РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Плевен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430107235 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Ти Би Ай Банк”ЕАД-София
против А.П., за установяване, вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.
№4621/2021г. на ПлРС, издадена в полза на ищеца по чл.417 от
ГПК.Претендира разноски. Твърди се, че по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД е образувано ч.гр.д. № 4621/2021 г., по описа на Районен съд -Плевен по
реда на чл. 417 от ГПК срещу ответницата и след издаване на заповедта и ИЛ
и изпълнително дело № 626/2021г. по описа на ЧСИ ***. Съдът е предоставил
едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за
установяване вземането. Твърди се, че на 31.08.2018. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД
сключва Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение № 2)
с ответника АЛБ. ВЛ. П. ЕГН **********. На основание така сключения
Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставило сума в размер на 14783,64
лева. В чл.7, ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит-
10000лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка
на риска, в размер на 1583,96лв., дължима в деня на подписване на договора
1
за кредит и се финансира от Кредитора, и се възстановява от Потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното
му желание в искането - декларация.(Приложение 3). Предвид заявеното
желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на
1583,96 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.7, ал.2
от Договора средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова
сметка Потребителя. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване
на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми
средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на
договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи
Застраховка „Банк Комбо Живот” в размер на 1584 лв. и „Банк Комбо
Безработица“ в размер на 1615,68 лв. (Приложение 4). Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 26314,92 лв., която
сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски -47 вноски всяка в
размер на 548,23 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 548,11
лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на
31,84 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. С част от
получените средства кредитополучателят е пожелал да рефинансира свое
задължение по договор ********** в размер на 3072 лв., видно от
приложеното заявление за рефинансиране.Длъжникът е преустановил
плащанията по договора, непогасени са вноски с падежи
05.02.2021г.,05.03.2021г. и 05.04.2021г., уведомление за предосрочна
изискуемост по процесния договор е получено на 21.06.2021г. лично от
кредитополучателя.Към дата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, задължението на АЛБ. ВЛ.
П. ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер
на 6238,85 лв. (5657,14 лв. Главница и 581,71 лв. договорна лихва). Отделно
от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към
30.06.2021 г. е било в размер на 220,55 лв.
2
Въз основа на горното моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че лицето АЛБ. ВЛ. П. ЕГН **********, в качеството
си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
********** от 31.01.2018г., дължи изпълнение на парично задължение към
„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор,
за сума в общ размер 6459,40 лв., от които: 5657,14лв. главница, 581,71лв.
договорна лихва за периода от 05.02.2021 г. до 21.06.2021 г, 220,55 лв.,-
обезщетение за забава за периода от 05.02.2021 г. до 30.06.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.
417 ГПК до окончателното изплащане на задължението.Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му
преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до
съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по
определението№1273 на съда от 29.03.2022г., не изпраща представител в с.з.,
за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно
заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет на делото е
вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239,
ал.1 от ГПК и предявеният иск следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
3
разноски общо в размер на 179,19лв. Следва да се присъдят и разноски по
настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната
помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от
100лв.При това положение разноските се явяват общо в размер на 297,10лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че АЛБ.
ВЛ. П. ЕГН **********, , че ДЪЛЖИ на кредитора “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД,
ЕИК ***, сума в общ размер 6459,40 лв., от които: 5657,14лв. главница,
581,71лв. договорна лихва за периода от 05.02.2021 г. до 21.06.2021 г, 220,55
лв.,- обезщетение за забава за периода от 05.02.2021 г. до 30.06.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по
чл. 417 ГПК -16.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК от №2782/19.07.2021г. по ч.гр.д.№4621/2021г. по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК АЛБ. ВЛ. П. ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***,
следните суми: сумата от 179,19лв., представляваща разноски за заповедното
производство и сумата от 297,10лв., представляваща разноски за исковото
производство.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4