Присъда по дело №359/2021 на Окръжен съд - Бургас

С присъда № 260002 от 18.03.2021 г. по н.ч.х.д. № 26/2021 г., Районен
съд - гр. Карнобат е признал подсъдимия Ф. И. Б., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 07.12.2020 г. в качеството му на длъжностно лице с
докладна записка с вх. № 94-0/0-37, адресирана до кмета на община
Сунгурларе, разгласил позорящо обстоятелство за Н. К. Д., в качеството му на
длъжностно лице с твърдението, че му е приписал извършването на
престъпление „кражба“, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 3 и т. 4 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“
в размер на 1000 (хиляда) лева, като на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НК
клеветата да е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин.
С присъдата, КРС е признал подсъдимият Б. невиновен в това, че на
07.12.2020 г. със същата докладна записка е казал нещо унизително за честта
и достойнството на Н.Д. в качеството му на длъжностно лице, а именно „че
му разпоредил устно да не посещава помещенията на „ОГТ“, а да се прибере
в дома си, ако имал нужда от него щял да му се обади. Имал желание да си
върши служебните задължения, но са му взели служебния автомобил и не са
му давали гориво, както на другите колеги. Поради тази причина не можел да
обхожда района си, който достига до с. Дъбовица“, като на основание чл. 304
от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2, т. 3
и т. 4 от НК, вр. чл. 146 от НК.
Съдът е осъдил подсъдимия Б. да заплати на Н. К. Д. сторените от него
съдебно деловодни разноски в размер на 362 лева, както и Н.Д. да заплати на
подс. Б. сумата от 200 лева – съдебно-деловодни разноски.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия. В жалбата и допълнителното писмено изложение
са изложени подробни съображения за неправилност и несправедливост на
обжалваната присъда и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нейната необоснованост. Моли се,
присъдата в осъдителната й част да бъде отменена и вместо нея постановена
нова, с която въззивният съд да оправдае изцяло подсъдимия по
повдигнатите му обвинения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият –
въззивник се явява, като лично и чрез защитника си – адв. Д. поддържа
жалбата и допълнението към нея, като моли първоинстанционната присъда в
осъдителната й част да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която
бъде признат за невиновен изцяло. Претендира направените по делото
разноски пред всяка от тях.
Частният тъжител Д. лично и чрез повереника си – адвокат А., моли,
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, постановена в съответствие с материалния закон и събрания
доказателствен материал. Също така счита, че същата е справедлива с оглед
1

тежестта на деянието и личността на дееца.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, приема следното:
Подсъдимият Ф. И. Б. е роден на ***** г. *****
Тъжителят Н.Д. работи на граждански договор на длъжността *****
към отдел „Общински горски територии“ при Община Сунгурларе, като е и
***** на същия отдел. Към 07.12.2020 г. Д. е бил пряк ръководител на
подсъдимия.
През месец август 2020 г. подсъдимият отишъл в Отдел „Общински
горски територии“ към Община Сунгурларе. Там била свидетелката Д.. Б.
седнал на работното място на служител, който в момента отсъствали, за да
ползва компютъра. В този момент влязъл тъжителят Д. и поздравил. Като
видял, че Д. е без предпазна маска на лицето, му казал да отиде в съседната
стая, която е на горските стражари.
На 07.12.2020 г. подсъдимият Б. подал до кмета на Община
Сунгурларе докладна записка вх. № 94-0/0-37, в която посочил, че след като
през месец август е използвал полагаемия му се годишен отпуск, прекият му
ръководител Н.Д. устно му разпоредил да не посещава помещенията на
„ОГТ“, а да се прибере в дома си, ако имал нужда от него щял да му се обади.
Имал желание да си върши служебните задължения, но са му взели
служебния автомобил и не са му давали гориво, както на другите колеги.
Поради тази причина не можел да обхожда района си, който достига до с.
Дъбовица. За това, че ръководителят му го обвинява в кражба, която не е
доказана, че е извършил. Доказаната кражба е в с. Подвис през 2019 г., когато
директорът на „Д.“ Карнобат установява, че са доставени дърва на
магазинерка, която не е вписана в списъка с желаещите дърва.
По входираната докладна била извършена проверка, която кметът на
Община Сунгурларе възложил на свидетеля Г.*****. В хода на проверката,
свидетелят Г. разговарял с тъжителя Д., който потвърдил, че действително
между него и подсъдимият е бил проведен разговор в стаята на свид. Д.. Във
връзка обаче с указанията за работа в епидемиологичната обстановка,
свързана с разпространението на Ковид – 19, след като заварил Б., който бил
без предпазна маска, в стаята на друг служител, дал на подсъдимия ключовете
за съседната стая, с което нещата приключили. Заявил, че не знае за
твърдяното в докладната записка за извършена кражба, както и че няма такава
кражба. Свидетелят Г. също твърди, че не знае тъжителят да е обвинявал Б. в
кражба, както и че до него не е достигало такова твърдение.
Настоящото наказателно производство било образувано по депозирана
на 22.01.2021 г. пред Районен съд – Карнобат частна тъжба от Н.Д., според
която с описаното в докладната до кмета на Община Сунгурларе вх. № 94-0/0-
37 от 07.12.2020 г. подсъдимият му е нанесъл обида, както и че разгласил
невярно, позорящо твърдение за него и вменил пред работодателя му, че в
2

