Номер 22001.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно
гражданско дело № 20203100501703 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:41 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът М. Г. Й. , редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. В.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д. И. , редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
1
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от от М. Г. Й. , ЕГН ********** Срещу
Решение № 235/29.11.2019 г. на PC Девня по гр. д. № 932/2018г. в частта, в
която са отхвърлени предявените от него искове:
за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128 от КТ за
заплащане на сумата от 375,44 лв. , представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за 19 дни за периода 02.10.2015 г. до 29.10.2015 г.
- за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с правно основание,
чл.245, ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 109, 24 лв. лихва върху неизплатено
трудово възнаграждение за 19 дни за периода 02.10.2015 г. до 28.10.2015 г.
- за заплащане на сумата от 1390 лв. , представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2016 г. в размер на 20 дена, неползван платен годишен отпуск за
2017 г. в размер на 20 дена и неползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на 20
дена, с правно основание чл.224 КТ
- за заплащане на сумата от 15 164,24 лв , представляваща обезщетение за задържане
на трудовата книжка на ищеца за периода 29.10.2015 г. до 13.08.2018 г. с правно основание
чл.226, ал. 2 КТ;
- за заплащане на сумата от 4297,84 лв., представляваща мораторна лихва
върху обезщетение за задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 29.10.2015г.
до 13.08.2018г с правно основание чл. 86 ЗЗД;
Твърди се, че постановеното решение в обжалваната част е незаконосъобразно,
като моли неговата отмяна и постановяване на друго,с което исковата претенция бъде
уважена, по изложени във въззивната жалба подробни съображения.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивна жалба,в който
се изразява становище за неоснователност на депозирана въззивна жалба По изложени
подробни съображения, молят да се отхвърли въззивната жалба, като се присъдят разноските
по делото.
Депозирана е насрещна въззивна жалба срещу решение № 235/29.11.2019г. по гр.д.
№ 932/2018г. по описа на РС-Девня, в частта му, в която са уважени предявените от М. Г. Й.
против „Товаро-Разтоварна" ЕООД, обективно кумулативно съединени искове, като е
осъдено ответното дружество за следното:
- да заплати на ищеца на основание чл.225, ал. 3 КТ сумата от 6699,26 лева,
представляваща обезщетение за недопускане на работното място за периода 21.06.2017г. до
13.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до
окончателното плащане;
- да заплати на ищеца на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл.225, ал.З КТ сумата от 301,24
лева, представляваща мораторна лихва върху присъденото обезщетение за недопускането му
на работното място, за периода 21.06.2017 г. до 13.08.2018г., както и сумите:
- да заплати на ищеца сумата 1246,81лв., представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, формирана както следва:
2
- сума в размер на 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по
иска с правно основание чл.40, ал.5 КСО, за осъждане на ответника да заплати сумата 41,49
лева, представляваща дължимо обезщетение за временна неработоспособност за периода
04.07.2016 г. до 06.07.2017 г.;
- сума в размер на 664,81 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по иска с
правно основание чл.225, ал.З от КТ и
- сума в размер на 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по
предявения иск с осн. чл. 86 вр. чл. 225, ал. З от КТ
- да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC Девня сумата от
367,97 лева, представяща сбор от държавни такси върху уважения размер на исковете,
посочени по-горе и сумата от 29,29 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице по
назначената от съда експертиза съразмерно с уважената част от исковете.
Твърди се, че решението в частта му, в която се обжалва е неправилно, постановено
при нарушение на процесуалноправните разпоредби на закона, материално
незаконосъобразно и необосновано.
По изложени подробни съображения, молят да се отмени решението в частта му, в
която се обжалва и се отхвърлят предявените искове, както и в частта, в която е осъден
ответника да заплати в полза на бюджета сбор от държавните такси върху уважения размер
на исковете и възнаграждение за назначената от съда експертиза.
Претендират присъждане на разноските по делото.
Депозирана е и частна жалба срещу: Определение №104/07.02.2020 г. по гр д.№
932/2018 г., с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК,
подадена от „Товаро-Разтоварна" ЕООД за изменение на Решение № 235/29.11.2019 г. по
гр.д.№ 932/2018 г. по описа на РС-Девня, в частта за разноските и относно присъдените
разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение по иска с правно
основание чл.40, ал.5 КСО.
Твърди се, че определението на Девненски районен съд е неправилно, постановено
при съществено нарушение на процесуалноправните разпоредби на закона - чл.80 от ГПК,
както и с ТР№ 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Молят да се отмени определението на ДРС, с което е оставена без уважение
молбата на ответното дружество за изменение на решение № 235/29.11.2019 г. по гр.д.№
932/2018 г. и отмените решението в частта му, в която ответното дружество е осъдено да
заплати на ищеца адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл.40, ал.5 КСО в
размер на 300,00 лв., както и държавната такса в размер на 50,00 лв., които суми
представляват част от присъдените разноски в диспозитива на решението.
Постъпил е Отговор на частна жалба от М. Г. Й. , в която се
изразява становище да се потвърди Определение № 104/07.02.2020 г. по гр.д.
№ 932/2018 г. на PC Девня, , като правилно и законосъобразно.
Страните не са направили доказателствени искания.
3
АДВ. В.: Нямаме възражения по проектодоклада. Поддържам въззивната жалба. Оспорвам
отговора. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
АДВ. И.: Нямаме възражения по проектодоклада. Оспорвам жалбата на ищеца. Поддържам
нашата вж и отговора. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80
ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и
доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването
им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. В.: Относно претендираните суми, те са изчислени от СИЕ пред първата инстанция.
Относно тези 19 дни доверителят ми е напуснал работното си място, тъй като е бил
заплашен със саморазправа като се е обадил на тел. 112 за това и не може да се води
самоотлъчка. Относно сумите, представляващи обезщетение за неплатен отпуск,
доверителят ми се води на работа, но няма как да отиде на работа, тъй като не е допускан и
му се дължи това обезщетение. Относно претендираната сума от 15164 лв. - обезщетение за
задържана трудова книжка от 29.10.15 г. до 13.08.2018 г., мораторната и законната лихва
върху тази сума претендираме, тъй като трудовата книжка не е върната на доверителя ми.
Първоначално той започва да работи през 2013 г. и е започнал работа без издадена трудова
4
книжка, за което работодателят е глобен. Не би могъл да направи същата грешка при
започването на работа на доверителя ми отново. Свидетелите разпитани пред първата
инстанция твърдяха, че не е представил трудова книжка, но не е така. Когато вещото лице
Станчев по гр. д. № 81/15 г. на ДРС е правил експертиза е записал, че е към 14.03. е
установил, че не е вписано назначаване при друг работодател в трудовата книжка. Известно
е, че вещите лица проверяват трудовите книжки при работодателя. Работодателят умишлено
не е върнал трудовата му книжка. Предстои да заведем и друго дело, за периода след 2018 г.
Моля да уважите исковата молба и ни присъдите адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ЗА
АДВ. И.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите решението на ДРС в
отхвърлителната част и отмените в частта, в която е подадена нашата въззивна жалба.
Изложили сме подробни съоражения във въззивната жалба. Ищецът от 2016 г. не се е явявал
на работа и само съди доверителя ми. В този смисъл неправилно ДРС приема, че
постановеното по предходното решение се ползва със сила на пресъдено нещо и за
настоящия процес. Не се явява на работа, не получава съобщенията, с което доверителят ми
иска работникът да даде обяснения защо не се явява на работа По тази причина не може да
претендира повторно за обезщетение. Моля да ни присъдите направените по делото
разноски.
АДВ. В.: /реплика/ Доверителят ми няма как да влезе в предприятието, без да бъде допуснат.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5