Р Е
Ш Е Н
И Е №55
гр.В***
18.07.2017 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
В*** окръжен съд гражданска колегия в публично
заседание на тринадесети юни
две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател:
В**В**
Членове:
1.А** П**
2.В** М**
при секретаря
Н** К** и в присъствието
на прокурора ........................ като разгледа докладваното
от съдия В**В** въззивно гражданско дело № 180 по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК
Делото е образувано по въззивна жалба от „К** Б**” ЕООД,
ЕИК: ******, със седалище гр. С**, 1618, район О*** к**, ул. „А** в**” №27, представлявано
от Т**Д** и К** Д** чрез адв. Р*** С**, САК и адв. К***М**, САК, действащи като
пълномощници и процесуални представители, със съдебен адрес:*** против решение
по гр. д. № 453/2015 на ВРС,ГК, VII-ми
състав. В жалбата се поддържа, че в производството пред първа инстанция, съдът
неправилно е оценил и кредитирал доказателствата по делото досежно фактите,
наведени от ищеца, като немотивирано е приел, че липсва съпричиняване на
трудова злополука, неправилно е определил периода, за който е приел, че за
ищеца е доказано основание за обезвреда, както и въобще не е определил процента
за призната неработоспособност, относим към трудовата злополука, за да може
правилно и в унисон със съдебната практика да определи по собствено убеждение
дължимото обезщетение. Сочи се, че съдът не е мотивирал решението си. Твърди
се, че в своето решение ВРС, след като детайлно е описал фактическата
обстановка изрично е посочил, че останалите доказателства по делото не са
необходими, с оглед приетата фактическа обстановка, поради което не следва да
се обсъждат, въпреки това, съдът е възпроизвел почти дословно твърденията на
ищеца и показанията на неговата съпруга като свидетел, за да мотивира, че
неимуществените вреди действително са настъпили. Счита се, че за недопустимо да
се кредитират показанията на лице от семейното обкръжение на ищеца. Посочва се,
че решението е немотивирано и в частта, с която е присъдена почти е цялост
претенцията за лихва за забава. Поддържа се, че съдът не се е съобразил, че
решение на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо по безспорен начин твърдяната от ищеца ТНР,
не е действало през целия процесен период. Сочи се, че първоинстанционният съд
не е съобразил, че липсва действащо решение на ТЕЛК/НЕЛК. Твърди се, че ищецът
сам, по собствена воля и по негова изрична молба, е бил преместен на работа на
инсталация ДЕП през април 2007г., където твърди, че се е влошило здравословното
му състояние. Поради това се иска да се отмени първоинстанционното решение на
ВРС като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са уважени исковете
на П.П.И.. Моли се да се присъдят в полза на жалбоподателя направените от него
разноски по делото.
От страна на ответника по жалбата е постъпил отговор,
в който поддържа, че оспорва изцяло депозираната въззивна жалба като
неоснователна. Моли се същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
решението на РС – В** като правилно и законосъобразно.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, „К***
Б**”,
редовно призован, се явява с адв. К***М**, поддържа въззивната жалба. Моли съда
да отмени решението, като неправилно и поставено в противоречие с материалния
закон.
В съдебно заседание,
ответникът, П.И., редовно призовано,
се явява лично с адв. Ц***, оспорва въззивната жалба и поддържа изложеното в
отговора. Моли се същата да бъде приета
за неоснователна, недоказана и да бъде потвърдено решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
По
допустимостта на жалбата
ВОС намира
жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и при
спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По
съществото на спора
В**** окръжен съд като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите
разпоредби приема за установено следното: Гр. д. № 453/2015г на ВРС, предявени
са обективно съединени искове от П.П.И., ЕГН **********, против „К*** Б***”
ЕООД, ЕИК: ****, със седалище гр. С***, 1618, район О*** к**, ул. „А** в**”
№27, правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Твърди се от ищеца, че с
ответната страна имал сключен трудов договор № 005 / 10.06.1996г. Ищецът
работел на длъжност „Оператор котелно ВОТ /високоорганичен топлоносител/“ в
завода в гр. В***. По-късно ищецът приел да изпълнява длъжността „Оператор
ГФИ/гипс-фазерна инсталация/“. Със заповед № 38 / 12.03.2008г. ищецът бил
преместен на длъжността „пазач невъоръжена охрана“ за срок от 6 месеца. На
11.09.2002г. по време на работа в завода в гр. В***, ищецът претърпял
злополука. Злополуката била приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1
от КЗОО с разпореждане № 137 от 16.09.2002г. на НОИ, РУ“СО“ гр. В***. В
резултат на злополуката бил смазан долния ляв крайник на ищеца, като е
поставена диагноза „К*** Е*** И*** СИ** К** С***“ с Експертно решение № 0790 от
10.04.2003г. издадено от ТЕЛК гр. В***. След продължително лечение се наложило
ищецът да се върне на работа, тъй като с Експертно решение № 1723 от 29.07.2003г.
издадено от ТЕЛК В**, ищецът бил освидетелстван като работоспособен и било
дадено предписание на работодателя: „трудоустрояване на лицето на работа без
натоварване на ляв долен крайник“. След връщане на ищеца на работа, същият
продължил да работи като „Оператор ГФИ“. Длъжността не изисквала упражняване на
тежък физически труд, поради което здравословното състояние на ищеца било
задоволително с оглед претърпяната злополука. През 2007г. ответната страна
взела решение, ищецът да започне работа на ДЕП инсталацията, работата му там
била свързана с упражняване на тежък физически труд и напрежение на долните
крайници. Състоянието на левия крак на ищеца започнало да се влошава, тъй като
след злополуката възложените му трудови функции не били съобразени с
предписанието на ТЕЛК. Започнало да се събира гной в областта на прасеца в
зоната на задния цикатрикс, което наложило оперативно лечение през месец
октомври на 2007г. Образувал се лимфозастой от вътрешната страна на лявото
бедро, който продължил през периода месец октомври до месец януари на 2008г.
през този период кракът на ищеца загубил напълно своята функция – ищецът не
можел да стъпи на него. Наложило се, ищецът да се придвижва с патерици. Като
последица от изпълняваните от ищеца трудови функции били засегнати и нервите на
левия му крак. Състоянието на ищеца се влошило като резултат на полагания от
него тежък физически труд, свързан с пренатоварване на долните крайници. С
Експертно решение № 0009 / 06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести
към УБ-МБАЛ“Св. И***Р***“ ЕАД гр. С**, на ищеца била определена 58 % трайно
намалена работоспособност за срок до 01.01.2011г. По гр. д. № 1789 / 2009г. на
Районен съд В*** на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат от претърпяната трудова злополука, в размер на 10 000,00лв. След
определяне на обезщетението ищецът отново бил освидетелстван от ТЕЛК, а именно:
с Експертно решение № 0477 / 28.02.2011г. на ТЕЛК общи заболявания на ищеца
била определена 38 % трайно намалена работоспособност. Поради обжалване на
същото с Експертно решение № 0398 от 23.06.2011г. издадено от НЕЛК нервни
болести, горното експертно решение било отменено и върнато на ТЕЛК за ново
освидетелстване. С Експертно решение № 0680 / 10.04.2012г. на ТЕЛК за
белодробни болести В*** на ищеца била определена 54 % трайно намалена работоспособност
за срок от две години. Ищецът обжалвал това решение. С Експертно решение № 0351
от 03.07.2012г. на НЕЛК – хирургични болести било отменено горното решение на
ТЕЛК гр. В** по оценка на работоспособността и срока на инвалидност и на ищеца
била определена 56 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до
01.04.2015г., като в останалата част експертното решение било потвърдено.
Горното експертно решение на НЕЛК било обявено за нищожно с решение от 13.05.2013г.
на АС София-град по адм. дело № 8598 / 2012г., като административната преписка
била върната на НЕЛК за ново произнасяне. С Експертно решение № 0089 /
18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести на ищеца е определена трайна намалена
работоспособност по съвкупност 58 % за срок от три години до 01.04.2015г.