качеството си на длъжностно лице му преписал извършване на престъпление
„кражба“. С частната жалба на първо място се искало осъждането на Ф.Б. за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, т. 3 и т.4 от НК, както и за
заплащането на 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва. На второ място се иска осъждането на подсъдимия за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от НК, вр. чл. 147,
ал. 1 от НК и заплащане на 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законните лихви.
Обжалваната присъда № 260002/18.03.2021 г. по н.ч.х.д. № 26/2021 г. в
частта, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК е
неправилна, като същата е постановена в нарушение на материалния закон.
Изложената в мотивите на обжалваната присъда фактическа
обстановка е приета от първоинстанционния съд въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите
Д. и Г., обясненията на подсъдимия Б., договор № 221 от 03.12.2019 г.,
докладна записка, вх. № 94-0/0-37 от 07.12.2020 г. и справка за съдимост.
При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил
неправилен правен извод относно извършено от подсъдимия престъпление
клевета.
С внасянето на докладната записка подсъдимият не е осъществил
състава на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 147 от
НК.
По делото от обективна страна безспорно е установено, че
инкриминираният документ, в който според тъжителя се съдържа позорящо
спрямо него обстоятелство - докладна записка вх. № 94-0/0-37, адресирана до
кмета на община Сунгурларе, е била подписана от подсъдимия, т.е. е негов
автор. В същата подсъдимият е написал, че „За това, че ръководителят ми ме
обвинява в кражба, която не е доказана, че съм извършил.“. От частното
обвинение се поддържа, че именно със съдържанието на докладната
подсъдимият е разгласил невярно, позорящо твърдение за тъжителя в
качеството му на длъжностно лице с твърдението, че му е приписал
извършването на престъпление „кражба“ .
Клеветата се определя като умишлено разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от
него престъпление.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай съставът на
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл.147, ал. 1 НК не е
осъществен от субективна страна. Клеветата е престъпление, което може да
бъде осъществено само при пряк или евентуален умисъл. В интелектуалния
аспект на умисъла се включва знанието на дееца, че обстоятелствата, които
съобщава, са позорящи или приписват престъпление и са неистински, а във
3

волеви аспект - желанието му да опозори личността на лицето, за което се
разгласяват обстоятелствата, или да припише престъпление на същото.
Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай от доказателствата по
делото не се установява по несъмнен и категоричен начин, че смисъла и целта
на заявеното от подсъдимата в докладната записка е бил да се припише
престъпление на тъжителя или да се опозори личността му.
По делото по безспорен начин е установено, че тъжителят е бил пряк
ръководител на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия, които освен
средство за защита, са годни доказателствени средства, се подкрепят от
събрания по делото доказателствен материал. Същият заявява, че от
05.08.2020 г., последно са се видели с тъжителя, както и че от тази дата не е
бил викан да изпълнява служебните си задължения като горски. Също така
твърди, че са му взели зачисления служебен автомобил, като не са му давали
гориво, за да изпълнява служебните си задължения евентуално с личния си
автомобил. Обясненията на подсъдимия се потвърждават от показанията на
свидетеля Г., който заявява, че в периода на епидемиологичната обстановка,
свързана с Ковид – 19, е имало служители, които са работили от вкъщи.
Относно горските свидетелят заявява, че същите нямат работа по осем часа в
администрацията в общината, като по длъжностна характеристика същите
имат задължения, които трябва да изпълняват по терен или по общинските
горски територии.
Субективната увереност на подсъдимия, че не е допускан да полага
труд се основава според него на невярното мнение на прекия му ръководител,
че е участвал в извършване на кражба /на неправомерно доставени на дърва за
огрев на магазинерката от с.Подвис/, на която Б. отрича да е автор. Посочва и
от къде знае за установяването на въпросната кражба – от директора на
ДГЛ“Д.“-Карнобат.
В конкретния случай, подписвайки молбата и адресирайки я до кмета на
Община Сунгурларе, подсъдимият е целял да защити личните си интереси по
изпълнение на служебните си задължения, чрез сигнализиране по съответния
ред, на компетентния орган, с цел извършване на проверка във връзка с
недопускането му до работното място. Нуждата от съдействие от по-
висшестоящия ръководител го е мотивирало да подаде цитираната
докладната записка. В съзнанието на подсъдимият е било формирано знание
конкретно именно за това, че по този начин защитава личното си право на
труд.
Инкриминираният документ безспорно има характер на заявление, с
искане за извършване на определени действия от компетентния орган, към
когото се апелира за съответни действия, изложени в петитума. В случая, с
описаното в него, подсъдимият не е искал или допускал компрометирането на
частния тъжител, засягане на обществената оценка за него. Подсъдимият е
сезирал съответния компетентен орган да извърши проверка относно
причините за недопускането му до работа, с цел единствено да му се даде
4

отново възможност да изпълнява вменените му във връзка със заеманата
длъжност трудови функции. Поради това , настоящият въззивен състав
намери, че от субективна страна деянието му е несъставомерно.
Предвид изложените съображения, настоящия състав отмени присъда
№ 260002 от 18.03.2021 г, постановена по НЧХД № 26/2021 г. по описа на РС
– Карнобат в осъдителната й част, и вместо това призна подсъдимия Ф. И. Б.
за невиновен в това, че на 07.12.2020 г. в качеството му на длъжностно лице с
докладна записка с вх. № 94-0/0-37, адресирана до кмета на Община
Сунгурларе, разгласил позорящо обстоятелство за Н. К. Д. в качеството му на
длъжностно лице с твърдението, че му е приписал извършването на
престъпление „кражба“, като на основание чл.304 от НПК го оправда по
повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Присъдата на КРС в частта, с която подсъдимият е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2, т.
3 и т. 4 от НК, вр. чл. 146 от НК не е обжалвана и е влязла в сила, поради
което не следва да бъде обсъждана.
Съобразно нормата на чл.190, ал.1 от НПК съдът измени
първоинстанционната присъда в частта, с която Н.Д. е осъден да заплати на
Ф.Б. направени по делото разноски, като увеличи размера на сумата от 200.00
(двеста) лева на 600.00 (шестстотин) лева
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	10
Дата:	31 май 2021 г.
Съдия:	Петя Георгиева Георгиева Стоянова

Дело:	20212100600359
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	12 април 2021 г.

Присъда по дело №359/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите