Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 273
гр.
Горна Оряховица, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на четвърти август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2192 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на
твърдения, че между трето за делото лице – заемодател /“Провидент Файненшъл
България“ ООД/ и ответника е сключен договор за потребителски паричен заем № ********* / 18.12.2015г., по силата на
който на последния е предоставен заем в размер на 1950 лв., който е следвало да
върне на 60 равни седмични погасителни вноски в размер на 38,91 лв. всяка, като
падежът на първата бил на 27.12.2015 г., а на последната на 12. 02. 2017 г. Договорено било, че общата стойност на
плащанията по кредита били в размер на 4095,45 лв., а договорната лихва в
размер на 384,65 лв. Уговорена била такса за оценка на досие в размер на 97,50
лв. Кредитополучателят предоставил допълнителна услуга – т. нар „Кредит у дома“,
от която 498,99 лв. била свързана с предоставяне на паричната сума, а 1164, 31
лв. била свързана с разходите на кредитодателя по събиране на сумата. Сумите се
дължали заедно със седмичната вноска по
кредита съответно 8, 32 лв. и 19, 41 лв. На ответника била начислена лихва за
забава в размер на 242,99 лв. за периода от 12.06. 2016 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК -30.07.2019 г. Посочва се, че длъжникът
е погасил към момента сумата от 1698 лв., която ищецът отнесъл към заплащане на
услугата „Кредит у дома“, за събиране на погасителните вноски у дома, оценка на
досие, договорна лихва и главница. Твърди, че на 01.03.2018 г. е подписано
приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 16.11. 2010 г. сключен между „Изи Асет Менджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземанията“ ООД, по силата на който вземането по процесния договор за
паричен заем било прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения.
„Изи асет мениджмът“ упълномощило ищеца в качеството си на цесионер да съобщи
на всички длъжници за извършената цесия. С уведомително писмо от 07.03.2018 г.
бил направен опит цесията да се съобщи на ответника, но видно от приложената
към исковата молба обратна разписка било,
че документите не били потърсени, а писмата върнати в цялост. Ищецът
приложил към исковата молба уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД до ответника за
извършеното прехвърляне на вземането срещу него. С оглед изложеното иска от
съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи следните суми
присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
1452/2019 г., а именно: 1231,19 лв. – главница; сумата от 138,96 лв. договорна
лихва начислена за периода 12.06.2016 до 12.02.2017 г.; сумата от 57,25 лв.
представляваща такса оценка на досие; 290, 99 лв. такса за услуга „Кредит у
дома“; 679, 06 лв. представляваща такса за събиране на кредит у дома за периода
19.06.2016 г. до 12. 02. 2017 г.; 242, 99 лв. обезщетение за забава за периода
12.06.2016 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
31.07.2019 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
Ответникът не е представил
писмен отговор на исковата молба.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр. д. № 1452/2019
г. по описа на ГОРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото
производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите,
част от които предмет на установителните искове против длъжника М.Б.. Заповедта
за изпълнение не е връчена на длъжника, т.к. не е намерен на настоящия и
постоянния си адрес, поради което на заявителя са дадени указания за
предявяване на иска за установяване дължимостта на вземанията по издадената
заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ГОРС в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
На 18.12.2015 г. в гр. Г. Оряховица е
сключен договор за потребителски кредит с номер ********* между представител на
"Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника по делото в размер на
сумата 1950 лева, със срок и начин на погасяване – 60 равни седмични вноски,
всяка по 68,26 лв., с падеж на плащанията всяка сряда, считано от 25.12.2015 г.
до изтичане срока на договора, при годишен лихвен процент 31,82 %, годишен
процент на разходите 48 % и общ размер на плащанията от страна на потребителя 4095,45
лева, /стр.5-13/
За изясняване на спора е назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че на
18.12.2015 г. от страна на кредитодателя е предоставен заем на длъжника в
размер на 1950 лв., която сума му е предадена в брой. Ответникът е извършил 24
пълни седмични плащания и едно частично 25-то плащане по кредита в общ размер
на 1698 лв., което е направил на 10.06.2016 г. Посочва се, че падежът на
първата неплатена цяла седмична вноска по договора е на 12.06. 2016 г., т. е. двадесет
и шеста вноска. Размерът на остатъчното задължение вещото лице е определило на 614,71
лв. главница, договорна лихва в размер на 31,14 лв. и лихва за забава в размер
на 183,66 лв., изчислена за периода 05.04.2017 г. до 05.12.2019 г. върху
дължимата главница от 614,17 лв. Съдът
намира, че частта за законната лихва не следва да възприема заключението на
вещото лице, т.к. периодът на лихвата не е съобразен с датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.07.2019 г., като вещото
лице е възприело за крайна дата датата на предявяване на исковата молба -
05.12.2019 г. Законната лихва за периода 12.06.2016 г. до 30.07.2019 г. датата
на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда възлиза на 195,43 лв., като
същата е изчислена с помощта на софтуерен продукт https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като подробно, мотивирано и компетентно дадено /л. 68-79/.
По делото е приложен и договор за прехвърляне
на вземания сключен на 01.07.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
„Изи асет мениджмънт“ АД. В чл. 1.1.6 от
същия страните са се уговорили, че купувачът на вземането от името на продавача
ще уведоми всяко едно трето лице за прехвърляне на вземания и права съгласно
чл. 1.1.1 и 1.1.4, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По делото е приложено и потвърждение
от кредитодателя, с което удостоверява, че вземането по процесния договор №*********/18.12.2015
г. е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД /стр. 14/. Приложен е и рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 16.11.2010 г. между „Изи
асет мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, допълнително
споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. сключен между страните на 01.11.2017 г. В чл. 3, ал. 1 от
допълнителното споразумение е посочено, че страните са се договорили, купувачът
на вземането да изпрати за своя сметка и от името на „Файненшъл България“ ЕООД
и на продавача на вземането, писмено уведомление за извършените прехвърляния на
вземанията до всеки длъжник по прехвърлените вземания. Приложено е и
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, към което под
№ 2849 от списъка фигурира процесния договор за кредит на ответника М.Б.. Приложени
са и уведомления за извършено прехвърляне на вземанията адресирани до М.Б.,
получени от Мая Белчева на15.03.2018 г. /стр. 30/.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Процесуалната допустимост на предявените
искове се установява от ч. гр. д. № 1452/2019 г. по описа на ГОРС. С доклада по
делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на
ищеца е възложено да докаже сключването на договор за потребителски заем №*********/18.12.2015
г.; изправността си по договора – предаването на заемната сума на
кредитополучателя; както и размера на исковите си претенции; надлежно извършено
прехвърляне на вземането и уведомяването на длъжника за това. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 240, ал. 1,
вр.чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за главница:
Според заключението на вещото лице
дължимата от ответника главница по договора за кредит, след приспадане на
извършените плащания в общ размер на 1698 лв., възлиза на 614,17 лева. Искът за
главница съдът намира за частично основателен до тази сума, а до целия предявен
размер от 1231,19 лв. следва да се отхвърли.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 240, ал. 2,
вр.чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за договорна лихва:
Според заключението на вещото лице
дължимата от ответника договорна лихва по договора за кредит, след приспадане
на извършените плащания в общ размер на 1698 лв., възлиза на 31,14 лева. Искът
за претендираната договорна лихва съдът намира за частично основателен до този
размер, а до целия предявен размер сумата от 138,96 лв. дължима за периода
12.06.2016 г. до 12.02.2017 г. следва да се отхвърли.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 12.06.2016 г. до 30.07.2019
г.:
Съгласно чл. 9 от договора между страните
кредитополучателят дължи при забава на една или повече седмични погасителни
вноски обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска. Първата падежирала и незаплатена вноска според заключението на вещото
лице е настъпила на 12.06.2016 г. До 30.07.2019 г. датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда задължението възлиза на 195,43 лв., като
същата е изчислена с помощта на софтуерен продукт https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Ето защо искът за законна лихва е частично основателен
до тази сума, а за целия предявен размер сумата от 242,99 лв. следва да се
отхвърли.
По отношение на претендираните вземания за сумата от 57,25 лв. представляваща „такса
за оценка на досие“, 290, 99 лв. представляваща такса услуга „Кредит у дома“ и
679, 60 лв. представляваща такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителни
вноски по местоживеенето на кредитополучателя: съдът намира, че клаузите в договора, които ги
уреждат са нищожни поради противоречие с императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП.
Изброените договорни клаузи уреждащи, т. нар „такси“
са нищожни на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК, т.к. заобикалят императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а
именно че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В ал. 5
е посочено, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а в ал. 6 се сочи, че при плащания
по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за
нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита. С оглед изложеното и съгласно клаузата на чл. 25 от общите
условия само 30 % от общия размер на таксите е за компенсиране разходите на
кредитора, следователно останалата част по същество представлява печалба на
кредитора и следва да бъде включена в годишния процент на разходите. В случая
това не е сторено.
Съгласно решението по дело № С-472/11
на Съдът на Европейския съюз и др., националните съдилища са длъжни да следят
служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява
основание за извършената проверка за валидност и на клаузите за „таксата кредит
у дома“, такса оценка на досие и такса за събиране на погасителната вноска. В случая видно от заключението на вещото лице
ГПР по договора, добавяйки горепосочените „такси“ възлиза на повече от 331,61
%, което е много повече от предвиденият максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо съдът ги намира за нищожни,
поради което за тях вземане не възниква.
Настоящият състав приема, че клаузите уреждащи т. нар.
„такси“ са нищожни и на основание чл. 143 – 146 ЗЗП. Същите не са индивидуално
уговорени и се намират в пряко противоречие с чл. 143, т. 5 ЗЗП. Водят до
неоправдано облагодетелстване на кредитора, поставя го в положение извън
пределите на нравствеността, по начин водещ до накърняване на добрите нрави и
нарушава принципа за забрана на неоснователно обогатяване.
В тази връзка не следва да бъдат споделени доводите на
ищеца, а да се приеме, че така уговорени тези такси противоречат на чл. 19 от ЗПК, противоречат на повелителните норми на ЗЗП, а и накърняване на добрите
нрави. Ето защо съдът приема, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.
първо, второ и трето от ЗЗД и следва да бъдат
отхвърлени. Извършеното от ищеца погасяване на общото задължение на длъжника,
при което е използвана презумпцията за реда за погасяване на главните и
акцесорните задължения, е неправилно. Същото според разпоредбата на чл. 19, ал.
5 от ЗПК представлява надвзета сума. Платеното от ответника в размер на сумата
от 1698 лв. следва да се удържи за погасяване на вземанията за главница,
договорна лихва и законна лихва, съобразно посочените по-горе размери
установени чрез заключението на вещото лице в т. 4 от СчСЕ.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на страните следва да бъдат присъдени сторените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от исковете. С оглед
частичното уважаване на исковете в полза на ищцовото дружество следва да се
присъдят разноски в размер на 52,81 лв. за заплатена държавна такса, 100 лв. за
процесуално представителство по предявения установителен иск – юрисконсултско
възнаграждение определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, 200 лв.
разноски за вещо лице. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по съразмерност в размер на общо 112,43 лева.
Съобразно разрешението дадено в т. 11 от
ТР по тълк. Дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски.
Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер на 102,81
лева. Предвид частично уважената искова претенция, на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените в заповедното производство разноски по съразмерност в
размер на 32,75 лева.
Мотивиран от горното, Горнооряховският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че М.М.Б.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, следните
суми:
СУМАТА 614,71 лв. (шестстотин и
четиринадесет лева и 71 ст.), главница, представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 18.12.2015 г. между „Провидент
Файненшъл България” ООД и М.М.Б. (заемополучател), като вземането по договора е
прехвърлено в полза на ,,Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, по силата на
Договор за цесия от 01.07.2017 г., впоследствие вземането е прехвърлено от
страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, по силата на Приложение 1 от 01.03.2018 г. към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението – 31.07.2019г. до окончателното и изплащане, СУМАТА 31,14 лв.
(тридесет и един лева и 14 ст.) договорна лихва за периода от 12.06.2016 г. г.
до 12.02.2017 г., СУМАТА 195, 43 лв. (сто деветдесет и пет лева и 43 ст.),
обезщетение за забава за периода от 12.06.2016 г. до 30.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница до целият
предявен размер сумата от 1231, 19 лв., за договорна лихва до целия предявен
размер сумата от 138,96 лв., иска за обезщетение за забава до целия предявен размер сумата от 242,99
лв., както и исковете за СУМАТА
57,25 лв. такса за оценка на досие за периода от 12.06.2016 г. г. до 12.02.2017
г., СУМАТА 290,99 лв. такса услуга
„Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода 19.06.2016 г. до 12.02.2017 г., СУМАТА 679,06 лв. такса услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 19.06.2016 г. до 12.02.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.М.Б.,
ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25 сумата от 32,75 лв. разноски по ч. гр. д. № 1452/2019 г.
по описа на ГОРС и 112,43 лв., представляваща сторени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 1452/2019 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: