РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Елин Пелин, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20241820100434 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на М. К. Т., ЕГН **********, с адрес: област
Софийска, община Елин Пелин, с. Д., ул. „К.” № ... срещу „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК ..., с
адрес: област София, община Столична, гр. София, р-н Средец, ул. „Г. С. Раковски” № 147,
ап. 14, представлявано от законния му представител В. Г. С., с която се иска признаването за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 25.02.2011 г.,
издаден по ч. гр. дело № 168/2011 г. на РС Елин Пелин за събирането, на които е образувано
изп. дело № 20117930400220/2011 г. по описа на ЧСИ Н. Д., рeг. № ..., в размер на 13739,33
лева, представляваща: 4716,35 лева - главница, ведно със законна лихва от 25.02.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението, като натрупаната законна лихва до 12.04.2024 г.
е в размер на 6462,37 лева, 1414,21 лева - договорна лихва за периода от 12.09.2009 г до
24.02.2011 г. и 1146,40 лева, представляваща такси по т. 26 ТТРЗЧСИ. Моли се да се осъди
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2502 лева, представляваща
неоснователно удържани от трудовото възнаграждение и заплатени суми на
„МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК ... по изп. дело № 20117930400220/2011 г. по описа на ЧСИ Н.
Д., рeг. № ..., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Твърди се,
че М. К. Т. е наследник на починалия й баща К. Н.Й., ЕГН **********. През 2011 г. е
образувано изп. дело № 220/2011 г., по описа на ЧСИ Наталия Дангова, рeг. № 793, с район
на действие: Софийски окръжен съд срещу К.Н.Й., ЕГН ********** за вземане по
1
изпълнителен лист от 25.02.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 168/2011 г., четвърти състав, по
описа на Районен съд - Елин Пелин. С молба от 14.09.2015 г. „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК
..., е уведомило ЧСИ Н. Д., рeг. № ..., с район на действие: Софийски окръжен съд, за
сключения договор за цесия между него и „Уникредит Булбанк” АД, и е поискало да бъде
конституирано като взискател. Удостоверение за наследници с изх. № 53/28.05.2021 г., от
което е видно, че К. Н.Й., ЕГН **********, е починал на 28.04.2021 г., като за настъпилата
смърт има издаден акт за смърт № 10/28.04.2021 г., а негови наследници по закон са: 1. В.
Г.Й., ЕГН ********** – съпруга; 2. М. К. Т., ЕГН ********** – дъщеря. На 08.06.2021 г.
взискателят по делото „Макроадванс” АД с молба е поискал от ЧСИ Н. Д., рeг. ... Район на
действие: Софийски окръжен съд, да конституира наследниците на длъжника К. Н.Й.. След
постъпилата молба ЧСИ Д. е изискала удостоверение за наследници, което е входирано по
ИД № 220/211 г. на дата 15.07.2021 г. До ищцата имало два опита за връчване на поканата за
доброволно изпълнение, като поканата е получена на 25.09.2023 г. от сина й със задължение
да и предаде. До този момент няма данни за плащания по изпълнителното дело и плащания
по издадения изпълнителен лист. Първите принудителни изпълнителни действия в резултат,
на които са събрани суми са запора на трудовото възнаграждение на М. К. Т., едва на
02.12.2023 г. и ежемесечното удържане на суми от работната й заплата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които оспорва исковете
като неоснователни.
В съдебно заседание ищцата М. К. Т. чрез процесуалните си представители адв. Г. и адв. А.
моли за уважаване на исковете. В писмени бележки се сочи, че не са извършени валидни
изпълнителни действия съобразно изискванията на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС спрямо ищцата от 26.04.2017 г. до
02.12.2023 г., поради което вземането е погасено по давност. Сочи се, че при изтичането на
давността не е необходимо да се изследва въпросът дали по делото е настъпила перемпция
или не.
В съдебно заседание ответникът „МАКРОАДВАНС” АД не изпраща представител. В
писмени молби се сочи, че исковете са неоснователни. Твърди, че извършени множество
изпълнителни действия, чрез които е прекъсвана давността.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Според изпълнителен лист от 25.02.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. по описа на РС Елин
Пелин, солидарните длъжници К.Н. Й. и В. Г.Й. следва да заплатят на „Уникредит Булбанк”
АД, ЕИК ...., сумата от: 9432,69 лева - главница; 3318,20 лева – договорна лихва за периода
от 12.09.2009 г. до 24.02.2011 г.; законна лихва върху главницата, считано от 25.02.2011 г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски – 260,02 лева държавна такса и
606,02 лева адвокатско възнаграждение.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20117930400220 на ЧСИ Н.Д., с
район на действие СГС, че е образувано по молба на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК .... с вх.
2
№ 01716/ 15.04.2011 г. на ЧСИ Н.Д. въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2011 г. по гр.
д. № 168/2011 г. по описа на РС Елин Пелин, като с молбата е поискано извършване на
справки, налагане на запор върху трудово възнаграждение при установяване на такива,
налагане на запори на банковите сметки на длъжниците К.Н. Й. и В.Г. Й. и на основание чл.
18 ЗЧСИ определяне на допълнителен начин на изпълнение.
На 25.05.2011 г. са наложени запори върху банковите сметки на К. Н. Й. и В.Г. Й.в
УниКредит Булбанк АД и Банка ДСК АД. Според уведомление от УниКредит Булбанк АД е
извършено частично плащане по наложен запор на сметка на В.Г. Й.в размер на 15,50 лева.
На 10.06.2011 г. е подадена молба за налагане на запор върху моторни превозни средства,
собственост на К.Н. Й., спрямо Мерцедес 190Е.
На 21.06.2011 г. е наложен запор върху притежаваните моторни превозни средства
собственост на К. Н.Й..
На 08.09.2011 г. е подадена молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
К. Н. Й. и В.Г.Й.а, както и запор върху моторни превозни средства, собственост на К. Н. Й.,
спрямо Мерцедес 190Е.
На 10.08.2012 г. е подадена молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
К. Н.Й. и В. Г. Й., както и насочване на изпълнение спрямо имот на В. Г.Й. – УПИ в с.
Лесново.
На 07.07.2014 г. е подадена молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
Красимир Нисторов Йорданов и Веска Гаврилова Йорданова, както и изготвяне на справка
от СУСО дали получават обезщетения за осигурителен стаж и възраст.
На 14.09.2015 г. по изпълнителното дело е конституиран като взискател „МАКРОАДВАНС”
АД на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, след подадена молба от 31.08.2015 г., към която е
приложен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.06.2015 г., сключен между
„УниКредит Булбанк“ АД като цедент и „Макроадванс“ АД като цесионер.
На 29.03.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на К. Н. Й. и В. Г. Й..
На 04.04.2016 г. е подадена молба от взискателя „Макроадванс“ АД за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на Красимир Нисторов Йорданов и върху пенсията на В. Г.
Й.;
На 27.03.2017 г. е подадена молба за налагане на запори на трудово възнаграждение на
К.Н.Й.
На 27.03.2017 г. е подадена молба за налагане на запори на трудово възнаграждение, както и
налагане на запор върху откритите банкови сметки в „Токуда банк“ АД на К. Н.Й.;
На 26.04.2017 г. е получено уведомление от „Токуда банк“ АД, че е наложен запор върху
банкови сметки в „Токуда банк“ АД на К. Н. Й..
На 27.04.2018 г. е подадена молба от взискателя „Макроадванс“ АД за налагане на запор
върху пенсията на В.Г. Й.;
3
На 11.04.2019 г. е подадена молба за справки в РУСО и за налагане на запор на пенсията на
К. Н.Й. и В.Г. Й..
На 13.04.2020 г. е подадена молба за налагане на запор на моторни превозни средства
регистрирани на името на К. Н. Й. и В. Г. Й.
На 08.06.2021 г. е подадена молба ищцата М. К. Т. да бъде конституирана като длъжник по
изпълнителното дело на основание чл. 429, ал. 2 ГПК, в качеството й на наследник на
длъжника К.Н.Й., починал на ..... г.
На 09.12.2021 г. е подадена молба за справка за трудови договори и за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на М. К. Т. (лист 214 от приложеното копие на
изпълнително дело), върху която е отбелязано „справки трудови - след конституирането; да
бъдат конституирани наследниците на починалия длъжник – само М. Й., тъй като Веска е
солидарен длъжник; ПДИ за ½ част от задълженията“. Няма данни такива справки да са
изискани.
На 07.06.2023 г. по електронна поща (лист 216 от приложеното копие на изпълнително дело)
и на 08.06.2023 г. (лист 219 от приложеното копие на изпълнително дело) е депозирана нова
молба за справка за трудови договори и за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на М. К. Т.. Исканията за справки за трудови договори са от 12.06.2023 г.
(листове 221 – 223 от приложеното копие на изпълнително дело).
На 08.08.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до М. К. Т., която е получена
на 25.09.2023 г. (лист 246 от приложеното копие на изпълнително дело)
На 07.12.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. К. Т. (лист 248 от
приложеното копие на изпълнително дело).
На 21.12.2023 г, 01.02.2024 г., 01.03.2024 г., 01.04.2024 г. и 30.04.2024 г. по изпълнителното
дело са постъпвали удържани суми от трудовото възнаграждение на М. К. Т..
Според удостоверение от 13.01.2025 г. от ЧСИ Н. Д. по изпълнително дело №
20117930400220 е постъпила сума в общ размер от 3195 лева, във връзка с наложен върху
трудовото възнаграждение на длъжника М. Т. в МБАЛ Скин Системс ЕООД, както следва:
21.12.2023 г. – 650 лева; 01.02.2024 г.-575 лева; 01.03.2024г. - 590 лева; 01.04.2024 г. - 687
лева; 30.04.2024 г. - 693 лева. Част от постъпилите суми, общо в размер на 1240 лева, са
разпределени за частично погасяване на задължението по делото, както следва: Постъпилата
на 21.12.2023г. сума в размер на 650 лева е разпределена, както следва: 602 лева за
взискателя „Макроадванс“ АД; 48.00 лева с ДДС - пропорционална такса за изпълнение на
парично вземане по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, в полза на ЧСИ. Посочените суми са изплатени
на 21.12.2023г. Постъпилата на 01.03.2024г. сума в размер на 590 лева, е разпределена, както
следва: 542 лева за взискателя „Макроадванс“ АД; 48 лева с ДДС - пропорционална такса за
изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, в полза на ЧСИ. Посочените суми
са изплатени на 06.03.2024г. На взискателя по изпълнителното дело „Макроадванс“ АД към
настоящия момент е изплатена сума в размер на 1144,00 лева. Събраната пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ към настоящия момент е в размер на 96 лева с ДДС.
4
Постъпилите на 01.02.2024г., 01.04.2024г. и 30.04.2024г. суми в размер общо на 1955 лева са
запазени по специалната сметка на частния съдебен изпълнител. Не са разпределени и не са
изплащани, във връзка с обстоятелството, че изпълнителното производство е спряно с
Разпореждане на частния съдебен изпълнител от 14.05.2024г., на основание чл. 432, ал. 1, т.
1, във връзка с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, по повод издадена обезпечителна заповед № 3/
25.04.2024г. по гр.д. № 434/ 2024 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК:
Съдът приема, съгласно съдебната практика, че заповедта за изпълнение на парично
задължение, когато е влязла в сила, се приравнява по силата си на пресъдено нещо на
съдебното решение, поради което за погасяване на вземанията по една влязла в сила заповед
по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога с 5-годишна погасителна давност,
съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.
В съдебната практика е изяснено, че погасителната давност и перемпцията на изпълнително
дело са различни правни институти с различни правни последици. Давността е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора по упражняване притезателните
си субективни права и се състои в изгубване възможността за удовлетворение по
принудителен ред след изтичане на предвидения в закона срок. Перемпцията по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е процесуален институт, при който бездействието на кредитора да иска
изпълнителни действия в продължение на две години води до прекратяване на
изпълнителното производство като процесуално правоотношение. Затова за разлика от
давността, перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение ако кредиторът е
останал неудовлетворен.
Изпълнителното дело срещу длъжниците К.Н. Й. и В. Г. Й. е образувано на 15.04.2011 г., при
действието на ППВС № 3/1980 г., според разясненията на което образуването на
изпълнително производство прекъсва давността докато трае делото по аргумент в чл. 115, б.
„ж“ ГПК. При това положение е прието, че с образуване на конкретното изпълнително дело
давност не тече. Давност започва да тече едва от прекратяване на изпълнителното
производство /арг. отново в ППВС 3/1980 г. /. Тъй като се касае за вземане, установено със
заповед за изпълнение, която има значение на влязло в сила решение, по отношение на
същото се приема, че следва да се приложи общата петгодишна давност съгласно чл. 117, ал.
2 ЗЗД.
Междувременно е прието ТР № 2/2015 г. на 26.06.2015 г., което преурежда теченето на
законните давностни срокове в изпълнението. С Тълкувателно решение № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е обявено, че ППВС № 3/1980 г. е загубило сила, считано за периода
след 26.06.2015 г. Съгласно разясненията на последното, давността се прекъсва съгласно чл.
5
116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Съобразно т. 10 от тълкувателното решение, в случай че взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие.
В изпълнителното производство за събиране на парично вземане могат да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, да бъдат осребрени множество вещи и да бъдат събрани
вземания на длъжника от трети лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. /т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за
принудително изпълнение.
В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано
срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да
бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях,
срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите
длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по
отношение на всеки от солидарните длъжници в производството (Тълкувателно решение №
2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК). Разрешението, че от значение за
перемпцията е бездействието на взискателя по отношение на всички солидарни длъжници,
се налага и от обстоятелството, че при осъдени при условията на пасивна солидарност
длъжници изпълнителният лист е един, съответно правата по него могат да бъдат
6
реализирани само в едно общо изпълнително производство. Ако в изпълнителното
производство се осъществява изпълнителен способ спрямо един от солидарните длъжници, а
по отношение на другите не е предприемано изпълнение и за тях се приеме за настъпила
перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят би загубил възможността да осъществи
правата си срещу последните в същото производство.
В актуалната съдебна практика – т. 3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, се прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Част от съображенията
са, че след като е предприето изпълнително действие, с което материалноправната норма на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последиците за давността, е осъществен нейният фактически
състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече
нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на
изпълнителното дело. В мотивите към цитираната т. 3 на решението е разяснено, че
перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от
прекратяването на делото, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече
настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл.
116, б. „в“ ЗЗД. В тълкувателното решение са отграничени последиците на обезсилването
като израз на процесуалноправната недопустимост действия в рамките на неприключилите
изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при нов изпълнителен процес,
когато такъв е допустим, от разпростирането на тези последици върху действията, с които
погасителната давност вече е била прекъсната, изпълнителни способи са реализирани и
изпълнението по тях е приключено, съответно част от дълга е погасен, трети лица са
придобили права и пр. Прието е, че при перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат от
прекратяването на делото и нова давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с
бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността
като поиска изпълнителни действия отново.
По своята правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице е способ в
изпълнителното производство за удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от
наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат
на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В този
смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като
поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на
взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В случая след 26.04.2017 г. по изпълнителното дело не е извършено валидно изпълнително
действие, което да прекъсне давността, до 07.12.2023 г., когато е наложен запор върху
7
трудовото възнаграждение на М. К. Т.. С подадените молби на 27.04.2018 г., 11.04.2019 г. и
13.04.2020 г. не е поискано изпълнение чрез нови изпълнителни способи и не са установени
нови имущества на длъжниците Красимир Нисторов Йорданов и Веска Гаврилова
Йорданова. На 08.06.2021 г. е подадена молба ищцата М. К. Т. да бъде конституирана като
длъжник по изпълнителното дело на основание чл. 429, ал. 2 ГПК, в качеството й на
наследник на длъжника К.Н. Й., починал на 28.04.2021 г.
Молбата на взискателя от 09.12.2021 г. не е годна да породи действието по чл. 116, б. „в“
ЗЗД, т. е. да прекъсне течението на давността. „Валидно изпълнително действие“ в смисъла,
разяснен с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, което
прекъсва погасителната давност за вземането, означава действие за принудително събиране
на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за
изпълнение. Върху молбата на взискателя от 09.12.2021 г. е отбелязано „справки трудови -
след конституирането; да бъдат конституирани наследниците на починалия длъжник – само
М. Й., тъй като В. е солидарен длъжник; ПДИ за ½ част от задълженията“. Едва след
подаване на 07.06.2023 г. по електронна поща и на 08.06.2023 г. на нова молба за справка за
трудови договори и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М. К. Т. са
изготвени исканията за справки за трудови договори от 12.06.2023 г. (листове 221 – 223 от
изпълнителното дело).
Няма данни да е осъществено валидно изпълнително действие спрямо М. К. Т. до 07.12.2023
г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. К. Т..
Следователно за периода от 26.04.2017 г. до 26.04.2022 г. е настъпила общата погасителна
давност за вземанията по изпълнителния лист, поради което искът е изцяло основателен,
като исковата молба е депозирана на 12.04.2024 г.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
Претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД предявена от ищцата, дължи основателността си
на обстоятелството, че след като вземането е погасено по давност, то не подлежи на
събиране по реда на принудителното изпълнение. В този смисъл искането се основава от
факта, че изплатената на взискателя по изпълнението сума е получена от него на отпаднало
основание.
Ищцата М. К. Т. е конституирана като длъжник по последващо образуваното изпълнително
дело на мястото на починалия К. Н.Й.. От представеното удостоверение от съдебния
изпълнител е видно, че по изпълнителното дело са постъпили суми в размер на 3195 лева,
които са събрани след погасяването на вземането по давност.
Предвид диспозитивното начало ответникът следва да бъде осъден да върне на ищцата
претендираната сума от 2502 лева.
При този изход на спора, ищцата има право на разноските, които е направила в
производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендира общо 2306,79 лева, от които
653,79 лв. за държавна такса, 1600 лв. за адвокатско възнаграждение (платено в брой според
приложения договор за правна помощ от 22.03.2024 г.), 42 лева за копие на изпълнителното
8
дело, 5 лева за съдебно удостоверение и 6 лева за удостоверение от ЧСИ. Ответникът прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като платеното адвокатското възнаграждение
отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК, че М. К. Т., ЕГН **********, с адрес: област Софийска, община Елин Пелин, с.
Д., ул. „К.” № .. НЕ ДЪЛЖИ на „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК ..., с адрес: област София,
община Столична, гр. София, р-н Средец, ул. „Г. С. Раковски” № 147, ап. 14, представлявано
от законния му представител В.Г. С., суми по изпълнителен лист от 25.02.2011 г., издаден по
ч. гр. дело № 168/2011 г. на РС Елин Пелин за събирането, на които е образувано
изпълнително дело № 20117930400220/2011 г. по описа на ЧСИ Н. Д., рeг. № 793, в размер на
13739,33 лева, представляваща: 4716,35 лева - главница, ведно със законна лихва от
25.02.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, като натрупаната законна лихва
до 12.04.2024 г. е в размер на 6462,37 лева, 1414,21 лева - договорна лихва за периода от
12.09.2009 г до 24.02.2011 г. и 1146,40 лева, представляваща такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, поради
ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК ..., с адрес: област София, община Столична, гр.
София, р-н Средец, ул. „Г. С. Раковски” № 147, ап. 14, представлявано от законния му
представител В.Г. С., да заплати на М. К. Т., ЕГН **********, с адрес: област Софийска,
община Елин Пелин, с. Д., ул. „К.” № ..., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 2502 лв. (две
хиляди петстотин и два лева), събрана от ищцата по изпълнително дело №
20117930400220/2011 г. по описа на ЧСИ Наталия Дангова, рeг. № 793, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 25.02.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 168/2011 г. на РС
Елин Пелин, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
12.04.2024 г. до окончателното погасяване, както и направените по делото разноски от
2306,79 лв. (две хиляди триста и шест лева и седемдесет и девет стотинки) на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9