Номер 18222.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000194 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 237/13.04.2020 година по т. д. № 99/2018 година на Окръжен съд Велико
Търново е отхвърлен предявен от Национална агенция за приходите против „Симекс“
ЕООД-в несъстоятелност иск с правно основание чл. 694, ал. 2, точка 1 от Търговския закон,
във връзка с чл. 124, ал. 1 и чл. 365, точка 4 от ГПК за установяване съществуването на
неприето вземане, предявено по реда на чл. 688, ал. 3 от Търговския закон, в размер на
210.54 лева, от които: 210 лева – главници за авансово удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ
по Декларация-образец 6, вх. № 040021708948886/19.09.2017 година за месец август 2017
година, Декларация-образец 6, вх. № 040021709086396/2.10.2017 година за месец септември
2017 година, лихва за забава в размер на 0.54 лева, начислена до 23.10.2017 година, като
неоснователен и недоказан.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията на Национална агенция за приходите за
присъждане на Н. равените по делото съдебни разноски като неоснователна.
Решението е постановено при участието на основание чл. 694, ал. 4, изречение първо от
Търговския закон на синдика на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Националната агенция за приходите против
1
Решение № 237/13.04.2020 година по т. д. № 99/2018 година на Окръжен съд Велико
Търново. Във въззивната жалба се излага, че решението за неправилно. Представителят на
Националната агенция за приходите не споделя изводите на първоинстанционният съд, че с
представените по делото писмени доказателства – платежни нареждания, е безспорно
установено погасяването на публичните вземания, предмет на спора. Изтъква, че при липса
на специални правила в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за разпределение на
суми за удовлетворяване на публични вземания в случаите, в които публичните вземания се
заплащат не на основание одобрена сметка за разпределение, приложими са разпоредбите на
чл. 169 от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс. Нормата на чл. 169, ал. 1 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс регламентирала възможност за събиране на публичните
вземания и чрез участие в производство по несъстоятелност. В хипотезата, при която
публичните вземания се удовлетворяват чрез разпределяне на суми в производството по
несъстоятелност, приложим е чл. 722 от Търговския закон, уреждащ конкуренцията между
отделните видове кредитори на несъстоятелността в рамките на разпределение на суми,
получени от осребряване на имущество на длъжника, по изложени в жалбата съображения.
В случая безспорно е започнала процедура по принудително събиране на публичните
вземания по смисъла на чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
поради което следва да е преклудирана възможността на длъжника да посочва кое от
дължимите публични вземания погасява.
Н. равено е искане да се отмени изцяло Решение № 237/13.04.2020 година по т. д. № 99/2018
година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да се
установи съществуването и дължимостта на неприети в производството по несъстоятелност
за „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност публични вземания в общ размер на 210.54 лева, от
които: 210 лева – главници – данък върху доходите на физическите лица, установени с
Декларация-образец 6, вх. № 040021708948886 и Декларация-образец 6, вх. №
040021709086396; 0.54 лева – лихви; в полза на Националната агенция за приходите да се
присъдят Н. равените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Д. И. Г. –
синдик на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност, с който я оспорва.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност,
представлявано от управителя Ю. Й. К..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Националната агенция за
приходите поддържа въззивната жалба, претендира разноски за двете съдебни инстанции.
„Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от управителя Ю. Й. К., и синдикът на
дружеството Д. И. Г. не са се явили в съдебно заседание.
2
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 99/2018 година по описа на Окръжен съд Велико
Търново е образувано въз основа на предявен от Националната агенция за приходите иск с
посочено правно основание чл. 694, ал. 2, точка 1 от Търговския закон срещу „Симекс“
ЕООД-в несъстоятелност за установяване съществуването на неприето в производството по
несъстоятелност вземане за сумата 210.54 лева, от които: 210 лева – главница – публично
държавно вземане за данък върху доходите на физическите лица, установено с Декларация-
образец 6, вх. № 040021708948886 и Декларация-образец 6, вх. № 040021709086396; 0.54
лева – лихви, начислени до 23.10.2017 година. В исковата молба се излага, че Националната
агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност в
случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания.
С Молба с изх. № 24-04-209#32 от 24.10.2017 година по реда на чл. 688, ал. З от Търговския
закон Националната агенция за приходите предявила в производството по несъстоятелност
за дружеството-ответник публични вземания в общ размер на 1 157.87 лева, от които:
главници – 1 146.87 лева; 11.00 лева – лихви. От предявените по реда на чл. 688, ал. З от
Търговския закон публични държавни вземания синдикът на „Симекс“ ЕООД-в
несъстоятелност включил в списък на неприети вземания сумата 210.54 лева, а останалите
публични вземания в размер на 947.33 лева включил в списък на приети вземания. Сочи се,
че предявените публични вземания са установени с три броя декларации –Декларация-
образец 6 и Справка-декларация по ЗДДС, приложени към подадената от Националната
агенция по приходите молба по чл. 688, ал. З от Търговския закон. В срока по чл. 690, ал. 1
от Търговския закон Националната агенция за приходите подала възражение срещу
включването на процесните вземания в обявения списък на неприети вземания. Със
съобщение по т. д. № 79/2017 година по описа на Окръжен съд Велико Търново, получено от
Националната агенция по приходите на 15.05.2018 година, последната е уведомена, че с
Определение от 31.01.2018 година по т. д. № 79/2017 година на Окръжен съд Велико
Търново съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото възражение.
Представителят на Националната агенция за приходите твърди, че процесните неприети в
производството по несъстоятелност за „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност публични
държавни вземания са установени с Декларация-образец 6, вх. № 040021708948886 и
Декларация-образец 6, вх. № 040021709086396, подадени от длъжника по реда на ЗДДФЛ. С
подаването на декларациите представителят на дружеството-длъжник извънсъдебно е
признал размера на дължимия от него данък върху доходите на физическите лица, който
следва да внесе в определените в закона срокове. Към момента на депозиране на исковата
молба процесните неприети публични вземания в общ размер на 210.54 лева са
осчетоводени като дължими и непогасени. От приложеното към исковата молба Писмо с
изх. № 5196/23.05.2015 година на Териториалната дирекция на Националната агенция за
3
приходите в гр. Велико Търново е видно кои публични задължения са погасени за периода
1.08.2017 година – 31.12.2017 година. От справката към писмото се установява, че не са
извършвани плащания по процесните неприети вземания, поради което изложените от съда
по несъстоятелността мотиви за погасяване на предявените неприети вземания за ДДФЛ не
кореспондират с доказателства, приложени към исковата молба. Неприетото вземане за
законна лихва за забава в размер на 0.54 лева върху посочените главници, начислена до
23.10.2017 година, е дължимо на основание чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни вземания.
Н. равено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност съществуването на предявените от
Националната агенция по приходите в производството по несъстоятелност за „Симекс“
ЕООД-в несъстоятелност публични държавни вземания в общ размер на 210.54 лева, от
които: 210 лева – главници, 0.54 лева – лихви, начислени до 23.10.2017 година; в полза на
Националната агенция за приходите да се присъдят Н. равените по делото съдебни разноски,
в това число юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание пред първата инстанция процесуалният представител на
Националната агенция за приходите поддържа предявения иск.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност,
представлявано от управителя Ю. Й. К., не е депозирало писмен отговор. В съдебно
заседание пред първостепенния съд не се е явил управителят на дружеството и не е изразил
становище по претенцията.
Участващият на основание чл. 694, ал. 4 от Търговския закон в производството
синдик на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност Елин Господинов Топалов е депозирал
писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност
на предявените искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон поради погасяване на
предявените неприети вземания чрез плащане на основание чл.168, т. 1 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс.
С писмени молби синдикът на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност Д. И. Г.
поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба, за неоснователност на
предявените искове поради погасяване на претендиралите вземания на основание чл. 168, т.
1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Твърди, че в Декларация- образец № 6, вх.
№ 040021708948886 за месец август 2017 година и Декларация-образец № 6, вх. №
040021709086396 за месец септември 2017 година, с които е удържан авансово данък по
ЗДДФЛ в общ размер на 210 лева, данъчно задълженото лице изрично е посочило периода,
за който се отнасят вноските по платения данък, поради което погасяването от
Националната агенция за приходите на други задължения на „Симекс“ ЕООД-в
несъстоятелност е незаконосъобразно и в противоречие с чл. 169, ал. З от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс, чл. 722, ал. 1 от Търговския закон. Дължимите данъци,
4
посочени в декларациите, са внесени своевременно, поради което претенцията за лихви
върху тях с оглед акцесорния ѝ характер е неоснователна.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност Н. рави следните фактически и правни изводи:
Решение № 237/13.04.2020 година по т. д. № 99/2018 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и Н. равеното искане, съдът приема,
че предявените искове са с правно основание чл. 694, ал. 2, точка 1 от Търговския закон.
С Решение № 297/24.07.2017 година по т. д. № 79/2017 година по описа на Окръжен съд
Велико Търново е открито производство по несъстоятелност за ответника „Симекс“ ЕООД,
гр. Свищов на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон.
С Решение от 20.11.2017 година по т. д. № 79/2017 година на Окръжен съд Велико Търново
на основание чл. 710 от Търговския закон „Симекс“ ЕООД е обявено в несъстоятелност,
прекратени са дейността на търговското му предприятие и правомощията на органите на
дружеството.
С Молба с изх. № 24-04-209#32/24.10.2017 година (вх. № 10378/26.10.2017 година на
Окръжен съд Велико Търново) по реда на чл. 688, ал. З от Търговския закон Националната
агенция за приходите е предявила публични вземания в общ размер на 1 157.87 лева, от
които: главници – 1 146.87 лева, лихви – 11.00 лева, възникнали след датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност. Основания за публичните
вземания за данъци са: справка-декларация по Закона за данък върху добавената стойност и
декларации-образец 6 за данък върху доходите на физическите лица:
Справка-декларация за ДДС, вх. № 04001553515/13.09.2017 година за данъчен период месец
август 2017 година с ДДС за внасяне 1 191.47 лева по кл. 50, данък за внасяне по кл. 50,
приспаднат по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС;
Декларация-образец 6, вх. № 040021708761723 за месец август 2017 година;
Декларация-образец 6, вх. № 040021708948886 за месец август 2017 година;
Декларация-образец 6, вх. № 040021709086396 за месец септември 2017 година.
От предявените публични държавни вземания синдикът на „Симекс“ ЕООД-в
несъстоятелност е включил в Допълнителен списък на неприетите допълнително предявени
вземания, процесното такова – 210.54 лева, от които: 210 лева – главници, 0.54 лева – лихва
върху главница от 70 лева за времето до 22.10.2017 година, начислените лихви по реда на
5
ЗЛДТДПДВ, дължими до датата на окончателното погасяване на главниците на вземанията.
Останалите предявени от Националната агенция за приходите публични вземания в размер
на 947.33 лева по Справка-декларация вх. № **********/13.09.2017 година, Декларация-
образец 6, вх. № 040021708761723 за месец август 2017 година, от които: 936.87 лева – ДДС
и данък по ЗДДФЛ, 10.46 лева – лихва по ЗЛДТДПДВ, изчислена върху главниците за
времето до 22.10.2017 година, както и лихва по ЗЛВДТДПДВ, изчислена върху главниците,
считано от 23.10.2017 година до окончателното им изплащане, синдикът на „Симекс“
ЕООД-в несъстоятелност е включил в Допълнителен списък на приетите допълнително
предявени вземания към „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност, съставен на 09.11.2017 година
на основание чл. 688, ал. З, във връзка с чл. 686, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, обявен в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 15.11.2017
година.
В срока по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон Националната агенция за приходите е подала
възражение срещу неприемането от синдика на вземането, предявено в срока по чл. 688, ал.
З от Търговския закон, общо за сумата 210.54 лева. С Определение от 31.01.2018 година по
т. д. № 79/2017 година на Окръжен съд Велико Търново е оставено без уважение
възражението по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон на Националната агенция за проходите
против списъка с неприети вземания, изготвен от синдика на 09.11.2017 година, за
процесната сума – 210.54 лева – данък и лихва за месеците август и септември 2017 година,
като неоснователно. Горепосоченото определение не е обявено в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на „Симекс“ ЕООД-в
несъстоятелност, не е връчвано на Националната агенция за приходите (Докладна записка от
26.06.2018 година – лист 21 от т. д. № 99/2018 година на Окръжен съд Велико Търново).
Със съобщение, получено на 15.05.2018 година, Националната агенция за приходите е
уведомена за постановеното определение, с което е оставено без уважение възражението
по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон. Исковете, въз основа на които е образувано
производството по т. д. № 99/2018 година на Окръжен съд Велико Търново, са предявени в
преклузивния четиринадесетдневен срок.
Спорно е кои вземания следва да се погасят с преведените от синдика на „Симекс“ ЕООД-в
несъстоятелност суми по сметка на Националната агенция за приходите.
Неприетите в производството по несъстоятелност за „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност
публични държавни вземания са установени с Декларация- образец № 6, вх. №
040021708948886 за месец август 2017 година и Декларация-образец № 6, вх. №
040021709086396 за месец септември 2017 година.
С Декларация-образец № 6, вх. № 040021708948886/19.09.2017 година е деклариран от
„Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност авансово удържан данък по чл. 42 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица в размер на 70 лева за месец август 2017 година, дата
6
на изплащане/начисляване – 31.08.2017 година. Срокът за плащане на това задължение е
25.09.2017 година. С платежно нареждане от 24.08.2017 година задълженото лице е внесло
по сметка на ТД на Н. Велико Търново сумата 70 лева с посочени основание за плащане:
ЗДДФЛ; период, за който се плаща: 1.08.2017 година – 31.08.2017 година.
С Декларация-образец № 6, вх.№ 040021709086396/02.10.2017 година е деклариран от
„Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност авансово удържан данък по чл. 42 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица в размер на 140 лева за месец септември 2017 година,
дата на изплащане/начисляване – 30.09.2017 година. Срокът за плащане на това задължение
е 25.10.2017 година. С платежно нареждане от 15.09.2017 година задълженото лице е внесло
по сметка на ТД на Н. Велико Търново сумата 70 лева с посочени основание за плащане:
ЗДДФЛ; период, за който се плаща: от 1.09.2017 година до 30.09.2017 година. С платежно
нареждане от 26.09.2017 година „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност е внесло по сметка на
ТД на Н. Велико Търново сумата 70 лева с посочени основание за плащане: ЗДДФЛ; период,
за който се плаща: 1.09.2017 година – 30.09.2017 година. Посочените плащания са
извършени от синдика на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност съгласно дадено му
разрешение по реда на чл. 658, ал. 1, т. 9 от Търговския закон от съда по несъстоятелността
за разпореждане с паричните средства по сметките на длъжника, а именно: да заплати на
синдика Елин Топалов сумата 700 лева – възнаграждение за месец юли 2017 година, сумата
25.45 лева –възстановяване на Н. равени от синдика разходи, да разходва заН. ред парични
суми от особената сметка на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност в „Общинска банка“ АД за
заплащане на разноските по несъстоятелността.
От представения по делото препис от Справка за извършени плащания, преведени по сметки
на Националната агенция за приходите и погасени задължения с тях за периода 1.08.2017
година – 31.12.2017 година от „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност се установява, че на
основание чл. 169, ал. 4 и ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Националната агенция за приходите е съотнесла постъпилите плащания от дружеството в
несъстоятелност, осъществени на 24.08.2017 година – 70.00 лева, на 18.09.2017 година – 70
лева, на 26.09.2017 година – 70 лева, за погасяване на задължение за данък върху добавената
стойност по Месечна справка- декларация по Закона за данък върху добавената стойност №
04001553515/13.09.2017 година за периода 1.08.2017 година – 31.08.2017 година, със срок на
плащане 14.09.2017 година, който изтича най-рано към датата на плащането. В
регламентирания от закона срок Националната агенция за приходите е предявила по реда на
чл. 688, ал. З от Търговския закон вземането си по посочената Справка-декларация, вх. №
04001553515/13.09.2017 година за данък по Закона за данък върху добавената стойност за
разликата между дължимия данък върху добавена стойност и отнесеното към него
извършено от длъжника плащане.
Съгласно чл. 634а от Търговския закон производството по несъстоятелност се смята за
открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 от Търговския закон. Ако действия по чл.
635, чл. 6З6 , ал. 1, чл. 637, чл. 638 и 646 от Търговския закон са извършени на тази дата,
7
смята се, че те са извършени след откриването на производството по несъстоятелност.
Разширителното тълкуване на цитираната разпоредба обосновава извода, че не само
действия и сделки, сключени на датата на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, следва да се считат за извършени след тази дата, но и
фактът на пораждане на задължение или уговорено такова на същата дата аргументират
заключение за възникване вземането по него след датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Всички вземания с падеж, уговорен или настъпил на датата на
постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, се
приравняват на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност и подлежат на предявяване съобразно правилата,
установени за тази категория вземания.
Вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, каквито безспорно са процесните, се плащат на падежа съобразно чл. 639
от ТЗ. Единствено в хипотезата на неизпълнение (неплащане на падежа) същите следва да се
предявят по реда на чл. 688, ал. 3 от Търговския закон. Тези вземания се удовлетворяват в
поредността, визирана чл. 722, ал. 1 от Търговския закон, като публичните вземания попадат
в хипотезата на точка 7 – вземания, възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.
Предмет на спора са внесени на падежа по смисъла на чл. 639 от Търговския закон от
синдика на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност данъци и задължителни осигурителни
вноски, дължими върху неговото възнаграждение, с изрично посочване за какво се
осъществяват плащанията, които обаче са отнесени от Националната агенция за приходите
не към тези задължения, а за погасяване на други, по-стари задължения на „Симекс“ ЕООД-
в несъстоятелност.
По общото правило на чл. 76, ал. 1, изречение първо от Закона за задълженията и
договорите меродавно за това кое от еднородните задължения подлежи на погасяване е
изявлението на длъжника. При условие, че длъжникът не е изявил воля в посочения смисъл,
се погасява най-обременителното задължение, а при няколко еднакво обременителни
задължения, се погасява най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно (изречения второ и трето на чл. 76 от Закона за задълженията и
договорите). Съобразно чл. 639 от Търговския закон кредиторите, чиито вземания са
възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се
удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 от Търговския закон. При открито производство по
несъстоятелност се прилагат нормите на Търговския закон, а не тези на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс. Независимо от изложеното дори и в Данъчно-
осигурителния кодекс няма основание, позволяващо на кредитора на публични вземания да
преценява кои задължения на длъжника да погаси при извършени от последния доброволни
плащания, независимо от неговата изрична воля. Принципът, въведен с чл. 169, ал. 3 от
8
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, е че при наличие на няколко публични
вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на
принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния
компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.
С оглед на изложеното недопустимо е доброволни плащания, които в случая касаят
публични задължения, свързани със заплащане на възнаграждението на синдика от масата на
несъстоятелността, осъществени на падежа, да се отнасят за сметка на други стари публични
задължения на длъжника, вземанията за които Националната агенция за приходите е
трябвало поначало да предяви в производството по несъстоятелност, като евентуално
получи удовлетворяване за тях по реда на чл. 722, ал. 1 от Търговския закон. Не е в
съответствие с действащото законодателство при осъществени плащания на падежа
вземанията на Националната агенция за приходите, за които са предназначени същите с
посочване на съответните подадени декларации и код за плащане от синдика, да останат
непогасени и Националната агенция за приходите да предяви вземанията за тях по реда на
чл. 688, ал. 3 от Търговския закон. По този ред се предявяват вземания, неплатени на падежа
и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност. Процесните
вземания са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, но
са платени на падежа по смисъла на чл. 639 от Търговския закон. Същевременно всички
плащания на синдика от банковите сметки на длъжника стават с разрешение на съда по
несъстоятелността – чл. 658, ал. 1, т. 9 от Търговския закон. В настоящия случай е
постановен такъв съдебен акт – действията на Националната агенция за приходите са в
разрез и с разпорежданията на съда по несъстоятелността. В чл. 722, ал. 3 от Търговския
закон изрично са посочени хипотезите, при които изплатените от синдика суми се
разпределят от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
При недължимост на главниците, предмет на предявените публични вземания, поради
погасяването им чрез плащане, не се дължат и лихви за забава върху тях.
По изложените съображения, съдът счита, че предявените искове с правно основание чл.
694, ал. 2, точка 1 от Търговския закон са неоснователни и недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение
№ 237/13.04.2020 година по т. д. № 99/2018 година на Окръжен съд Велико Търново е
правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата
неправилност, не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от
първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в полза на Националната агенция за
приходите не се дължат разноски.
9
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико
Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 237/13.04.2020 година по т. д. № 99/2018 година
на Окръжен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10