Р Е Ш
Е Н И Е
№ 517
гр.Русе, 14.04.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично
заседание на 14-ти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН
СЕФЕР,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6963 по описа за 2015 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за
заплащане на паричната равностойност на ваучери за храна, дължимостта на които била
уговорена в колективен трудов договор/КТД/.
Претенцията на ищеца И.К.Г. се основава на твърдения, че до 01.06.2015 г. е бил в трудови правоотношения
с ответника, като заемал длъжността монтьор-електрооборудване. Към момента на
прекратяване на правоотношението не му били предоставени ваучери за храна за периода от м. април
2012 г. до м. март 2013 г., нито била изплатена паричната им равностойност, която била 720 лв. Претендира
за осъждането на ответинка да му заплати вопросната сума, ведно със законна
лихва от предявяването на иска до окончателното плащане и направените разноски
по делото.
Ответникът “ВИНПРОМ-РУСЕ”АД-гр.Русе,
ЕИК ********* оспорва иска. Счита,
че не се дължи предоставяне на ваучери за храна на ищеца, тъй като изплащането
на такива не е било предвидено в Колективен трудов договор /КТД/. Също така
липсвало предвиждане в акт на Министерския съвет,
нито такова
задължение било договорено в
индивидуалния трудов договор с ищеца. На това основание счита, че не се дължи
заплащане на паричната им равностойност. Освен това се позовава на
обстоятелството, че не е използвана възможността за изплащането им като
средства за битово и културно обслужване /СБКО/ по реда на чл. 294 от КТ, като
не е провеждано общо събрание /ОС/, на което да е взето решение за предоставяне
на тези средства чрез ваучери за храна. Излага съображения, че не е налице
възможност за изплащане на паричната равностойност на ваучерите за храна. Позовава
се на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредба
№ 7/2003 г., съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение
работника, който е получил ваучери дължи връщането на неизползваните такива.
Прави и евентуално възражение - в случай че бъде
уважена претенцията да бъде редуцирана за периода м. ноември 2012 г. до м. март
2013 г., тъй като за периода от м. април 2012 г. до м. ноември 2012 г. е
изтекла погасителната
давност.
За да се произнесе съдът съорази следното:
Признава се и не се спори, че страните са
били в трудови правоотношения за периода
до 01.06.2015 г., както и че за периода от м. април 2012 г. до м. март
2013 г. на ищеца не са били предоставени ваучери за храна. От представения по делото препис
от КТД от 12.07.2011 г. е видно, че в чл.35 е предвидено размерът на средствата
за социално-битово и колтурно обслужване на работниците и служителите да бъде в
раззмер на 15% от начислените средства за работна заплата. В чл.36 е
предвидено, че начинът на използване на средствата да бъде определен с решение
на пълномощниците/приложение 2/. Същото е представено в препис по делото и от
него е видно, че е взето решение за предоставяне на тези средства по няколко
кумулативни начина, един от които е чрез ваучери за храна на стойност 60 лв.
месечно за всички работници по трудово правоотношение, какъвто е и ищецът.
Посочено е, че тези ваучери се полагат при действително отработен поне 1 ден на
месец. По делото е представено заявление за вписване на КТД в регистъра на КТД
при ДОИТ Русе. Със заключението на приетата по делото съдебна-икономическа е-за
на в.л. М. се установява, че ваучерите за храна, които ищецът не е получил за
процесиня период са на стойност 720 лв. Вещото лице установява още, че средства
в размер на 60 лв. на месец за периода са начислявани от ответника в месечните
ведомости за заплати като социален разход – средства за СБКО. Представен е
препис от споразумителен протокол между ответника и председателя на
синдикалната организация на КНСБ при него, съгласно което страните се
споразумяват дължимите на работниците ваучери за храна за периода от м.април
2012 г. до м. март 2013 г. да се предоставят на работниците до 31.12.2012 г.
постигнато е и споразумение за предоставяне на ваучерите и на работниците,
които са били в трудово правоотношение с ответника за този период, независимо
дали впоследствие правоотношението е прекратено.
При така установеното от фактическа страна
съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен. Видно е, че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника. На основание чл. 35 от КТ Д, сключен на
12.07.2011г., както и т.6 от решение на общото събрание на работниците от
същата дата/приложение
№2 към КТД/, на работниците
ежемесечно се предоставят ваучери за храна на стойност 60лв. Със заключението на приетата по
делото съдебна-икономическа е-за на в.л. М. се установява, че ваучерите за
храна, които ищецът не е получил за процесиня период са на стойност 720
лв. Възражението на ответника за неоснователност на иска предвид разпоредбата на чл. 14, ал.4 от Наредба
№7/09.07.2003г. за за
условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност
като оператор на
ваучери за храна и
осъществяване дейност като оператор, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът, който е получил ваучери, дължи да върне на работодателя
неизползваните ваучери за храна, е неоснователно. Това е така, защото тази разпоредба обхваща случаите, когато
работникът вече е получил ваучери, а това не е станало в настоящия
случай. Водещият
принцип за начина на предоставяне на средствата за СБКО е този в ал.1 на
чл.14 от Наредбата, а също и в редица
други нормативни актове – напр. чл.107х и чл.300 от КТ, а също и в уговореното
в КТД, а именно по решение на общо събрание на работниците/пълномощниците им/ и
след споразумение с работодателя. В случая от приетите по делото писмени
доказателства е видно е видно наличието на такова решение и споразумение с
работодателя за дължимост на средства за СБКО дори и на работници с прекратени
трудови-правоотношения. Неоснователно е и
възражението за изтекла
погасителна давност. Работодателят и КНСБ са сключили
споразумителен протокол на 30.03.2015г., с който първият е признал, че дължи на
всички свои работници по трудово правоотношение ваучери за процесния период.
Нещо повече - признал е, същия факт и досежно работниците, чиито трудови
правоотношения са вече прекратени. Тъй като ищецът все още е бил в трудово правоотношение с ответното дружество към 30.03.2015г.,
този споразумителен протокол го обвързва. За работодателя той има характер на признание на
задължението по смисъла на чл.116, б.”а” от ЗЗД, с оглед на което от тази дата
е започнала да тече нова давност и искът е в рамките на същата за всеки от
месеците, за които се претендира.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ВИНПРОМ-РУСЕ”АД-гр.Русе, ЕИК ********* за заплати
на И.К.Г., ЕГН:********** *** сумата в размер на 720 лв., представляваща паричната равностойност на непредоставени
ваучери за храна по раздел VІ на КТД от 12.07.2011 г. за периода от м.април
2012 г. до м.март 2013 г./вкл./, ведно със законната лихва за забава върху
сумата от 23.11.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 200 лв.- направени разноски по делото
Решението може да
се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
Районен съдия: