П Р О Т О К О Л № 88
гр. Пловдив, 20
февруари 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
Членове: ЕМИЛ МИТЕВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Иван Перпелов, сложи за разглеждане докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 69 по описа за 2020 година.
Производството е по чл. 65, ал. 7 и 8 от НПК - Образувано е по частна жалба на обвиняемия, депозирана чрез защитника му –
адв. К. Е., против определение № от 12.02.2020 г. на окръжен съд *по ЧНД № 244/2020 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо
Д. по ДП № 160/2018 г. на Сектор „*“ при ОД на МВР *мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в по-лека.
На именното повикване в 10:00 часа се
явиха:
Жалбоподателят
(обвиняем) З.Е.Д. се явява лично
и с адв. С. С., с пълномощно от
17.02.2020 г. и адв. К. Е., с пълномощно по досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Адв С.: Също.
Адв. Е.: Да даде ход на делото.
Обвиняемият Д.: Също.
Съдът
намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се частната жалба.
На страните се разясниха правата по чл.
274 и чл. 275 от НПК.
Адв.Е.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за
отводи към състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Адв. С.: Също.
Обвиняемият Д.: Нямам възражения този състав да разгледа жалбата срещу мярката ми за
неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания
за отводи и за други доказателства.
Да
се даде ход на съдебните прения.
С оглед
становищата на страните, че
нямат искания по този ред, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. С.: Поддържам изцяло
обективираното в жалбата на колегата Е.. Считаме, че не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки за продължаването на най-тежката мярка за
неотклонение.
Първоинстанционният съд доста обширно
е посочил, че според него е налице първата предпоставка, а именно, че е налице
обосновано предположение, че подзащитният ни е извършил престъплението.
Считаме обаче, че втората предпоставка
не е налице, а същата е кумулативно дадена, защото всички доказателства сочат,
че подзащитният ни нито ще се укрие, нито ще извърши друго престъпление. Освен
тривиалните доказателства, приложени към доказателствения материал по делото,
като свидетелство за съдимост, видно от
което Д. е с чисто съдебно минало, постоянен адрес, най-сигурният критерий за
обективните постъпки на едно лице е неговото поведение, а то е такова, че в
период от 10 години той не е извършил никакво престъпно деяние и престъпления.
Това сочи по несъмнен начин, че у него няма изградени престъпни навици и макар
че е имал реална прекрасна възможност да се укрие, да заличи следите си или да
извърши друго престъпление, не го е направил.
Считаме, че този обективен критерий следва да се приеме и
тъй като доказателствата сочат, че не е налице втората предпоставка и ако се
прилага законът по законосъобразносот, а не по целесъобразноаст, мярката за
неотклонение следва да се измени в по-лека, а именно в „домашен арест“, тъй
като и тази мярка гарантира в достатъчна степен неотклонението му от
наказателно преследване, което продължава и понастоящем.
Адв. Е.: Също считам, че са налице основанията,
които изтъкна пред вас колегата С. - да приемете, че мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ е изиграла своята процесуална роля и не са налице по-нататък законовите
предпоставки за продължението й.
Искам да направя едно уточнение във връзка с казаното от
колегата – не че от дълго време не са предприети действия от Д. в насока да се
укрие или да направи нещо, а причината е, че той не е извършил това
престъпление. За мен това е поведение на невинен човек, а не на човек, който е
направил нещо и е имал възможност дълго време да остане ненаказан. В конкретния
случай те не могат да бъдат елеминирани тези неща на този етап. Няма никакъв
мотив. Обвинението е за грабеж, придружен с убийство, а пък се твърди, че целта
на грабежа била да бъдат отнети документи за строителна или друга дейност. Всеки
би взел тези документи по много по-нормален, безопасен начин и в крайна сметка
те не са иззети, така че е абсурдна тази теза за мотива и цялото обвинение се
крепи на някакъв пръстов отпечатък, който се появява на някакво място, едва
след като той е викан по друг повод заради дейността на негова служителка на
заведението, което е управлявал. Едва години след събитието, за което е обвинен
сега, е повикан и как е попаднал този отпечатък в полезрението на полицията, как
толкова години ще стои непроверен, не е бил сверен с него – това са неща, които
будят съмнение. Това може да имате предвид като един фон на изтъкнатото от
колегата и от мен многократно по делата за мярката за неотклонение, които са
разгледани. Задържането под стража в никакъв случай не се прилага вече законосъобразно.
Би могла всяка друга мярка за
неотклонение да изиграе необходимата роля.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият З.Е.Д.: Съгласен съм с това, което казаха
адвокатите ми. Моля да промените мярката ми в по-лека
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите
определението на * окръжен съд като
правилно и законосъобразно. Налице са всички предпоставки лицето да е с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, тъй като не са настъпили промени от момента
на първоначалното вземане на мярката в насока да обосноват нещо различно и относно
обосноваността на предположението, че е извършил престъплание, и относно
опасността.
Опасността да извърши друго престъпление е налице.
Доказателствата, които са събрани, разширяват представата за лицето като такова,
склонно да върши криминални прояви и не само като в случая по отношение
имуществени облаги.
Доказателствата не разколебават обоснованото
предположение, а напротив. Това е на първо място дактилоскопната следа. На
второ място това е разпита на свидетеля Т. П., провел задълбочена беседа с
обвиняемия. От този разпит се вижда една деградация и опити на обвиняемия да
прикрие престъплението си. Установява се тази деградация от разпита на
коментирания от мен свидетел - първоначално обвиняемият е изложил различна
версия, която в крайна сметка е изложил относно съпричастността. В началото е
изразил ясно съзнание и ясен спомен за събитие, което е станало преди 10
години. Това е направило впечатление на свидетеля. Затова у него се е изградил
кристален образ за случилото се. След като свидетелят при първата версия е
поднесъл установеното, че е открита дактилоскопна следа на обвиняемия, е
посочил, че обвиняемият се е явил и започнал да обяснява конкретни действия, които
е извършил на самото местопрестъпление – че е нападнал пострадалата, че това е било
за пари, но нямал спомен дали е използвал нож. Наред с това по делото е
разпитана и свидетелката Д. П., също от полицейските органи. Особено съществено
обстоятелство, което е събрано впоследствие е разпитът на свидетеля М., от
който се установява, както е посочил и обвиняемият, че се познават, че връзката
е осъществена чрез сина на пострадалата. М. е категоричен, че самият обвиняем е
споделил, че е станала беля. На следващия ден именно свидетелят М. е установил
от пресата, че е извършено престъпление. Съществено значение има и изготвената техническа
експертиза, която е анализирала подробно разговорите, които са провеждани между
обвиняемия и Б., а също така е анализирала и тяхното движение около
местопроизшествието в деня. Посочено е също съвпадение в маршрута на движение в
няколко области и движение един след друг по няколко маршрута. Освен тези
доказателства, които не разколебават обвинението, подробно е разпитан и свидетелят
Н. Л., който говори за действия, извършени от обвиняемия във връзка с даване на
подкуп на определено лице. Така че при това тежко престъпление, в което е
обвинен Д. всички доказателства водят до извод за наличие на опасност той да се
укрие и да извърши престъпление. Също и с оглед възможността, която го грози,
да му се наложи едно тежко наказание.
Реплика на адв. С.: Изложеното пред
вас от прокурора изцяло препотвърждава становището на първоинстанционния съд относно
първата предпоставка и касае единствено и само обвинението, по което е
привлечен подзащитният ни.
По отношение втората предпоставка – е ли възможно
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, не се посочи нито едно
ново доказателство, а всички, които са ни известни. Знаем, че е разпитан
свидетел, че е имал активна комуникация с поръчителя, че дактилоскопната
експертиза потвърждавала показанията на свидетеля и т.н. Ние говорим за втората
предпоставка и твърдим, че няма нито едно доказателство, което да сочи, че е
извършил противообществено деяние в продължение на 10-те години от инкр. момент.
Той има и постоянен адрес.
Последното, което вметна прокурорът, относно разпита на някакъв
свидетел и за подкуп, моля, ако има достатъчно такива данни и обосновано
предположение, да се привлече като обвиняем за подкуп и тогава да се привеждат
подобни аргументи.
Реплика на адв. Е.: Аз се присъединявам
към казаното от колегата. Искам само да вметна нещо за преценка на тезата на
обвинението.
От самото начало, ако проследите пледоариите на
прокуратурата, много се акцентираше на един важен свидетел – Г. С., който едва
ли е присъствал, знаел как поръчителят, който междувременно е починал, бил
поръчал на Д. да извърши това деяние. Въпросният Г. С. е публично известен. Намираше
се в психиатрията, има присъда за палежи и т. н. – обстоятелства, които сега се
премълчават и се цели да се докаже един мъртъв човек – поръчителя, с един
свидетел, който се споменава, за да се стигне днес до някакъв свидетел, който
разбрал от пресата, че има такова деяние. Ако е знаел, че е имало грабеж с
убийство, защо не е подал сигнал. С какво би могъл този неосъждан човек да затрудни
разследването и какво престъпление ще извърши, и то такова, свързано с това
дело. Делото е приключено, доказателствата са събрани, свидетелите са разпитани
и няма на какво да попречи подзащитният ни.
Съдът даде дума за лична
защита на обвиняемия.
Обвиняемият З.Е.Д.: Съгласен съм с това, което казаха адвокатите
ми. Мога да уверя и прокуратурата и съда, че няма да се укривам и да избягам,
нито да извърша престъпление. Имам собствено жилище, както и работа, така че
няма никаква опасност да извърша престъпление или да се укрия.
Живеех сам на около 100 – 150 метра от майка ми.
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият З.Е.Д.: Моля да измените мярката ми за
неотклонение в по-лека от „задържане под стража“, каквато вие прецените.
Съдът се оттегля на тайно съвещание:
ПАС, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането
за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка
за неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.
Наличната доказателствена
маса, състояща се от гласни и писмени доказателствени материали, както и
експертизите обосновават предположение за причастност на обвиняемия към
инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода деяние. ПАС препраща към
изброяването и обобщаващия анализ на доказателствата в определението от
07.11.19г., съдържащо предходното произнасяне по чл. 65 НПК на въззивната
инстанция. Следва да се добави и заключението на техническата експертиза, която
е изследвала мобилната комуникация, а също местоположението на свързаните с
престъплението лица на и около инкриминираната дата.
Не се преценяват като
сериозни възраженията относно психическото равновесие на св. С., при положение
че по делото не е установена негова негодност за свидетелстване. Съображенията
на прокурора, че показанията на св. Л.съдържали данни за подкуп, сторен от обв.
Д., не се свързват с подобно въведено в процеса обвинение, поради което е
споделимо виждането на адв.Р., че не са относими към въпроса за мярката за
неотклонение.
Не е приемливо
становището на адв. Е., че клиентът му нямал мотив за извършване на
инкриминирания грабеж, придружен с убийство – доказателствата ясно и
категорично извеждат и непосредствения користен (и съставомерен) мотив, и
по-далечния, свързан с изпълнение на „поръчка“, получена от сина на
починалата.
Споделя се и изводът на
окръжния съд за реална опасност от укриване и извършване на престъпление.
Правилно в тази връзка е наблегнато на високата степен на обществена опасност и
морална укоримост на деянието. ПАС държи отново да подчертае специфичната
обективна и субективна тежест на посегателството – то е извършено след
предварителен сговор, във връзка с който е изпълнена детайлна и хладнокръвна
предварителна подготовка, вкл. дебнене на жертвата, която освен това е лесно
виктимна, с използване на нож, с който са нанесени многобройни удари, а
впоследствие е предприето обмислено прикриване на следите. Въпросната специфика
очертава обв. Д. като личност, която не би се поколебала да накърни отново
обществените отношения, свързани с имуществото и личността, а заради високото
наказание, което би могло да му се определи, и да се укрие. Не може да има
съмнение по въпроса, че новонастъпилото обстоятелство, сочено от защитата, а
именно приключилата вече досъдебна процесуална фаза не създава сигурно
препятствие срещу подобно поведение. Касае се за слабо зависими от изминалото
време опасности, а и ролята и смисълът на мерките за неотклонение е
обезпечаване на всички фаза на наказателния процес (не само на досъдебната).
Все в този смисъл обстоятелствата, които се отчитат на основание чл. 56, ал. 3 НПК (чистото съдебно минало на жалбоподателя, полагането на общественополезен
труд и осигуряването на работни места, както и полаганите грижи за майка му),
нямат потенциал да изключат споменатите опасности.
ПОС правилно е преценил,
че в контекста на обема и тежестта на обвинението осеммесечното задържане не
надхвърля разумната, според европейските стандарти, продължителност. Между
кориците на делото не фигурират данни за процесуално-следствени действия,
извършени пряко с обвиняемия, но процесуалният закон не предпоставя
продължаването на задържането от подобна процесуална активност. Важното е, че
необходимите действия по разкриване на обективната истина се извършват ритмично
и без излишно забавяне или разтакаване, какъвто именно е настоящият
случай.
В обобщение: и към
настоящия процесуален момент обвинителната теза има нужната доказателствена
защитеност, а всяка от двете релевантни опасности е съвсем отчетлива, което
означава, че са изпълнени всички предпоставки за продължаване действието на
атакуваната мярка за неотклонение. С оглед изложените по-горе съображения за
интензитета на опасността от укриване и извършване на престъпление и следващата
по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“ не е целесъобразна.
Ето защо съдът в настоящия състав
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 164 от 12.02.2020 г., постановено
по ЧНД № 244/2020 г. по описа на * окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата по отношение на З.Е.Д. -
обвиняем по досъдебно производство № 160/2018 г. по описа на Сектор „*“ при ОД
на МВР*, мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:29 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: