Определение по дело №120/2020 на Административен съд - Търговище

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                       31.07.2020 година                                            Град  Търговище

 

                    

                                                                                  

Търговищки Административен съд                                                      първи състав                 

на  тридесет и първи юли                                                                        2020 година                                

в  закрито заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                

                                            

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Адм.Д №120 по  описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Н.С.Н. ***, действащ чрез а.. С.Н.В. с   правно основание чл.204, ал.4 във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ, с цена на иска за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и имуществени в размер на 2223,50 лв.ведно със законната лихва от датата на подаване на иска. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответната страна взема становище като счита иска за недопустим, респ.неоснователен.

В исковата молба е изложен кратък  преглед на нормативната уредба /стр.1-3/  относно  законодателното развитие  българския кадастър, започнал според ищеца от   Източна Румелия  през 1880 г. до наши дни.  

В исковата молба /стр.3-5/ са цитирани водени дела в периода 2015-2019 г. от ищеца. Описани са издавани от отдел ТСУ при Община Търговище, скици издадени на ищеца. Направен е анализ на „движението на правото на собственост“ по  представени нотариални актове.

Основно  в исковата молба се твърди, че в периода 2015-2016 г. са издадени 5 броя скици от отдел ТСУ при Община Търговище неотговарящи на изискванията с реквизити по закон. Отделно сочи, че  през 2019 г. са издадени 3 броя скици също неотговарящи, като реквизити изискуеми по закон.

В стр. 7-8 от исковата молба се прави анализ на кореспонденция между ищеца и Община Търговище.

Доводите  и твърденията в исковата молба са изложени на стр.8 от нея. Същите се свеждат според ищеца,“… до незаконосъобразни действия - издаване на скици с липса на съдържание по закон и съдържащи реквизити неотговарящи на действителните факти и обстоятелства, дори и към минал момент и незаконосъобразни действия – поддържането на разписни листове в състояние, НЕотговарящо на действителното правно положение, на длъжностни лица от общинската администрация при Община Търговище.“  Претендират се и неимуществени вреди от незаконосъобразните действия и бездействия  изразяващи се във влошено здравословно състояние на ищеца.

Петитума на исковата молба съдържа искане да бъде осъдена ответната страна –Община Търговище, да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и имуществени в размер на 2223,50 лв., последните се претендират като претърпени загуби за периода 2015-2019 г., на основание незаконсъобразни действия-издаване на скици с липса на съдържание по закон и съдържащи реквизити, които не отговарят на действителните факти и обстоятелства, дори и към минал момент и незаконосъобразни бездействия – поддържането на разписните листи в състояние, отговарящо на действителното право положение, представляващи по своя характер фактически действия и бездействия при изпълнение на административната дейност на длъжностни лица от общинската администрация при Община Търговище, дирекция „ТСУ“.  Твърди се, че имуществените вреди са свързани с наемането на адвокати, като хонорара е в пъти по-висок от таксите за издаване на скици.

Настоящият състав счита, че основната искова претенция за заплащане на обезщетение, предявена по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се обуславя от изискването за предварителна отмяна на конкретен административен акт на административен орган, действие и/или бездействие на длъжностни лица при администрацията на органа, като по арг. на  член 204, ал. 4 , вр. с ал. 1 от АПК, отмяната може да се иска едновременно с предявяване на иска. В тази хипотеза обаче са налице две самостоятелни производства, макар и съединени в едно, като отмяната на действието/или бездействието като незаконосъобразно е предпоставка за допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 от АПК.

В случая, първо няма никакво ясно изразено искане от ищеца до съда, че иска да се постанови отмяна като незаконосъобразно на конкретно бездействие от страна на ответника. Липсва искане за отмяна на незаконосъобразно   действие /бездействие, от които се претендира, че произтичат неимуществените  и имуществени вреди за ищеца, като това следва да се постанови по едно редовно образувано производство, каквото тук не е налице.

Отделно не са наведени твърдения, че е налице незаконосъобразен, нищожен или оттеглен административен акт с оглед извършване на положителна преценка за допустимост на иска в останалите хипотези на чл. 204 АПК, а и предвид това, че издаването, съответно неиздаването на скица по своята същност не представлява фактическо действие, респективно бездействие, а е приравнено на издаване/отказ за издаване на административен акт. Фактически действия и бездействия са тези, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт, без да е необходимо издаването на индивидуален административен акт.  /Решение №2715/12.03.2015 г. постановено по АД №6476/2014 г. по описа на ВАС III отд./

 

Претендираните имуществени вреди са с оглед приключили съдебни производства. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, приложимият процесуален закон /ГПК, АПК с оглед цитираното в исковата молба като производства/,  признават право на ищеца за разноски по водене на съответните дела, поради което държавата не дължи заплащането им в исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приложени са договори за оказване на правна помощ по дела със съответният им номер и годна и хонорар. Иска се заплащането им. Приложени са разходооправдателни документи за снабдяване с доказателства по дела. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и направени разноски за воденето на дела е заобикаляне на процесуалния закон. След като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Освен това разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред съда, не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същото се отнася и за водените искови производства. Те не са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт  или резултата по предявен иск и не са пряка и непосредствена последица, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.  /Решение 10218/18.07.2013 г. постановено АД №11617/12 г. по описа на ВАС  III отд. /

Въз основа на изложеното производството е недопустимо и следва да се прекрати. Исковата молба следва да се върне  на ищеца.

Водим от горното и на осн. чл. 130 ГПК приложим субсидиарно вр. чл. 203, ал. 2 от АПК вр. параграф 1 от ЗОДОВ,  съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба  подадена от Н.С.Н. ***, действащ чрез а.. С.Н.В. с   правно основание чл.204, ал.4 във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ с цена на иска за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и имуществени в размер на 2223,50 лв.ведно със законната лихва от датата на подаване на иска.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 120 по описа за 2020 г. на Административен съд-Търговище. 

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред ВАС в едноседмичен срок от връчването му.

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: