Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 452 13.01.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седемнадесети декември Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон М.
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.М.
търговско дело номер 649 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от М.Х.Т., ЕГН **********,*** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 111, вх.Б ет.1, ап.2 против Д.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Милена Тончева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Охрид“ № 5, ет.1, с която са предявени следните претенции с посочено правно основание чл. 124 ал. 4 от ГПК, с които се иска да бъде прието за установено, че: 1. Ищецът с оглед несъобщаването на договор за цесия по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД с А. Д.М., сключен на 04.03.2015 г., не дължи сумата от 73 845 евро, ведно със законната лихва начиная от 02.02.2009 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 4588.57 лв., произтичащо от два записа на заповед – единият от 28.02.2008 г. и другият от 27.03.2008 г., въз основа на които по заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 43/2009 г. по описа на РС-Несебър и е издаден изпълнителен лист, което вземане е предмет на изпълнително дело № 27/2009 г. по описа на ЧСИ Делян Н.,*** действие ОС-Бургас или 2. Поради погасяването му по давност, ищецът не дължи вземане от 73 845 евро, ведно със законната лихва начиная от 02.02.2009 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 4588.57 лв., произтичащо от два записа на заповед – единият от 28.02.2008 г. и другият от 27.03.2008 г., въз основа на които по заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 43/2009 г. по описа на РС-Несебър и е издаден изпълнителен лист, което вземане е предмет на договор за цесия с А. Д.М., сключен на 04.03.2015 г., и което вземане е предмет на изп.д.№ 27/ 2009 г. по описа на ЧСИ Делян Н. *** действие ОС-Бургас, както и ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар. М.Т. твърди, че починалият А. Д.М. с ЕГН ********** е бил негов кредитор, като приживе е бил страна по к.гр.д. № 813/2010 год. по описа на ВКС, по което по иск по чл. 422 от ГПК било постановено влязло в сила решение, установяващо, че ищецът дължи на А. Д.М. общо 73 845 евро главници по два записа на заповед от 28.02.2008 г. и от 27.03.2008 г., както и лихва за забава и законна лихва, за които в производство по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 43/2009 г. по описа на Районен съд Несебър бил издаден изпълнителен лист от 12.02.2009 г. и било образувано изпълнително дело № 27/2009 г. по описа на ЧСИ Делян Н. ***. Твърди също така, че между ответника Д.А.М. и А. Д.М. бил сключен договор за цесия на 04.03.2015 г., с който цялото вземане по горепосочения изпълнителен лист било прехвърлено на ответника, но цесията не била съобщена на ищеца от предишния кредитор. Предвид това счита, че цесията не е породила действие по отношение на ищеца и не легитимира ответника като кредитор. От друга страна смята, че дори цесията да е породила действие, то вземането за главница, лихви и разноски е погасено по давност, тъй като от възникването му през 2009 год. е изтекъл срок по-дълъг от 10 години. Следователно тъй като цесията и погасителната давност са обстоятелства, възникнали след издаване на изпълнителния лист, е налице правен интерес от оспорване съществуването на вземането. Правният интерес от претенцията за ищеца произтича от факта, че вземането било прехвърлено с договора за цесия при висящо изпълнително производство по изп.д. № 27/2009 г. на ЧСИ Делян Н., по което ответникът се легитимира по силата на цесията като единствен взискател и търси събиране на цялото вземане. И поради несъобщаването ѝ от предишния кредитор, цесията не е породила действието си. Същевременно ответникът се явявал и наследник на починалия цедент, като при наследяване всеки от наследниците би получил част от вземането, а за длъжника не е без значение на кого би изпълнил.
Ответникът е изложил доводи, че не е налице правен интерес от така предявените претенции, след като А. Д.М. е оставил трима наследници, двама от които са направили отказ от наследство, а ответникът по делото е третия наследник. В подкрепа на твърденията си представя удостоверение за наследници и два броя съдебни удостоверения. Предвид това счита, че дори и да бъде отречено качеството кредитор на основание договора за цесия, той като единствен наследник по закон, на основание чл.429 ал.1 от ГПК е в правото си да иска изпълнение на цялото вземане, за което е издаден изпълнителния лист и е образувано ИД 27/2009 по описа на ЧСИ Д.Н.. На следващо място твърди, че цесията е породила действие по отношение на ищеца, тъй като уведомления, изходящи от цедента А. М., били връчени на М.Т. при отказ в хода на ИД 27/2009 на ЧСИ Д.Николков. Счита за изцяло неоснователна и алтернативно предявената претенция за установяване, че процесното задължение е погасено по давност. 10-годишният давностен срок по ДОПК е неприложим в случая, а тъй като вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е пет години, съгласно чл.116 ЗЗД. Счита, че в следствие на многобройни изпълнителни действия, поискани от взискателя, давността е спирала и е прекъсвана многократно, поради което не е изтекла. Позовава се на разясненията, дадени в т.10 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС. С последното поискано изпълнително действие - молба за опис с вх.№ 2682/ 31.01.2020 г., давността отново била прекъсната и от тази дата започнал да тече нов петгодишен давностен срок.
М.Т. с допълнителната си искова молба, на основание чл. 193 от ГПК оспорва авторството на представеното от ответника уведомление от 04.03.2015 г., като твърди, че не е подписано от А. Д.М.. Уточнява, че в периода от 05.05.2017 г. до 20.05.2019 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, тъй като действията, водещи до прекъсване на давността, са извършени след прекратяване на делото по силата на закона и без да е поискано образуване на ново дело и като такива не са в състояние да прекъснат давността.
Ответникът с отговора на допълнителната искова молба, твърди, че дори да се установи, че цесията не е произвела действие, ответникът като единствен наследник е легитимиран да претендира изпълнение на цялото вземане. Дори и при уважаване на иска, не би бил постигнат целения резултат. Счита възражението за изтекла давност за изцяло неоснователно, тъй като дори да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради неизвършване на изпълнителни действия в периода 05.05.2017 г. до 20.05.2019 г. (което твърдение също оспорва), задължението не е погасено по давност, тъй като от последното изпълнително действие на 05.05.2017 г. не са изтекли повече от пет години.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, заяви, че поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.
В съдебно заседание пълномощникът на ответната страна заяви, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковата претенция като недопустима поради липса на правен интерес. Алтернативно твърди, че иска е неоснователен и моли съда да го отхвърли като такъв. Ангажира съдебно-почеркова експертиза. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Искът е с правно основание чл.439 от ГПК.
С решение № 108/ 22.07.2011г. по т.д.№ 813/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. е отменено въззивно решение от 10.03.2010г. по гр.д.№ 15/2010г. по описа на Апелативен съд – Бургас и оставеното в сила с него решение от 16.11.2009г. по гр.д.№ 331/2009г. по описа на ОС-Бургас, като е признато за установено спрямо М.Т., че дължи на А. М. общо сумата от 73 845 евро, за която М.Т. е издал запис на заповед от 28.02.2008г. за сумата от 13 755 евро с падеж 15.03.2009г. и запис на заповед от 27.03.2008г. за сумата от 60 090 евро с падеж 27.09.2008г., мораторна лихва общо в размер на 4769.37 евро, както и законната лихва върху главницата, считано от издаване на заповедта за изпълнение 02.02.2009г. по ч.гр.д.№ 43/2009г. по описа на РС-Несебър (л.10-23 по делото). Бил е издаден изпълнителен лист от 12.02.2009г. за така описаните суми (л.24). На 04.03.2015г. е бил сключен договор за цесия, като А. М. е прехвърлил в полза на Д.М. всички свои вземания против М.Т. по издадения изпълнителен лист за сумата от 14 800 лв. С постановление от 03.04.2017г. по изп.д.№ 20098040400027 по описа на ЧСИ Делян Н. *** производството е било прекратено по отношение на взискателя А. М. и Д.М. е бил конституиран като взискател предвид договора за цесия (л.39).
Според удостоверение № 515/ 15.12.2015г. издадено от община Несебър (л.52), починалият на 21.11.2015г. А. М. е оставил като наследници трима сина: Н. А. М., Д.А.М. и Р. А. М.. Издадените 2 бр. съд.удостоверения (л.53; 54) показват, че Н.М. и Р.М. са извършили откази от наследството на своя наследодател, които са били вписани в нарочната книга на РС-Несебър. Приложено е уведомление (л.56) от А. М. до М.Т. с посочено основание чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената цесия, като на гърба е отбелязано, че на 05.01.2016г. адресата е бил открит на адреса, но отказал да получи съобщението. Приложени са преписи от писмени приложения, удостоверяващи извършени процесуални действия по изп.д.№ 20098040400027 (л.57-85).
В приетото без възражения заключение на извършената съдебно-почеркова експертиза (л.169-176), вещото лице Николов е установил, че положеният подпис срещу графата „подпис“ в приложеното уведомление на л.56 по делото, е бил положен от А. М..
Представените доказателства водят до извода за неоснователност на исковете. Твърдението за липсата на уведомяване на ищеца като длъжник за извършената цесия, остана изцяло недоказано. Това е станало на 05.01.2016г. с нарочно уведомление от стария кредитор – А. М., в съответствие с изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД. Отказът на М.Т. да получи съобщението не би могъл да породи за него някакви „полезни“ последици. От друга страна, основателни са и възраженията на ответника, че той би бил единствен взискател за цялото вземане по изпълнителното дело след смъртта на своя наследодател и на друго основание: като негов единствен наследник, с оглед вписаните в РС-Несебър откази от наследство от останалите двама наследници. Или липсват основания да се приеме, че М.Т. е престанал да дължи на Д.М. изпълнение по издадения изпълнителен лист поради неуведомяването му за извършена цесия.
Основна предпоставка за уважаването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК е наличието на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Според ищеца такова основание да се приеме, че същият не дължи присъдените суми, е погасяването им по давност. Според чл.116 б.“в“ от ЗЗД, всяко действие по предприето принудително изпълнение прекъсва давността. След като вземането е било установено със съдебно решение, предвид чл.117 ал.2 от ЗЗД срокът на новата давност е 5 години. Видно от приложените по делото многобройни писмени доказателства обаче, по изпълнителното дело са били извършени множество изпълнителни действия по молба на първоначалния взискател А. М., а след това и на конституирания на негово място Д.М.. Поради това и позоваването от страна на ответника на т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е коректно, след като ищецът счита, че е налице хипотезата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК по отношение периода от 05.05.2017 до 20.05.2019г. Впрочем приложените актове на ЧСИ и молба от взискателя (л.157; 158) показват, че между извършеното уведомяване на „Инвестбанк“ АД с изх.№ 20727/ 09.06.2017г. и молбата на Д.М. с вх.№ 10661/ 16.05.2019г. не са изминали изискваните 2 години, което прави този довод неоснователен по същество. Или изтеклата давност следва да се счита за многократно прекъсвана на основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Следователно не са налице новонастъпили факти по смисъла на чл.439 ал.2 от ГПК, което е основание за отхвърляне на иска като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, М.Т. следва да заплати в полза на Д.М. направените по делото разноски в размер на 200 лв. възнаграждение за вещо лице, съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.439 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.Х.Т., ЕГН **********,*** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 111, вх.Б ет.1, ап.2 против Д.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Милена Тончева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Охрид“ № 5, ет.1, да бъде прието за установено, че: 1. Ищецът с оглед несъобщаването на договор за цесия по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД с А. Д.М., сключен на 04.03.2015 г., не дължи сумата от 73 845 евро, ведно със законната лихва начиная от 02.02.2009 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 4588.57 лв., произтичащо от два записа на заповед – единият от 28.02.2008 г. и другият от 27.03.2008 г., въз основа на които по заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 43/2009 г. по описа на РС-Несебър и е издаден изпълнителен лист, което вземане е предмет на изпълнително дело № 27/2009 г. по описа на ЧСИ Делян Н.,*** действие ОС-Бургас или 2. Поради погасяването му по давност, ищецът не дължи вземане от 73 845 евро, ведно със законната лихва начиная от 02.02.2009 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 4588.57 лв., произтичащо от два записа на заповед – единият от 28.02.2008 г. и другият от 27.03.2008 г., въз основа на които по заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 43/2009 г. по описа на РС-Несебър и е издаден изпълнителен лист, което вземане е предмет на договор за цесия с А. Д.М., сключен на 04.03.2015 г., и което вземане е предмет на изп.д.№ 27/ 2009 г. по описа на ЧСИ Делян Н. *** действие ОС-Бургас, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Х.Т., ЕГН **********,*** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 111, вх.Б ет.1, ап.2 да заплати в полза на Даниел Ангелов Москояни, ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „Месембрия“ № 21, чрез процесуалния представител адв. Милена Тончева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Охрид“ № 5, ет.1 сумата от 200 (двеста) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: