Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при секретаря
Н. Г., като разгледа гр.д. № 3482 по
описа на РС Враца за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ
Ищецът С.Л.П. твърди, че е
работил в ответното дружество „Арабика“ ЕООД на длъжност „Шофьор, лекотоварен
автомобил” на непълно работно време - 4-часов работен ден по трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 39/17.03.2020 г.
Сочи, че постъпил на работа на 17.03.2020 г. и съвестно изпълнявал трудовите си
задължения, като работел дори и повече от установеното за него работно време.
Твърди се в исковата молба, че
за периода от 17.03.2020 г. до 31.08.2020 г. ответникът не му заплатил
дължимите му се трудовите възнаграждения в общ нетен размер от 1313.79 лева,
както следва: за м. 03.2020 г - 124.59 лв., за м. 04.2020 г - 237.84 лв., за м.
05.2020 г - 237.84 лв., за м. 06.2020 г - 237.84 лв., за м. 07.2020 г - 237.84
лв. и за м. 08.2020 г - 237.84 лв. Излага, че тези суми били начислявани от
работодателя по ведомости, били внесени дължимите осигуровки върху тях, но
ищецът не получил дължимите трудови възнаграждения. Със заповед № 36/23.10.2020
г. трудовото правоотношение между страните било прекратено.
Моли да бъде постановено
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 1313.79 лева,
представляваща сбор от нетни трудови възнаграждения за периода 17.03.2020 г. -
31.08.2020 г., както и законната лихва върху тази сума от завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане. Моли на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да бъде постановено предварително изпълнение на съдебното решение.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът оспорва изцяло
основателността на иска. Твърди се, че по изрична молба на ищеца до управителя
на дружеството –работодател, сумите не са му превеждани по банков път, като
всяка заплата му била изплащана в брой, като отново по негово искане - чрез
предаване на сумите на неговата колежка М. Ц. Х.. Сочи се, че веднага след
получаване на всяка една заплата, същата е предавана лично от М. Х. на С.П..
Сочи, че отново по молба на ищеца П. именно М. Х. се е подписвала за получаване
на сумите върху водените от дружеството ведомости за процесиите месеци. Относно
последната заплата на ищеца - за м. септември, същият я получил с пощенски
запис.
Поради изложените съображения моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно е от
приетата по делото заповед № 36/23.10.2020 г. за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудово правоотношение № 39/17.03.2020 г., че
страните се намирали в трудово правоотношение, считано от 17.03.2020 г., което
е било прекратено поради наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“. Видно
е от заповедта, че ищецът е заемал длъжността „Шофьор, лекотоварен автомобил“.
От приетите
по делото разчетно-платежни ведомости, съставени от ответното дружество
„Арабика“ ЕООД за процесния периода от м. 03.2020 г. до м. 08.2020 г. се
установява, че в полза на ищеца С.Л.П. са начислени за изплащане суми, както
следва: за м. 03.2020 г - 124.59
лв., за м. 04.2020 г - 237.84 лв., за м. 05.2020 г - 237.84 лв., за м. 06.2020
г - 237.84 лв., за м. 07.2020 г - 237.84 лв. и за м. 08.2020 г - 237.84 лв.
Сборът от начислените суми за процесния период е в размер на 1313,79 лева.
Прието по
делото е и заключение по допусна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което сумата
от общо 1313,79 лева е изплатена от ответника, без обаче да се сочи в полза на
кое лице е изплатена. Изслушана в съдебно заседание, вещото лице Р. пояснява, че
направеният извод за изплатени суми е вследствие на положен подпис върху
ведомостите за съответните месеци, като не може да даде отговор на въпроса чий
е положеният подпис, както и кое е лицето, получавало сумите.
Съдът
кредитира експертното заключение, като отчита факта, че предмет на ССчЕ не е
изследването на авторството на положения върху ведомостите подпис за получени
суми.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че в процесния период се е намирал в трудово правоотношение с работодателя, при
което за последния е възникнало задължение да заплати възнаграждение в
претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на задължението за плащане на претендираното трудово възнаграждение.
Между
страните не се спори, че в процесния период са се намирали в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 39/17.03.2020 г. Същото се
установява и от приетите по делото писмени доказателства /заповед за налагане
на дисциплинарно наказание, ведомости за заплати, заключение по ССчЕ/, като
този факт изрично се признава и от ответника в депозирания по делото отговор на
исковата молба.
От приетите
по делото ведомости за заплати и заключение по ССчЕ се установява, че дължимите
суми за трудово възнаграждение на ищеца, за които е посочен начин на изплащане
„в брой“ в процесния период са, както следва: за м. 03.2020 г - 124.59 лв., за
м. 04.2020 г - 237.84 лв., за м. 05.2020 г - 237.84 лв., за м. 06.2020 г -
237.84 лв., за м. 07.2020 г - 237.84 лв. и за м. 08.2020 г - 237.84 лв., или
общо сумата от 1313,79 лева.
Спорен между
страните е въпросът дали горепосочените суми са изплатени на ищеца, или не. По
така поставения въпрос, съдът намира следното:
Съгласно
чл.128, ал.1, т.2 КТ работодателят е длъжен да начислява във ведомости за
заплати трудовото възнаграждение на работниците и служителите за положения от
тях труд и да изплаща последното по начина, определен в императивната разпоредба
на чл. 270, ал. 3 КТ. Съгласно посочената разпоредба, трудовото възнаграждение
се изплаща лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се
превежда на влог в посочената от него банка.
Установи се
по делото, че сумите, представляващи трудово възнаграждение, не са предавани на
ищеца С.Л.П., а на лицето М. Ц. Х., която е полагала и подписите в приетите по
делото разчетно-платежни ведомости – в този смисъл е налице признание на тези
факти от страна на ответника с отговора на исковата молба. В случая ответникът,
чиято е доказателствената тежест за установяване погасяване на задължението към
ищеца, не проведе пълно и главно доказване за спазването на императивната
разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ. В случаите, когато се извършва плащане на
трето лице, то следва да е изрично посочено от работника или служителя с писмено
искане, адресирано до работодателя. Това писмено искане на практика
представлява овластяване от страна на правоимащия работник по отношение на
трето близко лице, което да получи трудовото възнаграждение вместо него. Без да
е налице такова писмено овластяване, което да е достигнало до работодателя,
последният не може да извършва надлежно плащане на друго лице, различно от
работника или служителя, с което да се счита, че е погасено задължението му. И
тук следва да намери приложение общото правило на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, според
което, изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или
на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е
действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.
По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че ищецът С.Л.П.
е отправил до „Арабика“ ЕООД писмено искане трудовото му възнаграждение да бъде
предавано на лицето М.Ц.Х., нито че ищецът е потвърдил направените плащания или
че се е възползвал от тях.
Поради
изложените съображения съдът намира, че по делото не е установен положителния
факт на погасяване на задължението за плащане на претендираните трудови
възнаграждения на ищеца. Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до
погасяване на задължението.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350,00 лева, представляваща
направени разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение. Минимално
дължимият размер на възнаграждение е в размер на сумата от 321,97 лева съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, като
претендираният такъв от 350,00 лева не е прекомерен съобразно фактическата и
правна сложност на делото, както и с оглед на извършените от процесуалния
представител на ищеца процесуални действия. Възражението на ответника за
прекомерност е неоснователно и не следва да бъде уважено.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца следващата
се държавна такса по делото от общо 52,55 лв., изчислена съгласно разпоредбата
на чл. 72 ГПК и правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 160,00 лева заплатено
възнаграждение за вещо лице.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото възнаграждение за труд.
Така
мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Арабика“
ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. *** да заплати на С.Л.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***0 сумите, както следва:
- сумата от 1313,79 лева на основание чл. 128, т. 2 КТ, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 17.03.2020
г. до 31.08.2020 г., както следва: за м. 03.2020 г – 124,59 лв., за м. 04.2020
г. – 237,84 лв., за м. 05.2020 г – 237,84 лв., за м. 06.2020 г – 237,84 лв., за
м. 07.2020 г – 237,84 лв. и за м. 08.2020 г – 237,84 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението;
- сумата от 350,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Арабика“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. В.,
сумата от 212,55 лв., представляваща
дължима държавна такса и възнаграждение
за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.
242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъденото
трудово възнаграждение.
На основание
чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца
в двуседмичен срок, считано от 26.05.2021 г., а в частта на постановеното
предварително изпълнение, в която част има характер на определение, може да се
обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от посочената дата пред Окръжен съд
гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: