№ 622
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110139568 по описа за 2021 година
ИВ. М. КР. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, *****, чрез адв. Х.Р. е
предявила срещу ****** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
***** осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за опразване на наето
помещение, а именно: апартамент ******
Ищцата твърди, че е собственик на имота и че за него е сключен договор за наем от
29.12.2009г., считано от 01.01.2010г., за срок от 60 месеца, който е прекратен с изтичане на
срока на 01.01.2015г. Въпреки това били предприети от нея допълнителни действия за
прекратяването му - с 3-месечно предизвестие съгласно т. 6.2. от договора, чрез изпращане
на нотариална покана до ответника на адреса за кореспонденция, но при посещенията не
бил намерен представител на дружеството, с което счита, че се е противопоставила на
продължаването на договора. Ищцата твърди, че дори и след изтичане на срока на
предизвестието, ответникът отказвал да предаде ключовете за имота.
Ответникът ****** оспорва предявения иск като неоснователен. Признава наличието на
сключен договор за наем от 29.12.2009г. Оспорва договорът да е прекратен. Излага
твърдения, че въпреки изтичането на срока, договорът е продължен със знанието и без
противопоставянето на страните. Счита, че прекратяването на договора с 3-месечно
предизвестие касае хипотезата на чл. 6.2., когато е налице взаимно съгласие между страните,
каквото в случая липсва. Сочи, че нотариалната покана не е получена от ответника, защото е
била занесена на 15.02.2021г. на грешен адрес, затова и залепеното уведомление по чл. 50,
ал. 4 ГПК не е породило действие.
Предявеният иск е с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства съдът установи следното във фактическо и
1
правно отношение:
Между ищцата ИВ. М. КР. като наемодател и ответника ****** като наемател на
29.12.2009г. е бил сключен договор за наем на апартамент ****** Срокът на договора е 60
месеца, действието му е започнало на 01.01.2010г. Наетият апартамент е бил предаден на
ответника за ползване в срок, но след изтичане на срока на наемното правоотношение,
държането върху него не е върнато на ищеца.
Съгласно чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта. По силата на чл.
236 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок, използването на вещта продължи със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок. Нормата на чл. 238 от ЗЗД регламентира, че ако договора за наем е без
определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един
месец по-рано.
В границите на свободата на договаряне съгл. чл. 9 от ЗЗД, без да нарушават императивни
норми на закона, както и добрите нрави, страните по процесния договор за наем и по
делото, са договорили по между си друг ред относно срока на действие на наемното
правоотношение, който следва да се има предвид при решаване на възникналия спор.
Прекратяването на договора е уредено в раздел 6, а именно: при изтичане на договора –
т.6.1./очевидно следва да се има предвид при изтичане на срока на договора/; при взаимно
съгласие изразено писмено с предизвестие от три месеца – т.6.2; от наемодателят при
неизплатени от наемателя наем и консумативни разходи по т.3.3.
Отделно от това, наемодателката и наемателят в чл. 5.3 от сключения между тях писмен
договор за наем са договорили, че договора може да бъде продължен след изтичане на
определения срок, за който е сключен, по взаимно съгласие на двете страни, с двустранен
подписан анекс към първоначалния договор.
От изложеното по – горе следва да се направи правния извод, че срока на процесния
договор, който е бил сключен за 60 месеца, считано от 01.01.2010г. е изтекъл на 01.01.2015г.
и на тази дата съгласно т.6.1. от договора с изтичане на срока, наемния договор е прекратен.
Този договор е можело да бъде продължен при условията на т.5.3 от същия, а именно: ако
след 01.01.2015г., т.е. изтичане на определения срок, двете страни са подписали двустранен
анекс. Такъв не беше представен, страните не твърдят и за съществуването му. Затова
договора следва да се счита прекратен на 01.01.2015г. При това положение, при липса на
анекс за продължаването му и при прекратено наемно правоотношение, не намира
приложение уговореното в чл. 6.2, че следва да е налице писмено предизвестие от три
месеца.
Предвид изложеното по – горе предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и
доказан, а на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, разноските направени от ищеца да се възложат за
заплащане от ответника.
Воден от горното и на осн. чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***** ДА
ВЪРНЕ на ИВ. М. КР. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, *****, нает
съгласно договор за наем от 29.12.2009г. недвижим имот, а именно: апартамент ******
ОСЪЖДА ****** с ЕИК ***** – гр. София да заплати на ИВ. М. КР. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ***** сторените разноски по делото в общ размер на 900 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 2-седмичен срок, считано от 31.01.2022г., за което са уведомени в съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3