Р Е Ш Е Н И Е
№………. 04.2019г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, двадесет и втори състав
в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател
:Янка Ганчева
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Ганчева административно дело № 120 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от С.К.П., против Заповед №
Л-4369/12.10.2018 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В
жалбата се поддържа, че оспорения акт е незаконосъобразен, при издаването му са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, акта е постановен в противоречие с
материалния закон. П. поддържа, че не е извършил посочените в заповедта
нарушения, не е съпричастен към неправомерното пускане на лишения от свобода И.
М. на 18.07.2018 г. От заповедта не става ясно по кое време на денонощието
жалбоподателят е пропуснал М. на 8.06.2018 г. през портала на КПП „Бариера“,
сочи, че не познава М., за да го е пуснал това е станало с разрешение на
командира на отделение в затворническото общежитие Н. Т.. Без да бъде пуснат от
затворническото общежитие лишения от свобода няма как да се отправи към КПП –
Бариера, ако движението на лишения от свобода е било без разрешение, то П. е следвало
да бъде уведомен от дежурния за неправомерно напускане на затворническото
общежитие. Сочи, че ако е налице извършено нарушение на 8.06.2018 г., то е
установено едва на 18.07.2018 г. В оспорения акт не са посочени какви са
последиците от пропускането на лишения от свобода М. през КПП – „Бариера“. По изложените съображения счита, че е
нарушена нормата на чл. 210 ал.1 от ЗМВР – в акта не е посочено времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В нарушение на чл. 206 ал.2
от ЗМВР при издаване на акта дисциплинарно наказващия орган не е взел предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при
които е извършено и цялостното поведение по време на служба на П.. Дори и да е
налице нарушение, то наложеното наказание е несъразмерно тежко и не съответства
на тежестта на нарушението. По изложените съображения моли да се отмени
заповедта. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
По същество излага доводи, че в хода на съдебното производство не са събрани
доказателства които да установяват извършено тежко дисциплинарно нарушение,
което да налага определянето на наказание „уволнение“. П. не е съпричастен към
неправомерното напускане на лишения от свобода М. на 18.07.2018 г. От
приложената постова книга е видно, че П. е застъпил много по-късно от часа в
който се твърди, че лишения от свобода е напуснал територията на затвора. За
напускането на М. на 8.06.2018 г. е установено, че това е сторено след
разрешение от командира на отделението – Н. Т., това се потвърждава и от
изготвената обобщена справка от 19.09.2018 г. Пътят по който преминава М. се
следи от няколко камери и надзиратели, но никой не е взел отношение по
движението на лишения от свобода. Командирът на отделението е уведомил П., че е
разрешил на лишения от свобода да напусне територията на затвора. От събраните
доказателства се установява, че М. разговаря с водач на автомобил , като МПС е
в рамките на затвора, едва след отварянето на бариерата за излизане на
автомобила лишения от свобода напуска затвора. Нарушението е установено много
по-късно във връзка с други настъпили събития. По изложените доводи моли да се
приеме, че не е допуснато дисциплинарно нарушение и да се отмени оспорения акт.
В случай, че съдът приеме, че е налице нарушение моли да се вземе предвид
цялостното поведение на П..
Ответната страна по жалбата – Главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
В депозиран писмен отговор се поддържа, че заповедта е издадена в
законоустановените срокове и не са допуснати нарушения при издаването и. В чл.
210 ал.1 от ЗМВР изчерпателно са
изброени реквизитите, които трябва да съдържа заповедта, които в случая са
налице. Образувано е дисциплинарно
производство за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина от П.. След
извършена проверка е изготвена обобщена справка със становище за наличие на
основания за реализиране на наказателна отговорност. Дисциплинарно-наказвания орган
е счел, че извършените от П. нарушения имат за резултат тежки отрицателни
последици за дисциплината. Чрез превишаването на власт и използване на
служебното си положение П. е допуснал лишен от свобода да наруши наложената му
изолация, поведение което е морално укоримо и се оценява като несъвместимо с
етичните правила за поведение на служителите и несъмнено води до уронване на
престижа на институцията. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на
закона. По същество излага доводи, че оспорения акт е правилен и
законосъобразен, постановен при спазване на материалния и процесуалния закон.
От събраните по делото доказателства се установява, че е извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203 от ЗМВР.
Жалбоподателят е съпричастен към извършеното нарушение на 8.06.2018 г. , като
назначен на наряд, изпълняващ служебните си задължения на пост № 6 в Затвора
Варна не е изпълнил своите задължения, без изрично разрешение на прекия си
ръководител или началника на Затвора, с което е нарушил принудителната изолация
на лишен от свобода. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като се съобрази по отделно и по съвкупност
със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
От представената справка за професионален стаж на
жалбоподателят П. се установява, че е встъпил в длъжност „водач на служебен
автомобил“ в ПС гр. Силистра през 1993 г. Със заповед от 1994 г. на Директор на
НСС – София е назначен, считано от 10.01.1995 г. на длъжност „старши сътрудник
по охрана“ в ОСлС. От 1.04.1999 г. със заповед на Министъра на правосъдието е
назначен на длъжност „старши надзирател“ в Областно звено „Следствени арести“ –
Силистра, считано от 1.04.1999 г. Със заповед от Главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ е назначен на длъжност „старши надзирател“ в
затвора Варна, считано от 1.11.2008 г. Със заповед на Главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ е назначен на длъжност „надзирател първа степен“ в
затвора гр. Варна, считано от 3.12.2012 г. По време на службата си в затвора –
гр. Варна П. е награждаван с писмена похвала, съгласно заповед на Началника на
затвора от 11.10.2012 г. Има наложено едно наказание – „порицание за срок от 6
месеца“, наложено му със заповед от 19.09.2008 г. на Началника на ОЗИН -
Силистра.
Не се спори между страните, че жалбоподателя П. към
момента на налагане на дисциплинарното наказание е надзирател първа степен в
затвора в гр. Варна, I категория.
От Началника на затвора – Варна е утвърдена на
9.03.2018 г. инструкция за местонахождението и вида на пост № 6 и особените
задължения на постовия надзирател. Видно от същите постът представлява вишка,
разположена на източния ъгъл на охранителната стена и е част от външната охрана
на затвора, територията на поста е включена в системата за видеоконтрол. Постът
е постоянен, неподвижен, въоръжен. Постът е снабден с телефон. Съгласно
инструкциите всяка установена нередност се регистрира писмено и се докладва.
Постовия има задължение да наблюдава поведението на затворниците в района на
поста, както и тези прозорци на спални помещения, към които има видимост.
Съгласно т.9 от глава II когато няма служител на входния КПП на затвора откъм
ул. „Тролейна“, постовия на пост № 6 контролира и пропуска през бариерите МПС и
лица само като се убеди в самоличността им, а ако това е невъзможно сигнализира
на дежурния главен надзирател и изпълнява указанията му.
По делото е представена длъжностна характеристика за
длъжността „надзирател II-I степен“.
На 19.07.2018 г. е изготвена справка от началника на
затвора – Варна до Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ във връзка
с извършена полицейска операция, с която
е предложено да бъде започнато дисциплинарно производство срещу длъжностни лица
от затвора, включително и жалбоподателя С.П..
На 19.07.2018 г. е образувано досъдебно производство №
104/2018 г., като на С.П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 282 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 и чл. 26 ал.1 от НК.
На 19.07.2018 г. със заповед № Л-3195 на Главен
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ С.П. е временно отстранен от
длъжност. Стоянов е запознат със заповедта на 14.09.2019 г. На 19.07.2018 г. С.П.
е предал служебната си карта и личния си знак. На 23.07.2018 г. С.П. е предал
служебното си оръжие.
Със заповед № Л-3194/19.07.2018 г. на Главен директор
на ГД „Изпълнение на наказанията“ е образувано дисциплинарно производство срещу
С.П., като за дисциплинарно-разследващ орган са определени комисар Й. Й.,
членове М. П., К. С., Г. Г., И. Т., А.А..
С. е запознат със заповедта на 19.07.2018 г. . При получаване на
заповедта С. е декларирал, че не се намира в законоустановен отпуск и че е
запознат с правата си по чл. 207 ал.8 от ЗМВР. Изразил е желание да бъде
подпомаган в защитата си от инспектор А. В..
От А. В. е приложена декларация за отказ от участие в производството.
Със Заповед № Р-3651/20.08.2018 г. е изменена заповед
№ Л-3194/2018 г. в т.5, частта „което да се докладва заедно със събраните
доказателства в срок до 20.08.2018 г.“ да се чете „което да ми се докладва
заедно със събраните доказателства в срок до 18.09.2018 г. включително. Със
заповедта П. е запознат на 14.09.2018 г
Със Заповед № Р-4029/13.09.2018 г. е изменена заповед
№ Л-3194/2018 г. в т.4, като инспектор И. Т.
- инспектор четвърта степен да се чете главен надзирател трета
категория. Със заповедта П. е запознат на 14.09.2018 г
От приложената ежедневна ведомост на служителите от
надзорно-охранителния състав за 8.06.2018 г. е видно, че С.П. е на пост № 6 в
периода от 14.20 до 22 часа.
От представената по делото постова книга е видно, че
на пост № 6 на 8.06.2018 г. от 8 ч. до 13.50 на поста е бил С.П., както и на
същата дата от 14,20 ч. до 22 часа отново С.П. е бил на пост.
По делото е представен протокол относно разчитане на
записи от охранителни камери във връзка с извършване на проверка свързана с
пускане без правно основание извън територията на затвора на лишения от свобода
И. М.. От протокола се установява, че на
4.06.2018 г. лишения от свобода И. М. е излязъл извън района на затворническото
общежитие, като в последствие след около час и половина М. е видян от външната
страна на металната портална врата на ЗО – Варна, която е затворена, спира пред
нея, след кратко изчакване вратата се отваря, М. преминава през нея, затваря я
и се прибира в корпуса на затвора.
От записа на камера
№ 2 се установява, че на 8.06.2018 г.,
около 18.04 ч. лишения от свобода М.
преминава от алеята водеща от сградата на затворническото общежитие - Варна към
порталната метална врата, която е затворена, след кратко изчакване вратата се
отваря, след което М. напуска района на затворническото общежитие. От записа на
камера №14 се установява, че две минути по-късно лишения от свобода М.
приближава от вътрешната страна на пропускателен пункт „Бариера“ – пост № 21,
като идва от алеята, която преминава пред главен портал, спира в близост до
входната врата на будката на пост № 21 , като гледа в посока пост №6. Външната
бариера на пост № 21 е затворена. Под пост № 6 на асфалтовия път пред служебния
паркинг има мъж облечен с тъмна тениска, който гледа в посока постовия на пост
№6 и жестикулира, след което се отправя към служебния паркинг. В същото време
се вижда и автомобил идващ от служебния паркинг на Затвора, спира пред
плъзгащата бариера, отваря се шофьорската врата и М. се приближава към автомобила,
подпира се на него и разговаря с водача на МПС. Плъзгащата се портална врата се
отваря, автомобила напуска района на Затвора, М. поглежда в посока пост № 6 и
непосредствено след това в 18.06 ч. напуска района на затвора. В 20.30 ч. М. се приближава от външната
страна на порталната врата, изчаква, след което вратата се отваря и М. влиза в
района на затвора, като носи две бутилки в ръка. При преглед на камерите от
следващите дни е установено, че на 10.07.2018 г., 14.07.2018 г. лишения от
свобода М. по идентичен начин е напуснал територията на Затвора Варна, като в
последствие се е прибирал. На 18.07.2018 г. М. отново напуснал затворническото
общежитие около 17.40 ч.
На 18.07.2018 г. лишения от свобода И. М. е задържан
от служители на Трето РУ – Варна извън територията на ОЗ – Варна, за което е
съставена заповед № 439зз-875/2018 г. Изготвена е справка от Затвора – Варна,
видно от която М. е постъпил за изтърпяване на наказанието на 11.12.2015 г., по
време на престоя си в затвора е награждаван 15 пъти, като са му налагани две
дисциплинарни наказания. От 2017 г. е с режим на изтърпяване на наказанието
лек, като от 4.05.2018 г. работи като разливач – мияч в ЗООТ „Варна“.
От приложените по делото разпечатки от електронни
медии се установява, че на 19.07.2018 г. са задържани трима надзиратели от ОЗ –
Варна във връзка с нерегламентирано пускане на лишен от свобода извън
територията на пенитенциарното заведение.
На 19.07.2018 г. са снети обяснения от И. М., видно от
които през последните два месеца М. е излизал няколко пъти извън затвора. За
излизането се допитвал до дежурния на смяна Н. Т.. Когато е на смяна Тонев му
отварял дежурната стая във затворническото общежитие, входната порта на
общежитието, от там М. минавал покрай първи пост, през това време Т. се обаждал
на друг надзирател, който е на кулата за да отвори портала. При прибиране в затвора М. бил виждан от
надзирателя на пост №6 – вишка, тъй като
там имало прозорец. Надзирателя отварял, след което М. стигал до
затворническото общежитие, позвънявал на звънеца и Т. му отварял. В обяснения
от 2.08.2018 г. М. отново сочи, че преди напускане на затвора е питал дежурния.
От обясненията на лишения от свобода В. И. се установява, че същия
неколкократно е виждал М. да напуска територията на затвора, макар и да не
работи на външна група, обикновено това ставало когато на смяна е дежурен
главен надзирател Т..
На 21.08.2018 г. е изготвен протокол за отказ от даване
на писмени обяснения от служител, извършил дисциплинарно нарушение, видно от
който на П. е даден срок до 21.08.2018 г. да даде писмени обяснения, същия е
отказал. Отказа е подписан от двама
свидетели.
На 14.09.2018 г. е изготвена обобщена справка относно
извършена проверка за изясняване на постъпили данни за допуснато дисциплинарно
нарушение от П.. В хода на
дисциплинарното производство е установена следната фактическа обстановка:
служители на ОД МВР при извършена проверка пред сградата на затвора Варна са
задържали лишения от свобода М., като при последващи следствени действия е
установено, че М. е неправомерно пуснат от мл. Експерт Н. Т. – Командир на
отделение в затворническото общежитие, който е бил дежурен по график. Към случая
са съпричастни мл. Инспектор М. Д. и мл. Инспектор С.П. ***. Образувано е
досъдебно производство, като служителите на ОЗ – Варна са задържани. След
разчитане на видеозаписите от охранителните камери и затворническо досие е установено, че М. е
настанен в затворническото общежитие. На 8.06.2018 г. той е напуснал
общежитието през метална врата, снабдена с електронно-магнитно заключващо
устройство и контролирана от служител, чрез бутон разположен в стаята на
„командира на отделението“. В последствие М. се насочва към пост № 6, външната бариера на КПП е в затворено
положение. До бариерата има автомобил, като водачът на същия разговаря с М..
Бариерата се отваря автомобила напуска територията на затвора, като след това и
М. напуска. Около 20.25 ч. М. се приближава от външната страна на КПП
„Бариера“, която е затворена. Порталната врата се отваря и М. влиза в района.
Спира се под пост № 6 , в последствие се приближава към вратата на затворническото
общежитие, изчаква, вратата се отваря и той влиза в корпуса. За времето през
което М. напуска и се връща в общежитието на поста е П.. Служителят не е изпълнил задълженията си на поста и не е
уведомил ДГН, съгласно Инструкция на пост №6, Глава 2 т.9 „като няма служители
на входния КПП пункт на затвора, контролира и пропуска през бариерите МПС и
лица, само след като се убеди в самоличността им, ако това е невъзможно –
сигнализира ДГН и изпълнява указанията“ Комисията установила, че лишения от
свобода М. е напуснал територията на затвора без разрешение, чрез служителя Т.,
който лично отварял портала на затворническото общежитие и съдействал да бъде
пропуснат. След отварянето Т. се обадил на П. постови на пост №6, който лично и
самоволно е отварял изходната метална подвижна врата на КПП „Бариера“. Във
връзка с доводи, че лишения от свобода М. е работил на външен обект е направена
проверка, при която е установено, че М. е работил във фирма „Лирик“ ООД но е
спрян от работа от 12.04.2018 г. При тези факти комисията е преценила, че с
действията си П. е довел до нарушаване на основните функции на ГДИН –
изпълнение на наказанието, чрез осъществяване на контрол върху поведението на
осъдените за ограничаване на възможността да извършат други престъпления и да
причиняват вреди на обществото и диференциация и индивидуализация на
наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитаване на
осъдените в зависимост от поведението им и реализиране на включените в съдържанието
на наказанието ограничения, визирани в
чл. 2 и чл. 40 от ЗИНЗС. Преценено е, че С. като държавен служител, назначен в
наряд при изпълнение на служебните си задължения като постови на пост №6 не е
изпълнил основни задачи и задължения, без писмено разрешение на началника на
Затвора Варна лично и самоволно е пропуснал лишения от свобода М. през желязна
портална подвижна врата КПП „Бариера“, контролирана от него, без да е уведомил
главния надзирател, деянието е станало достояние на други лица и на цялото
общество, посредством електронни и печатни издания. Деянието е извършено при
превишаване на власт и използване на служебно положение, с което е позволил на М.,
като лишен от свобода да наруши изолацията му наложена с наказание лишаване от свобода.
Комисията е приела, че са нарушени чл. 2 т.1 и 2 от ЗИНЗС, чл. 40 ал.2 т.2 от ЗИНЗС, чл. 293 т.1,2, 5,чл. 294 т.6, чл.
297, мр. 312 т.1,5 и 8 от ППЗИНЗС, Инструкция за пост №6, както и чл. 3, 4, 5,
6, 13, 14, 15, 21, 22, 37, 74 и 100 от Етичния кодекс. С действията си
служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 203 ал.1 т.7, т. 8, т.13 от ЗМВР, което предвижда наказание уволнение.
Преценено е, че е налице злоупотреба с доверие
и поддържане на взаимоотношения от подобен характер между държавен
служител в местата за лишаване от свобода с лишени от свобода са в противоречие
с изискванията за висока нравственост, нарушават служебната етика, злепоставят
ГД „ИН“, сериозно уронва престижа на служителите в пенитенциарната система. По
изложените съображения е предложено на П. да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. На 14.09.2018 г. П. е запознат с обобщената справка.
На 18.09.2018 г. е изготвено становище от
дисциплинарно-разследващия орган, с което е предложено на П. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
На 26.09.2018 г. е изготвена покана за даване на
писмени обяснение от П.. Поканата е връчена на жалбоподателят 3.10.2018 г.
На 5.10.2018 г. са депозирани обяснения от жалбоподателят.
В същите е посочено, че не е извършено нарушение, тъй като не е допуснал лишени
от свобода да се движат в района на поста без разрешение. Винаги при отваряне
на порталната врата е имало разрешение или указания на колеги от други постове
или командири на отделения в затворническото общежитие за пропускане на
определени лица, за което те са разрешили и са установили самоличността им. По
отношение на пост №6 сочи, че няма никаква възможност от вишката на поста да
установи самоличността на лицата, идващи към порталната врата, имайки предвид
отдалечеността на вишката от бариерата, както и да се проверят някакви писмени
документи. Обикновено това се прави от колеги от други постове или
затворническото общежитие, които имат непосредствен контакт с лицата . Няма как
едно лице да се движи свободно в района без да е получил разрешение за това, за
което П. бил уведомяван по телефона от съответния колега. По отношение на
наряда на 8.06.2018 г. сочи, че едва в последствие е разбрал, че е пропуснал
лишения от свобода М., но това е станало с разрешение на командира на отделение
в затворническото общежитие от открит тип Т.. Без да е пропуснат от общежитието
лишен от свобода няма как да се отправи към КПП – Бариера. Това движение се
вижда и от камери, ако това движение на
лишения от свобода е без разрешение, то П. е следвало да бъде уведомен от
колеги на други постове.
На 12.10.2018 г. е издадена заповед № Л-4369, с която
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на осн. чл. 13
ал.2 т.6, чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС, вр. чл. 194 ал.2 т.3, и т.4, чл. 197 ал.1 т.6,
чл. 203 ал.1 т.7, т.8 и т.13 от ЗВР е
наложил на С.П. дисциплинарно наказания уволнение и е прекратил служебното
правоотношение считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена
на П. на 2.11.2018 г.
От представена справка от ВОП е видно, че по ДП №
104/2018 г. спрямо П. с определение на ВОС по ЧНД № 864/2018 г. е взета мярка
за неотклонение „домашен арест“, като с постановление на ВОП от 17.09.2018 г.
мярката за неотклонение е изменена в „гаранция в пари“, гаранцията е внесена на
15.11.2018 г.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа
експертиза. Видно от заключението на която пост №6 е разположен на вишка,
намираща се на разстояние 123 м от вратата на оградата на затворническото
общежитие, на 153 м. от входа на самото общежитие и на 15,4 м. от КПП „Бариера“.
Височината на прозореца на вишката, служещ за наблюдение до прилежащия терен е
7,10 м. Разстоянието от входа на затворническото общежитие до КПП „Бариера“ е
167 м. В района на затворническото общежитие са разположени 9 бр. Охранителни
камери. Мониторът за следене на информацията от тези камери е разположен в
стаята на дежурния по общежитие. Пътят водещ до района на общежитието до КПП
„Бариера“ е наблюдаван от други 2 камери, информация от които се следи от
централен пост за видеонаблюдение. Този начин на видеонаблюдение е от 2001 г.
За да напуснат затворническото общежитие, лицата лишени от свобода преминават
първо покрай стая на дежурния по общежитие. Той ги проверява на влизане и
излизане за внасяне и изнасяне на забранени вещи. Районът около затворническото
общежитие е ограден с метална ограда, като обитателите на общежитието имат
право да се движат, както в сградата на общежитието, така и в този ограден
район. Напускането на оградения район от лишените от свобода, обитаващи
общежитието, става само със знанието и разрешението на дежурния по общежитие,
или други длъжностни лица описани в правилника на ОЗ Варна. Отварянето и
затварянето на металната врата на оградата на общежитието става или с ключ или
с бутон за електронно отключване лично от дежурния по общежитие. Три от деветте
камери наблюдаващи района на общежитието, осъществяват пряко наблюдение на пътя
от входа на общежитието до единствената врата на оградата, през която се излиза
от района на общежитието, както и на самата врата. След като преминат през
вратата на оградата на района на общежитието, лицата се движат свободно по пътя
водещ до КПП „Бариера“. Този участък е наблюдаван от 2 камери, информацията от
които се следи от централен пост. За да напуснат територията на ОЗ Варна
лишените от свобода следва да преминат през КПП „Бариера“. На КПП „Бариера“ има
две врати, едната за преминавана на пешеходци и двойна портална врата за
преминаване на МПС. Двете врати до 17 ч се командват само от Дежурния по КПП
„Бариера“, след което дежурството на КПП „Бариера“ се прекратява. След 17 часа
единичната врата се заключва. Преди КПП „Бариера“ има още една вътрешна бариера
на пътя за общежитието, отстояща на 14 м. от него. Тя е за регулиране на
достъпа на автомобили и се командва от КПП „Бариера“ до 17 ч. След 17 ч.
вътрешната бариера и двойната портална врата се командва от пост №6. Те следва
да се затворени и се отварят само при нужда, съгласно Правилника и Наредбите на
ОЗ – Варна.
Изложената фактическа установеност налага следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес
от оспорване на издадения индивидуален административен акт, чийто адресат се
явява и в рамките на законоустановения срок по оспорване, поради
което е процесуално допустима .
Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК,
административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Главният директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ е овластения от закона административен орган да
награждава и наказва служителите в Главната дирекция и в териториалните й
служби, включително и затворите. По аргумент от
чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС,
приложението на ЗМВР е субсидиарно, доколкото в закона не са налице
специални правила за реализиране на дисциплинарната отговорност. Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентния
дисциплинарно-наказващ орган по чл. 204
от ЗМВР, вр. ЗИНЗС.
При извършената служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати
нарушения на административно-производствените правила при провеждането на
дисциплинарното производство.
Начало на производството е поставено със заповедта за
образуването му с № Л-3194/19.07.2018 г. на Главен директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“, която е връчена на С. на 19.07.2018 г. Стоянов е изразил
желание да бъде подпомаган от инспектор В., който от своя страна е депозирал
декларация за отказ от участие в производството. Жалбоподателят е поканен да
даде обяснения, но същия е отказал. Отказа е обективиран в протокол. В
последствие са издадени две заповеди за изменение на заповедта за образуване на
дисциплинарно производство, които също са връчени на С.. В хода на развилото се
производство служителят е запознат с обобщена справка и събраните доказателства
и предложението на дисциплинарно-наказващия състав. Съгласно изискванията на
чл. 207 от ЗМВР е поканен да даде обяснения. На 5.10.2018 г. П. е депозирал
обяснения, които в последствие са разгледани от административния орган.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ако е
допуснато нарушение на 8.06.2018 г., то неясно защо същото е установено едва на
18.07.2018 г. Действително от събраните по делото доказателства се установи, че
е налична информация от охранителните камери в Затвора Варна, но едва след
задържането на лишен от свобода находящ се извън територията на затвора е
предприет преглед на записите. Съгласно чл. 195 ал.2 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина, дисциплинарно наказани се налага не по-късно от 2 месеца от
откриване на нарушението и н по-късно от 2 години от извършването му.
Възможността административният орган да упражни правомощието си за налагане на
дисциплинарно наказание, е ограничена в рамките на двумесечен срок от
откриването на дисциплинарното нарушение. Обвързаността на дисциплинарната
отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в
който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за
понятието «откриване на дисциплинарно нарушение» е дадено в чл. 196
ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла, вложен в разпоредбата
на чл. 196 ал.2 от ЗМВР нарушението е «установено», когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. Оспорената заповед е издадена в двумесечния срок
от откриване на нарушението и в двегодишния срок от извършването му.
В рамките на дисциплинарното производство,
дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията, разписани в чл. 206 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015 г. Видно от приложените по делото доказателства,
преди налагане на наказанието Главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ е приел писмените обяснения, дадени от служителя относно
констатираното нарушение. Същите са обсъдено в мотивите на обжалваната заповед,
като са счетени за неоснователни.
Изпълнено е и изискването по чл. 18 от Инструкцията,
според който текст проверката по чл. 205 ал.2 от ЗМВР приключва с изготвяне на
писмена справка, с която държавният служител, срещу когото се извършва
проверката, се запознава, което обстоятелство се удостоверява с подпис и
отбелязване на дата. В случая е налице такова удостоверяване - върху писмената
справка с положен подпис на служителя и дата от 14.09.2018 г.
Съдът приема, че дисциплинарно наказващият орган е
изпълнил и вмененото по чл. 206 ал.4 от ЗМВР задължение да събере и оцени
всички доказателства, включително посочени от държавния служител, преди
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Гореизложеното обосновава извода, че производството по
издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при
спазване на административно производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в
АПК.
Предвид горното съдът приема, че Заповед № Л-4369/12.10.2018 г. на Главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е валиден акт, издаден в надлежна
форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на
императивната норма на чл. 210 ал.1 от
ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание.
Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено,
правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорения акт съдържа
всички законово изискуеми реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е
санкциониран П.. Нарушението е индивидуализирано в необходимата степен и от
фактическа, и от правна страна. Посочени са както разпоредбите, които са били
нарушени, така и фактическите основания за издаването на заповедта -
обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна
поведение. Органът се е позовал и на приобщените към преписката становище и
обобщена справка на дисциплинарно-разследващия орган, като в тези документи
ясно е описан и часа в който лишения от свобода е пропуснат от П. извън
територията на затвора.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в
обжалваната заповед е посочено, че е съпричастен към неправомерно пускане на М.
от затвора на 18.07.2018 г. В оспорения акт е посочено, че на тази дата М. е
задържан през сградата на ОЗ – Варна, а не че на тази дата е пуснат
неправомерно от П..
При направената преценка за съответствието на
заповедта с материалния закон, съдът приема, че същата е издадена при наличие
на материалноправните предпоставки за това.
В качеството му на държавен служител, на длъжност
надзирател, П. на 8.06.2018 г. е бил назначен на наряд като постови в затвора,
без писмено разрешение на началника на затвора лично и самоволно е пропуснал
лишения от свобода М. през желязна портална врата на КПП „Бариера“,
контролирана от П. чрез ел. механизъм, без да е уведомил по надлежния ред
главния надзирател и деянието е станало достояние на други лица и на цялото
общество, посредством електронни и печатни издания. Чрез превишаване на власт и
използване на служебното си положение П. е позволил на М. в качеството му на
лишен от свобода да наруши изолацията наложена му с наказание лишаване от свобода.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194
ал.2 т.3 и т.4, чл. 197 ал.1 т.6, чл. 203 ал.1 т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР.
Дисциплинарната отговорност на служителите се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението
на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни
наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР и се
изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията
на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на
МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3.
Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведението на държавните служители. За проявлението на предвидената
дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението,
което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител.
Квалифицирането на нарушението като "тежко нарушение" на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т.7, предл. първо представлява
превишаване на власт от страна на служителя в МВР, а т. 8 от ЗМВР визира две
алтернативни хипотези: 1. злоупотреба с власт и 2. злоупотреба с доверие, т.13
визира деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата.
По безспорен начин в хода на дисциплинарното
производство е установено, че лишения от свобода М. е пуснат от П. на 8.06.2018
г. извън територията на затвора. Съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС изпълнението на
наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез контрол върху поведението
на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления.
Целта на ЗИНЗС е да се реализират включените в съдържанието на наказанието
ограничения. Съгласно чл. 297 от ППЗИНЗС пропускането през
контролно-пропускателните пунктове на лишени от свобода се извършва само с
писмено разрешение на началника на
затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. В случая не се
установи да е налице какъвто и да е писмен акт от гореизброените лица, който да
дава възможност на М. да напусне територията за затвора – Варна. Напротив макар и да е поставен в условия на
изолация от обществото, с оглед наложено наказание лишаване от свобода на
8.06.2018 г. М. без наличие на писмен акт е напуснал територията на
затворническото общежитие и Затвора Варна, като това е сторено с помощта на
действията извършени от П..
Съгласно чл. 294 т.6 от ППЗИНЗС служителите от надзорно-охранителния
състав не могат да посредничат за създаване на неправомерни връзки между
лишените от свобода, и други граждани, както и да им извършват услуги. В случая
П. сочи, че е пропуснал лишения от свобода след разрешение на командира на
отделението. Не е спорно, че писмено разрешение от компетентен орган липсва,
това, че Т. се е обадил по телефона не може да бъде основание за пускането на
лишен от свобода да напусне пенитенциарното заведение. Т. дори не е и пряк
началник на жалбоподателя за да се твърди изпълнение на неправомерна заповед.
Факта, че движението на М. се е виждало на различни камери и ако е било
неправомерно, то е следвало П. да бъде уведомен са несъстоятелни. На
територията на затвора има оформени няколко поста, като целта на всеки един от
тях е да следи самостоятелно придвижването на лица и МПС на територията на
затвора. Изрично в т.9 от инструкцията на пост № 6 е посочено, че когато няма
служител на входния КПП на затвора, откъм ул. „Тролейна“, постовия на пост № 6
контролира и пропуска МПС и лица през бариерата, само след като се убеди в
самоличността им. Ако това е невъзможно сигнализира на дежурния главен
надзирател и изпълнява указанията му. Жалбоподателят в депозираните си
обяснения сочи, че не познава М. и едва в последствие е разбрал, че го е
пропуснал. В случай, че П. бе изпълнил задълженията си вменени с горепосочената
инструкция, то не би пропуснал М. преди да установи самоличността му. От
приетата по делото експертиза са установи, че действително местоположението на
вишката на пост № 6 е на голямо разстояние от самата бариера. Този факт сам по
себе си не води до отпадане на задълженията на П., напротив, ако същия не е бил
на ясно кого е пропуснал на 8.06.2018 г., т.е. не е убеден в самоличноста на
лицето, то е следвало да изпълни стриктно инструкцията. Следва да се посочи, че
обясненията на П. в тази им част са и взаимноизключващи, веднъж се твърди, че
не е знаел, че е пропуснал лишения от свобода М., а в последствие твърди, че
това е станало с разрешение на Т., т.е. жалбоподателят е бил на ясно, че
пропуска извън територията на затвора лишен от свобода, без за това да е налице
писмен акт, като по този начин се нарушава изолацията му, което е и
предпоставка за извършване на противоправни деяния, като дава възможност на
лишен от свобода да се ползва от права, които не му се полагат с оглед
постановената присъда.
За да е осъществен фактическият състав на чл.203 ал.1
т.7 от ЗМВР е необходимо служителят да е извършил деяние, насочено към
извличане на определена материална и/или нематериална облага, респ. поставяне в
по-благоприятно положение себе си или другиго, чрез използване на
служебното си положение и предоставените му правомощия, а на т.8 на същия текст
– служителят да е извършил деяние, злоупотребявайки с предоставената му власт и
оказаното му доверие. От субективна страна реализацията на нормативния състав изисква наличието
на умисъл, т.е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при
осъществяване на служебните функции и задачи, с цел постигане на
желания резултат. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН
изисква поведение на служителя, с което да пази доброто име на институцията, да
изпълнява задачите си при спазване на Конституцията на Република България,
международните актове, по които Република България е страна, както и законите и
подзаконовите нормативни актове. Стриктното спазване на закона е гаранция за
обществения ред. „Престиж на службата“
следва да се разбира авторитетът на конкретната институция пред обществото,
като се има предвид конкретната задача за която е създадена институцията, да
осъществява изолация на лишените от свобода, при стриктно спазване на законите.
Неспазването на тези правила има за последица намаляване или загуба на доверие
в институцията, липса на обществена подкрепа . Поведението на служителя следва
да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на
доверие от страна на обществото в институцията. Не е задължително тези действия
да са станали или да е възможно да станат достояние на други лица. В случая от
събраните по делото доказателства е видно, че действията са станали достояние
на обществеността – налице са публикации в няколко печатни и електронни издания
за случилото. С оглед извършените действия от П. съдът приема, че с поведението
си е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина при превишаване на власт
и използване на служебното си положение, като деянието му е несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавния служител и уронва престижа на
службата. По делото не се събраха доказателства П. да е злоупотребил с власт
или доверие.
По възраженията на жалбоподателя, че е нарушен чл. 206
ал.2 от ЗМВР, тъй като не е извършена преценка на посочените в нормата критерии
не се споделя от съда, тай като дисциплинарно-наказващия орган действа в
условията на обвързана компетентост, поради което не може да бъде обосновано
по-леко наказание.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е
от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в
съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на
които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е
съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед фактическите и правни изводи на съда то се явява
основателно. Следва жалбоподателя да се осъди да заплати на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", сумата 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на от С.К.П. ***,
с ЕГН **********, против Заповед № Л-4369/12.10.2018 г. на Главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА С.К.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от датата на
уведомяване на страните с препис от съдебното решение.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: