№ 98
гр. Б., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Маргарита Пл. Алексиева
Моника Христова
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Б.
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221200600166 по описа за 2022 година
Производството е образувано жалба на адв. Р.Н., в качеството му на
защитник на подсъдимата ЕЛК. М. Б., ведно с допълнение към нея, срещу
присъда № 906109 от 27.01.2022г. по НЧХД № 382/2021г. по описа на РС Б. в
частта, с която подсъдимата е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл. 130, ал.2 и е освободена от наказателна отговорност, като
ù е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева,
както и в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати на частната
тъжителка сумата от 500 лева, обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на деянието.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал
подсъдимата за виновна за това, че на 04.03.2021г., около 17:00 часа, в гр. Б.,
в двора на дом, находящ се на ул. „В. М.“ № 32, чрез нанасяне на побой е
причинила на М.Я. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание -
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като е освободил подсъдимата от
наказателна отговорност и е наложил административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева, и е оправдал подсъдимата за извършено престъпление по
чл. 130, ал.1 от НК. Съдът е осъдил подс.Б. да заплати на частната тъжителка
сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно
1
със законна лихва, считано от датата на увреждането – 04.03.2021г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част над
уважения размер.
Със същата присъда подсъдимата е призната за невиновна за това, че
на 04.03.2021г., около 17:00 часа, в гр. Б., в двора на дом, находящ се на ул.
„В. М.“ № 32 на публично място е казала на М.Я. унизителни за честа и
достойнството ѝ думи „ей, нещастницо“ в нейно присъствие, като е оправдана
за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, вр. с чл. 148, ал.1, т.1 от
НК. В тази връзка е отхвърлен и предявеният граждански иск за причинени
неимуществени вреди в резултат на това деяние.
Подсъдимата е осъдена да заплати на М.Я. и сумата в размер на 200
лева, представляваща сторени по делото разноски за внесен депозит за
изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, както и сумата от 800 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, както и е осъдена да заплати по сметка
на РС Б. сумата от 50 лева – държавна такса върху уважения граждански иск
и 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В депозирана от защитника жалба се твърди, че присъдата е
постановена в нарушение на материалния, тъй като обвинението не е доказано
по несъмнен начин, като изводът на съда за наличието на лека телесна
повреда се основава на взаимоизключващи се доказателствени средства.
Навеждат се твърдения и за допуснато от РС съществено процесуално
нарушение, тъй като в разпореждането на съда за даване ход на тъжбата не е
конкретизиран механизма на извършеното деяние, с което е ограничено
правото на защита на подсъдимата. В присъдата липсва и правното основание,
на което подсъдимата е освободена от наказателна отговорност. Моли за
отмяна на постановената присъда в обжалваната ù част и връщане делото на
първа инстанция за разглеждане от друг състав, алтернативно моли присъдата
да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимата да бъде
оправдана, а предявеният граждански иск - отхвърлен.
В хода на съдебните прения повереникът на частната тъжителка и
граждански ищец по делото оспорва подадената жалба, като моли за
потвърждаване на постановената присъда като правилна и законосъобразна.
В своята пледоария защитникът иска отмяна на присъдата и връщане
на делото за разглеждане от друг състав поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като препраща към подадената жалба.
Алтернативно моли съдът да оправдае подсъдимата, тъй като обвинението не
е доказано по категоричен начин, както и прилагане на института на
реторсията. Моли за отхвърляне на предявените граждански искове.
В правото си на лична защита жалбоподателката оспорва посоченото в
2
частната тъжба и отрича нанасянето на побой и отправянето на обидни думи
спрямо частната тъжителка. Твърди, че именно тя е получила шамар от М.Я..
Моли съда да бъде оправдана, евентуално делото да бъде върнато за ново
разглеждане от първа инстанция.
В последната си дума подсъдимата моли да бъде да бъде призната за
невиновна, а предявените искове отхвърлени като неоснователни.
Окръжният съд, като въззивна инстанция, след като взе в предвид
изложеното в жалбата, становищата на страните, събраните доказателства и
извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, извън основанията
посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314, ал.1 от НПК,
намира следното:
Районният съд е постановил обжалваната присъда при напълно
изяснена фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото
доказателства, от които се установява от фактическа страна следното:
Подсъдимата и частната тъжителка са съседки в гр. Б., на ул. „В. М.“
№ 32. До преди година били в нормални съседски отношения. Преди година
съпругът на частната тъжителка В. К. направил кафе на партера на
кооперацията, а тъжителката – фризьорски салон. Поради това същите
започнали процедура в Община Б. за изваждане на акт 16 за навеса на кафето
и за преустройство на фризьорския салон. Тези им действия довели до
влошаване на отношенията между семействата на частната тъжителка и това
на подсъдимата, както и до подаването на жалби от страната на подсъдимата
и нейния син Г. Б. до общината и до районна прокуратура.
Във връзка с така подадените жалби на 04.03.2021г., следобед,
частната тъжителка Я., мъжът, с който живее на семейни начела – свид. К.,
подсъдимата Б. и сина отишли при зам.кмета Трошанов. Тъй като между
страните не било постигнато съгласие, на адреса на двата обекта е изпратена
комисия в състав свид. В. Г., свид. А. Л. и свид. К. Ч., всички от отдел АСК
към Община Б. за проверка за незаконно строителство.
Така на 04.03.2021г. около 17:00 на адреса на частната тъжителка
пристигнали свид. Г. и свид. Л., които били посрещнати от Я.. На улицата
пред имота били още подсъдимата Б., свид. Я. – брат на частната тъжителка,
който работил в кафето и още няколко клиенти на заведението. Подс. Б.
заявила на проверяващите, че иска да присъства по време на проверката.
Свид. Г. отвърнала, че това е невъзможно, тъй като имотът, който ще
проверяват, е частен и може да влезе в него само с разрешение на
собственика. Б. обяснила, че е говорила с адвокат, който казал, че може да
присъства на проверката и никой не може да я спре, като дори поискала да
бъде включена в констативния протокол. В спора се включила и частната
3
тъжителка, като същият се водел вече на висок тон с отправяне на остри
реплики между страните. На възникналия конфликт станала свидетел и
съседката Ц. М., която пушела на терасата. Виждайки, че конфликтът
ескалира, тя влязла в апартамента си, взела телефона и се обадила на 112.
През това време, подканена от свид. Л., свид. Г. се насочила към задния двор
на кооперацията, където се намирал имота, обект на проверката. След нея
вървяла Я., а след нея подс. Б., като спорът между двете продължил на висок
тон. Докато вървели подсъдимата посегнала на Я., като я ударила с чантата по
главата, а частната тъжителка се опитала да се предпази. Като чул виковете
на сестра си свид. К. Я. отишъл и застанал между двете. Въпреки това Б.
продължила да напада Я., като замахвала с чантата си, след което се
отскубнала от защитата на Я. и хванала частната тъжителка за косата. Свид.
Я. отново се намесил и конфликтът бил потушен. Докато била нападната от
Б., Я. викала „помощ“ и „някой да се обади на полицията, тя ме удари“.
Виковете били чути от съседката свид. М. която се показала на терасата
откъм двора и видяла брата на частната тъжителка, застанал пред нея,
защитавайки я от подсъдимата. Пред това време дошли органите на реда –
свид. Б. и свид. Д., а малко след тях – сина на подсъдимата – свид. Г. Б. и
свид. В. К..
Със съдействието на полицията общинските служители извършили
проверката на имота, а органите на реда съставили протоколи за
предупреждение на подсъдимата, частната тъжителка, свид. Г. Б. и свид. В.
К..
На 05.03.2021г. частната тъжителка посетила съдебен лекар и си
извадила медицинско № 15/2021г., който констатирал следните травматични
увреждания: анамнестични данни за леко мозъчно сътресение без загуба на
съзнанието, кръвонасядане на тилната част на главата и дясната ръка.
Причинено е на лицето временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
На 04.03.2021г. подсъдимата посетила спешен център, където е
свалена анамнеза, но не са установени видими следи от наранявания.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-
медицинска експертиза. Видно от представено заключение по данни от
документацията на Я. се установени следните травматични увреждания: леко
изразен оток и кръвонасядане в тилната част на главата. Леко изразен оток и
кръвонасядане в основата на палеца на дясната ръка и гръбната страна на
ръката. Тези травматични увреждания са получени в резултат на удари с или
върху тъпи предмети и могат да се получат по начин, отразен в частната
тъжба и в показанията на свид. Я.. Установените увреждания причиняват
болка и страдание. Наличните данни не доказват черепно-мозъчна травма. По
4
отношение на подсъдимата заключението посочва, че липсата на травматични
увреждания по нея, не изключва възможността да е нанесен удар, но с по-
малка сила, който не е дал видими изменения.
Въззивната инстанция счита, че фактическите констатации на
първостепенния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на
доказателствения материал. Оценката на доказателствата, по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена
в съответствие с правилата на формалната логика. Контролираният съд не е
допуснал превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен
материал, нито е игнорирал едни доказателства за сметка на други, като ясно
е посочил на кои доказателства се доверява и на кои не. В тази връзка
изводите на първоинстанционния съд относно извършването на деянието,
авторството в лицето на подсъдимата Б., квалификацията на деянието и
относно приложението на материалния закон са напълно обосновани и се
споделят изцяло от настоящия състав.
По отношение механизма и авторството на деянието, квалифицирано
по чл. 130, ал. 2 НК, районен съд правилно е направил своите изводи,
позовавайки се най-вече на показанията на свид. Я., свид. М. и свид. Г.. РС
правилно е отчел заинтересоваността на свид. Я. по делото, тъй като същият е
брат на частната тъжителка. Доколкото обаче неговите показания са логични
и последователни и намират опора в останалия доказателствен материал, то
няма причина да не бъдат взети предвид при постановяване на присъдата.
Същите се подкрепят на първо място от показанията на свид. М. която видяла
как Я. е застанал между подсъдимата и пострадалата, в опит да защити сестра
си. В подкрепа на казаното от свид. Я. са и показанията на свид. Г., която
макар да не е била пряк очевидец, лично е чула как пострадалата вика за
помощ, тъй като е ударена. Съдът кредитира изцяло показанията на тези
двама свидетели, доколкото същите са логични и последователни, дадени от
незаинтересовани от изхода на делото лица, които макар и косвено
потвърждават казаното от частната тъжителка и нейния брат.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на
подсъдимата Б., в частта относно твърденията , че не е ударила
пострадалата, както и в частта, че самата подсъдима получила шамар от
частната тъжителка. Така дадените обяснения са защитна позиция и не
съответстват на останалите доказателства по делото, а именно – на
показанията на изброените по-горе свидетели. Твърдението , че лично е
съобщила на полицейските служители за получения удар от страна на Я., е
отречено от свид. Б. и от свид. Ч., които посочват, че не са чули подобни
оплаквания от нейна страна. Приетото от съда заключение на съдебно-
медицинската експертиза също не потвърждава казаното от подсъдимата,
5
доколко липсват травматични увреждания по нея. Съдът не дава вяра и на
показанията на свид. Б., доколкото, от една страна, същият е син на
подсъдимата и лично заинтересован от делото, а от друга страна, показанията
му противоречат на посоченото от свид. М. и свид. Б.. Единствено свид. Б.
твърди, че майка му се е оплакала от получен шамар. Никой друг от
присъстващите в деня на деянието не потвърждава казаното. Съдът намира
разминаване и в посоченото от свид. Б., от една страна, и свид. М. и свид. К.,
от друга страна, по отношение емоционалното състояние на Я. след случката.
Предвид горното съдът не взема предвид обясненията на подсъдимата в
посочените части и показанията на нейния син.
Относно механизма на увреждането и нанесените на пострадалата
травми съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, като същото е компетентно,
пълно и обосновано. Както е посочило вещото лице конкретните травматични
увреждания могат да се свържат с процесния инцидент. Същите са
причинили болка и страдание на пострадалата.
Съдът кредитира и останалите събрани по делото писмени
доказателства медицинско свидетелство, лист за преглед на пациент в СПО,
жалба до РП Б., заповед на кмета на Община Б., дневник на получените
сигнали в ОДЧ на 01 РУ Б. и докладни записки, справка за съдимост, които
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на
защитника за допуснато от първа инстанция съществено процесуално
нарушение, тъй като в разпореждането на съда за даване ход на тъжбата не е
конкретизиран механизма на извършеното деяние, с което е ограничено
правото на защита на подсъдимата. Тъжбата, заедно с разпореждането на
съдията докладчик, с което се дава ход на делото и правна оценка на
изложените в нея обстоятелства, предоставят необходимата на предаденото на
съд лице информация да научи в какво точно е обвинено. Тъжбата, с
визираното в чл. чл. 81, ал.1 от НПК, съдържание, е с информационна
насоченост относно твърдените съставомерни факти, а разпореждането за
даване ход на тъжбата предоставя информация относно правните рамки на
тези факти. Двете в своята цялост определят в пълнота предмета на доказване
по делото. В разпоредбата на чл. 252, ал.4 от НПК е предвидено, че преписи и
от двата акта се връчват на подсъдимия, с което законодателят е счел, че
правото му на защита да научи в какво се обвинява е гарантирано. В
конкретния случай в тъжбата са изложени твърдения за настъпили конкретни
факти с насоченост към личността на тъжителя, като обвинението е
конкретизирано по време, място и механизъм на извършване. С разпореждане
от 07.04.2021г. съдията докладчик е квалифицирал въведените в тъжбата
6
факти като престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и чл. 146, ал.1 от НК, вр. с чл.
148, ал.1, т.1 от НК, като и по тези обвинения се е произнесъл с обжалваната
присъда, т.е. правата на подсъдимата са гарантирани по изначално
определения предмет на делото. Не могат да се споделят доводите на
защитата, че в диспозитива на съдебния акт не са конкретизирани деянията,
осъществени от подсъдимата. Чл. 305, ал.4 от НПК указва какво трябва да
съдържа диспозитива на присъдата. Следва да се отбележи, че тя е единство
на уводна част, мотиви и диспозитив, като в мотивите на обжалвания съдебен
акт са посочени всички действия /деянието/ и вида на телесната повреда.
Въззивният съд не намира за основателно и възражението за допуснато
съществено нарушение, поради липсата на посочване на правното основание,
на което подсъдимата е освободена от наказателна отговорност. Видно от
мотивите на присъдата, районен съд е приел, че са налице предпоставките на
чл. 78а НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност.
Действително в диспозитива на присъдата липсва посочване на конкретната
правна норма, но изрично е посочено, че съдът освобождава подсъдимата от
наказателна отговорност и ù налага административно наказание глоба.
Констатираният пропуск настоящата инстанция намира, че не води до
нарушаване правото на защита на подсъдимата. Още повече че същото е в
полза на подсъдимата, тъй като минималните размери на наказанието за
повдигнатото обвинение по чл. 130, ал.2 НК са далеч по-високи от размера на
наложеното административно наказание.
По горните съображения съдът намира за неоснователно възражението
на защитника, че по делото не са налице доказателства, водещи до
категоричен извод, че подсъдимата е извършила деянието, посочено в
частната тъжба.
Същевременно доказателствената съвкупност не дава възможност за
приложение института на реторсията и искането на защитата в тази насока
правилно е оставено без уважение. Обясненията на подсъдимата и
показанията на сина ù в тази насока не намират опора в останалия
доказателствен материал, като свидетелите отричат да са видели или чули
оплакванията на Б. относно получения шамар.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства
районният съд законосъобразно е заключил, че подсъдимата Б. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.2,
от НК, като на 04.03.2021г., около 17:00 часа, в гр. Б., в двора на дом,
находящ се на ул. „В. М.“ № 32, чрез нанасяне на побой е причинила на М.Я.
лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание.
От обективна страна от събрания доказателствен материал в това
7
число – показанията на пострадалата, показанията на свидетелите, писмените
доказателства, приобщени по делото, без всякакво съмнение се установява
датата, времето и мястото на извършеното деяние, както и авторството му.
По безспорен начин се установи и вида и характера на получените
травми и увреждания от страна на Я., които осъществяват признаците на лека
телесна повреда в разновидността й "болка и страдание без разстройство на
здравето", като безспорно се установи и причинно-следствената връзка между
предприетите от страна на подсъдимата действия и резултата.
Деянието е доказано и от субективна страна при пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала, че нанася удари в областта на главата по изведения
в хода на наказателното производство механизъм, както и че посредством
поведението си може да причини травматични увреждания, предвиждала е
престъпния резултат и е искала неговото настъпване.
По наказанието:
Правилно РС е приел, че за извършеното от подсъдимата престъпление
същата следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като са налице
всички предпоставки за това - за извършеното престъпление, което е
умишлено, законодателят е предвидил налагане на наказание "лишаване от
свобода" за срок до три години, подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание към датата на деянието, както и в случая няма съставомерни вреди.
Административното наказание, наложено му е в минималния размер, който
законодателят е предвидил – "глоба" в размер на 1000 лв., което е правилно и
законосъобразно, тъй като е съобразено с липсата на данни за други
противообществени прояви, към датата на обвинението, съобразено е с
материалното положение на подсъдимата. Глоба в посочения размер е от
естество ефективно да постигне целите по чл. 36 от НК, като съдейства както
за поправянето и превъзпитаването на дееца, така и за постигане на целите на
генералната превенция.
Правилни са изводите на първата инстанция в гражданскоправната
част на присъдата. Изложени са убедителни мотиви относно основанието и
размера на уважения граждански иск, като въззивният съд изцяло се
солидаризира със становището на районния съд в тази насока и не намира за
необходимо да преповтаря изложените съображения.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил
подсъдимата да заплати и сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и държавни такси.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
8
проверка на законосъобразността и правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, които да
налагат нейната отмяна или изменение.
Воден от горното, Б.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 906109 от 27.01.2022г. по НЧХД №
382/2021г. по описа на РС Б..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9