В същото решение на ищеца е определена 30 % инвалидност от общо заболяване с
диагноза : Х***. Х**0-I. Х***Р**** и 52 % инвалидност от трудова злополука :
ХВБ. Л*** на л. долен крайник. Посттравматична периферно-нервна увреда на л. н.
перонеус тежка ст. и. н. тибиалис ср. ст. вт. Г***. К****. Посттравматично
плоскостъпие в ляво. Уврежданията получени от трудовата злополука и
уврежданията получени след трудовата злополука, но следствие от нея са
констатирани и описани в Експертно решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК –
белодробни болести. Здравословното състояние на ищеца след злополуката се е
влошило и продължава да се влошава, което е в резултат на уврежданията,
получени от трудовата злополука и от тежкия физически труд, който ищецът бил
принуден да упражнява след трудовата злополука на ДЕП инсталацията при
ответника. След като долния му ляв крайник бил премазан, ищецът загубил част от
мускулите и тъканите, които били премахнати или атрофирали. Тези увреждания са
необратими, нелечими и водят до влошаване на състоянието му, появата на нови
заболявания, независимо от полаганите грижи и лечение. Налице е влошаване
състоянието на кръвоносните съдове на засегнатия крак – разширени вени, увеличение
на лимфозастоя, болки, отоци и артрозни промени в двете тазобедрени и колянни
стави, артроза на лява глезенна става. След злополуката ищецът се придвижвал с
бастун, но сега трайно преминал към използването на две патерици. От
многобройните упойки, които поставяли на ищеца при продължителното лечение на
травмата от трудовата злополука, ищецът започнал да забравя, да губи
концентрация. Ищецът е претърпял и търпи непрекъснати ежедневни болки, получава
непрекъснати схващания и изтръпвания на долните крайници, непрекъснати болки от
разширените вени и от артрозните промени в тазобедренните, колянните и глезенни
стави. Болките в ставите са непрекъснати, както ежедневно при придвижване, така
и при покой, включително и нощем. Уврежданията прогресират и състоянието на
ищеца се влошава. Същият е непълноценен в ежедневието си, тъй като му трябва
чужда помощ при обслужване. Ищецът не може да играе с двете си деца – на 6г. и
на 15г. или свободно да се разхожда, както и да ги придружава до училище.
Всичко това се отразило на самочувствието на ищеца и на психиката му. Ищецът
започнал да изпитва страх от бъдещето, несигурност, безсилие, че не може да
осигури прехраната на семейството си и бъдещето на децата. Изпитва непрекъсната
вина, че е в тежест на близките си. Ищецът започнал да забравя, трудно се
концентрирал. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 25 000,00лв. обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на полученото усложнение /екцес/ на уврежданията
получени в резултат на трудовата злополука, претърпяна на 11.09.2002г. ведно
със законната лихва върху сумата, считана от подаване на исковата молба до
окончателното издължаване, сумата от 7 563,55лв. обезщетение за забава за
периода от 01.04.2012г. до подаване на исковата молба. Иска се разноски по
производството.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител, в срока за отговор е оспорил предявените искове
като недопустими. Твърди, че ищецът е бил обезщетен за трудовата злополука по
гр. д. № 1773 / 2010г. Поддържа, че не е доказано влошаване на здравословното
състояние на ищеца, изразяващо се в повишаване степента на трайно намалена
работоспособност. Направено е възражение за не спазена местна подсъдност на
делото. Оспорва основателността на исковете. Навел е доводи, че не са налице
нововъзникнали юридически факти, които да ангажират имуществена отговорност на
ответника извън реализираната такава по гр. д. № 1773 / 2010г., гр. д. № 1789 /
2009г. и гр. д. № 2170 / 2012г. всички на Районен съд В***. Направено е
възражение за погасени по давност претенции. Твърди се, че от настъпване на
трудовата злополука до 12.03.2008г. ищецът е изпълнявал длъжността „оператор
–ГФИ“, която не е била свързана с упражняване на тежък физически труд. В последствие,
ищецът е бил преместен на длъжността „пазач невъоръжена охрана“. Трудовото
правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, като ищецът е получил
обезщетение в размер на 5 кратния размер на месечно брутно възнаграждение и е
изразил воля и декларирал, че няма никакви претенции към дружеството ответник,
свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. Въведено е възражение за
съпричиняване от страна на ищеца на трудовата злополука поради проявена
от работника груба небрежност при изпълнение на работата. Иска разноски по
производството.
В производството са събрани писмени и гласни
доказателства. Приети са и писмените доказателства по приложеното гр. д. №
453/2015г. на ВРС.
В*** районен съд, след преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, е намерил за установено следното от
фактическа страна: Не се спори от страните, че са се намирали в трудово
правоотношение. На 11.09.2002г. ищецът е претърпял злополука. С разпореждане № 137 от
16.09.2002г. на НОИ, районно управление „Социално осигуряване“ злополуката се
приема за трудова. С Експертно решение № 0009 / 06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и
професионални болести към УБ-МБАЛ“Св*** И*** Р**“ ЕАД гр. С***, на ищеца била
определена 58 % трайно намалена работоспособност, за срок до 01.01.2011г.,
както следва 40 % поради общо заболяване и 42 % поради трудова злополука. Със
Споразумение за прекратяване на трудов договор № 005 от 10.06.1996г. страните
са прекратили по взаимно съгласие сключения трудов договор, считано от
15.01.2009г. Ответната страна е поела задължение за заплащане на ищеца на
обезщетение в 5 кратен размер на последното месечно брутно трудово
възнаграждение. Страните са договорили, че с изпълнение на споразумението
всички взаимоотношения между тях се считат за окончателно и напълно уредени и
никоя от страните няма право да предявява каквито и да било претенции към
другата страна, свързани с прекратеното правоотношение – чл. 5. С решение
по гр. д. № 1789 / 2009г. по описа на Районен съд В***, на ищеца е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, следствие на
получено от претърпяна трудова злополука на 11.09.2002г. заболяване.
С Експертно решение № 0477 / 28.02.2011г.
на МБАЛ“С***П***“ АД В***, ТЕЛК, на ищеца била определена 38 % трайно намалена
работоспособност. Поради обжалване на същото решение с Експертно решение № 0398
от 23.06.2011г. издадено от НЕЛК нервни болести, горното експертно решение било
отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С Експертно решение № 0680
/ 10.04.2012г. на СБАЛПФЗ ЕООД В***, ТЕЛК за белодробни болести, В***, на ищеца
била определена 54 % трайно намалена работоспособност за срок от две години,
като следва 30 % поради общо заболяване и 48 % поради трудова злополука. С
Експертно решение № 0351 от 03.07.2012г. на НЕЛК – хирургични болести било
отменено горното решение на ТЕЛК гр. В** по оценка на работоспособността и
срока на инвалидност и на ищеца била определена 56 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години до 01.04.2015г., както следва 30 %
поради общо заболяване и 50 % поради трудова злополука, като в останалата част
експертното решение е потвърдено. Горното експертно решение на НЕЛК е обявено
за нищожно с решение № 3222 от 13.05.2013г. на АС София-град по адм. дело №
8598 / 2012г., като административната преписка била върната на НЕЛК за ново
произнасяне. Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 16273 от
06.12.2013г. по адм. дело № 11139 / 2013г. на ВАС. С Експертно решение № 0089 /
18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести на ищеца е определена трайна намалена
работоспособност 58 %, както следва 30 % поради общо заболяване и 52 % поради
трудова злополука, за срок от три години до 01.04.2015г.
При започване на работа в Помощно
училище „Д-р П*** Б**“ гр. В***, през месец септември на 2012г., ищецът се
придвижвал с една патерица. В края на 2013г. ищецът започнал да се придвижва с
две патерици. Сутрин ищецът започнал да изпитва болка, скованост, появили се
болки в коляното на левия крак. Ищецът трудно изкачвал стълби, не можел да
сгъва левия крак в коляното. Не можел да клекне. Получавал мускулни крампи –
схващания на мускула през нощта. Започнали са болки в ставите на десния крак,
заради поемането на цялата тежест. От направените пълни упойки ищецът имал
проблеми с паметта – лесно забравя, трудно се концентрира, трудно запаметява.
Уврежданията довели до ниско самочувствие на ищеца и самооценка, чувство за
малоценност. Ищецът имал нужда от помощ да се обуе, облече, не можел да върже и
завърже връзките на обувките си. Ищецът не може да вдига тежко. Ищецът не може
да играе с децата си.
При така
установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил следните
правни изводи: Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза дава
заключение, след запознаване с данните по делото и преглед на ищеца, по
поставените на експертизата задачи. От първоначално получените увреждания –
раневи цикатрикси, загуба на тъкани, парези на нерви, увреждане на кръвоносни
съдове, са настъпили анатомични и физиологични промени пречещи за нормалната
механика на движение с левия крак. Това натоварва и води до увреждане на
други органи и системи. Налице е причинно-следствена връзка между травмата и
вторично появилите се заболявания. За периода 2012г. – 2015г. има ново
усложнение в хирургичния статус на ищеца – хронична венозна недостатъчност на
ляв долен крайник с постромбофлебитен синдром. Нови усложнения в ортопедичния
статус – артрозни промени в ставите на левия крак. Ищецът е претърпял две
битови травми от които втората вероятно по-сериозна – навяхване на ляво коляно
с вътре ставен кръвоизлив. Възможно е тези травми да имат принос за поява на
допълнителни оплаквания. Появилите се левостранна коксартроза и гонартроза-
артроза на коленната става на левия крак се дължат на нарушена механика на
движенията с краката, като по този начин предизвикват увеличена натовареност на
ставите, участващи в ходенето и предизвикват заболявания на костната, мускулната
и съдовата системи. Първоначалните увреждания от трудовата злополука са
нарушили нормалната функция на ставите - те се движат в други полета и други
ъгли, което води до повишено износване на ставните повърхности и допълнително
натоварване на мускулната система. Назначената по делото съдебно-счетоводни
експертизи дават заключение по поставените от страните задачи. Обезщетението за
забава върху главницата за исковия период възлиза на 7 563,30лв. Останалите по
делото доказателства не са необходими, с оглед на приетата фактическа
обстановка, поради което не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е намерил от правна страна предявените искове за основателни.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на получено усложнение /ексцес/ на уврежданията
получени от ищеца в резултат на трудовата злополука, е основателен. Към
трудовата злополука се отнасят и нейното усложнение и късните й последици - т.н.
"ексцес". Усложнения, резултат от призната трудова злополука, са
такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в
причинно-следствена връзка с признатата трудова злополука. Признаването й,
настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка е от изключителна
компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК. Експертното решение на
ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния
процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи съществуването на правото. Обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, вкл. при ексцес, се дължи и когато не
е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната длъжност. Ако
увреждането е причинило само болка и страдание, тази неимуществена вреда също
подлежи на обезщетяване. Здравословното състояние на ищеца е влошено в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението по гр. д. № 1789
/ 2009г. по описа на Районен съд В***, поради което нему се дължи ново обезщетение
за самото влошаване. Влошаването се намира в причинна връзка с увреждането –
установено е с горното експертно решение и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, и не се дължи на други фактори и причини. При ексцес за пострадалия
възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното,
което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново
състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят
към вече обезщетените.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе
предвид следните обстоятелства: вида и естеството на причинените здравословни
увреждания, претърпените от ищеца болки и страдания, неблагоприятната прогноза
относно уврежданията, ежедневните житейски неудобства и лишения. Ищецът е в
активна възраст- понастоящем на 48г., семеен с две непълнолетни деца. Настъпили
са анатомични и физиологични промени пречещи за нормалната механика на движение
с левия крак. Това натоварва и води до увреждане на други органи и
системи. Ищецът търпи постоянни болки. Спи по два-три часа през нощта. Трудно
изкачва стълби, не може да сгъва левия крак в коляното. Не може да клекне.
Налице е лесна уморяемост при ходене и необходимостта да се ползват помощни
средства. Първоначалните увреждания от трудовата злополука са нарушили нормалната
функция на ставите- те се движат в други полета и други ъгли, което води до
повишено износване на ставните повърхности и допълнително натоварване на
мускулната система. Ищецът е ограничен в ежедневието си във всяка дейност –
полагане на лични грижи, полагане на грижи за семейството, полагане на труд.
Наред с физическите болки и страдания, уврежданията са се отразили негативно на
психиката на ищеца – същият изпитва страх, чувства се неспособен да издържа
семейството си. Тези неимуществени вреди съдът намира, че се обезщетяват със
сума в размер на 25 000,00лв. и с оглед на това искът е основателен.
Този
състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. В обжалваната осъдителна част решението на ЯРС е валидно, допустимо и
правилно като краен резултат, а въззивната жалба е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
Въззивната инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл.200, ал.1 КТ за
ангажиране обективната отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на ищеца неимуществени вреди: установено е по делото възникналото
трудово правоотношение между ищеца и ответника; трудовата злополука, претърпяна
от работника в периода на трудовото правоотношение, която е причинила трайно
намалена работоспособност над 50%; установена е настъпилата неимуществена вреда
и причинната връзка между трудовата злополука и вредата. Срочният характер на трудовото правоотношение не
изключва отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ (тъй като определящо е
наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата
злополука), но за да се ангажира отговорността на работодателя следва да се
установи наличието на установените в чл. 200 от КТ общи предпоставки - вреда
(увреждане на здравето на работника), неблагоприятен резултат (настъпила
неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на
извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата
(резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а
не от други обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са
налице изброените предпоставки. (Решение № 282 от
28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК).
Неоснователно е оплакването на
въззивника, че първоинстанционният съд не е приел, че в случая има съпричиняване
на трудовата злополука при наличието на груба небрежност. Небрежността като
понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с не полагането на
дължимата грижа. Работникът действа при груба небрежност само в случаите,
когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, каквото поведение от страна на пострадалия работник в случая е
установено. Или не е установена груба небрежност от страна на работника, която
правилно е приета от районния съд, съгласно чл.201, ал.2 КТ. Ю
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата
вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1273/2009 г., III г. о., ГК).
По повод направеното възражение от
процесуалния представител на работодателя, във връзка с недопустимостта да се
кредитират показания на лице от семейното обкръжение на пострадалия, съдът
взема предвид разпоредба чл. 172 от ГПК, която гласи, че „Показанията на
роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на
осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна
или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците,
посочени от техните доверители, както и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като
се има предвид възможната тяхна заинтересованост.”
При определяне размера на обезщетението въззивният съд
взема предвид установените от свидетелските показания силни и интензивни болки,
които ответникът е търпял непосредствено след злополуката, по време на
операцията, влошаването на левия крак след връщането му на работа. Отчита и
обстоятелството, че пострадалият работник, след злополуката ответникът се
придвижвал с бастун, но сега трайно преминал към използването на две патерици.
Съдът взема предвид и факта, че ответникът след като долният му ляв крайник бил
премазан, ответникът загубил част от мускулите и тъканите, които били премазани
или атрофирали. За тези неимуществени вреди, които ответникът е претърпял и
част, от които ще търпи цял живот, са необратими и нелечими. При тези данни
въззивният съд счита, че районният съд правилно и законосъобразно е определил
размерът на обезщетението от 25 000 лв. Всеки случай се характеризира със
свои особености, като съдът въз основа на установеното и преценяйки обективни
обстоятелства /характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение/
следва да определи справедливо обезщетение, съгласно чл.
52 ЗЗД.
Пред въззивната инстанция не са представени нови
доказателства, които да променят установената от ВРС фактическа обстановка и
при така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подадената жалба
е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена и атакуваното решение
да бъде потвърдено. Поддържа се в жалбата, че обжалваното решение е неправилно,
тъй като в производството пред първа инстанция, съдът неправилно е оценил и
кредитирал доказателствата по делото, не е мотивирал решението, съдът не се е
съобразил, с решенията на ТЕЛК/НЕЛК.
В*** окръжен съд, в настоящия си състав, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а
по същество е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение
№ 728/23.03.17г. по гр. д. № 453 от 2015г. на ВРС.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба при условията по чл. 280, ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.