Решение по дело №1334/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 611                                            20.11.2019 г.                         гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен,  ГРАЖДАНСКО отделение,  ІІ състав,

на пети ноември две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание, в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ :           ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                                                    АТАНАС АТАНАСОВ

                                                                  

Секретар : Катерина Маджова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1334 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.267- 268 във вр. с чл.163- 169 във вр. с чл.178-194 и чл.201 от ГПК и във вр. с чл.31, ал.1 и 2 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата от единия ответник М.П. *** против Решение  № 52/03.05.2019г. по гр.д. № 254/2018г. по описа на РС- Гълъбово, с което са били уважени изцяло предявените искове за установяване унищожаемостта на пълномощно с нотариално заверен подпис и нотариално заверено съдържание, поради факта, че наследодателката на ищцата на е могла да разбира или ръководи действията си към момента на упълномощаването, за установяване на унищожаемостта на последваща след пълномощното сделка- договор за дарение поради липса на представителна власт на пълномощника на дарителя, за установяване на унищожаемостта на последваща след пълномощното сделка- договор за дарение, поради липса на представителна власт на пълномощника на дарителя. Счита, че атакуваното от него първоинстанционно Решение било неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и било необосновано, като сочи подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло атакуваното от него първоинстанционно Решение, като незаконосъобразно и неправилно, и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените против него искове, със законните последици от това. Има нови доказателствени искания- за назначаване на повторно съдебно- психиатрична експертиза и за приемане на едно ново писмено доказателство, или алтернативно за допускане до разпит на един свидетел. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции.

 

Производството по делото е образувано въз основа и на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата от другия ответник В.К.Д. *** против Решение  № 52/03.05.2019г. по гр.д. № 254/2018г. по описа на РС- Гълъбово, в частта му, с която е обявена недействителността на Договор за дарение, сключен от представител без представителна власт с Нотариален акт с вх.рег. №201 от 01.04.2016г., акт №114, том I, дело №103/2016г, по описа на Служба по вписвания при PC Гълъбово, по силата на който Т.Ж.Т. чрез пълномощника си М.П.П. дарява на В.К.Д. собствените си 1/3 идеални части от следните недвижими имоти - Нива с площ от 14,200 дка; Нива с площ от 14,418 дка; Нива с площ от 18,800 дка; Нива с площ от 5,861 дка и Нива с площ от 0,868 дка- всичките находящи се в землището на ***. Заявява, че в тази му част според диспозитива с Решението е обявен за недействителен целия договор, а не само част от него- тази, в която пълномощника на Т.Ж.Т.му дарявал нейната част от посочените земеделски земи, като с този договор и лицето П.М.П. му дарявали своята идеална част от тези земи и това било ясно отразено. Счита, че в тази му част договора не бил атакуван и следвало да остане в сила, съгласно правилото на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Моли настоящия въззивен съд да отмени Решението на РС в тази му част и да постанови ново Решение, с което да отхвърли иска за обявяване недействителността на Договор за дарение, сключен от представител без представителна власт в частта за 1/6 ид.ч., тъй като същите били собственост на П.М.П., и за тези имоти договора не бил атакуван и произвеждал своето действие. Претендира разноските си пред първата и пред въззивната съдебни инстанции. Няма искане за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

 

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивните жалби от ищцата Н.М.П. ***, която заявява, че счита същите за неоснователни и недоказани, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли въззивния съд да остави без уважение всяка една от двете отделни въззивни жалба и да потвърди атакуваното с тях първоинстанционно Решение, като законосъобразно и правилно, със законните последици от това. Относно новите доказателствени искания на въззивника- ответник М.П. *** заявява, че относно искането за назначаване на повторна съдебно- психиатрична експертиза, по процесните съдебни производства вече били назначавани и приемани вече две такива- първата по гр.д.№ 93/2016г. и присъединено към него гр.д.№ 94/2016г./и двете по описа на ОС- Ст.Загора/, и втората по настоящото гр.д.№ 254/2018г. по описа на РС- Гълъбово, като по първата експертиза вещото лице е било извършило и личен преглед на лицето Т.Т., поради което моли ОС- Ст.Загора да не назначава повторна такава. А относно въззивното искане за приемане на писмено Становище от лекар- кардиолог, счита, че то не било нито ново, нито новоузнато обстоятелство и неговото новосъздаване не водело до възможност от приемането на същото, а и въпросния преглед бил извършен от д-р Б.Б.в домът на Т.Т. във връзка с нейно кардиологично заболяване и от проведеното лечение медицинските документи били взети предвид от вещото лице при изготвянето на СПЕ по настоящото производство. Поради което моли настоящия въззивен съд да не приема това ново писмено доказателство по делото.

 

Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери в атакуваната му част Решението на РС, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Първоинстанционният РС- Ст.Загора напълно обосновано, правилно и законосъобразно е изложил в мотивите си, че при така безспорно установените факти, обстоятелства, писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на съдебните експертизи, че въззиваемата Н.П. безспорно е наследник по закон на Т.Ж.Т., б.ж. на ***, починала на 10.02.2018г. Това обуславя процесуалната й легитимация и активния й правен интерес да предяви процесните искове по чл.231, ал.1 и 2 от ГПК. Безспорно е установено още пред първата съдебна инстанция, че наследодателката на ищцата/въззиваемата/ Н.П.- Т.Ж.Т.приживе е притежавала съответна идеална част от процесните наследствени земеделски имоти в землището на ***, ***, ***, като насредодателката Т. се е разпоредила приживе със собствените си идеални части от описаните земеделски имоти чрез пълномощника си- първия въззивник/М.П.П./, в полза на втория въззивник/В.К.Д./ чрез 2 бр. отделни писмени договора за дарение, като и за двете сделки помощника на Т.Ж.Т. - първия въззивник/М.П.П./ се е легитимирал с Пълномощно с удостоверен подпис рег.№1262/29.03.2016г. и с удостоверено съдържание рег.№1263/29.03.2016г. на нотариус Х.С.- ***, като в текста на самото пълномощно е било записано, че Т.Ж.Т.упълномощава М.П.П. и П.М.П. заедно и поотделно да се разпоредят с наследствените й подробно описани земеделски земи, като ги продадат, дарят или заменят, както те намерят за добре. Безспорно пред РС е било доказано по несъмнен начин, че видно от Решение № 403/21.12.2016г. по гр.д.№ 93/2016г. по описа на ОС- Ст.Загора упълномощителката Т.Ж.Т.е била поставена под „пълно запрещение“, тъй като била страдала от заболяване „Друга съдова деменция. Лакунарен към глобарен тип“, което не й позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да преценя последиците им. Като за установяване на обстоятелството, дали наследодателката на ищцата е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към момента на упълномощаването, РС е събрал поредица от гласни доказателства/свидетелски показания/, които е обсъдил подробно, обективно и безпрестрастно, поотделно всяко едно от тях и всички в тяхната съвкупност. В резултат на това и в изпълнение законовото си задължение по чл.172 от ГПК, като е обсъдил всяко едно от тях и ней- вече се е доверил на най- обективното, професионално и безпристрастно/на наториус Спасов/, РС е преценил, че волята на упълномощителката съвпада с изразеното в пълномощното, но не е имал възможност да установи по- глобално способността й да анализира фактите и последиците от тях, за което е била назначена, изслушана и приета съответната съдебно- психиатрична експертиза, която е била категорична, че упълномощителката Т. на 60-г. възраст е получила лек инсулт, в резултат на което е получила атрофия на зрителен нерв и е имала силно ограничено зрение на едното око и от 2012г. е страдала от Застойна сърдечна недостатъчност, Предсърдно мъждене и трептене, както и Последици от мозъчно-съдова болест, след 2013г. състоянието й е определено като Последици от мозъчен инфаркт и през 2016г. тя е била поставена под запрещение поради деменция. Деменцията е заболяване, което се характеризира с прогресиращ дефицит в основните когнитивни функции /памет и интелект/ и съпътстващи телесни и психични промени, причинени от органично заболяване на мозъка. Предвид което въззивният съд споделя напълно фактическия и правен извод на РС, при това й състояние упълномощителката Т. към момента на подписване на пълномощното/29.03.2016г./ не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могла да ги ръководи- т.е. не е можела да изразява правно валидна воля. В резултата е напълно обоснован, доказан и законосъаобразен извода в атакуваното първоинстанционно Решение, че предвид доказаната законова хипотеза на чл.31, ал.1 от ЗЗД, унищожаеми се явяват процесните договори, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, още повече, че самото пълномощното представлява едностранна сделка, за която правилото на чл.31 от ЗЗД се прилага по силата на нормата на чл.44 от ЗЗД.

 

 

 

 

Следователно правилно РС е преценил, че с оглед установеното за психичното състояние на наследодателката на ищцата/въззиваемата/ към датата на подписване на пълномощното, че то като едностранно волеизявление е направено при наличен порок на волята и като такова се явява унищожаемо, поради което са налице законовите основания по чл.31, ал.1 от ЗЗД и предявеният иск е следвало да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан, със законните последици от това. И тъй като въз основа на унищожаемото пълномощно въззивникът П. е прехвърлил имотите с процесните договори за дарение, обективирани в описаните по-горе нотариални актове, и понеже договорите, сключени от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, същите ще настъпят, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД. Но при очевидната липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, което не е било направено. Наистина едно евентуално потвърждаване във формата по чл.42, ал.2 от ЗЗД би имало обратно действие във времето/договорът да се валидира към момента на неговото сключване и да поражда целените с него правни последици така, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт/, то отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания, поради което, както и в процесния случай висящата недействителност се трансформира в окончателна такава. Поради което въззивният съд кредитира изцяло изводите на РС, че при установената пред РС  

 

 

 

 

 

 

 

недействителност на упълномощителната сделка, то и предявените искове за недействителност на сключените два договора за дарение са недействителни на основание  чл.42, ал.2 от ЗЗД поради ненадлежна представителна власт. Още повече, че те не са били потвърдени и не могат да бъдат потвърдени поради междувременно настъпилата смърт на упълномощителката, и следователно те не са породили вещно- транслативен ефект.

 

          Пред въззивния ОС- Ст.Загора не се събраха нови писмени и/или гласни доказателства, нито нови заключения на вещи лица, поради което тази фактическа и правна обстановка не се промени и пред настоящата въззивна инстанция.

 

Следователно двете въззивни жалби на двамата ответници се явяват изцяло неоснователни и недоказани, атакуваното с тях първоинстанцинно Решение се явява напълно мотивирано, законосиобразно и правилно, поради което следва да се потвърди на осн. чл.273 от ГПК, със законните последици от това.

С оглед изхода на делото и предвид изричното заявление на процесуалния представител на въззиваемата, въззивниците не й дължат никакви разноски пред настоящата въззивна инстанция при хипотезата на чл.78, ал.3 във вр. с чл.80 от ГПК.

 

Предвид цената на облигационната искова претенция в размер на под 5 000 лв. за всеки един от процесните недвижими замеделски имоти, настоящото въззивно съдебно Решение не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК и същото е окончателно.

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на осн. чл.267- 268 във вр. с чл.163- 169 във вр. с чл.178-194 и чл.201 от ГПК и във вр. с чл.31, ал.1 и 2 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора  

 

 

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение  № 52/03.05.2019г. по гр.д. № 254/2018г. по описа на РС- Гълъбово, обл.Старозагорска.

 

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.                                                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :