№ 18
гр. гр.Велинград, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210100908 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано по исковата молба на ищеца М. ЛЮБ. М., ЕГН ********** от
гр.Ракитово, ул. „Беласица" №22, чрез пълномощника му адв.Д. от АК Пазарджик, със
съдебен адрес гр.Велинград, ул.”Винчо Горанов” № 6, ет.1., против ПРОКУРАТУРАТА на
Република България, гр. София, бул. „Витоша“№ 2, представлявана от Главен Прокурор -
ИВ. СТ. Г., иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Предявени са ОСИ по чл.2, ал.1, т.3, предл.второ от ЗОДОВ, за осъждане на
Прокуратурата да му заплати следните суми: сумата от 24000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване
на престъпление по чл.149, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, за което досъдебно
производство № 367 ЗМ 645/2017г., по описа на РУ Велинград и пр.пр.№ 1854/2017 г. по
описа на РП Пазарджик, ТО Велинград /тогава РП Велинград/, било прекратено на осн.чл.
243, ал.1, т.2 от НПК, с Постановление от 30.09.2020 г., влязло в законова сила на 01.12.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на сумите, ведно с 7306.67лв. –мораторна /наказателна лихва върху главницата за
периода от 20.09.2018 г. до 19.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че М. ЛЮБ. М., ЕГН ********** на 12.12.2017г., с
постановление на разследващ орган е бил привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство №367 ЗМ 645/2017г., по описа на РУ Велинград и пр.пр.№
1854/2017г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение
Велинград /тогава Районна прокуратура Велинград/ за престъпление по чл. 149, ал.1, във
връзка с чл. 26, ал.1 от НК. Преди това ищецът бил задържан със Заповед за задържане на
лице, издадена по ЗМВР за срок от едно денонощие. В последствие от представител на
Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград /тогава Районна
прокуратура Велинград/ било внесе искане до съда за задържане от седемдесет и два часа,
по което искане било образувано ч.н. дело № 626 по описа за 2017 г. на Районен съд гр.
Велинград, който съд със свое протоколно определение от 14.12. 2017 г. остави без
1
уважение искането. По време на цялото развило се досъдебно производство за защита на
правата си и законните му интереси ищецът бил ангажирал за процесуален представител и
защитник – адв.Стефан Йорданов Малинов от АК-Пазарджик, личен № **********, със
служебен адрес: гр.Велинград, бул.Хан Аспарух” №21, бл. Б, ет. 1, ап.10., за което
обстоятелство бил сключен Договор за правна защита и съдействие № 02166, като и били
подписано и пълномощно, и двете от 12.12.2017г. Договорената защита била осъществявана
по време на досъдебното производство, включително и по ЧНД № 626 от 2017г., по описа на
Районен съд Велинград, когато спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1000/хиляда/ лева и същата била внесена още на 18.12.2017г. След
неразумно дълго продължило производство спрямо ищеца (по което били извършени
множество процесуално-следствени действия в това число разпити, предявяване на
разследване и дори очни ставки) на 30.09.2020г., РП Пазарджик, Териториално отделение
Велинград /тогава Районна прокуратура Велинград/ прекратил с Постановление
наказателното производство по досъдебно производство № 367 ЗМ 645/2017г., по описа на
РУ Велинград и № 1854/2017г., по описа на прокуратурата. Правното основание за
прекратяването било чл.243, ал.1, т.2 от НПК - поради недоказаност на обвинението.
Твърди също, че след жалба на ищеца срещу Постановлението за прекратяване на
досъдебно производство в РС Велинград било образувано ЧНД № 388/2020 г., по което с
постановено Определение № 260086/17.11.2020г., Постановлението за прекратяване било
потвърдено от съда. Същото Определение било влязло в законова сила на 01.12.2020г.,
видно от Служебна бележка издадена на 16.12.2020г., от РП Пазарджик, ТО Велинград
/тогава Районна прокуратура Велинград/.
През времето, когато бил задържан ищеца, и след това по време на цялото досъдебно
производство, което неоснователно се било водило срещу него за нещо, което не бил
извършил, ищеца е бил изключително притеснен. Изключително шокиращо било за него
това, че са го довели в съда на 14.12.2017г. с белезници на краката и ръцете, захванати
също към кожен колан на кръста, за да не може да избяга като първия и най-голям
престъпник.
Ищецът твърди и, че през целия си живот се бил стремял да бъде порядъчен, честен и
добронамерен човек, но бил попаднал в тази ситуация без все още да може да си обясня
как. За този неприятен инцидент той научил в махалата в която живее и гр.Ракитово, и
понеже дори самия град бил с малко като брой жители, го е било срам да се покаже. Все
бил ходил с наведена глава, за да не срещне погледите на роднини, приятели и познати,
понеже не желаел да им обяснявам как без вина се оказал виновен; как се наложило да
прекара онези ужасяващи за него 24 часа в помещението в полицейското управление; как е
бил третиран като престъпник, заедно с такива, които били с обвинение за най-тежките
престъпления; как е бил разкарван не само по полицейските управления, но и по
прокуратури и съдилища за нещо, което не бил направил.
Настоява се и на това, че все още ищецът понякога имал кошмари и съзнанието му
било обременено от тези неприятни инциденти. Отчуждил се от хората; с много от тях
загубил реален контакт; не подържал контакт с роднини с изключение на най-близките си.
Предвид на изложеното счита, че е налице правният му интерес от завеждането на
настоящата искова претенция за обезщетение за имуществени вреди от воденото срещу него
досъдебно производство № 367 ЗМ 645/2017г., по описа на РУ Велинград и № 1854/2017г.,
по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград /тогава Районна прокуратура Велинград/,
прекратено с влязло в сила съдебно Определение.
С оглед евентуалното възражение от страна на ответника за местна неподсъдност на
делото се иска да се има предвид специалната норма на чл. 7 пр. 2 от ЗОДОВ, според
която искът се предявява пред съда по настоящия адрес на увреденото лице, с оглед на което
настоящата искова молба се депозира именно пред Районен съд гр. Велинград по правилата
2
на родовата подсъдност по ТПК съгласно препращащата разпоредбата на чл. 2 ал. 3 от
ЗОДОВ. Във връзка с евентуално възражение, че Прокуратурата на Република България не е
пасивно легитимирана страна в процеса и няма пасивна процесуална легитимация се иска
да се има предвид, че именно Прокуратурата е призвана да извършва действия по
реализиране на наказателна отговорност на лицата, извършили престъпления от общ
характер и пак същата институция има задължението да събира доказателства или да възлага
да бъдат събирани такива, както и да наблюдава процеса и това налага същата да е именно
пасивно процесуално легитимирано да отговаря за вредите по ЗОДОВ.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови Решение, с
което да бъде осъдена прокуратурата на РБ да заплати сумата от 24000 /двадесет и четири
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
на обвинение в извършване на престъпление по чл.149, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК,
за което досъдебно производство № 367 ЗМ 645/2017г., по описа на РУ Велинград и пр.пр.
№ 1854/2017 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград /тогава РП Велинград/, било
прекратено на осн.чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, с Постановление от 30.09.2020 г., влязло в
законова сила на 01.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателно изплащане на сумите, ведно с 7306.67лв. –мораторна
/наказателна лихва върху главницата за периода от 20.09.2018 г. до 19.09.2021 г. Претендира
и съдебно — деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК на 06.02.2019 г. е постъпило Становище – писмен отговор от
името на Прокуратура на Република България – гр. София, чрез Емилия Балева– прокурор в
ТО към РП –Пазарджик.
По същество счита, че предявения осъдителен иск на осн. чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ за
сумата от 24000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 7306.67 лв. за периода 20.09.2018г.-
19.09.2021г. за изцяло неоснователен, поради което и го оспорва в неговата цялост, по
следните съображения: За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ било
необходимо, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно
претърпени вреди /в сл. неимуществени/, както и пряка причинна връзка между тях и
незаконосъобразни действия на лица от съответните правозащитни органи. Следователно,
необходимо било ищецът действително да е претърпял вреди и тези вреди да са пряка и
непосредствена последица от повдигнатото срещу него обвинение. В настоящия случай
липсвали такива вреди, доколкото изложеното от ищецът представлявало по-скоро негови
субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди. В още по-голяма
степен, липсвали каквито и да е доказателства тези усещания да се дължат на действия на
разследващите. В исковата молба се описвали едни нормални негативни преживявания,
свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които
принципно едно висящо наказателно производство би могло да предизвика, поради
репресивния си характер. В конкретния случай, нищо не сочело това да е било така и за
ищеца. На следващо място, в случай, че не се приемат изложените съображения, оспорва
предявения от ищецът М. иск за причинените му вреди по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ като
недоказан. В настоящото производство изцяло в тежест на ищеца било да докаже
направените в исковата молба твърдения. Ищецът, чрез своя пълномощник твърдял, че
спрямо него били настъпили отрицателни последици от незаконното обвинение /описани
обстойно в исковата молба/. След запознаване с тези твърдения за ответника било видно, че
става въпрос за субективни усещания, които принципно са възможна последици от едно
обвинение: преживян стрес, страх от осъждане, ограничаване на социалните контакти и др.,
предвид репресивния характер на наказателното производство. Същевременно не се сочели
никакви доказателства както за наличието на такива усещания у М. и за тяхната сила, така и
за съществуваща пряка причинно-следствена връзка между тях и дейността на
3
Прокуратурата на Република България.
В случай, че съда не възприемел така изложените съобразения, при условията на
алтернативност, оспорва предявения иск и по размер. В тази връзка сочи, че константна
съдебна практика била, размерът на обезщетението за неимуществени вреди да е свързан с
критерия за справедливост - правило установено и с чл.52 ЗЗД. Според възприетия в т. II на
ППВС № 4/1968г. принцип, определянето на конкретен паричен еквивалент на
обезщетението за неимуществени вреди бил въпрос на фактическа преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения. Следователно,
справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретните
обстоятелства, в конкретния случай – за претендирани неимуществени вреди по чл.2, ал.1,
т.З ЗОДОВ: как обвинението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта
и достойнството на увредения. Паричното обезщетение за тях трябвало да съответства на
необходимото за преодоляването им, но не било проява на справедливост, а напротив, в
дисхармония със справедливостта било определяне на парично обезщетение, по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди /в т. см. Решение № 832/10.12.2010г.
по гр. д. № 593/2010г. IV ГП на ВКС/. Въз основа на така утвърдената съдебна практика,
претенцията на ищеца била изключително завишена, като не била съответна на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната
практика по аналогични случаи /вкл. и тази на ЕСПЧ/. Твърди и, че интензитета на
увреждането значително превишавал обикновените подобни случаи - което следвало от
претендираното обезщетение в размер на 24 000 лв. В тази връзка претендираното
обезщетение в размер на 24 000 лв. за неимуществени вреди не било съобразено и с
икономическия стандарт в страната. Така например за периода : 2020г. и 2021г., МРЗ за
страната била съответно 610 лв. и 650 лв. Претендираното обезщетение било в десетки пъти
по-високо от тази стойност. То било и значително завишено и на фона на друг обективен
икономически критерий - средния годишен доход на лице, който, според данни на НСИ за
2020г. е 7002 лв.
От друга страна, прави и възражение и срещу пасивната легитимация на
Прокуратурата относно изтъкнатото като основание в исковата молба задържане за 24 часа.
Задържането за 24 часа се осъществявало съгласно ЗМВР и Прокуратурата нямала никакви
правомощия да влияе върху това - нито възлагала подобно задържане, нито можела да
осъществи контрол върху подобни действия, което било видно и от предвидения в закона
ред за оспорване на заповедта за задържане - тя се оспорвала пред съда, а не пред прокурор.
Още повече, че в случая не били представени никакви доказателства, че това задържане е
пряко свързано с воденото срещу ищеца досъдебно производство.
На следващо място, оспорва като неоснователна претенцията на ищеца за мораторна
лихва върху главницата от 24000 лв. в размер на 7306.67 за периода 20.09.2018г. - 19.09.2021
г. Счита датите в периода за произволно избрани. При обезщетение по ЗОДОВ за
неимуществени /или имуществени вреди/ се присъждала лихва, считано от момента на
установяване незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган
/момента на забава/, в случая - от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство /ТР № 3/22.04.2005г по т.д. № 3/2004 на ОСГК/. В конкретния
случай, датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство била 01.12.2020г. Така посочените дати в исковата молба били произволни и
нямали основание дори в изложената в молбата фактология.
По тези съображения оспорва иска, а по отношение на претенцията за разноски по това
дело, ще вземе становище след конкретизирането й. В тази връзка, доколкото според закона
размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но то следва да е съответен на
правната защита, необходима с оглед повдигнатото обвинение, то и възнаграждението
4
следвало да е в минимален размер - производството не се характеризира с фактическа и
правна сложност.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.Д., поддържа исковата
претенцията .
В съдебно заседание ответникът, чрез прокурор Балева от ТП-Велинград, към РП-
Пазарджик -подържа възраженията.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не се спори между страните, че е било образуваното срещу ищеца досъдебно
производство, което е прекратено. Видно от приложеното ДП № ЗМ 645/2017г. на РУ–
Велинград, същото е образувано с Постановление от 25.10.2017г. на прокурор от РП-
Велинград и е образувана пр.пр.№187/2017г. С постановление за привличане на обвиняем от
12.12.2017г. на РП-Велинград, ищецът М.М. е бил привлечен в качеството му на обвиняем
на същата дата, за извършено престъпление по чл.149, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като
спрямо него не е взета мярка за неотклонение. При извършване на действията по привличане
на ищеца, като обвиняем, последния е представляван от защитника си – адв.Стефан
Малинов.
Установява се от приложената пр.пр.№187/2017г. следното: За първи път ищеца М.М. е
узнал за воденото срещу него наказателно производство с привличане на обвиняем с
Постановление от 12.12.2017г. на РП-Велинград. С друго Постановление от същата дата
12.12.2017г. на прокурор от РП-Велинград е постановено да бъде задържан обвиняемия М.
ЛЮБ. М. за 72 часа, считано от 10,02 часа на 12.12.2017г. В последствие с Искане вх.№
1754/14.02.2017г. и без междувременно през въпросните 72 часа да са извършвани каквито и
да било следствени действия, е поискано от РП-Велинград вземана на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия М. ЛЮБ. М.. Това искане на
прокуратурата е разгледано веднага от съда, които със свое Определение от 14.12.2017г.,
постановено по ч.н.д.№ 626/20217г. е оставил Без уважение искането за вземана на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и е взел мярка за неотклонение „парична гаранция“.
По пр.пр.№187/2017г. са извършвани множество следствени действия – разпит на свидетели,
обни ставки, изготвена е СпСпХе, като И срока за разследване е удължавана на няколко
пъти.
С постановление прекратяване на наказателно производство от 30.09.2020г. на РП-
Велинград от е прекратено производството по преписката № 1854/2017г по описа на РП-
Велинград и ДП № 645/2017г. на РУ–Велинград, водено срещу М. ЛЮБ. М. за
престъпление по чл.149, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, на осн.чл.243, ал.1,т.2 от НПК-
обвинението не е доказано.
Това Постановление на прокурора е обжалвано от М. ЛЮБ. М. пред РС-Велинград,
който със свое Определение № 260886/17.11.2020г. го е потвърдил. Определението на съда е
влязло в сила на 01.12.2020г.
Съдът е разпитал като свидетели В.М М.а- дъщеря на ищеца, и Георги Миладинов
Караманов- живущ с нея на семейни начала от 2000г. Установява се от показанията на
свидетелите, че те са запознат с воденото срещу ищеца наказателно производство. Някъде
през март или април 2017г. ищецът бил арестуван и отведен от дома му. След като била
разгледана мярката му за неотклонение в съда, се установило да е започнал да вдига кръвно,
каквито оплаквания преди това нямал. Закарали го в болницата и там установили кръвното
му налягане да е високо. Предписани били на ищеца лекарства за високо кръвно, а именно
неуробекс, диаксин, валидол и други за кръвното, които приемал и до момента. Започнали и
проблеми в дома му, като със съпругата си често се скарали по повод повдигнатото на
ищеца обвинение, което продължило около два месеца. Освен това ищецът се бил
5
притеснил, че са го обвинили за нещо което не е направил, като преживявал случващото се
много тежко - бил депресиран, не общувал с хора и не искал да се среща с хора, спрял да
излиза от дома си, тъй като се срамувал и се страхувал от това какво ще кажат хората за
него. Дори спрял да работи, а преди това работел като точилар на ленти за
дървообработващи машини. Не бил търсел работа, а него го били търсели да работи, но той
не желаел, понеже се срамувал от хората. Според св. Караманов ищецът не работил около 1
година, тъй като през 2018г. отново е започнал работа, но не на пълен работен ден.
Установява се от показанията на свидетеля К. че ищецът преди постоянно приемал гости в
дома си, но сега вече в дома му не ходел никой освен най-близките.
Съдът кредитира показанията на цитираните свидетели, като ги цени в светлината на
чл.172 от ГПК, тъй като същите споделят пред съда непосредствените си възприятия
относно емоционалното състояние на ищеца по време на воденото срещу него досъдебно
производство и в този смисъл показанията им съставляват първичен източник на
доказателства, а и същите взаимно си кореспондират и допълват.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да възникне отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими три
предпоставки: 1. Повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление; 2.
Наказателното производство да е приключило с оправдаването на лицето по повдигнатото
му обвинение; 3. Настъпване на вреди и причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и вредите. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да
повдига и поддържа в съда само обосновани обвинения, както и от задължението да доказва
и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица.
Именно неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини е осъществено, е
основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
По делото се установи, че ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем на
12.12.2017г. с постановление за привличане на обвиняем за извършено престъпление по
чл.149, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С постановление за прекратяване от 30.09.2020г. на РП-
Велинград от е прекратено производството по преписката № 1854/2017г по описа на РП-
Велинград и ДП № 645/2017г. на РУ–Велинград, на осн.чл.243, ал.1, т.2 от НПК-
обвинението не е доказано. Това ПП е съобщено на ищеца на 05.10.2020г., който го е
обжалвал, но жалбата е отхвърлена от РС-Велинград с Определение № 260086/17.11.2020г.
и поради това е влязло в сила на 01.12.2020г.
Съгласно т.7 ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г. ОСГК - съответният
правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението, като основанието за прекратяване поради
недоказаност на обвинението съответства на основанието за търсене на отговорност за
вреди, когато деянието не е извършено от лицето- чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
По отношение размера на вредите, съдът намира следното:
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически
6
терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице /Решение № 239/26.03.2019г. по гр. д. №
4963/2017г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 311/14.03.2018г. по гр. д. № 300/2017 г. на ВКС, IV
г. о./.
Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като
засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице, както и
неговите авторитет и достойнство /Решение № 204/26.10.2020 г. по гр. д. № 4605/2019 г. на
ВКС, IV г. о. /.
Приема се, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие наказателното преследване е
прекратено от Покуратурата, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и
несигурно. Накърнени са моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване. Счита се, че това са обичайни вреди, които настъпват винаги в
резултат на наказателно производство, поради което за установяването им не са необходими
формални, външни доказателства /Решение № 165/16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на
ВКС, III г. о. /. В случаите, когато се търсят увреждания над обичайното, съдът може да ги
уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка.
В настоящия случай по делото са събрани свидетелски показания, от които се
установяват преживените от ищеца негативни емоции, изразяващи се в изпитване на
притеснения, стрес и страх от бъдещия изход на делото, опетняване на името му в
обществото и накърняване на честта и достойнството му, засягане на личния му живот и
професионалната му реализация, както и влошаване на здравословното му състояние
Досъдебното производство е продължило почети 2 години и десет месеца и половина
/образувано е на 25.10.2017г., обвинение е повдигнато на 12.12.2017г. и е прекратено на
30.09.2020г. В хода на ДП ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем на
12.12.2017г., като е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление по чл.149,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. В хода на досъдебно производство извършените спрямо ищеца
действия се състоят само в повдигане на обвинение, разпит като обвиняем, задържане за 72
часа и налагане на мярка за неотклонение – парична гаранция, която е от леките мерки.
Досъдебно производство е прекратено с прокурорско постановление на 30.09.2020г., влязло
в сила на 01.12.2020г. Тоест ищеца е имал качеството обвиняем за периода от 12.12.2017г.
до 30.09.2020г. или около 2 г и 10 месеца и половина. В този период не следва да се
включва времето до влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателно
производство, тъй като през това време е разглеждана жалбата на ищеца против него.
Установи се, че в резултат на воденото срещу ищеца досъдебно производство, той е
претърпял болки и страдания от морален характер, изразяващи се в непрекъснат стрес и
притеснения по повод разследването, довели до затваряне в себе си, ограничаване на
излизанията от дома поради страх от реакция на околните – тоест изолиране от обществото,
напускане на работа за около 1 година по същите причини, приемане на лекарства за високо
кръвно, породено от тревожност, че неоснователно ще бъде наказан, за които следва да бъде
обезщетен.
От показанията на свидетелите се установи, че причината поради която ищецът е
спрял да работи за около 1 година стои изцяло в неговите вътрешни преживявания – срам от
обществото и страх от осъждане, тъй като през това време е бил търсен от работодатели да
работи, но той н е искал да го прави. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата
на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси.
Съгласно установената съдебна практика размерът на обезщетението за
7
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в
чл.52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта се извежда
от преценка за конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, като
принципът за справедливост включва обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вреденосното действие, което е указано върху него за периода през който е бил привлечен
като обвиняем в образувано досъдебно производство, като съдът съобразява
продължителността на периода през който е продължило наказателното преследване спрямо
него- в случая 2 години и 10,5 месеца, характера на престъплението по повдигнатото
обвинение-за престъпление по чл.149, ал.1 от НК, което е тежко престъпление по смисъла
на чл.93 т.7 от НК - като се предвижда наказание до 6 години лишаване от свобода,
характера и степента на увреждане. С оглед на установените по делото конкретни
обстоятелства, съдът намира за справедливо обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, като съобрази, характера на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, наложената мярка за неотклонение „парична
гаранция“, преценката за отражението на наказателното преследване върху личния живот,
довела до кризи в отношенията му с партньора и отдръпване на близки хора от
обкръжението му, и обществен живот на ищеца, като отчете и негативното отражение върху
служебната му ангажираност- породеното отдръпващо се отношение от ищеца от работа в
продължение на 1 година и настъпилия здравословен проблем свързан с повишено кръвно
наляган продължаващ и до момента поради образуваното досъдебно производство спрямо
него, както и състоянието на стрес и несигурност, породени от страх и тревожно очакване
на вероятно осъждане. Съобрази също, че по време на досъдебното производство ищеца е
бил ангажиран многократно, като е оказал пълно съдействие на органа по разследване и
през цялото време е подържал тезата да е невинен. При формирането на тази преценка съдът
съобрази и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
към датата на деликта, като съобразно изложените по – горе обстоятелства и съобразно с
наложилата се съдебна практика, счита да следва да бъде определеното обезщетение по
2000лв. за година, или за периода от 2г. 10,5 месеца или до влизане в сила на
Постановлението за прекратяване – периода е от 3 години, като и се касае за обвинение в
тежко престъпление, то обезщетението е в размер на 6 000 лева. Този и размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът намира за справедлив и
обоснован. Над размера от 6 000 лева до предявения от 24 000 иск на неимуществени вреди,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като след преценката на всички
установени по делото конкретни обстоятелства съдът счита, че степента и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди не обуславят определяне на обезщетение в
по- голям от така определения размер по изложените съображения.
Горния размер на обезщетението за неимуществени вреди ще се осъди ответникът да
заплати на ищеца ведно със законната лихва от дата на искова молба - 20.09.2021г., явяваща
се дата на поканата за плащане.
По отношение на претедираната мораторна лихва от 7306.67лв. –върху главницата от
24000лв. за периода от 20.09.2018г. до 19.09.2021г. съдът намира следното:
Неоснователно е възражението на ответника, че периода но претенцията за лихви е
произволно избран от ищеца. Както вече бе посочено по-горе искова молба е постъпила в
съда на 20.09.2021г. Приложение в случа намира разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД,
съгласно които вземането за лихва за забава се погасяване с изтичане на тригодишна
давност, който срок тече от влизането в сила на прекратеното досъдебно производство-
01.12.2020г. /от когато обезщетението за вреди е станало изискуемо/. В случая искът е
предявен на 20.09.2021г., която и дата е датата на поканата за плащане. Тоест по смисъла на
чл.111 б.“в“ от ЗЗД ищецът претендира лихви за забава за период от 3 години преди искова
молба.
8
Съгласно разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. по
тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, началният момент на забавата /съответно - началният
момент на дължимостта на мораторната лихва/ и началният момент на погасителната
давност при незаконни актове на правозащитни органи, изразили се в незаконно обвинение
за извършено престъпление, възниква от влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство, съответно - от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. Това разрешение е възприето,
съобразявайки принципа, че ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на
пострадалите лица, като за неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на
ЗЗД. Като принципно е възприето и положението, че вземането за обезщетяване на вреди
възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или
бездействието на държавния орган, от който момент настъпва също и изискуемостта на
вземането, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. И тъй като в
случая влизането в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство е на дата 01.12.2000г. то и от тогава се дължи лихва за забава. За периода от
01.12.2000г. до 20.09.2021г. /датата на искова молба/ лихвата за забава върху определеното
обезщетение от 6000лв., изчислена от съда с лихвен калкулатор е в размер на 490лв.
До този и размер от 490лв. и за периода от 01.12.2000г. до 20.09.2021г. претенцията на
ищеца е основателна и като такава ще се уважи, а над този размер и до пълния претендиран
такъв от 7306.67лв. –върху главницата от 24000лв. за периода от 20.09.2018г. до
19.09.2021г. искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
На осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в производството за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част на иска. Ищецът е представил доказателства за направени разноски по делото в размер
на 10 лв. за д.т. Ответникът е релевирал възражение по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване
поради прекомерност на разноски на ищеца за адв. възнаграждение. По делото обаче не са
ангажирани каквито и да било доказателства за договорено или платено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, а единствено е представено пълномощно, но е
и ДПЗС. При което и безпредметно е да се обсъжда това възражение на ответника.
Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 10.00 лева – платена
държавна такса, която и сума за разноски ще се осъди ответника да му заплати.
По горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Витоша” № 2, да заплати на М. ЛЮБ. М., ЕГН ********** от
гр.Ракитово, ул. „Беласица" №22, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, СУМАТА от 6000 лева/
шест хиляди лева/- обезщетение за претърпени немуществени вреди причинени в резултат
на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.149, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1 от НК по ДП № ЗМ 645/2017г., по описа на РУ Велинград и пр.пр. № 1854/2017г.
по описа на РП-Велинград, за което е прекратено на осн.чл.243, ал.1, т.2 от НПК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.09.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, както и СУМАТА от 490лв. /четиристотин и деветдесет лева/, представляваща
лихва за забава върху главница от 6000лв. и за периода от 01.12.2000г. до 20.09.2021г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над горния размер до пълния претендиран такъв от 24000лв.,
както и за законната лихва над горния размер до пълния претендиран такъв от 7306.67лв. –
върху главницата от 24000лв. за периода от 20.09.2018г. до 19.09.2021г., като
неоснователни.
9
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Витоша” № 2, да заплати на М. ЛЮБ. М., ЕГН ********** от
гр.Ракитово, ул. „Беласица" №22, сумата от 10.00 лева / десет лева/, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10