РЕШЕНИЕ
Номер 152 25.07.2019г.
гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На: шести юни
Година: две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар: Деница Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов
гражданско дело номер272
по описа за 2019 година
Производството е образувано по
повод исковата молба на Н.Д.Д. с ЕГН **********-
управител и едноличен собственик на капитала на ,Д.2.“ЕООД с ЕИК-******, със
седалище и адрес на управление:*** чрез адвокат Н.А.-*** Срещу: „В.“ЕООД с ЕИК-******със седалище и
адрес на управление:***, к.к.“С.б.“, х-л „К.“,
представлявано от В.Г.Н.с ЕГН-**********-едноличен собственик на капитала и
управител , срещу който се моли да бъде установено, че дължи мораторна лихва върху главницата от 1 208,40лв. /хиляда
двеста и осем лева и четиридесет стотинки/, считано от 31.07.2018г. до
27.12.2018г. в размер на 50.45лв, законната лихва върху главницата от 1
208,40лв. /хиляда двеста и осем лева и четиридесет стотинки/ по фактура № ****г.,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите, както и сумата от 325.17лв., представляваща разноски в заповедното
производство, както и всички такси и разноски по делото и заплатените
адвокатски хонорари.
Сочи се, че Вземането произтича от
следните обстоятелства: Налице са договорни отношения между
дружеството-кредитор и дружеството-длъжник „В.“ЕООД с ЕИК-******със седалище и
адрес на управление:***, к.к. „С.б.“, х-л „К.“,
представлявано и управлявано от В.Г.Н.- едноличен собственик на капитала,
касаещи абонаментна поддръжка на басейн в същия хотел. Съгласно съществуващата
уговорка между двете дружества, сумите за извършената работа се заплащат по
банков път, по оформени по Закона за счетоводството и осчетоводени фактури,
които се предават в счетоводството на ответника към момента на извършване на
услугата. В конкретния случай, Дружеството-длъжник е приело извършената работа
и фактурата с фактурната стойност на услугата, но до подаване на заявление по
чл.410 ГПК не е заплатило паричната стойност на фактура №****г., равняваща се
на 1208.40лв. Предвид забавеното плащане твърди се, че се дължи мораторна лихва върху главницата, считано от 31.07.2018г.
до 27.12.2018г. в размер на 50.45лв., присъдена е и законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Предвид факта, че главницата е
заплатена от длъжника след подаване на заявлението, исковата претенция обхваща процесната заповед в частта й, касаеща
присъдените лихви, както и разноските в заповедното производство. По този повод срещу ответника е било
заведено заповедно производство на основание чл. 410 от ГПК пред Районен съд -
Несебър, ч.гр.д.№1283/2018г. по описа на
РС-Несебър., за издаване на изпълнителен лист въз основа вземане, произтичащо
от посочените по- горе основания.
Представени са писмени доказателства:
Заповед по чл.410, изд. по ч.гр.д.№1283/2018г. на НРС, Фактура №****г. и
Справки от търговския регистър за двете дружества.
Предявеният иск е с правно основание 422,
вр.чл.415 от ГПК.
В месечния срок е постъпил писмен отговор
от ответната страна.
Заявява се признание на иска за мораторната лихва върху главницата от 1208,40 лева, считано
от 31.07.2018г. до 27.12.2018г. в размер на 50,45лв., както и за законната
лихва върху главницата от 1208,40лв. по фактура № ****г., считано от датата на
подаване на заявлението 27.12.2018г. до 28.01.2019г. в размер на 11,08 лева,
изчислена с електронен калкулатор.
Оспорва се предявеният иск за
сумата от 325,17 лева, представляваща разноски в заповедното производство като
се твърди, че същият е напълно неоснователен.
Оспорва се предявеният иск и за
разноските по настоящото производство, включващи заплатените държавна такса и
адвокатски хонорар.
При евентуалност се твърди прекомерност
на адвокатския хонорар.
В съдебно заседание, ищецът ,
чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да ги
уважи, като на основание чл.237, ал.1 ГПК да постанови решение, основаващо се
на признанието на иска от страна на ответника. Претендират се направените по
делото съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422 ГПК е дължимост на мораторна лихва
върху главницата от 1 208,40лв. /хиляда двеста и осем лева и четиридесет
стотинки/, считано от 31.07.2018г. до 27.12.2018г. в размер на 50.45лв, и законната лихва върху главницата от 1
208,40лв. /хиляда двеста и осем лева и четиридесет стотинки/ по фактура №****г.,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите, както и сумата от 325.17лв., представляваща разноски в заповедното
производство, както и всички такси и разноски по делото и заплатените
адвокатски хонорари.
В отговора на исковата молба,
ответникът признава по основание и размер предявения иск доежно
лихвите. В тази връзка, ищецът, чрез процесуалния си предствител, е направил искане съдът да постанови
решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като му
се присъдят и направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на
иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите
му е достатъчно да се укаже,
че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави, а от друга
страна е безспорно, че претендираното право е такова с което страна може
да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска,
съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това.
С Отговора на исковата молба, ответникът изрично е признал иска, но се твърди, че с поведението си не са дали основание за завеждане на
иска, тъй като преди подаването на
исковата молба в съда, и преди да е бил
уведомен за издадената заповед е извършил плащане.
Възражението е неоснователно, тъй
като видно от представените доказателства, длъжникът е в забава на плащането от
31.07.2018г. Заявлението по което е образувано ч.гр.д. 1283/2018г. е подадено
на 31.12.2018г. и е по повод дължимостта на
главницата по фактурата.Плащане е извършено на 28.01.2019г.Действително, ответника
е извършил плащането преди уведомяването му за издадената срещу него заповед,
но съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на иска и го признае, тогава разноските се възлагат в тежест на
ищеца. На преценка в настоящия случай подлежи обстоятелството дали с
поведението си ответника е дал повод за завеждане на иска.Настоящия състав на
съда намира, че поводът за завеждане на иска и предхождащото го заявление по
чл.410 ГПК е неплащането на
задължението, което е било валидно, изискуемо и ответника е в забава от
31.07.2018г. Бездействието му по отношение на това задължение за периода до
31.12.2018г е повода за образуване на делото.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски.
По повод отправеното възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира следното: Представени са
доказателства в заповедното производство за извършено плащане на адв.хонорар в размер на 300 лева./видно от адв.пълномощно на стр.2 от Заповедната производство/с
отбелязване, че сумата е платена по банков път.По исковото производство е
представено пълномощно с отбелязване за платен хонорар в размер на 400 лева, в
брой. Не се спори, че ищеца в настоящото и заповедното производство,
действително е направил сочените разноски за адвокатско възнаграждение.Съдът
намира, че са налице предпоставките за намаляването им, както следва: до размер на 150 лв.-на разноските в
заповедното производство и до размера на 150 лв. - на разноските в исковото производство, след редуцирането им до минималния размер по
чл. 7 ал.2 т.2 и ал.7 от Наредба №1 /09.07.2004г. за МРАВ, предвид надлежно
направеното от другата страна възражение за тяхната прекомерност, както и
липсата на фактическа и правна сложност на иска.
Процесуалните действия извършени в заповедното
производство по ч.гр.д. №1283/2018г. на НсРС от
пълномощника на жалбоподателя се състоят в депозиране на заявление, молба за
издаване на изпълнителен лист и два бр.заявления. В исковото производство, при
плащане в хода на заповедното и признание на иска / с цена-5.45 лева/ е
проведено само едно о.с.з.Не са събирани допълнително доказателства, което
според настоящия състав не характеризира спора с липса на фактическа сложност като
ответника следва да бъде осъден да
му заплати сумата от 150 лева-адв.хонорар
в заповедното производство и 150 лева-ав.хонорар в
съдебното производство, както и за сумите внесени държавни такси .
Мотивиран от горното и на основание
чл.237, ал.1 ГПК, Несебърският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„В.“ЕООД с ЕИК-******със седалище и адрес на управление:***, к.к.“С.б.“, х-л „К.“, представлявано от В.Г.Н.с ЕГН-**********-едноличен
собственик на капитала и управител дължи на ищеца Н.Д.Д. с ЕГН **********-
управител и едноличен собственик на капитала на ,Д.2.“ЕООД с ЕИК-******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 50.45лв, представляваща законна
лихва върху главница от 1 208,40лв. /хиляда двеста и осем лева и четиридесет
стотинки/ по фактура №****г., за периода 31.07.2018г. до 27.12.2018г.
ОСЪЖДА В.“ЕООД с
ЕИК-******със седалище и адрес на управление:***, к.к.“С.б.“,
х-л „К.“, представлявано от В.Г.Н.с ЕГН-**********-едноличен собственик на
капитала и управител да заплати на ищеца
Н.Д.Д. с ЕГН **********- управител и едноличен
собственик на капитала на ,Д.2.“ ЕООД с ЕИК-******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 176.37 лева (сто седемдесет
и шест лева и тридесет и седем ст/, представляваща
направените в заповедното производство по ч.гр.д. 1283/2018г. по описа на НсРС съдебни разноски, както и сумата от 175 лева /сто
седемдесет и пет лева/-разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: