№ 162
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002562 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С въззивна жалба ЗП А. Б. обжалва решение № 260 068 от 28.09.2020 г.,
постановено по т.д .№ 729/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4
състав, с което съдът е отхвърлил предявените от А. М. Б. /действаща като земеделски
производител/ срещу „Инженеринг за механизация в животновъдството -2000“ ООД искове
с правно основание чл.55 ал.1, предл.З-то ЗЗД за сумата от 89 500 лв. - платена по договор
от 23.03.2015 г., и по чл.86 ЗЗД за сумата от 3 057.91 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 23.11.2018 г. - 25.03.2019 г. и е осъдил А. М. Б. / действаща като
земеделски производител да заплати на „Инженеринг за механизация в животновъдството -
2000“ ООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“, ул.“Владайска река“ N 220,
съдебни разноски от 3300 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на
материалния закон и необоснованост. Твърди, че за да отхвърли предявеният иск съдът е
приел, че не са налице всички условия от фактическия състав на чл.87 от ЗЗД, поради което
ищцата няма право да иска връщане на даденото. Този извод е основан с факта, че
ответникът не е в неизпълнение на своето основно задължение да достави и предаде
процесните машини, а неизпълнението в частта, която касае монтажа на закупените машини
е второстепенно. В тази връзка твърди, че съдът погрешно е интерпретирал представените
по делото доказателства, игнорирал е други. В тази връзка твърди, че извода по отношение
на закупуването на машини от чужбина от ответника в изпълнение на конкретния договор е
произволен. В тази връзка твърди, че представените фактури са за части от земеделско
оборудване, а тази за вакумния агрегат е с дата три месеца преди сключването на договора.
По същия начин се установява, че частите за поилки и транспортьори са закупени преди
началото на изпълнение на договора. Твърди, че дори са да се приеме, че оборудването
съответства на спецификациите, то това не доказва изпълнение по конкретния договор.
1
Оспорва изводите на съда по отношение на доставянето и приемането на оборудването,
като твърди, че извода е изграден въз основа на части от показанията на свидетелите.
Твърди, че съдът неправилно не е зачел доказателственото значение на договор от
07.08.2012 г., ведно с подписаните от представител на ответното дружество технологичен
процес и схема. В тази връзка оспорва значението на дадените показания от Р. К.. Твърди,
че същият е бил в договорни отношения с ответника, както и че извода, че стоките са
приети от него почива само на житейското разбиране, че след като живеят на съпружески
начала, то е налице представителство. Оспорва изводите на съда, че част от оборудването е
монтирано, а другото не е монтирано поради неправомерното поведение на ищцата. В тази
връзка твърди, че представените договори не са с достоверна дата, а от същите е видно, че
изпълнението следва да бъде в срок от една година, което е в противоречие с договорните
отношения с ищцата, където е записано, че срока за изпълнението е двумесечен. Твърди, че
свидетелските показания недостоверни, а ответникът е започнал да си създава
доказателства, с които да установява своята изправност по договора. Навежда твърдения, че
съдът не е обсъдил доказателствата, съдържащи се в кореспонденцията на ищцата с ДФ
„Земеделие“. Твърди, че съдът неправилно е извършил преценка на доказателствата относно
монтираното оборудване, като не е взел предвид, че още в отговора на исковата молба
ответникът е твърдял, че във фермата е монтирано неговото оборудване, маскирано като
такова на „Сезер груп“. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел, че
договореностите относно монтажа, представляващи договор за изработка е второстепенно
по отношение на целия договор. Оспорва и изводите на съда, че ищцата е изпаднала в
забава. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените
искове, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
Ответника по въззивната жалба „Инженеринг за механизация в животновъдството“ ООД оспорва
същата. Твърди, че съдът правилно е приел, че между страните е сключен договор от смесен тип, както и
прпавилни са изводите на съда по отношение на възможността за разваляне на договора. Твърди, че е
неоснователен довода за момента на закупуване на машините, тъй като същите са закупени след сключването на
договора с ищцата. Оспорва наведените доводи за неправилна преценка на събраните гласни доказателства, както
и по отношение на договорите, подписани със ЗП Р. К.. В тази връзка твърди, че същите са неподписани от негов
представител, като твърди, че подписването на приложения без подписан договор не може да произведе правно
действие. Твърди, че от събраните по делото гласни доказателдства се установява, че ищцата неоправдано не е
дала на ответника необходимото съдействие за изпълни в цялост задълженията си. По отношение на втория
договор твърди, че същият не може да му бъде противопоставен по отношение на изпълнението/неизпълнението
на задълженията. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и
законосъобразно и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото
писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 260 068 от
28.09.2020 г., постановено по т.д .№ 729/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 4 състав, че съдът е отхвърлил предявените от А. М. Б. /действаща като
земеделски производител/ срещу „Инженеринг за механизация в животновъдството -2000“
ООД искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.З-то ЗЗД за сумата от 89 500 лв. - платена
по договор от 23.03.2015 г., и по чл.86 ЗЗД за сумата от 3 057.91 лв. - обезщетение за забава
2
в размер на законната лихва за периода 23.11.2018 г. - 25.03.2019 г. и е осъдил А. М. Б. /
действаща като земеделски производител да заплати на „Инженеринг за механизация в
животновъдството -2000“ ООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“,
ул.“Владайска река“ N 220, съдебни разноски от 3300 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от представения договор от
23.03.2015 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
ответникът е поел задължението в срок от 60 дни от плащане на аванса да достави и монтира
селскостопански машини - вътрешна торова лента, външна торова лента, доилна инсталация-
централен млекопровод, индивидуални поилки и млекоохладителен танк, а ищцата е поела
насрещното задължение да плати цена в размер на 99 120 лв. Не се спори, а се установява и от
представения анекс от 23.03.2015 г., че страните са описали и индивидуализирали подробно
машините.
Не се спори между страните, а се установява и от представените платежни
нареждания от 17.08.2016 г., от 20.09.2016 г. и от 10.05.2017 г., че ищцата е превела на ответника
по процесния договор сумите от 36 000 лв., 24 000 лв. и 29 500 лв. или общо сумата от 79 500 лв.
Не се спори, а се установява и от представената покана от 05.11.2018 г., че ищцата е
отправила волеизявление за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на
ответника.
Не се спори, а се установява и от представената фактура N 677/24.01.2017 г., че
ответникът е закупил от СД „Техносим -С. и сие“ вакумни агрегати при цена от 2 500 лв. От
представената фактура N 51/04.04.2017 г., се установява, че ответникът е закупил от украинско
дружество зъбни колела, конзола и редуктор.
От представения договор N 17-17Е от 04.04.2017 г. се установява, че между
ответника и произодствено обединение „Ковелселмаш“ е постигнато съгласие за закупуване на
продукти.
От представения договор от 01.06.2017 г. се установява, че ответникът е възложил на
Р. С. и Л. Щ. да монтират в кравефермата на ищцата вътрешна и външна торова лента, централен
млекопровод, както и поилки, а от представения договор от 01.06.2017 г. се установява, че
ответникът е възложил на И. Г. И. да монтира в кравефермата на ищцата млекоохладителен танк,
хладителен агрегат и автоматично устройство.
По делото са представени споразумение от 01.06.2018 г. и констативен протокол от
18.05.2018 г., които са неподписани от ищцата.
Не се спори, а се установява и от представената международна товарителница от
02.03.2017 г., че на 06.03.2017 г. ответникът е приел изпратен от Германия товар, съдържащ
поилки с тегло 514 кг., а от представената фактура N RG-138 311/02.03.2017 г., се установява, че
ответникът е закупил 100 бр.поилки с пластмасово покритие и 20 бр.поилки модел 370- MS 1/2 при
цена от 2 321 евро.
Не се спори, а се установява и от представената международна товарителница от
3
01.07.2017 г., че на 08.07.2017 г. ответникът е приел изпратен от Гърция товар, съдържащ
резервоар за охлаждане на мляко, което се потвърждава и от представената бланка за доставка от
07.07.2017 г., от която се установява, че ищецът е закупил от Гърция резервоар за охлаждане.
Не се спори, а се установява и от представения договор за международен превоз на
товари от 11.04.2017 г., че ищецът е възложил на „Актив райе“ ООД да превози товар / метални
изделия/ от Украйна до гр.Русе.
Не се спори между страните, а се установява и от представения договор от 08.03.2018
г., че ищцата е закупила от „Сезер Груп“ ООД вътрешна и външна торова лента, доилна
инсталация с централен млекопровод, поилки и хладилен танк при цена от 99 120 лв.
По делото е представен договор от 07.08.2012 г., с който Р. К. е възложил на
ответника доставка и монтаж на вътрешна и външна торова лента, доилна инсталация-централен
млекопровод, млекоохладителен танк и поилки, като договорът не е подписан от ответника.
Не се спори, а се установява и от представения приемо-предавателен протокол от
21.05.2018 г., че ищцата е приела доставените от „Сезер Груп“ ООД машини.
В показанията си свидетеля Л., собственик на фирма за превози на товари от Гърция
до България твърди, че на 07.07.2017 г. е натоварил товар, съдържащ бака от фабрика „Милплан“ в
Гърция по възлагане на спедитор „Ес Ди Карго“, както и агрегат, като товарът е бил превозен до
краварник в България, близо до гр.***. След това е дошло лице на име Р. и чрез трактор е свалена
ваната за мляко и агрегата от камиона на свидетеля. След това Р. /свидетелят К./ е закарал с
трактора ваната и агрегата до сградата. На мястото на разтоварване е присъствал и Ф. Ф., като
представител на ответника.
В показанията си свидетеля С., който е професионален шофьор на товарен автомобил
твърди, че е превозил до кравеферма, близо до гр.*** две торови ленти, които са били натоварени
в гр.Русе по възлагане на ответника. При разтоварването в краварника е присъствал Ф. Ф., както и
лице на име Р. /свидетеля К./, който е използвал трактор за разтоварване на лентите.
В показанията си свидетелят Щ., чиято работа е монтаж на инсталации за оборудване
на ферми твърди, че през 2017 г. по възлагане на ответника е монтирал във ферма в гр.*** поилки
и централен млекопровод - инсталация, като на монтажа е присъствало лице на име Р.. Бил е
извършен 90 % от монтажа, но инсталацията не е довършена, защото не е била осигурено изливане
на бетон и направа на малки площадки. Свидетелят твърди, че е посещавал много пъти фермата,
но тя е била заключена. Твърди, че поилките и млекопроводът са били монтирани, но не и
външната и вътрешна лента. Свидетелят твърди, че се е обаждал по телефона на Р., който е
отговарял, че няма готовност.
В показанията си свидетелят И. И., който е по професия хладилен техник твърди, че
през 2017 г. по възлагане на ответника е следвало да монтира в кравеферма до гр.***
млекоохладителен танк, но работата не е била извършена предвид факта, че не е бил осигурен
терен за монтажа. Твърди, че след това отново е посетил кравефермата, но не е бил допуснат от
лице на име Р., а новият танк, марка „Милплан“, с агрегата е бил оставен под един навес.
4
В показанията си свидетелят С. И., баща на Р., който живее на семейни начала с А. Б.
твърди, че през м.май от „Сезер груп“ ООД е било доставено оборудване в кравефермата на
ищцата - външна и вътрешна торова лента, централен млекопровод.
В показанията си свидетелят Р. К. твърди, че през м.май 2018 г. кравефермата на
ищцата е оборудвана от „Сезер груп“ ООД с доилна инсталация, хладилен танк, вътрешна и
външна торова лента и поилки. Твърди, че свидетелите Щ. и И. са идвали в кравефермата по
сключен между него и ответника договор от 2012 г., а през 2014 г. свидетелят е получил изпратена
от гр.Русе външна торова лента, закупена от ответника.
По делото е представена и преписка на ДФ „Земеделие“ по договор N 14-04-1-0-
2376/27.06.2016 г., сключен между ищцата и ДФ „Земеделие“.
От заключението на назначената и изслушана пред настоящата инстанция съдебно-
техническа експертиза се установява, че вътрешна торова лента, външна торова лента, доилна
инсталация, индивидуални поилки за крави и млекоохладителен танк за мляко, отговарят на
спесификацията по договора между ищцата и „Сезар груп“ ООД, налични са в кравефермата и се
използват по предназначение. Така изготвеното заключение е неоспорено от страните,
кореспондира с другите събрани по делото доказателства, поради което съдът го кредитира изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е предявил обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 260 068 от 28.09.2020 г., постановено по т.д .№
729/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, че съдът е
отхвърлил предявените от А. М. Б. /действаща като земеделски производител/ срещу
„Инженеринг за механизация в животновъдството -2000“ ООД искове с правно основание
чл.55 ал.1, предл.З-то ЗЗД за сумата от 89 500 лв. - платена по договор от 23.03.2015 г., и по
чл.86 ЗЗД за сумата от 3 057.91 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 23.11.2018 г. - 25.03.2019 г. и е осъдил А. М. Б. / действаща като земеделски
производител да заплати на „Инженеринг за механизация в животновъдството -2000“ ООД,
ЕИК *********, гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“, ул.“Владайска река“ N 220, съдебни
разноски от 3 300 лв.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от
ищеца:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е
процесуално допустима, като подадена от легитимирани лица, в установените срокове и
срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Атакуваното решение е валидно и
5
допустимо.
Във въззивната жалба на ищеца са инвокирани доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение свързани, с твърдения че съдът неправилно е обсъдил събраните по
делото доказателства, като е игнорирал някой представени, поради което е изградил
неправилни изводи. Наведени са твърдения, че част от доказателства, представени от
ответника са създадени за процеса, тъй като видно от същите закупуването на стоки е
извършено преди започване на изпълнението на договора. Оспорва се изводите на съда по
отношение на приемането на работата от свидетеля К., по отношение на монтираното
оборудване, както и по отношение на забавата на ищцата. Така наведените доводи,
настоящия си състав намира за неоснователни, по следните съображения:
За да бъде уважен предявеният главен осъдителен иск с правна
квалификацията чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 87 ЗЗД, по делото следва да се установи
наличието на следните кумулативни предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение от сключен договор, авансово плащане на част от договореното
възнаграждение, разваляне на договора, поради неизпълнение на задължение на
изпълнителя, обективирано в едностранно волеизявление за прекратяване на правната
връзка, достигнало до адресата и неизпълнение на възникналото за ответника задължение за
връщане на полученото по разваления договор. В тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълното и главно доказване съществуването на договорна връзка, отправяне на
валидно изявлението за прекратяването на същата, както и достигането до адресата на това
изявление. В тежест на ответника изпълнител е да установи изпълнение на поетите с
договора задължения, както и че върнал получената сума след преустановяването на
договорната връзка. Ответникът е длъжен да установи и всички правопогасяващи
възражения, които е релевирал в отговора на исковата молба.
Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото
договор от 23.03.2015 г., че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата, на което ответникът е поел задължението в срок от 60 дни от
плащане на аванса в размер на 90 % от цялата стойност по договора да достави и монтира
селскостопански машини - вътрешна торова лента, външна торова лента, доилна инсталация
- централен млекопровод, индивидуални поилки и млекоохладителен танк, а ищцата е поела
насрещното задължение да плати цена в размер на 99 120 лв. Така сключеният договор
съдържа в себе си две елементи на два договора – за продажба на стоки по спесификация и
за изработка, с оглед поетото задължение за монтирането на доставените стоки в
кравефермата на ищцата.
Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция е
установяването на неизпълнението на поети с договора задължения, даващи основания за
преустановяването на договорната връзка между страните. За да се претендира връщане на
даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД - поради
разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие
на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното
действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите,
когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87
ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
6
последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил
изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата
престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна
на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на договора е
обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за
изпълнение, с изрично предупреждение че след изтичането на срока ще се счита, че
договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които
кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ
срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо
при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е
уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Когато се касае за
безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на
длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да
установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в
резултат на забавата на длъжника. В този смисъл е и решение № 1792 от 06.10.1961 г., І г.о.
на Върховния съд. Разпоредбата на чл. 87 ЗЗД урежда общите правила за разваляне на
двустранните договори. Тези правила са приложими, когато в особената част на ЗЗД не са
уредени особени правила за различните договори и когато страните не са уговорили друг
начин за развалянето. По общо правилно двустранният договор се разваля поради
неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от
кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от
това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият
срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до
изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на
развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с
оглед на обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки
двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение,
не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита
развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото
до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.
Законодателят урежда особени правила за развалянето на някои договори. Такъв
е договорът за продажба на движима вещ, който съгласно чл. 201 ЗЗД може да бъде развален
от продавача без предизвестие, когато не бъде извършено дължимото едновременно с
предаването плащане или не бъде извършено дължимото преди плащането на цената
приемане на вещта. Също такъв е и договорът за изработка, който съгласно чл. 262, ал. 2
ЗЗД може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по
7
надлежен начин. Договорът за изработка може да бъде развален с исковата молба, както с
нея може да бъдат развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да е
необходимо изтичането на подходящ срок за изпълнение. Правото за извънсъдебно
едностранно разваляне на договора може да се реализира и с исковата молба, с която се
претендират последиците от развалянето, но само ако са налице предпоставките по чл. 87
ЗЗД.
Кредиторът не може обаче да упражни правото да развали договора в случай, че
длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата
забава. В случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение
задължението на длъжника, след като последният е предложил изпълнение съгласно
договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл.
96, ал. 1 ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава. В този см.
е и константната практика на ВКС, обективирана в решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. №
60/10 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/11 г., Т.К., ІІ т.о. на
ВКС, решение № 37 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 920/09 г., Г.К., ІV г.о. на ВКС и др.
С оглед на така направеният преглед на практиката по приложение на закона,
настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на
наличието на предпоставките за разваляне на договора. С отговора на исковата молба
ответникът е направил правопогасяващо възражение, изразяващо се в неоказване на
съдействие от страна на кредитора за изпълнение на поетите с договора задължения.
По отношение на частта от договора, касаеща доставянето /продажбата/ на
движимите вещи съдът в настоящия си състав намира, че не е налице неизпълнение от
страна на продавача. Видно от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност
ответникът е изпълнил поетите с договора задължения, като е доставил на ищцата стоките,
предмет на договора, съобразно тяхната спесификация. Факта на изпълнение на
задълженията да предаде стоките може да се установи с всички доказателствени средства. В
подкрепа на твърдението, че стоките са предадени от ответника същият е ангажирал
писмени и гласни доказателства. Безспорно, писмените доказателства не установяват факта,
че закупените стоки от ответника са предназначени за изпълнение на договорните му
задължения към ищцата, но същите следва да бъдат прецени с оглед на другите събрани по
делото доказателства и представляват косвени такива по отношение на изпълнение на
задълженията. Липсва спор относно годността на закупените от ответника стоки /дали
същите съответстват на договореното/ и предвид събраните по делото гласни доказателства,
които установяват по безспорен начин, че същите стоки са доставени в кравефермата на
ищцата, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на
изпълнението на задължението за доставка на стоки, което прави ответника изправна страна
по сключеният договор за продажба. В тази връзка неоснователни са наведените твърдения
от ищцата във въззивната жалба, че представените писмени доказателства са създадени само
с оглед на процеса, тъй като са с дати преди началото на изпълнение на договора.
8
Неоснователно е направеното възражение по отношение на извършената преценка на
свидетелските показания, тъй като при преценката на същите съдът се е ръководил от
правилата на чл.172 от ГПК, предвид неоспорените от страните обстоятелства относно
взаимоотношенията на ищцата със свидетеля К..
По отношение на частта от договора, която има характер на договор за
изработка, настоящият състав намира, че от събраните по делото гласни доказателства,
съпоставени с представените писмени такива /договори за монтаж/ може да се направи
обоснован извод, че ответникът е започнал изпълнението на поетите с договора задължения.
В показанията си свидетелите безпротиворечиво твърдят, че изпълнението на договора е
започнало, но е недовършено поради непредоставянето на от страна възложителя на терен за
работа, отговарящ на изискванията за монтаж. Свидетелите, твърдят, че след
преустановяването на работата, са търсили ищцата за съдействие но същата не е отговаряла,
а самите свидетели не са били допускани до обекта. Тези факти, които са пряко възприети от
посочените двама свидетели, сочат по несъмнен и категоричен начин, че ищцата
неоправдано не е дала на ответника необходимото съдействие за изпълнение в цялост на
задължението по договора в частта за изработката - за монтирането на млекоохладителен
танк и наклонена лента за изкарване на тор и лента за почистване на тор, т.е. налице е
неизпълнение на задълженията по договора за изработка, предвид отказа на възложителя да
окаже съдействие за изпълнение на задълженията. С решение № 64/03.06.2011 г. по т.д. №
558/10 г. на I ТО на ВКС е прието, че отговорността на кредитора, поради неоказано
съдействие на длъжника да изпълни задълженията си по договора, не може да бъде форма
на отговорност за получена престация без основание, с оглед неосъществено или на
отпаднало основание. Вината на кредитора е от значение само при търсена последиците от
неизпълнение на договорните задължения на длъжника, евентуално при иск за обезщетение
по чл. 82 ЗЗД, при който като правоизключващо възражение по чл. 83, ал. 1 ЗЗД може да се
разглежда виновното поведение на кредитора. Вината на страните в договорната връзка има
значение за разваляне на договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Настоящият състав с оглед на
цитираната практика приема, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията, поети
с договора от страна на ответника, обуславящо възникването на правото да се развали
процесния договор. Липсата на разнавелен договор, т.е. налице е договорна връзка между
страните, поради което предявеният иск за връщане на даденото е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора по първия обективно съединен иск, съдът намира, че
иска за заплащане на обезщетение за забава е неоснователен и като такъв правилно и
законосъобразно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Атакуваното решение в тази част
е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на исканията за разноските съдът намира, че такива се дължат
на ответната страна, с оглед изхода на спора. Направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, поради което съдът намира, че ищцата
9
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 3 300 лв., на основание чл.78 от ГПК.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 068 от 28.09.2020 г., постановено по т.д .№ 729/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА А. М. Б. ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ 12, действаща като
земеделски производител Булстат *** да заплати на „Инженеринг за механизация в
животновъдството -2000“ ООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“,
ул.“Владайска река“ N 220 сумата от 3 300 ( три хиляди и триста) лв., на основание чл.78 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10