Р Е
Ш Е Н
И Е № 118
гр. Сливен, 14.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия
в открито заседание проведено на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА
КОСТОВА
при секретаря Кина Иванова с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното
гр.д. № 254 по описа на
СлОС за 2020г., за
да се произнесе
съобрази следното:
Предявена е искова молба от Л.П.А. и П.Д.П. против ЗК „Лев инс“ АД в която се твърди, че на 02.12.2019 год. около 7.55
часа в гр. Сливен на бул. Хаджи Димитър, срещу ДКЦ 1, л.а. в марка „Р.“, модел
„М.“, управляван от Т.Д.Д., удря намиращия се на
пешеходна пътека П. К. А.. Същият претърпява тежки и несъвместими с живота
телесни травми, водещи до летален изход на пострадалия. По повод процесното ПТП е било образувано ДП № 1479/2019 год. по описа
на РУ Полиция, гр. Сливен. Ищците твърдят, че имат качество на увредени лица по
смисъла на чл. 478 ал. 2 от КЗ, като на осн.чл 432 ал. 1 от КЗ претендират пряко от ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички
претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди се, че на 13.12 2013 год. ищците
представили пред ответника застрахователна претенция с вх. № 16607 по реда на
чл. 380 от КЗ. Въпреки представените документи на 30.12.2019 год. по отношение
на втория ищец П.Д.П. ответното застрахователно дружество неоснователно е
отказало да изплати застрахователно обезщетение.
По отношение на първата ищца се твърди, че с писмо от 31.03.2020
год. застрахователят е отговорил, че са налице предпоставките за определяне на
застрахователно обезщетение за ищцата Л.П.А. в размер на 70 000 лв.
Несъгласявайки се с определената сума, ищцата е депозирала искане за
преразглеждане, което не е било уважено.
Ищцата заявява, че допълнително е депозирала искане за безусловно плащане на
определеното обезщетение, което не е било изплатено.
В следствие смъртта на П. К. А., ищците твърдят, че са претърпели
неимуществени вреди. Твърди се, че тази
смърт драстично е променила ищците, тъй като до момента на въпросното ПТП те са
били едни активни хора, а след инцидента живота им се променя в отрицателна
посока. Ищците, в качеството си на увредени лица се твърди, че търпят болки и
страдания, и психологични проблеми от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в ежедневието си, за които ангажират гласни
доказателства.
Твърди се, че ищецът П.Д.П., в качеството му на внук на починалия
търпи болки и страдания във връзка с претендираните
неимуществени вреди, които са сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките, тъй като е била изградена постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Поради това се твърди, че
втория ищец също попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. по
тълкувателно дело № 1/2016 год. на Общото събрание на Наказателна, Гражданска и
Търговска колегии на ВКС.
С оглед гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с
което осъди ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Л.П.А. сума
в размер на 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на смъртта на нейния баща П.
К. А. при настъпилото ПТП на 02.12.2019 год., както и законната лихва върху
посочената по-горе сума, считано от датата на настъпване на процесното
ПТП до окончателното изплащане.
От съда се иска да постанови решение, с което осъди ответното
застрахователно дружество да заплати на П.Д.П. сумата от 30 000 лв.
частично предявена от пълния размер 50 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на
неговия дядо П. К. А. при настъпилото ПТП на 02.12.2019 год., ведно със
законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане.
Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски.
Исковата молба е редовно връчена на ответното застрахователно
дружество.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор. В същия се сочи, че предявените искове са допустими, но
неоснователни. Оспорват се изцяло предявените искове за неимуществени вреди по
основание, както и по размер, който се твърди, че е прекомерен. Твърди се, че
вина за получените травматични увреждания има и самото пострадало лице П. К. А.,
който с поведението си също е допринесъл за настъпилото ПТП, като при
преминаване през пътното платно не се е съобразил с разстоянието до
приближаващото превозно средство и неговата скорост на движение, пътната
обстановка, както и че ненужно е удължил времето за пресичане. В този смисъл се
твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат на пострадалото лице П. К. А., който е предприел пресичане на платното
за движение без да съобрази поведението си с посоката, скоростта и траекторията
на движение на приближаващия се автомобил марка „Р. М.“. По този начин
пострадалият е нарушил разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ал. 5 от ЗДвП и
поставил сам себе си в опасност.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че описаните телесни
увреждания са само в резултата на процесното ПТП.
Оспорва се иска на ищцата Л.П.А. по размер, като се заявява, че
ответното застрахователно дружество е изплатило на ищцата обезщетение в размер
на 70 000 лв., като се сочи че посоченият в исковата молба размер от 200 000 лв. е
прекомерно и изключително завишен.
Относно предявените искове от втория ищец П.Д.П. се твърди, че в
случая не е налице изискуемата достатъчно дълбока и трайна емоционална връзка
между ищеца П.Д.П. и починалия му дядо П. К. А., като се оспорват изложените
твърдения в исковата молба относно настъпилата емоционална промяна на ищеца П.Д.П.
и претърпените от него болки и страдания във връзка със смъртта на неговия
дядо. В тази връзка се твърди, че внукът П.Д.П. не попада в кръга на лицата,
имащи право на обезщетение по смисъла на ТР № 1 от 21.07.2018 год.
Оспорват се изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите
по предявените искове от ищцовата страна, като
неоснователни с оглед неоснователността на главните искове. Заявени са
доказателствени искания.
В с.з.ищците се представляват от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа изцяло исковите претенции и моли за пълното им
уважаване.
В с.з.ответното дружество се представлява от процесуален
представител по пълномощие, който оспорва като неоснователни исковите
претенции. Представя подробни писмени бележки.
В с.з.третото лице – помагач не се явява и не се представлява.
От фактическа страна се установява следното :
На 02.12.2019 год. около 7.55 часа в гр. Сливен на бул. Хаджи
Димитър, срещу ДКЦ 1, л.а. в марка „Р.“, модел „М.“, управляван от Т.Д.Д., удря намиращия се на пешеходна пътека П. К. А.. Същият
претърпява тежки и несъвместими с живота телесни травми, водещи до летален
изход на пострадалия.
По повод процесното ПТП е било
образувано ДП № 1479/2019 год. по описа на РУ Полиция, гр. Сливен. Образувано е
НОХД № 14482020г. по описа на СлОС, по което е
постановена влязла в сила присъда № 9/10.06.2020г.
по НОХД № 144/2020г. на СлОС.
Лек автомобил Р. с водач Т.Д. се е движил със скорост на движение
около 45 км/ч. Движението се е осъществило в светлата част на денонощието, при
наличие на насрещно слънце при намалена и ограничена видимост. Опасната зона за
спиране на автомобила при определената скорост на движение е била около 24
метра. В същия момент на пешеходната пътека отдясно наляво е предприел
пресичане пешеходеца П. А. със спокоен ход на движение. След навлизане на около
7.9 метра от дясната граница на платното за движение е настъпил удар между
челната част на автомобила и лявата странична повърхност на пешеходеца. В
момента на навлизане на пешеходеца на платното – автомобилът е бил на около
110метра преди мястото на удара, като водачът е възприел опасността на около
12.5метра от мястото на удара.
Водачът на лекия автомобил Р. е възприел опасността със
закъснение, като е имал техническа възможност да се съобрази с намалената
видимост от блестящото слънце срещу него и подбере технически безопасна
скорост, която е около от 27 км/ч. пешеходецът не е имал възможност да
предотврати процесното ПТП.
В момента на удара пешеходеца е бил върху пешеходната пътека и с
направление на движение отдясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила.
При удара от автомобила Р., тялото на пешеходеца е паднало върху
предния капак и след това на челното стъкло с достатъчно голяма сила, за да се
получат увреждания описани от медицинската експертиза, а след отхвърлянето му
напред, по направление движението на автомобила напред, пострадалия е получил
допълнителни наранявания.
В резултат на настъпилия удар са нанесени телесни увреждания от
които пешеходецът е починал същия ден.
Причината за настъпването на смъртта е тежка съчетана травма :
черепно – мозъчна травма със счупвания на черепа в ляво, с множествени субарахноидални кръвоизливи в областта на лявата голямомозъчна хемисфера и наличието на множествени контузионни увреждания на короновия
слой на лявата мозъчна хемисфера и дифузна мозъчна травма.контузиите на лицето
и крайниците, включително и фрактурите на двете кости на лявата подбедрица са имали синергично
действие към танатогенезата.
Уврежданията са получени вследствие блъскане с предната част на
автомобила, като пострадалия е политнал назад и се е ударил в предното стъкло и
предния капак на автомобила с лявото си рамо и лявата странична повърхност на
главата в областта на предното стъкло. Тогава пострадалия е получил
нараняванията в областта на лявото слепоочие, счупвания на черепа в лявата половина на основата.След
произшествието пострадалия е изпаднал в състояние на тежка мозъчна кома и тежък
травматичен шок, като състоянието е продължило да се влошава, като е починал в
следобедните часове на същия ден.настъпването на смъртта на пострадалия е пряка
и непосредствена последица от получените травми при възникналото ПТП и
настъпилите усложнения в тази връзка.
При разпита на свидетелите се установява, че между дъщерята Л. А.
и нейния баща е имало изградена силна емоционална връзка на обич и уважение.
Бащата е подкрепял дъщеря си през целия си живот, а дъщерята се е грижила за
своите родители ежедневно. Новината за настъпилата катастрофа е приета
изключително тежко от дъщерята Л.П., която е била разплакана, силно разстроена
и неадекватна. Била е срината емоционално, не е могла да говори и не спирала да
плаче. Към момента често говори за баща си, всяка събота ходи на гробищата,
като с нейни средства изгражда паметник на гроба. Стои при гроба с часове и
разговаря мислено със своя баща.
При разпита на свидетелите се установява, че между починалия дядо
и внукът му П.П. е имало изградена силна емоционална
връзка на привързаност и уважение. Дядото е отгледал своя внук до навършване на
7-8 годишна възраст, като е възпитавал в същия чувство на родолюбие, чувство на
отговорност, всеотдайност и трудолюбие. Указал е подкрепа при професионалната
ориентация на внука П.П.. Контактите между дядо и
внук са били чести, като при всяко завръщане в родината П.П.
е посещавал първо своя дядо, на когото е носел подаръци. Новината за смъртта на
дядото П.П. е приел много тежко, като това се е
отразило на неговата емоционалност и за напред. Станал е по – затворен както в
семейството си, така и с приятели. Внукът е присъствал на погребението на дядо
си, като дори сам е организирал необходимото.
На 31.03.2020 год. ответното застрахователно дружество е изпратило
уведомление до ищцата Л. А. за изплащане на обезщетение в размер на 70 000
лв. - неимуществени вреди. На 29.06.2020г. сумата е изплатена на ищцата.
Производството по делото относно тази част от претенцията е прекратено с
протоколно определение от о.с.з. проведено на 15.10.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събрания по делото доказателствен материал ценен
както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира
показанията на разпитаните свидетели, както и заключенията на изслушаните
съдебни експертизи.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :
Правна квалификация на претендираните
права - чл. 432 от КЗ, във вр.чл. 409 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество са
частично основателни.
Предпоставките за уважаване на иска са следните :
настъпването на деликт при управление на МПС,
причинени вреди и тяхната причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП,
валидна застраховка ГО, която да покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно обезщетение.
В
настоящия случай материалните предпоставки на иска се установяват от влязлата в
сила присъда № 9/10.06.2020г. по НОХД № 144/2020г. на СлОС.
На осн. чл. 300 от ГПК
горепосочения съдебен акт се ползва със задължителна сила за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. По делото е установен
механизма на възникване на ПТП, като е доказана причинната връзка между
деянието и вредоносния резултат.
Не се оспорва от страните валидният застрахователен договор по
Застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. Р. М. с рег. № СН 1699 АМ.
Ищцата Л.П.А. – дъщеря на починалия при процесното
ПТП П. К. А. на 88 години, безспорно е претърпяла и продължава да търпи
емоционални болки от страдания от внезапната загуба на своя баща, който е бил нейна
морална подкрепа през целия си житейски път. Изградената връзка между баща и
дъщеря е била утвърждавана през целия съзнателен живот и внезапното й
прекъсване е предизвикало страдание на ищцата, което следва да бъде репарирано
с присъждане на обезщетение. Изживяният стрес от
внезапната загуба е бил силен и разтърсващ, като е оставил трайни негативни
следи в емоционалното състояние на ищцата. Макар и живущи в отделни
домакинства, в отделни семейства, връзките и контактите между дъщерята и
нейните родители, са били чести, топли и взаимно грижовни. Дъщерята е разчитала
на подкрепата на своя баща, който макар и на 88години е бил много подвижен,
енергичен и с бодър дух.
