№ 198
гр. Варна, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20213100101075 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:35 часа се явиха:
Ищецът М. ХР. АНГ., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание,
представлява се от АДВ. НИНА ЙОТОВА, редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Ответникът П. Т. Т., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично, представлява се от АДВ. И.А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Свидетелката Н. ЯН. Д., редовно призована, се явява.
АДВ. ЙОТОВА: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.А: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на определение № 2833/10.08.2021 г. и определение №
3185/12.09.2021 г.
ОБЯВЯВА проекта за доклад за окончателен.
АДВ. ЙОТОВА: Поддържам иска. Нямам възражение по доклада.
АДВ. А.А: Поддържаме отговора на исковата молба. Нямам възражение по доклада.
АДВ. ЙОТОВА: Моля да приемете представените с исковата молба документи.
Оспорваме приложените касови бележки от ответната страна, считаме, че са неотносими
към предмета на спора.
Водим свидетели, но едната ни свидетелка В.С.С. е карантинирана и не може да се
яви и поради влошеното и здравословно състояние. Моля да бъде заличена.
1
АДВ. А.А: Не възразявам да се приемат доказателствата, приложени с исковата
молба, както и да се заличи свидетелката В.С.. Водим нашите свидетели, като молим
свидетелката Т.В. Т.а да бъде заменена със С.Д.И..
АДВ. ЙОТОВА: Възразявам да бъде заменена свидетелката.
АДВ. А.А: Свидетелката С.И. ще бъде разпитана за същите обстоятелства, за които
беше допусната Т. Т.а.
АДВ. ЙОТОВА: Оттеглям възражението и не се противопоставям да разпитаме
свидетелката С.И..
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба заверени копия от документи, както следва: удостоверение за наследници №
24815/11.01.2016 г.; нот. акт № 4, том І, рег. № 111, дело № 4 от 16.01.2014 г.; решение №
1553/02.12.2009 г.; схема № 15-128090/09.02.2021 г.; удостоверение за данъчна оценка №
**********/02.02.2021 г.;
С молба вх. № 19762/05.10.2021 г. – експертно решение № 1358 от 059/07.04.2005 г.;
епикриза ИЗ № 53110/23.12.2015 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба заверени копия от документи, както следва: касови бонове – 56 листа; копие
от рецептурна книжка – 3 листа; касови бонове, разписки и фактури – 50 листа; заповед №
СЗ-Д-Вн-07-1-6/1031/16.06.2015 г.; епикриза ИЗ № 9100/12.03.2014 г.; медицинско
направление от 05.03.2014 г.; касови бележки – 1 лист; експертно решение № 3104 от
142/20.11.2007 г.; съдебно-психиатрично освидетелстване от 13.01.2014 г.; амбулаторен лист
№ 004485/02.11.2015 г.; съобщение за смърт № 1412/29.12.2015 г.; заповед за освобождаване
от патологоанатомична аутопсия изх. № А-1352/29.12.2015 г.; касова бележка №
1053/31.12.2015 г.; договор от „Юнит интериор“/“Гранит ЕООД“;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените в днешното
съдебно заседание заверени копия от документи, както следва:
От ответната страна – констативен протокол от 08.11.2021 г.; придружително писмо
изх. № 22446/12.10.2021 г.; призовки 2 бр., протокол № 1707/08.10.2021 г.; уведомление по
чл. 47 ГПК.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на
гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: С.Д.И., А. Д. А.а, Т.П. Т., Н.Я. Т. и Й.Д.
А.а и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
2
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
С.Д.И., ЕГН ********** на 51 години, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, втора братовчедка на ищеца, без дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. И.: Желая да свидетелствам.
К. ми беше леля. Поддържах връзка с нея дотолкова, че когато беше самичка през
2013 г. моята майка и аз, когато имаше нужда се отзовавахме и помагахме. Това беше преди
да се обърне към семейството на П. за помощ. Към семейството на П. се обърна, когато вече
беше претърпяла тежки инциденти и ние не можехме вече да й помагаме толкова, защото
също имахме болен човек, баща ми беше на легло. Ние я съветвахме непрекъснато да се
обърне към близки, към сина си, към племенниците си, но тя не намираше отговор от
никого, нито от внуци, нито от племенници, нито от сина си. След това научихме, че тя се е
обърнала към семейството на П. за помощ, тъй като и ние вече започнахме да й отказваме
покрай заболяването на баща ми. Когато ние й отказахме тя се обърна за помощ към
семейството на П., но не мога да кажа точно годината или 2013 г. или 2014 г. Леля К.
живееше в кв. „Левски“. П. е съвсем отделно семейство и не са живеели заедно. Те поеха
изцяло грижите и инициативата за всички нужди от нейна страна – за болница, за лекарства,
за хигиенни нужди и др. Виждала съм, че когато се наложи, тя имаше много заболявания и
трябваше да се направи спешна операция те я водеха на лекар и й направиха операцията.
Тогава тя беше неподвижна и трябваше някой от нас да отиде с тях да помогне, а и леля К.
се обаждаше да се чуваме и тогава споделяше, че те се грижат за нея. Знам от нея, че те са я
водили до болницата и са се грижили за нея. След операцията състоянието й се подобри, но
въпреки това трябваше да се къпе, изрежат нокти и трябваше да се полагат грижи. Тогава
леля Т. и моята майка са отивали да й помогнат за хигиенните нужди. Майка ми се казва С..
Леля К. почина на 28.12.2015 г. От 2013 г. докато почине се чувахме с нея на две
седмици веднъж, а понякога и по често. Обикновено разговаряше с майка ми. Не е
споделяла нещо да й липсва, не се е оплаквала от П. или от майка му Т.. Споделяше, че сега
вече не е сама и когато има нужда й помагат. Сигурно й поемат тези разходи, щом така е
казала. Когато беше паднала и беше се наранила лошо й направиха операция на ръката,
трябваха средства. Това се случи, когато вече й бяхме казали, че не можем да й обърнем
нужното внимание и я посъветвахме да се обърне към близките си или към някой, който ще
може да се грижи за нея.
М. съм виждала само в детските си години и никога по-късно. Никога не сме
разговаряли по телефона с него.
По мое мнение не е поддържала връзка със сина си, защото ние я съветвахме да се
обърне към тях за помощ, но от нея знаем, че е нямало реакция от тяхна страна. Аз лично не
бях на погребението на леля К., но моята майка беше. Знам от майка ми, че изцяло П. и
неговото семейство са поели всички организационни дейности и разходи, даже се е
3
наложило да се обаждат на М. и да го молят да отиде да подпише документите, за да може да
освободят тялото.
В жилището на леля К. съм ходила около 2013 г. Преди това се чувахме по телефона.
Не знам от кога леля К. живее в това жилище. Аз винаги съм знаела, че тя живее там. Мисля,
че живееше на 13 етаж. Познавах П. преди да започне да се грижи за леля К., защото сме в
един квартал и сме се виждали. Не сме предложили ние на леля К. П. да се грижи за нея. Аз
даже не знаех, че той е поел грижите за нея.
Не мога да кажа точно годината, в която леля К. си счупи ръката. Мисля, че когато
претърпя тази травма още не се бяха срещнали с П., но по-късно, когато претърпя операция
на хернията, тогава беше изцяло под грижите на П.. Аз не съм присъствала, когато са я
водили на лекар. Знам за грижите, които П. е полагал за леля К. от майка ми, когато двете са
разговаряли и тя е споделяла. Майка ми казваше, че е хубаво, че има кой да я погледне и да
се грижи за нея. От леля К. каквото съм чувала, че М. има момиченце едно или две.
Не мога да кажа точно кога е била последната операция на леля К.. След операцията
от херния малко се подобри, но беше в депресивно състояние и не се хранеше, но те
полагаха усилия да се възстанови апетита да се подобри. Това го знам и от майка ми и
когато сме ходили да я видим. Ходили сме от време на време да я видим, все пак в един
квартал живеехме. Ходили сме и февруари месец, защото тогава имаше рожден ден и
носихме сладкиши да се почерпим. През февруари 2015 г., когато отидохме се радваше.
Можеше да седне на масата, но не можеше да излиза да пазарува. Къщата беше поддържана,
изглеждаше добре, чиста. Когато сме ходили при леля К. П. и леля Т. бяха там. И на
рождения й ден като ходихме бяха там.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
А. Д. А.а, ЕГН ********** на 76 години, българска гражданка, вдовица, неосъждана,
без родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК,
след което същата обеща да говори истината.
СВИД. А.А: Познавах леля К. много добре. Аз работя като пощальон 17-18 години и
обслужвах този район, а също така и живея в кв. „Левски“. Тя почина на 28.12.2015 г.
Последните години често идваше при мен, тъй като аз работех и на павилион, който беше
близо до блока, в който живееше К.. Вземаше си вестници, говорихме си, споделяше ми
много неща. В дадени моменти се чувстваше неадекватна, беше болна, не беше обгрижвана
от никого. Все ми споделяше, че е много лошо да си сам, че самотата много я е сковала.
Знам, че имаше син, който в интерес на истината аз никога не съм виждала, а и леля К.
споделяше, че не поддържат връзка. Не знам причината, поради която не поддържаха
връзка. Тя казваше, че го е търсила, но той не й отговаря. Имаше внуци, но не мога да кажа
какви. Не мога да кажа дали е поддържала връзка с внуците.
П. е момче от района и го познавам. Леля К. търсеше някой да й помага в дадени
4
моменти и когато имаше нужда от шофьор хващаше Т., който е баща на П. и караше такси.
Аз също съм го ползвала и й казах, че той ми помага, когато имам нужда да ни заведе на
лекар, защото имах възрастна 96 годишна майка. Пращала съм Т., когато нямах връзка с
майка ми да отиде с таксито да провери какво става и той никога не ми е отказвал.
Съпругата на Т. също я познавам, казва се Т.. Тя работеше в пощата.
Знам, че през 2014 г. К. не беше добре и се наложи да й правят операция мисля, че от
херния. Тогава я водиха в болницата Т. и П. и след това я обгрижваха. От болницата също те
я прибраха. Знам, че когато П. е на работа при нея ходеше Т. и Т.. Много пъти съм ходила
когато Т. не може да я вдигне да й помогна. Когато съм ходила там домът й беше чист,
защото Т. и П. се грижеха за нея.
След операцията К. се подобри, започна да става и да идва до павилиона и се
прибираше. Ходила съм й на гости. Всичко в дома й беше поддържано. Леля К. не се е
оплаквала от П. и Т.. На погребението не отидох, защото бях на работа. Погребението го
организираха П. и Т.. Те дойдоха при мен и ми казаха, че леля К. е починала и че търсят
сина й, за да подпише в болницата, за да могат да освободят тялото и да направят
погребението, но не могат да го намерят. Леля К. почина в болницата.
Ходила съм на гости в К.. Аз познавам целия блок и целия квартал. Всички бяха
приятелки на леля К., тя беше с много голямо внимание и уважение към всички. Познавам
Н.. Не познавам В.. Готвеше Т. и носеше храна на леля К.. Аз съм присъствала лично на това
и даже аз лично съм носила храна на К., когато беше в болницата. Т. приготвяше храната,
носеше ми я и отиваше на работа, а аз отивах да й я занеса в болницата. Това беше 2015 г.,
когато влезе в болницата. Тогава беше в много лошо състояние. Т. дойде при мен и ми
сподели, че му трябва човек в болницата, който да е придружител и да й помага, но тя
вечерта почина. Не съм къпала К., а съм помагала на Т. за почистването, прибирането.
Къпеха я Т. и кака С., която е нейна братовчедка. Не познавам С.. Не мога да кажа по колко
пъти са я къпали.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
Т.П. Т., ЕГН ********** на 58 години, български гражданин, женен, неосъждан,
баща на ответника, без дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290
от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Т.: Желая да свидетелствам.
Познавам леля К. поне от 20 години преди да почине. Аз карах такси по него време и
много често съм я возил, купувал съм й продукти, водил съм я до болницата. През 2013 г. тя
каза, че иска някой да я гледа, защото никой не се грижи за нея. Синът й поне 6-7 години
преди това я е изоставил. Знам от нея, че когато е научил, че е осиновен започнал да я
тормози и отношенията им се развалили. Дядо Х. - мъжът й почина някъде около 2010 г.
След това тя си дойде в апартамента на ул. „Басанович“. Извоювала го е по някакъв начин
5
защото се съдеше със сина си. Тя му прехвърлила някакви ниви срещу частта от апартамента
и всичко е било изчистено. Тогава го прехвърли на сина ми и започнахме да се грижим за
нея. Почина на 28.12.2015 г. Тогава много трудно открихме сина й, за да се подпише в
болницата и да я освободят. Открихме го чрез брата на баба К.. Когато намерихме сина й,
преди да подпише първо попита кой ще я погребе и поеме разноските, за да не плаща той.
Ние поехме всички разходи и я погребахме. Малко преди годината й направихме паметника.
Домът й го чистеше съпругата ми, като често идваше и леля А. и леля С.. Леля С. помагаше
и за къпане, постригване, и за рязане на нокти. Отделно и наши съседки идваха да помагат.
Празнувахме й рождените дни с леля С. и съпруга й и други. Тя докато се движеше си
ходеше сама да пазарува, защото магазинът беше близо, но другите работи ние ги поемахме
– вода, електричество, лекарства. Всички разноски ги плащахме ние. Мисля, че през 2014 г.
й правиха операция за херния и й сложиха платно, като ние поехме всички разноски. През
2015 г. също беше в болницата. Два месеца преди да влезе в болницата беше разбрала, че
синът й започнал някакви дела срещу нея и тогава дръпна много назад и залиня. Не искаше
да става, не искаше да ходи до тоалет, кожата й започна да се люспи от обезводняването.
Когато се влоши я заведохме на лекар и веднага я приеха в болницата, но не можаха да й
помогнат и на 28 декември почина. Рожденият й ден февруари месец го празнувахме при
нея в апартамента.
Леля К. лично ми каза, че иска някой да я гледа. Аз й предложих синът ми да поеме
грижите, като ние ще му помагаме и тя се съгласи. След това отидохме със сина ми при нея
и се разбрахме, че ще се грижим за нея. П. работеше с нормално работно време, аз карах
такси и имах достатъчно свободно време и можех веднага да реагирам, съпругата ми
работеше от 8 до 5 часа.
Операцията за херния беше планувана. Аз я водех при личната лекарка. Винаги съм я
возил сам или със сина ми или съпругата ми. Не помня да съм я водил с нейна приятелка в
болница. Познавам единствено съседката, която е отвън пред залата Н. и съпругата на М..
Аз познавам М., с него през 1995 г. карахме такси заедно. Тогава нямаха проблеми с майка
си, като тя му гледаше двете деца. Тя ги изгледа. След 2000 г. е научил от някъде, че е
осиновен и оттам са тръгнали всички проблеми с майка му и баща му. Тя не поддържаше
връзка с никой от семейството на сина й, даже на децата му им беше забранено да я виждат.
Това става след 2000 г., като тогава К. и мъжът й живееха в село Осеново. Знам всичко това
от дъщеря ми, защото тя и голямата дъщеря на М. са от детската градина заедно докато
завършиха училище. Аз ги виждах двамата докато се изместиха в Осеново. След това
продадоха къщата в Осеново, а М. си купи друга къща в селото. М. беше заключил
апартамента й и не я допускаше в него, докато вървяха делата.
След като са продали къщата в Осеново с дядо Х. са купили жилище на ул.
„Студентска“. След като дядо Х. е починал при нея е отишъл брат й и тя му е прехвърлила
жилището по някакъв начин, беше ми споделила, че я е измамил някак си. Това ми го е
разказвала баба К.. Знам, че винаги синът й е завеждал делата.
До лятото на 2015 г. тя се движеше по малко и излизаше. Ходеше до близкия магазин
6
да си купува нещо сладичко или плодове. Не е била на специален режим, не е била
диабетичка. Не е получавала помощи. Получаваше пенсия, която си стоеше в нея. Някой път
излизаше и си купуваше нещо. Когато почина имаше останала някаква малка сума. Леглото
й беше в малката стая. Не е споменавала, че не й е удобно леглото. Леглото й беше с матрак
един персон, което беше нормално. Почти ежедневно сме ходили да обслужваме баба К..
Ние сме давали лекарствата й, но тя не искаше да ги пие последните няколко месеца. Нямала
е ментални проблеми. Беше си в абсолютно съзнание. Съпругата ми работеше на смени -
сутрин от седем до два и втора смяна от дванайсет до седем. На погребението присъстваше
Н., ние лично я извикахме с още една съседка, която се казваше М.. Други съседки нямаше
на погребението.
Нямаме други договори с възрастни хора, за които да се грижим.
Синът или друг от семейството на К. не присъстваха на погребението. Баба К. си
получаваше пенсията, носеха й я лично в дома.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
Н. ЯН. Д., ЕГН ********** на 68 години, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. Д.: С М. сме съседи на улица „Доктор Басанович“ на К. жилището. Аз живея
в 72 апартамент, а баба К. живееше на същия етаж. С баба К. се познаваме от 1974 г. След
2010 г. тя живееше на улица „Мир“. Когато продадоха този апартамент взема 20 000 лева и
се върна да живее в жилището на „Доктор Басанович“. Направи си ПВЦ на хола и на
спалнята. След като съпругът й почина нещо не беше добре с главата. Един път само съм я
водила на лекар. Имаше постоянно главоболие, забравяше дали си е пила лекарствата или
не. Това ставаше към 2014-15 г. П. не съм го виждала на етажа. Т. веднъж ме закара с К. в
Терапията на лекар, но само на входа. Накрая К. си купи със свои пари лекарствата. Като се
прибрахме вечерта изкара старата торбичка и каза: „За какво ми ги дадоха тези лекарства
като вече си ги имам“. От 2013 г. тя не беше добре с главата и много забравяше. Т. я видях
на гробищата, но на етажа никой не е идвал. На етажа идваше на К. братовчедката от К.
няколко пъти, бяха две сестри, но не мога да се сетя името й. Идваха просто да я видят с
дъщеричката си под ръка или с мъжа си и аз докато си купувам храна от магазина, те вече си
тръгваха. Аз не ги знам какви са тези хора, но се качвам в асаньора и те се качват с мен и
слизат на 13 етаж. След това съм питала К. кои са тези хора и тя ми е казвала, че
братовчедка й е идвала.
Леля К. имаше много операции. През 2013 г. имаше операция на рамото. От 2013 г. от
както се качи в този апартамент беше съвсем сама и все идваше да ме вика за нещо, дали за
телефона, че не работи, дали, че си е купила нов телевизор да го видя. Те се събираха долу
когато идваха за пенсията и след това е идвала е у дома защото съм на твърдо гориво и е
7
топло и усещам, че намирисва. Казвам й, че това не е добре, а тя казва, че я боли ръката и не
може сама. Ставаме, отиваме у тях пуснах й водата в банята да се измие. Не съм я къпала, а
просто й пуснах водата и й помогнах да се измие. Това е ставало няколко пъти. Иначе не
знам как се къпеше, но аз на етажа никой не съм виждала, не лъжа. Само братовчедката й
идваше да види какво е състоянието й. Съседката В. я хранеше, виждала съм я с тенджерката
да й носи храна, но сега е болна от Ковид и за това не дойде да свидетелства. Един път К.
поискала зеле и В. й наготвила. Т. съм я виждала един път на погребението. Ако е идвала на
етажа аз живея на него и все един път е трябвало да я видя. От К. не съм чула, че има човек.
Тя като направи ПВЦ-то, оправи хола и каза, че чака жената, която ще я гледа. В. и аз се
чудехме коя жена чака. Така и не видяхме къде е тази жена. Поръчваше ни разни неща и й
пазаряхме. Винаги след това си плащаше, веднага даваше парите. Брат й е идвал няколко
пъти да й помага.
Познавам А. от МЕИ-то. А. не съм я виждала да идва в К..
СВИД. А. А.А: Поддържам това, което съм казала, че Т. ходеше да се грижи за К..
Когато й се обади К. Т. винаги се отзоваваше, дори и да не й се обади ходеше, ако не тя, то
Т. или П.. Това, че някой не е виждал някого нищо не означава. Едната живее в западната
част на етажа, а другата от южната страна. От западната страна не може да се вижда кой
влиза и кой излиза от апартамента на К..
СВИД. Д.: Малкият брат на К. идваше да й помага, защото лично от мен е вземал
стълба. М. си живее някъде на вилата. Когато К. малко се поразболя започнаха някакви
конфликти. Мисля, че 2012 г. или 2013 г. имаше някакви дела между тях. М. и К. много
добре си живееха докато дядо Х. беше жив. След като почина съпругът й явно главоболието
почва да навива, защото много често започна да забравя и редовно беше в моята къща.
През 2014 г. ходихме да плащаме тока и водата с нея и тя си плащаше сама. През
2015 г. декември месец ходех да й звъня да й подам нещо и звънец, както и телефон и нямах
контакт с нея. Преди това като съм ходила холът беше чист, но останалата част от къщата
беше в прахоляк да си напишеш името. Казах това на жената долу на входа и П. ме
заплаши да не говоря неверни работи.
ОТВ. П.Т.: Не са водени такива разговори. Разговорът с Н. беше месец или два преди
да почине баба К., когато се влоши и когато тя получи съобщение, че дължи някакви пари на
сина си. Тогава Н. дойде и каза: „Вие сега ще видите, аз ви казах да не се занимавате, това
жилище трябваше да го взема аз…“. Тогава разбрах, че тя е имала намерения към жилището
на К.. Н. поддържа контакти с брата на К., като знам, че са партньори по чашка. Тогава ме
заплаши, че М. води дела и щял да ме съди.
СВИД. Д.: Баба К. имаше проблем с пръстите на краката, които бяха един върху друг
и не можеше да си изреже ноктите. Много пъти съм й рязала ноктите. С нея ходихме в
Окръжна болница да се вземат специалните обувки за такива проблемни крака. Вечер
идваше да ме пита дали може да й купя нещо и аз й купувах.
Леглото на К. беше счупено и хлътнало. Веднъж леглото беше счупено и К. беше
8
паднала и ревеше за помощ. Аз отидох да извикам домоуправителя, той изкърти вратата и
вдигна К.. По-късно аз намерих ключар, оправиха ключа. Това стана през 2015 г. От нейния
телефон звъняхме, за да дойде ключар да оправи вратата. Домоуправител беше Д., който
живее на 4 етаж. По нейна молба по-късно търсех друг ключар, защото не се заключваше
пощенската й кутия и К. си плати всичко.
Никой не е казвал, че тя има такъв договор с П. и никой не е идвал в апартамента й.
Тогава, когато беше паднала просто я дигнаха, аз имах някаква работа, и заминах, не
знам дали е казвала да повикат някого за помощ, но в деня, когато е свалена долу била много
надута и ревяла да се обадят на М.. Пенсията когато е вземала при леля Г., която е на първия
етаж и там се събират когато идва жената с пенсиите, К. е молила да й купят мандаринки.
Когато П. е отишъл да вземе пенсията, всички се обърнали учудено и го попитали „Кой си
ти? Не те познаваме.“ Това става малко преди да почине баба К.. Дори когато почина П.
дойде да ме помоли да го заведа при брат й. Взе ме с колата и когато слязохме при брат й,
той помоли да остана, но П. каза не, че само той ще дойде в болницата и аз се върнах пеш.
ОТВ. П.Т.: Това, което казва свидетелката не е истина. Понеже в болницата ми
обясниха, че трябва близък роднина да подпише, за да освободят тялото. Аз се сетих за брат
й понеже съм водил баба К. при него да се видят. Отидохме, но той ми каза, че не го
интересува и ми отказа. Нямам спомен да съм ходил с Н. при брата на баба К.. След това
започнах да търся сина й. Издирихме го по телефона, но когато звънях не вдигаше, след това
ми вдигна съпругата му, аз обясних за какво става въпрос и тя ми каза, че това не ги
интересува, те няма да й плащат погребението, който иска да го плаща.
Не съм ходил с Н. никъде и след това да се налага да се връща пеш. Това са нейни
измислици. Ние, като съседка на баба К. я поканихме на погребението. Както каза
свидетелката А. А.а, леля К. беше много дружелюбен човек и беше част от нашето
семейство. Винаги говореше за всички само хубави неща, и всеки можеше да дойде при нея
да си поприказва, но единственият човек на когото забраняваше да стъпва в апартамента
беше Н..
СВИД. Д.: К. сама си плащаше сметките от пенсията и това, което говори П. са
глупости. Винаги беше точна и на точната дата си плащаше сметките. Не знам да е спазвала
диети, ако имаше нещо специално за диета В. щеше да кажа да не се купува. Докато аз съм
влизала в нейния дом, холът беше освободен и казваше, че ще идва жена да я гледа.
Да, казах че много често забравяше. Когато К. вземе пенсията и към края на месеца
ме хващаше за ръка и ходехме да плащаме сметките и винаги беше много точна. Не казвам,
че забравя да се изкъпе, а че не беше добре с ръката и не можеше да я вдигне да се измие. За
лекарствата забравяше кога да ги пие дали преди или след храна.
Аз не работя, в къщи съм от осем години. От моя апартамент не се вижда вратата на
К., не се вижда и вратата на асансьора, но знам кога асансьорът спира на етажа. На етажа са
6 апартамента и знам кой, кога се прибира. По стъпките чувам кой, кога идва и къде отива.
Всяка вечер почти тя е в къщи и ми обяснява какво ще прави, какво да й купим, че си е
9
купила дълго синьо яке, че е ходила на шивач. Тя имаше 3-4 приятелки от блока, но те
починаха. Само В. остана, но тя е с Ковид.
Когато я търсих декември 2015 г. исках нещо да й подам, но нямаше нито звънец,
нито телефон. Когато падна от леглото трябва да е било през лятото, тогава имаше домашен
телефон. Тогава не е счупвала кост. Не се сещам как се казваше братовчедката й от К..
Никога не съм имала ключ за апартамента на К.. Тя ми отваряше да влизам.
Тогава, когато й помогнах да се измие не я изкъпах в къщи на топло, защото тя беше
на акумулираща печка, а и в къщи живеехме много хора, имам внуци и дъщери.
Когато М. е отишъл да освободи тялото на К., П. е казал, че той ще поеме разходите
за погребението. Знам, че Й. и М. са ходили в К., където са погребани родителите на К. да
питат, къде може да се погребе. Всичко било платено от тяхна страна. На погребението
бяхме две жени от блока – аз и М.. П. ни заведе на погребението мен и М.. Не ни е вземал
пари. К. почина на 28.12.2015 г. Погребението се състоя на 31.12.2015 г. С П. е било
уговорено колко жени ще отидат на погребението. На мен ми казаха за погребението
жените, които щяха да ходят на погребението - леля Г. и Ж.. Ж. почина, а Г.то работи още.
Г.то почистваше входа и вижда кой влиза и кой излиза. Братът на К. не дойде на
погребението.
Дъщеря ми работи. Имам две дъщери и внук, с които живеем заедно. Внукът ми ще
стане на 22 години след няколко дни. Студент е.
Когато К. си плащаше тока и водата си събираше бележките в едно чекмедже. След
смъртта на К. не съм виждала никой да влиза в апартамента, но се чуваше шум от там.
Чуваше се шум на хартия, някой търсеше пари или документи.
До декември месец К. е имала телефон. К. е казвала на В., че й е притеснено защото
са и направили забележка, че много е говорила по телефона. Това го чух от В.. Баба К. е
казала на В., че П. я притеснява и е ревяла във входа и се е молила да се обадят и да кажат
на М.. Тя не се е обадила на М., защото е нямала телефон. До последно пред мен твърдеше,
че холът е направен за жената, която ще дойде да я гледа.
Последните три или четири месеца К. можеше да става и да отива до вратата.
Чекмеджето, където си събираше документите сигурно се намираше навътре в
апартамента. Когато чух, че се ровят документи чаках асансьора. Не съм видяла никой да
влиза или да излиза.
К. и М. поддържаха отношения до 2000 и някоя година. После прекъснаха връзка.
Знам, че М. е осиновен. Аз много късно научих, че е осиновен М. преди 2010 г. Не съм
питала момчето от кога знае, че е осиновен. Не са се влошили отношенията им от това, че е
научил, че е осиновен. Не е това защото или той щеше да ми каже или тя. Когато дядо Х.
беше жив казваше, че ще заменят вилата с апартамент, а този апартамент остава на М., това
го чух с ушите си защото присъствах.
През периода 2013 г. – 2015 г. съпругата на М. идваше често да види баба К..
10
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
Й.Д. А.а, ЕГН ********** на 52 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана,
съпруга на ищеца, без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290
от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. Й. А.А: Желая да свидетелствам.
За М. се омъжих през 1990 г. Поддържах връзка със свекърва си. Живеехме заедно до
2004 г. След това отидохме да живеем в Осеново. М. и К. водеха дела. Когато през 2005 г.
свекърът ми почина и свекърва ми К. заведе дело срещу М. за апартамента на ул. „Доктор
Басанович“. Когато се заведоха делата отношенията им се влошиха. След 2010 г. не сме
виждали К.. Аз не знам М. и К. да са се срещали. К. живееше на ул. „Доктор Басанович“ от
2013 г. след като свършиха делата за този апартамент. Информация за К. получавахме от
съседи и от роднини. След като свекърът ми почина К. живееше с брат си и от него сме
получавали информация, както и от други роднини - племенници на К. и от съседите в
блока. В блока познавам от етажа всички съседи - Н., В., Ж., които живеят на 13 етаж.
Не знам дали е имало друга причина за влошените отношения между М. и К.. Знам,
че М. е осиновен. Около 2004 г. за първи път свекърва ми каза, че той е осиновен, но ние
знаехме от по-рано, може би от 1991-2 година. Тогава случайно разбрахме. М. реагира много
тежко. Ние многократно се опитвахме да се доберем до истината и в Районен съд сме
подавали молби и в Окръжен съд и накрая разкриха тайната. Това стана преди около 3
години. Ние лично сме нямали контакт с К., но това, което сме чували от съседи и роднини,
а и ноември 2015 г. се събирахме с племенниците на К. и те ми казаха, че К. е в недобро
състояние, била цялата подута и трябвало да влезе в болница. Аз тогава отидох в блока, за
да я видя. Звънях на звънеца, но никой не ми отвори, сложих ухо на вратата и чух, че тя
стенеше и ридаеше. Звъннах отново на вратата, но никой не ми отвори, но шумът отвътре
спря. Звънях настоятелно и почуках на вратата, но не ми се отвори. След този случай отидох
втори път. Тогава отидох и позвъних и на съседите. Съседката Ж., която живее до нашия
апартамент ми каза, че не е виждала и чувала никой там, но е чувала само К. вечер, че много
плачела. Също говорих и със съседката Н. и В.. По телефона не съм се опитвала да се
свържа с К., защото тя имаше само домашен телефон и ние нямахме такъв неин. Аз разбрах
от Н. и Ж., че и те не можели да се свържат с К. по телефона, защото бил изключен.
След като почина К., като наследник М. отиде да изключи телефона, но той вече
беше спрян, вероятно, за да не може да се обажда. Племенниците, които ми казаха, че тя не е
добре са децата на лелята на М., сестра на К.. С. е братовчедка на К.. Тях съм ги виждала на
сватбата през 1990 г. и повече не сме поддържали контакт.
Разбрахме, че баба К. е починала, тъй като ни се обадиха от „Света Марина“ на 29
декември, вероятно беше старшата сестра и ни казаха, че е починала. Не помня да съм
разговаряла с П. за това, че е починала баба К.. След като разбрахме, че е починала от
11
болницата ни казаха, че трябва да отидем да подпишем необходимите документи. Двамата с
М. първо отидохме в село К. при кметицата, защото М. пожела да отидем там и да попитаме
дали може да погребем майка му там, тъй като е оттам и има погребани родители там.
Кметицата каза, че няма проблем, но трябва да вземем съгласие на двамата братя. След това
отидохме в болницата, където ни посрещна старшата сестра и началникът на клиниката,
дадоха ни документите, които трябва да подпишем, попитаха ни дали искаме аутопсия, ние
попитахме какво се е случило и как. Имахме кратък разговор, при който ние обяснихме, че
апартаментът вече е прехвърлен и тъй като трябваше да подпишем тази декларация, в която
да заявим, че нямаме претенции към болницата доцентката ни каза, че когато К. е дошла е
била в тежко състояние, лоши показатели, лош външен вид, неугледна и мръсна. Доцентката
се казваше К.Н.. Ние разписахме, че не искаме аутопсия и нямаме претенции към болницата.
Старшата сестра ни каза, че в такъв случай да не се занимаваме с това, че няма проблеми и
ще говори с човека и те да си поемат погребението. Ние настояхме, че ако има проблем да
ни се обадят и тя обеща, че ще се обади. Затова погребението го пое П.. П. и М. не са
говорили по телефона за погребението. Аз П. за първи път го видях днес тук в съда. На
погребението не отидохме. Никой не ни информира какво се е случило.
Делото го заведохме 2020 г. защото нямахме финансовата възможност да го започнем
по-рано.
Съседката Н. не ни уведоми за погребението.
Когато ходих първия път да видя К. след като чух стоновете и чуках настоятелно,
нямаше какво друго да направя и си тръгнах. Не съм разсъждавала така, че трябва да се
обадя на 112, за да й помогнат. Аз говорих и със съседките и те казаха, че понякога и на тях
не им отваря. Тогава Ж. ми каза, че предния ден я е чувала да плаче.
Отношенията между К. и М. са много сложни. Нашето мнение е, че свекърва ми не е
искала да го осиновяват, но свекърът ми е искал. Уважавам, че се е грижила цял живот за
него, но след като свекър ми почина тя реши, че трябва да прави каквото тя си иска и да го
обезнаследи. Тя продаде един имот на Осеново, замени го за една гарсониера, която след
това прехвърли на брат си. След това се скара с брат си и се върна в апартамента на ул.
„Басанович“. Тя сама вземаше тези решения. Продаде 20 декара ниви, сложи си 20 000 лева
в сметката. Свекърът ми искаше да остави жилището на нас, но след делбата не потърсихме
от нея сумата за уравнение на дела. Не сме предприемали действия да си вземем тези пари.
К. нямаше друго имущество.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
АДВ. ЙОТОВА: Нямам други искания. Представям списък с разноски.
АДВ. А.А: Представям за пълнота протокола от съдебния изпълнител. Нямам други
доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. ЙОТОВА: Правя възражение за прекомерност.
АДВ. А.А: Аз също правя възражение за прекомерност.
12
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. ЙОТОВА: Моля да уважите предявената искова претенция и да допуснете
разваляне на договора. В хода на процеса не се установява по безспорен начин П. да е
изпълнявал поетите по договора задължения въпреки, че същият твърди, че те са
конкретизирани и всичко това, което е посочено като конкретика той го е изпълнявал.
Тъй като задължението за гледане също така е подчинено на нравствени и етични
норми и следва да бъде съобразено и със здравословното състояние на прехвърлителя, както
и за неговите нужди, считам, че с представените по делото доказателства и разпитани
свидетели по никакъв начин не се установи, че едно лице с множество заболявания, описани
в епикризата, която е приложена по делото, е получила всички грижи, от които тя се е
нуждаела, а те са били специфични предвид заболяванията й. Също от епикризата се прави
извод, че лицето от две седмици се е оплаквало от повръщане и разстройство и състоянието
й е било много зле - с оттоци под очите, задух и въпреки това при твърденията, че се е
ходило всеки ден там и се е обгрижвало, носили са й храна, почиствали са и никой не е
обърнал внимание на здравословното й състояние и не е заведена на лекар, което вероятно
се е отразило и на фаталния завършек.
По отношение на твърденията, че са плащани разходите за ток, вода и телефон е
видно, че същите не са погасявани ежемесечно, като има месеци, в които това не е
извършвано, защото най-вероятно не са могли да намерят бележки за плащането, но от
показанията се установи, че К. е получавала пенсия и същата е можела да си покрива и си е
покривала разходите и режийните разноски, което ответникът е имал задължението да
направи.
Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки за да мога подробно да
изложа съображенията си, тъй като всички приложени бележки за закупуване на храни сочат
за закупуване на неща в големи количества, купуване на дъвки, купуване по няколко пъти на
ден на мляко и кори за баница, което е невъзможно сама жена в такова състояние да
консумира. Твърдим, че представените касови бонове не показват изпълнение на издръжка
за прехвърлителката.
Моля да ни присъдите и направените разноски.
АДВ. А.А: Моля да отхвърлите предявената срещу доверителя ми претенция. В
рамките на днешното съдебно заседание по безспорен начин се установи трайното,
ежедневно изпълнение на задълженията по договора. Тези задължения са изчерпателно
изброени в договора, като в същото време се установи, че доверителят ми заедно с неговото
семейство и дори и по думи от роднини на починалата К. се установи, че тези задължения са
се осъществявали много повече и са я приемали като част от семейството. За това
13
свидетелства дори и това, че са поставили надгробна плоча на годишнината от смъртта на
К., т.е. и след смъртта й са продължавали да изпълняват дълга си.
По отношение на твърдението, че К. е била заведена в болница две седмици след като
получила оплаквания, всеизвестен факт е, че в болница не се постъпва от първия ден. Най-
вероятно са я водили на прегледи, те са я връщали давали са й лекарства и когато съвсем се
влошава я приемат в болница. За тяхното добросъвестно поведение говори и
обстоятелството, че е имало планирана операция за отстраняване на херния. Ако бяха
недобросъвестни не биха планирали това. За изпълнението на задълженията свидетелства и
писмените доказателства, които изцяло се подкрепят от събраните свидетелски показания в
днешното съдебно заседание.
От друга страна, свидетелите на ищцовата страна не бяха категорични в показанията
си. Ясно прозираше несъответствието както между показанията на отделните техни
свидетели, така и противоречия в показанията на една от свидетелките, а именно Н..
Считам, че се доказа, че доверителят ми е изпълнявал договорните си задължения,
поради което моля искът да бъде отхвърлен.
Моля да ни бъдат присъдени направените разноски и да ни дадете възможност да
представя писмени бележки.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения
срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на пълномощника на ищцовата страна в двуседмичен срок
от днес и на пълномощника на ответната страна в триседмичен срок от днес да представят
писмени бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:27 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14