РЕШЕНИЕ
№ 9824
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20211110160330 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Подадена е молба от К. К. К., ЕГН ********** и Р. К. Л., ЕГН ********** и К. К. Л., ЕГН
**********, конституирани по чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН като пострадали лица, срещу К. А. Л., ЕГН
**********, която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е
осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката К. на в периода 01-03.10.2021г. и на
15.10- 17.10.2021 г., изразяващ се в психическо насилие, в това, че ответникът я е лишил от
контакт с децата и спрямо децата на страните – Р. К. Л., ЕГН ********** и К. К. Л., ЕГН
**********, за това, че в същия период ответникът е взел мобилния телефон на детето Р. и по този
начин възпрепятствал децата да се чуват с майка си.
Ответникът по молбата взима становище, което поддържа и в съдебно заседание, като не
спори, че на 01.10.2021г., около 18:00 – 18:30 ч. е взел децата и ги завел до жилището си в кв.
Дружба, като молителката е звъняла на телефона на Р.; не отрича, че на следващата среща между
него и децата, е взел мобилния телефон на Р., като е изключил същия, тъй като когато децата са
при него, молителката непрестанно звъни и пише.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК),
прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Не се спори по делото, че ответникът и молителите попадат сред кръга от лицата, посочени
в чл. 3 ЗЗДН.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните отношения
1
между страните обстоятелствата, че молителката К. и ответникът са родители на двете деца; че
същите са бивши съпрузи; че ответникът има определен режим на лични контакти с децата,
определен с Решение № 306965/19.12.2019г. по гр.д. № 3920/2019г. на 84- ти състав при СРС (л. 58
от делото).
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника. Съдът е
указал доказателствената тежест на молителката, както и за кои факти не сочи доказателства.
От разпитания в хода на делото свидетел Валентина Дочинова се установява, че детето Р. й
е споделило, че не иска да вижда баща си, тъй като последният не й е разрешавал да използва
мобилния си телефон и да се чува с майка си, когато е при него. Сочи, за конкретен случай, който
К. й е разказвала – началното на м. декември, когато и двете деца са били при баща си и нямали
контакт с нея, тъй като телефонът на Р. бил блокиран.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в обсъдената им част, като логични и
вътрешнонепротиворечиви.
От разпитания в хода на производството свидетел Лора Палазова се установява, че на
процесните дати, в следобедните часове е била с ответника, неговите деца и с нейните деца. През
цялото време, когато са били заедно, свидетелката твърди, че е видяла, че телефонът на Р.
постоянно звъни, като последната й е споделила, че това е майка й, както и, че това непрестанно
звънене я притеснява. Твърди, че ответникът й е казал, че е открил проследяващо приложение в
телефона на детето. Поддържа още, че ответникът е взел телефона на детето, но твърди, че
първият не е възпрепятствал комуникацията между децата и тяхната майка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в обсъдената им част, като логични и
вътрешнонепротиворечиви, с изключение на частта, в която свидетелката твърди ответникът да й е
казал за наличието на проследяващо устройство, тъй като свидетелката не възпроизвежда нейни
лични и непосредствени впечатления, а преразказва съобщеното й от ответника.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че между родителите е налице
междуличностен конфликт. Във връзка със събитията, случили се през месец октомври 2021г.,
свързани с отнемането на личния телефон на детето Р. от страна на баща й и лишаването на децата
от възможност да се чуят с майка си, малолетното момиче е споделило, че възприема подобна
постъпка като безсмислена от страна на баща й, не може да си обясни защо я е лишил от
възможността да комуникира с майка си и своите приятелки. От доклада става ясно още, че
случката не се е отразила негативно на психоемоционалното състояние на децата.
Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче не
следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй
като същата освен, че е непълна, в случая е и безспорно, че на твърдените инциденти е присъствал
свидетел-очевидец.
Когато декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителите
следва да проведат пълно и главно доказване. В настоящото производство, въпреки дадените
указания, молителите не проведоха доказването на твърденията си, в степен, която да убеди съда в
основателността на молбата й.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че е нарушена
нормалното ниво на комуникация между тях. Описаните актове по взимане и изключване на
2
телефона на детето Р. и невъзможността същата да го използва, включително и двете деца да
комуникират със своята майка, не представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. Описаните действия от една страна биха имали възпитателен ефект, от друга страна
неразполагането с телефон от страна на детето не означава, че е налице изначална липса на
каквато и да е възможност на комуникацията между децата и майката. Молителката К. К. има
възможността да се свърже с децата посредством мобилния телефон на ответника. Настоящият
състав намира за необходимо да отбележи също и, че въпросите по изпълняването на режим на
лични отношения са предмет на друго производство. При това положение, установявайки по
делото нарушаване на нормалната комуникация между страните, но характерна за всяка от тях,
съдът намира, че не може да става въпрос за акт на психическо насилие. Родителите трябва да
отчитат привързаността и обичта на децата си и да им предоставят възможност за общуване с
всеки от тях, без това да ги поставя в конфликт на лоялност.
Следва да се има предвид и че мерките за защита от домашно насилие, макар и да не
представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите
на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установени актове на домашно насилие, каквито в настоящия случай не са налице.
С оглед изложеното, съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката
против ответника.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане на разноски има ответника. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДт, молителката К. К. следва да заплати на ответника разноски, в размер
на 600,00 (шестотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат (л. 68 от делото),
доколкото другите два молители не са навършили пълнолетие.
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №
-ти
6/2012 г., ОСГТК на ВКС).Така мотивиран, Софийският районен съд, 84 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. К. К., ЕГН ********** и Р. К. Л., ЕГН
********** и К. К. Л., ЕГН **********, конституирани по чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН като пострадали
лица за издаване на заповед за съдебна защита срещу К. А. Л., ЕГН ********** и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, К. К. К., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет)
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, К. К. К., ЕГН **********, да заплати К. А. Л.,
3
ЕГН **********, сумата от 600 (шестотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4