Размерът на застрахователното обезщетение за причинени
неимуществени вреди се определя от съда общо за всички претърпени болки и
страдания във връзка със смъртта на пострадалото лице по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Съдът намира за справедлив размер на обезщетението
за неимуществени вреди, което ищцата следва да получи - сумата от 100 000лева.
Тази сума обаче следва да бъде намалена с размера на изплатеното вече от застрахователя обезщетение в размер на
70 000лева, като с решението бъде присъден допълнително остатъка от
30 000лева – обезщетение за ищцата Л. П. А.. Следва да бъде присъдена и
дължимата лихва за забава, съобразно разпоредбата на чл.496 ал.1 от КЗ, считано
от 12.03.2020г. до окончателното изплащане.
До пълния претендиран размер
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върху изплатения вече размер на обезщетението от
70 000лева също е дължима законната лихва за забава, считано от 12.03.2020г.
до момента на изплащане 29.06.2020г.
Ищецът П.Д.П., като внук на починалия
попада в кръга лица, които са
правоимащи съгласно ТР от 21.06. 2018 г. по
ТД № 1/2016 г. на ОС на НГТК на ВКС. Същият
е претърпял и търпи болки и страдания вследствие
внезапната смърт на неговия дядо, тъй като между тях
е била изградена
с годините трайна и дълбока емоционална връзка. Дядото е отглеждал и възпитавал своя
внук първите 7-8 години от неговия живот, което е оставило трайна следа при
оформянето на неговия характер и навици. Връзката между дядо и внук не е
прекъсвана през годините, въпреки различното местожителство. Починалият е бил
авторитет, наставник и пример за подражание през целия съзнателен живот на
ответника П.П.. Изиграл е ролята на житейски ментор
при взимането на важни решения относно
професионалния път на ищеца. В този смисъл частичната претенция за
присъждане на обезщетение в размер на 30 000лева се явява изцяло
основателна и като такава следва да бъде уважена. Следва да бъде присъдена и
дължимата лихва, считано от постановяване на отказа на застрахователя 30.12.2019г.
до окончателното изплащане.
Предвид
изхода на делото и съобразно уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 78 от ГПК за процесуалното представителство на ищцата
Л.П. А. следва да се присъдят деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
в размер определен по реда на чл.38 от ЗА – 1716 лева с включено ДДС, съгласно
представен документ за регистрация..
На ответното
застрахователно дружество, съобразно отхвърлената част от исковите претенции,
следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 770 лева.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
върху уважения размер на иска на Л.П. А., ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати държавна такса от 4% по сметка на СлОС в размер на 1 200.00 лева, както и сумата в размер на 300лева – възнаграждения на
вещи лица.
Ръководен от
гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенския окръжен съд
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД С ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.А. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер
на 30 000лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на нейния баща П. К. А., починал
при ПТП на 02.12.2019г. в гр.Сливен, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2020г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД С ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.А. с ЕГН ********** с адрес *** законната лихва
за забава върху изплатеното на 01.07.2020г. обезщетение в размер на
70 000лева – неимуществени вреди, считано от 12.03.2020г. до 29.06.2020г.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА до пълния претендиран
размер от 130 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД С ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.П. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер
30 000лева, представлаваща частична претенция от
пълния размер 50 000лева, като обезщетение за претърпените неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на неговия дядо П. К. А., починал
при ПТП на 02.12.2019г. в гр.Сливен, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019г.
до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1 200 лева –
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Л.П.А. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД С ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А
сумата в размер на 770 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД С ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.Н.Д. с ЕГН **********,
САК с адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, сумата в размер на 1716 лева -
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Л.П. А. , с включено
ДДС.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД С ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС държавна
такса в размер на 1200лева, както и сумата в размер на 300лева – възнаграждения
на вещи лица.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ответника Т.Д.Д..
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :