№ 298
гр. Провадия, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101020 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Провадия с искане за настаняване на детето Ф. Р. И. в семейството на роднини – това на
неговия брат – И. Р. И. и съжителстващата с него А. В. О. за срок до навършване пълнолетие
на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20г. възраст.
В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-039/16.08.2023г. на директора на
ДСП – гр. Провадия спрямо детето Ф. е била прекратена предходно предприета мярка за
закрила, като детето е настанено за отглеждане в семейството на неговия пълнолетен брат
И. Р. И. и съжителстващата с него А. В. О.. Причина за това е бил фактът, че родителите му
З. Т. А. и Р. И. М. трайно и без основателна причина не полагали грижи за неговото
възпитание и отглеждане.
На 19.07.2023г. в отдел Закрила на детето при ДСП- Провадия е постъпило писмо от
РУ Провадия, съгласно което е установено, че детето Ф. се отглежда в дома на брат си И. И.
в с. ****, макар че адресът му е в с. *****. Извършеното социално проучване е потвърдило
информацията в сигнала. Установено е, че докато е живял при родителите си Ф. не е
получавал адекватни грижи от родителите си. Детето е живяло при много лоши условия,
родителите му не работели, употребявали алкохол, не му осигурявали храна и дрехи. Детето
било подигравано в училище поради лошата си хигиена. През 2021г. детето отишло на гости
в дома на брат си И. в с. **** и той и съжителстващата с него А. О. се съгласили да живее
при тях. Направили му адресна регистрация и през 2022г. детето било записано в учи в СУ
Христо Ботев в с. *****.
1
В разговор детето е споделило на социалните работници, че не желае да се връща при
родителите си. Социалното проучване за тях извършено от ДСП ***** дава заключение, че
те не могат да се грижат за детето. Понастоящем детето продължавало да живее при брат си,
който обаче не носи родителска отговорност и при нужда от здравна или друг вид помощ, не
би могъл да защити интересите на детето. Двамата са подписали декларации- съгласие
детето Ф. да бъде настанено при тях. Семейството било с ограничени финансови
възможности, с които трудно посрещало основните нужди на домакинството. Детето нямало
документ за самоличност, защото по неговите думи родителите му не искали да се
ангажират с това.
Братът на момчето работел в строителството, а партньорката му като общ работник
по програма за насърчаване на младежката заетост към кметството в с. ****. Семейството
живеело в стара къща срещу задължение за нейната поддръжка. Жилището било на два
етажа, със задоволителна хигиена и в добро техническо състояние. Детето имало своя стая,
здравословното му състояние било добро, с избран личен лекар. Социалното проучване е
установило, че И. И. и А. О. полагат основните грижи за детето и помежду им има изградена
връзка на доверие и привързаност.
Предвид невъзможността на родителите да полагат грижи за детето, твърди се, че в
негов интерес е настаняването му в семейството на неговия брат, която среда е най- близка
до семейната.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Провадия
поддържа подадената молба.
Заинтересованата страна детето Ф., чрез назначения му особен представител адв. А.,
изразява становище за основателност на молбата.
Заинтересованите страни- З. А. и Р. М., не се явяват в съдебно заседание и не
изразяват становище.
Заинтересованите страни- А. О. се явява, а И. И. не се явява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда, от биологичните му родители /чл. 25, ал. 2/. Настаняване извън
семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини
налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт,
дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без
основателна причина, трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат.
Детето Ф. Р. И. е роден на 30.08.2007г. от родители З. Т. А. и Р. И. М..
С изрични декларации от 11.08.2023г. брат му И. Р. И. и съжителстващата с него на
семейни начала А. В. О. са заявили желание за настаняване детето Ф. в тяхното семейство.
2
Изготвен е доклад от ДСП– Провадия, съгласно който: На 19.07.2023г. е постъпило в
Дирекцията писмо от РУ- гр. Провадия, че детето Ф. се отглежда в семейството на неговия
брат И. И. в с. ****. На 26.07.2023г. е извършена проверка от ОЗД при ДСП Провадия, при
която е установено, че действително детето живее в с. **** при брат си и съжителстващата с
него А. О.. Адресната му регистрация била в с. *****, където то е живяло с родителите си. В
проведен разговор, детето е споделило, че е живяло при родителите си при лоши условия,
без храна и дрехи, при лоша лична хигиена, което е давало повод за подигравки от другите
деца в училището, което е посещавал. Родителите му не работели и злоупотребявали с
алкохол. През 2021г. е отишъл при брат си на гости и му е харесало. Поискал е да остане при
него и жената, с която брат му живее. След като получил съгласие от тяхна страна, Ф. е
останал в дома на брат си. Направили му адресна регистрация в с. **** и през 2022г. детето
е било записано на училище в с. *****. Пред социалните работници детето е споделило, че
не желае да се връща при родителите си. Направеното проучване от ДСП ***** е
установило, че действително родителите не са в състояние да полагат адекватни грижи за
детето, нито имат възможност да му осигурят среда за правилното му развитие и
възпитание. Констатацията е била, че родителите са с нисък родителски капацитет. И
понастоящем грижите за детето се полагали от неговия брат и партньорката му А. О.. Детето
е било с добра лична хигиена, облечен с чисти и подходящи за сезона дрехи. Семейството
живеело в жилище в добро техническо състояние, в което за детето е осигурено
самостоятелно пространство. Родителите не се интересували от него и не поддържали
контакти с него. Емоционалната му връзка с тях е нарушена. Братът на детето и
партньорката му са споделели, че не са имали проблеми в обгрижването и възпитанието на
детето. То е показало, че се чувства сигурно и спокойно в дома им. Спазвал установения ред
и дисциплина. Проведеното социално проучване е установило, че г-н И. и г-жа О.
разполагат с възможност да осигурят на детето подкрепяща семейна среда.
В о.с.з. г-жа О. потвърди желание и готовност, тя и партньорът й И. И. да поемат
цялостно грижите за детето Ф.. От две години полагали грижи за него, записали го на
училище. Не искал да контактува с родителите си, защото те не се отнасяли добре с него.
Баща му пиел алкохол, а майка му не работела. Справял се добре в училище и учителите не
се оплаквали от него.
Исканата мярка за закрила – настаняване в семейство на близки е сред предвидените
в чл. 4 ЗЗДт. и основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в
разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Отглеждането
на детето изисква непрекъснати непосредствени материално- технически грижи за храна,
облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. А възпитателната функция на родителите е
извънредно важна поради своя незаменим характер. Анализът на събраните по делото
доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето Ф. са налице
основанията, посочени в т. 2 на чл. 25 ЗЗД, а именно: родителите му трайно не полагат
грижи за него. От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно ЗЗДт и
предвидената по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила на
3
детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най- подходяща за
момчето, с оглед възможността за отглеждането му в семейна среда и създалата се
емоционална връзка между него и неговия брат и съжителстващата с него жена. В
изключителен интерес на детето е то да бъде настанено в семейна среда, за да бъде
избегната институционализацията. Г-н И. и г-жа О. са изразили съгласие и желание да
полагат грижи за момчето, като са създали и предпоставки за обезпечаване необходимите
битови условия за това. Поели са грижите за детето през 2021г., записали са го на училище.
Полаганите грижи за детето от 2021г., категорично доказват, че г-н И. и г-жа О. разполагат с
нужните мотивация и ресурс да покриват потребностите на детето Ф., осигурявайки му
добри условия за развитие и възпитание. При това положение, съдът намира, че
предприетата от ДСП мярка за закрила на детето се явява адекватна такава.
Изцяло в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано в тази семейна
среда. Така ще бъдат най- адекватно задоволявани неговите потребности на този етап, с
оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и
психическо развитие. Като мярка за закрила спрямо детето Ф. следва да бъде постановено
настаняване му за отглеждане в семейството на неговия брат за срок до навършване
пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20г.
възраст. Както е разписано в чл. 1 от ЗЗДт, законът урежда правата, принципите и мерките
за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при
осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и
физически лица в такива дейности. А съгласно изричното легално определение на понятието
„дете“ дадено в чл. 2 от същия закон - това е всяко физическо лице до навършване на
18годишна възраст. Иначе казано, мерките за закрила по ЗЗДт са приложими само към
категория физическо лице- дете по смисъла на чл. 2 ЗЗДет. С навършването на пълнолетие
това лице престава да бъде обект на уредените в закона мерки за закрила, а взетите преди
това мерки се прекратяват съгласно чл. 29, т. 5 ЗЗДт., като изключение от правилото са
случаите, в който детето учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20
годишна възраст.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Ф. Р. И. , ЕГН ********** за отглеждане в семейството на
неговия брат И. Р. И., ЕГН ********** и А. В. О., ЕГН **********, двамата с адрес с. ****,
община ***** за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършването
на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, на основание чл. 28, вр. чл. 25,
ал. 1, т. 3 ЗЗДт.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира
изпълнението, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
4
от връчването му на страните, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5