смисъла на чл.70,ал.1,изр.2 от ЗПУПС и изпълнението от
банката е основание за ангажиране на отговорността по чл.79,ал.1 от ЗПУПС като
субект,имащ качеството на доставчик на платежни услуги.
Въззивният съд намира,че не са налице основания за освобождаване от отговорност
на ответника като доставчик на платежни услуги и доколкото не се доказа по делото да е
налице умисъл или груба небрежност на ищеца.Ответникът е релевирал правоизключващо
възражение с правна квалификация чл.80,ал.3 от ЗПУПС поР. неизпълнение от страна на
ищеца на задълженията му по чл.75,т.3 от ЗПУПС.
Съгласно цитираната разпоредба ползвателят на платежни услуги,който има право да
използва определен платежен инструмент,има задължението след получаване на платежния
инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите
персонализирани средства за сигурност,включително да не записва каквато и да е
6
информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява
такава информация заедно с платежния инструмент.Доказването на фактите по чл.75,т.3 от
ЗПУПС,както е посочено по-горе,също е поставено в тежест на доставчика на платежни
услуги,като заключение за това,че платецът умишлено или при груба небрежност не е
изпълнил задълженията си,не може да се направи само от факта на използване на платежния
инструмент,което е регистрирано от банката,а трябва да бъдат установени конкретни факти
относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при изпълнение
на задълженията му.
По делото не са събрани обаче доказателства ищецът доброволно и цeленасочено да е
предоставил ПИН кода на телефонното устройство,ПИН кода за вход в „Булбанк
мобайл“,ЕГН-то си и пълния номер на картата на трето лице,поР. което не е налице
умишлено неизпълнение на задължението по чл.75,т.3 от ЗПУПС.Не се доказва,включително
от показанията на св.К. Т.,наличието и на груба небрежност от страна на ищеца като
неполагане на грижа,която би положил и най-небрежният човек при подобни условия.
Задължението за опазване на данните и персонализираните средства за сигурност на
платежния инструмент изисква предприемане на всички разумни действия за запазването им
в тайна.А разумните действия при платежен инструмент,представляващ електронна карта се
свеждат до съхраняването й по начин,изписаните върху нея данни да не станат достояние на
трети лица,както и запазване в тайна на ПИН кода,включително той да не се записва върху
картата,(в случая-в мобилното устройство,на което се намира картата),за да не се съхранява
информацията на същото място като картата.
По делото се установява,че за извършването на платежната операция е необходимо
реактивирането на приложението,чрез което е извършена оспорваната
трансакция,предхождано от прехвърлянето на тел.номер на ищеца на друга SIM карта през
потребителския профил на “Дитекс-13М“ ЕООД в „My Vivacom“ и осъществяването на
платежната операция от мобилно устройство,което не е на ищеца,доколкото неговият
телефон е „SAMSUNG“,а от друг телефон,марка „HUAWEI“.Разрешаването на трансакцията
е осъществено от лице,което е разполагало едновременно с идентификационните данни на
ищеца (потребителско име и парола),но също и с физически достъп до мобилен апарат със
SIM карта,на която е прехвърлен телефонния номер на Т.,до който апарат е изпратено
съобщението с кода за потвърждение.
Вещото лице в обясненията си,дадени в съдебно заседание посочва,че може да се
направят няколко предположения какво се е случило,включително,че някой друг,а не
ищеца,може да осигури пълнотата на индивидуализиращите белези на операцията,но при
тези данни,с което вещото лице е разполагало,е много трудно да се каже как точно се е
случило всичко.
Предвид изложеното,липсват доказателства за конкретно поведение на ищеца,което
да сочи на непредприемане от него на всички разумни действия за опазването в тайна на
данните на дебитната карта и на ПИН кодовете.Следователно извършената на
08.01.2021г.трансакция,макар и наредена чрез уговорения платежен документ,представлява
неразрешена платежна операция,за която не са изпълнени условията на чл.80,ал.3 от
ЗПУПС.За нея доставчикът на платежни услуги-банката,е бил уведомен своевременно и
дължи възстановяване на нейната стойност,до какъвто извод е стигнал и първостепенния
съд.Ето защо ПдРС е уважил изцяло предявеният иск с правно основание чл.79,ал.1 от
ЗПУПС.Решението в тази му част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Решението е правилно и в частта,с която е уважен и иска по чл.86 от ЗЗД за
мораторни лихви,доколкото същият се явява акцесорен на главния иск,който съдът е приел
за основателен и доказан в пълен размер.Установено е и изпадането в забава на ответника за
процесния период,а размерът на този иск правилно е изчислен от съда с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва.Предвид изложеното атакуваното решение на ПдРС
7
следва да се потвърди изцяло.
Разноски:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на осн.чл.78,ал.3 от ГПК следва
да се осъди жалбоподателят да заплати в полза на въззиваемата страна направените пред
настоящата инстанция разноски за адв.възнаграждение съгласно представения ДПЗС и
списък на разноските.Претендираният размер на адв.възнаграждение е 1000лв.Настоящата
инстанция намира за основателно възражението за прекомерност на
адв.възнаграждение.Същото следва да бъде определено в размер на 800лв.с оглед цената на
иска (обжалвания интерес),фактическата и правна сложност на делото и обема от правни
действия,извършени от пълномощника на въззиваемия във въззивното производство.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1499/04.04.2024г.,постановено по гр.д.№ 7370/22г.по
описа на ПдРС,1-ви гр.с.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК-***,със седалище *** да заплати на Й. Д.
Т.,ЕГН-**********,сумата от 800(осемстотин)лв.за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8