Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 21.11.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на шести юли, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 799 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

 

Предявен е иск от С.Б.А.,  ЕГН **********,***, срещу С.С.К., ЕГН **********,***, С.С.С., ЕГН **********,***, Х.С.К., ЕГН **********,*** и О.И.С.,***, за неоснователно обогатяване.

Ищцата твърди, че ответниците са наследници по закон на Х. Б.Т., б.ж. на гр. Лом, поч. 03.02.2018 год.

За периода м. Март, 2016 – м. Ноември, 2017 год. ищцата полагала грижи за наследодателката на ответниците, а след това – поради влошеното й здравословно състояние съдействала за настаняването й в дом за възрастни хора, където тя починала. Твърди, че полагайки грижи за наследодателката Х. Т.ищцата е положила труд (за 20 календарни месеца, по 6 часа на ден) и е вложила лични средства (за приготвяне на храна, поддържане на лична хигиена, отопление, транспорт). Направила и разходи за погребението й (които тя оценява на 1000 лв.).

Иска се да бъдат осъдени ответниците С.К., С.С. и Х.К. – по 1166,66 лв., представляващи по 1/6 част, а ответникът О.С. – 3500 лв., представляващи 3/6 от исковата сума от общо 7000лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмени отговори в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили от ответниците. 

Ответникът О.С., чрез назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Л.Г., МАК оспорва всички фактически твърдения в исковата молба, а претенциите – по основание и размер, като счита, че същите са неоснователни и недоказани.

Ответниците С.К., С.С. и Х.К., в идентични отговори, подадени чрез пълномощника им адв. Н.М., САК,  въвежда възражение за нередовност на исковата молба – като счита, че исковите претенции остават неуточнени, доколкото остава неясно каква част от исковите претенции срещу всеки от ответниците на какво се основава – т.е., каква е цената на всеки от предявените искове.

Оделно счита исковете за неоснователни.

Счита, че от обстоятелствената част на исковата молба може да се обоснове предположението, че част от претенцията на ищцата са по същество за възнаграждение за труд, които са погА.и по давност.

Претенциите за похарчени от ищцата лични средства счита за неясни, лишени от конкретика, а също така и за недоказани по основание и размер.

Твърдят, че дори и ищцата да е пазарувала продукти предназначени за наследодателката им и заплащала сметки, то това е било със средства на последната.

Считат приложената нотариална покана за по същество декларация за изгодни за страната факти, изхождаща от нея и я оспорват по съдържание.

Молят за отхвърляне на исковете и претендират разноски.

Предвид изложените в исковата молба твърдения и становището на ответниците, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните не е спорно единствено това, че ответниците са наследници по закон на наследодателката Х. Т..

Всички останали твърдения се оспорват.

В съдебно заседание ищцата С.Б.А. не се явява. Представлява се от адв. Ц.П., МАК, който поддържа предявените искове, счита ги за основателни и доказани и моли да бъдат уважени, като претендира разноски.

Ответниците С.К., С.С. и Х.К. не се явяват, а чрез пълномощника си, адв. Н.М., САК оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени. Претендират разноски, като представят списъци по чл. 80 ГПК.

Ответникът О.И.С. се представлява от назначеният си на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Л.Г., МАК, която пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свид. М.А.Б., без родство, съседка на наследодателката на ответниците – Х. Т.се установява, свидетелката закупила имот през две къщи от този на пок. Х. Т.през 2013 – 2014 год. От тогава с последната били в добри отношения, виждали са се 2-3 пъти седмично и си говорили „по женски“. От начало „баба Х.“ била добра, грижела се сама за себе си, обработвала си и лозето, работела много. От към 2016 год. ищцата С. започнала да се грижи за бабата, защото тя си търсела жена да й помага в домакинството. По това време Х. Т.вече не можела да работи, продала си и лозето. С. започнала да се грижи за нея отначало „даром“, защото роднините отказали. Ищцата купувала лекарства. Свидетелката не знае с чии пари. Ищцата започнала да купува хранителни продукти и да готви, носела храна ежедневно. Това свидетелката отново знае от ищцата. Виждала я, че пазарува и носи покупки, ходи да плаща сметките, но не се интересувала с чии пари. Това продължило около две години. По това време ищцата не работела. Получавала помощи, съпругът й също работел. През 2017 год. или 2018 год. Х. Т.починала. Тъй като преди това състоянието й се влошило – буйствала, била неадекватна, ищцата се притеснявала да я оставя сама и се принудила с помощта на социалните служби да я настани в дом за възрастни хора с увреждания. Там тя не изкарала много време и починала. Според тази свидетелка, ищцата С.А. се грижила за Х. Т.от пролетта на 2016 год. до м. Ноември, 2018 год. През това време от роднините й идвали само веднъж – една от внучките й, тогава деменцията още не се била проявила. Свидетелката не знае роднините да са пращали пари за издръжка или лечение на наследодателката си. Не знае и кой е получавал пенсията й, предполага, че тя сама си я е взимала. Х. Т.била доволна от грижите на ищцата С.А., тя я придружила и при престоя й в болницата веднъж. Отново от ищцата свидетелката знае, че веднъж тя и съпругът й са закарали Х. Т.на панахида на сина й. Не помни коя година е било.

Ищцата С.А. има един син – М..

Свидетелката не е посещавала пок. Х. Т.през последната половин година преди смъртта й, не е присъствала на разговори между нея и ищцата С.А. и не знае за техни уговорки, нито как е харчена пенсията на възрастната жена. Не знае кой е поел разходите по погребението. В момента в къщата на Х. Т.живеят ищцата С. и съпругът й А.. Настанили се след смъртта й. На какво основание не знае. Синът на ищцата, М. е в чужбина.

Свид. Е.Н. Г., без родство, познава съпругът на ищцата. Той бил майстор-монтьор, ремонтирал му бил колата. Спомня си, че през есента на 2016 год. съпругът на ищцата, А.го помолил да му помогне да внесат едни въглища в дома на една възрастна жена, която се казвала Х..***. От съпруга на ищцата свидетелят чул, че тя се грижи за бабата.

Свид. А.А.А., съпруг на ищцата си спомня, че отношенията им с Х. Т.били много добри и съпругата му решила да я гледа – ходи в дома й, помага й, пере, чисти, белосвали стените, защото вътре било хаос. Звънели на отв. С.К. ***, описали й положението, но тя отговорила, че не може да направи нищо, защото съпругът й е болен. После съпругът на тази ответница и син на бабата починал.  Х. Т.не могла да отиде за погребението, но за панахидата я закарали с ищцата, защото плачела. Те (свидетелят и ищцата) много й обръщали внимание на Х. Т., защото тя била завещала къщата си на сина им, те да я гледат и за това я гледали като майка. Като я закарали в Бургас роднините я посрещнали враждебно и тогава тя им казала, че иска да припише къщата си на сина им заради грижите. Прибрали се от Бургас и после бабата паднала болна. През 2017 год. я прибрали в своя дом, тя през м. Август влязла в болница за една седмица, ищцата я гледала в болницата. Свидетелят я карал със своя автомобил по лекари, до пощата да си взима пенсията. Тя си получавала пенсията от пощата, а после чак като се влошила и не можела да ходи решили да й направят дебитна карта. Ползвала я около месец, защото после – в края на 2017 год. постъпила в дом за стари хора. След излизането от болница се влошила.

Като си получела пенсията, Х. Т.си я изразходвала – за ток, вода, лекарства – тези разходи те заплащали от нейната пенсия. Не е давала от пенсията си за храна – те с ищцата й носели каквото сготвят у дома. Сутрин, обед и вечер. Но тя вече била толкова зле, че не можела и да се храни. Ищцата й купувала банани, такива неща, харчели по 5-6 лв. дневно. Накрая, преди да постъпи в старческия дом поемала само течности, със сламка. Преди това си била адекватна, грижела се за двора, за градинката си.

Тя си получавала пенсията в пощата, въобще не била ходила до банкомат, а той и съпругата му били теглили веднъж – преди да постъпи в старческия дом. След това картата останала в дома за възрастни.

Говорили по телефона и с отв. О.С., той също заявил, че не иска нищо от къщата.

С Нотариална покана рег. № 5656/08.12.2020 год. на нот. Д. М., рег. № ***в РНК, р-н на действие РС Лом, ищцата С.А. – за това, че в продължение на 20 календарни месеца – от м. Март, 2016 год. до м. Декември, 2017 год. полагала ежедневни грижи за наследодателката на ответниците Х. Б.Т., поч. 03.02.2018 год., б.ж. на гр. Лом, по нейна молба и поради отказ на наследниците, ги поканила да й заплатят общо 7000 лв. , от които 4800 лв. за положен ежедневен труд, 1200 лв. – похарчени средства за закупуване на продукти за храна и 1000 лв. – разходи за отопление, хигиенни материали, транспортни разходи и погребение. Поканата била отношенията си да уредят в кантората на нотариуса на 15.01.2021 год., в 14,00 часа.

По делото липсват данни за връчването на поканата, но с констативен протокол от 15.01.2021 год. нотариусът удостоверил, че адресатите не се явяват.

С Решение № 38/30.07.2021 год., по в.гр.д. № 161/2021 год. на ОС Монтана е обезсилено Решение от 17.03.2021 год. по гр.д. № 919/2018 год. на РС Лом, в частта, в която е признато за установено, че саморъчно завещание от 13.02.2017 год. на Х. Т., обявено на 13.06.2018 год. е  неистинско и е прогласил неговата нищожност, както и в частта, с която е признал за установено, че М. А.не е собственик на 4/6 ид.ч. по завещание от Х. Т.от недвижим имот в ********, представляващ ПИ (дворно място) с площ от 423 кв.м., както и 4/6 ид.ч. от построените в този ПИ жилищна сграда с идентификатор 44238.506.2435.1, с площ от 72 кв.м., хангар (депо, гараж) с площ от 15 кв.м. и постройка по допълващо застрояване от 35 кв.м. Отменено е решението на ЛРС по същото дело, с което е отхвърлен искът за делба между М. А. А.и ответниците по настоящото дело, вместо което е допусната съдебна делба между тези лица по отношение на гореописания имот при права от 12/18 ид.ч. за М. А. А.и по 1/18 ид.ч. за О.И.С., С.С.К., С.С.С. и Х.С.К..

От справката, получена от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД се установява, че наследодателката на ответниците Х. Б.Т., ЕГН **********, към 03.06.2022 год. е имала открити две сметки – за дебитна карта, открита на 19.02.2016 год. и закрита на 18.06.2018 год. и многофакторен спестовен влог, открит на 19.02.2016 год. и закрит на 17.05.2017 год.

По искане на ответниците съдът е постановил разкриване на банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, касаеща движението по двете сметки. От справките се установява началното и крайното салдо по сметките, както и ежемесечното движение по тях – постъпили и изтеглени (предимно на ПОС) суми. С това са оборени твърденията на свид. А..

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Иска се да бъдат осъдени ответниците С.К., С.С. и Х.К. – по 1166,66 лв., представляващи по 1/6 част, а ответникът О.С. – 3500 лв., представляващи 3/6 от исковата сума от общо 7000лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, на които е основана ищцовата претенция, съдът е квалифицирал исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Страните са се съгласили с тази квалификация.

Съгласно нормата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, обогатилият се без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Искът е субсидиарен и се ползва когато няма друг иск, с който страната да защити правото си.

С Постановление № 1 от 28.05.1979г.по гр.д.№ 1/79г. Пленумът на ВС принципно е разрешил въпросите,свързани с неоснователното обогатяване, приемайки, че когато не са налице елементите на никой от трите фактически състава по чл. 55 от ЗЗД /получено при начална липса на основание, с оглед на бъдещо основание или на отпаднало с обратна сила основание/, а е увеличено имуществото на едно лице за сметка на друго, обеднелият разполага с иск по чл. 59 от ЗЗД.

В случая не е спорно между страните, че ищцата е полагала грижи за наследодателката на ответниците Х. Т., както за поддръжка на дома, така и за прехраната и за здравето й. Не се установиха по несъмнен начин разходите на ищцата във връзка с това, още повече от показанията на разпитаните свидетели се установява, че основната част от необходимите за издръжката на Х. Т.средства са били от пенсията и социалните й надбавки. Не се обори и твърдението ѝ, че за положените грижи не ѝ е било заплащано, в който смисъл тя е пропуснала да реализира възнаграждение, респ. е налице обедняване. В какъв именно размер обаче в случая не е установено по делото, тъй като липсват доказателства за конкретно извършени разходи. В този смисъл – по разбиране на настоящия съдебен състав, поради липсата на изходни данни, този изначален дефицит не би могъл да се компенсира от съдебно-счетоводна експертиза, каквато – поради липсата на конкретно поставени задачи съдът отказа.

Не се доказва и обогатяване на ответниците, произтичащо от обедняването на ищцата. Не се доказа (освен показанията на заинтересования от изхода на делото свидетел А., съпруг на ищцата, чиито показания са изолирани няма други доказателства), наследодателката на ответниците да е търсила от тях издръжка и грижи и такива да са ѝ били отказани. Установи се, че през по-голямата част от исковия период наследодателката Х. Т.сама се е грижила за себе си. Видно и от извлеченията от банковите ѝ сметки, финансовото ѝ състояние е било достатъчно добро, за да може да издържа себе си. Искът е за период. Март, 2016 – м. Ноември, 2017 год. От доказателствата по делото се установява, че до края на м. Август, 2017 год. сама е получавала пенсията си, а след това до м. Ноември, 2017 год., същата е била теглена от ищцата. Не се установява обаче в какво се състои обогатяването на ответниците в резултат от твърдяното обедняване на ищцата.

Нещо повече, хипотезата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД предвижда, че съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за изключване възможността за връщане на даденото без основание – т.е. законът допуска разместване на имуществени блага без основание. Това допускане на законодателя обаче не обуславя характеризирането на нравствения дълг (в случая на ответниците) като източник на права и задължения. Т.е. не го превръща в основание. Това е така, защото изпълнението на нравствен дълг фактически е изпълнение на морално, а не на правно задължение. За това и доколкото не представлява правен източник на права и задължения, то изпълнението на нравствения дълг не може да бъде претендирано по законов ред и това се обуславя именно от моралния му характер.

Затова и изпълнението на това задължение може да представлява основание за изключване на ревандикация при неоснователно разместване на имуществени права. Изпълнението на това задължение обаче от едно лице, не е основание да се ангажира отговорността на друго, което не е изпълнило в същата степен своя нравствен дълг. Изпълнението на нравствения дълг не може да замести общия факт, от който произтичат обогатяването за едного, и обедняването за другиго. За това дори и да се приемат за установени твърденията на ищцата, че ответниците не са изпълнили нравствения си дълг към своята наследодателка Х. Т., то горното не води до обогатяването им.

Отделно от горното, от показанията на свидетелката М.Б., както и от показанията на съпруга на ищцата – свид. А.А., както и от представеното също от ищцата съдебно решение по в.гр.д. № 161/2021 год.- на ОС Монтана се установява, че ищцата се е грижела за наследодателката на ответниците не без основание, а поради уговорката, а в последствие и наличието на завещание (от 13.02.2017 год.), с което тя е завещала на единствения син на ищцата М. А. А.своята част от къщата си в гр. Лом, в която живеела, а от смъртта й и до сега в тази къща живеят ищцата и съпругът ѝ, тъй като заветникът – техният син М. А.е в чужбина (от показанията на свид. М.Б.).

Настоящият състав приема, че с това е установено наличието на основание за полаганите от ищцата грижи за наследодателката на ответниците Х. Т.(макар и не поради задължението по чл. 227, б. „в“ ЗЗД, но най-малкото поради наличието на нравствен дълг, тъй като ищцата и нейното семейство са знаели предварително за завещанието).

При извода за наличие на основание за положените грижи и при наличието на уговорка за възмездна престация (установява се от показанията на свид. А.А.), обезщетение не се дължи. В този см. и Р. № 502/05.01.2012 год. по гр.д. № 69/2011 год., ВКС, IV ГО: „При доказано обедняване на ищец от полагане на грижи за друг човек се дължи обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД само при липсата на основание - когато положилият грижите не е бил натоварен да извършва дейността. При наличието на основание, каквото е наличието на уговорки за възмездна престация, обезщетение не се дължи“.

 

За това исковете, като неоснователни подлежта на отхвърляне.

 

При този изход от делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците и сторените разноски за процесуално представителство в размер на 305 лв. за всеки от ответниците С.К., Х.К. и С.С., съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК, или общо 915 лв. Тъй като ищцата е освободена от разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, разноските за особен представител на отв. О.С. ще останат за сметка на бюджета на съдебната власт

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове от С.Б.А.,  ЕГН **********,*** срещу С.С.К., ЕГН **********,***, С.С.С., ЕГН **********,***, Х.С.К., ЕГН **********,*** и О.И.С.,***, да бъдат осъдени ответниците да ѝ заплатят за полаганите за периода м. Март, 2016 – м. Ноември, 2017 год. за наследодателката на ответниците Х. Б.Т., поч. 03.02.2018 год., б.ж. на гр. Лом следните суми:   ответниците С.К., С.С. и Х.К. – по 1166,66 лв., представляващи по 1/6 част, а ответникът О.С. – 3500 лв., представляващи 3/6 от исковата сума от общо 7000лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане.  

ОСЪЖДА С.Б.А.,  ЕГН **********,*** да заплати на С.С.К., ЕГН **********,***, С.С.С., ЕГН **********,*** и Х.С.К., ЕГН **********,***,00 лв. на всеки от тях, представляваща разноски за водене на делото пред първата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: