РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. ЛЕВСКИ, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20224410100703 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че във връзка с издадена на Г. П. П.
Заповед №327 от 28.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, ведно с изпълнителен лист №
268/28.10.2021 г. по ч.гр.д. №20214410100722 от 2021 г. по описа на PC-гр.
Левски и образувано изпълнително дело ИД № 20228150400292/2022г. по
описа на ЧСИ Т.К., per. № *****, длъжникът И. В. И. с ЕГН ********** е
подал общо възражение с вх. №33071/30.08.2022г. с твърдението, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение (посочена по-
горе), което поражда правен интерес от завеждане на установителен иск по
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, с който да бъде признато
за установено, че И. В. И. дължи на Г. П. П. сумата от 3689,00 лева (три
хиляди шестстотин осемдесет и девет) лева - главница представляваща
вземане по запис на заповед от 06.01.2021 г., с падеж 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявление по чл.417 ГПК -
27.10.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена по
чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20214410100722 от 2021 г. по
описа на PC-гр. Левски.
1
Твърди се, че на 06.01.2021 г.(шести януари две хиляди двадесет и първа
година) в град С. длъжникът И. В. И., с ЕГН: ********** е издал запис на
заповед „без протест“, с който същият безусловно и неотменимо се е
задължил на падеж 30.09.2021 г., срещу представяне на този запис на заповед
да заплати на Г. П. П., без протест и разноски за поемателя, в гр. С. *****,
магазин *****, сумата от 4389,00 лева (четири хиляди триста осемдесет и
девет) лева, ведно с лихвите, които са 1% (един процент) за всеки просрочен
ден след 30.09.2021 г. Твърди се, че на 19.02.2021 г. (деветнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година) по издадения запис на заповед
длъжникът частично е заплатил на ищеца сума в размер на 700,00 лева
(седемстотин) лева, за което е направено отбелязване върху издадения Запис
на заповед, с което плащане е направил частично погашение на задължението
(главницата).
Твърди се, че на падежа, 30.09.2021 г., а и впоследствие длъжникът и
ответник в настоящото производство не е извършил плащане (погасяване) на
задължението си към ищеца, обективирано в издадения от него докумен, че
по тази причина на 25.10.2021 г., почти месец след изтичане датата на падежа
за заплащане на задължението (главница по записа на заповед) от П. е
подадено заявление за издадаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК до
Районен съд - град Левски, въз основа на което е образувано ч.гр. дело №
20214410100722/21 г. по описа на Районен съд- град Левски.
Твърди се, че в резултат е издадена горепосочената Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 327/28.10.2021
г., ведно с изпълнителен лист № 268/28.10.2021 г., че след снабдяването с
изпълнителния лист е подадена молба за образуване на изпълнително дело
срещу длъжника и е образувано ИД № 20228150400292/2022г. по описа на
ЧСИ Т.К., per. № *****.
Твърди се, че с писмо с изх № 20284/29.04.2022г., на ЧСИ Т.К., П. е
уведомен за предприетите от нейна страна изпълнителни действия срещу
длъжника а именно: че длъжникът не притежава недвижими имоти и няма
регистрирани трудови договори, както и че му е наложен запор на МПС *****
и запор на банкови сметки в ***** АД и ***** АД, както и че покана за
доброволно изпълнение с приложен изпълнителен лист и заповед за
изпълнение, не са връчени на длъжника, тъй като лицето не е намерено на
адреса, след което на 10.08.2022г. чрез ЧСИ М.Ц., per № ***** на длъжника
2
са връчени гореописаните документи на открит след допълнително проучване
адрес на територията на град С..
Твърди се, че в предоставения му от закона преклузивен срок след
получаване на поканата за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и
заповед за изпълнение, ответникът е подал възражение на основание чл.414
ГПК пред Районен съд - град Левски, с вх. № 3307/30.08.2022г. със следния
общ текст: „Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение“, че с молба с вх. № 41148/16.09.2022г. до ЧСИ Т.К., длъжникът
чрез процесуалния си представител е поискал спиране на изпълнителното
производство по образуваното изпълнително дело и с разпореждане с изх. №
48200/16.09.2022г. производството по изпълнително дело №
20228150400292/2022г. по описа на ЧСИ Т.К. е спряно.
Твърди се, че се оспорва общото възражение на длъжника, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение, тъй като
твърдението му не отговаря на действителното правно положение между
страните, тъй като вземането на ищеца е ликвидно, изискуемо и дължимо по
основание и размер. Твърди се, че вземането е обективирано в процесния
запис на заповед, който е редовен от външна страна и съдържа всички
необходими реквизити на съдържанието, описани в чл.535 ТЗ, поради което
представлява годно изпълнително основание и че с оглед абстрактния
характер на този менителничен ефект, наличието на редовен от външна стана
запис, съдържащ всички необходими реквизити, е достатъчен за да ангажира
отговорността на издателя.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на И. В. И., че Г. П. П., към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, по-конкретно - към 27.10.2021 г.,
притежава срещу него вземане в размер на 3689,00 (три хиляди шестстотин
осемдесет и девет лева) - главница по процесния запис на заповед, описан по-
горе, която сума не е заплатена и до датата на подаване на исковата молба,
както и дължимата законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, 27.10.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск като
3
неоснователен. С представения отговор се оспорват твърденията, че
вземането по процесния запис на заповед е ликвидно, изискуемо и дължимо
по основание и размер, че менителничното правоотношение между страните е
незаконосъобразно създадено между тях за обезпечаване заплащането на
дължими към фиска задължения за Държавно обществено осигуряване,
здравни вноски и данъчни задължения във връзка със сключен трудов договор
между ответника и търговското дружество „**********“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1415, ***** ,,*****" № ***,
чийто управител и едноличен собственик на капитала му е ищеца. Твърди се,
че процесният запис на заповед е подписан от ответника по изричното искане
на ищеца, с предупреждението, че ако не го подпише „може да му се случи
нещо“, че по искане на ищеца ответникът трябвало да подпише процесния
запис на заповед, защото по сключения между него и горепосоченото
дружество трудов договор, се дължали осигуровки, които „**********“
ЕООД е платило, а ответникът И. В. И. следвало да ги възстанови на
дружеството и за да гарантира тяхното плащане/възстановяване ищецът
поставя условието ответникът да издаде процесния запис на заповед в полза
на първия, който се явява и едноличен собственик и управител на
„**********“ ЕООД. Счита се, че по този начин незаконосъобразно, в тежест
на ответника-работник са възложени задължения към фиска във връзка със
сключения трудов договор, отговорност за които има работодателят
„**********“ ЕООД, както и незаконосъобразно и в противоречие с добрите
нрави записът за повед е издаден в полза на ищеца като физическо лице.
Твърди се, че процесният запис на заповед е издаден в противоречие със
закона и накърнява добрите нрави, което води и до неговата нищожност.
Прави се възражение за нищожност на записа на заповед, издаден от И. В. И.,
с който същият безусловно и неотменимо се е задължил на падеж 30.09.2021
г., срещу представянето му да заплати на ищеца Г. П. П., без протест и
разноски, в магазина *****, сумата от 4 389 лв. ведно с лихвите, които са 1 %
за всеки просрочен ден след 30.09.2021 г. Прави се възражение и за
нищожност на лихвата за просорочие от 1 % на ден, поради прекомерността й
и противоречието й с добрите нрави.
Твърди се също така, че наред с горното ответникът е принуден от
ищеца да издаде и подпише процесният запис на заповед след неколкократни
изявления от страна на ищеца към ответника „да не се разправя много,
4
много“, „да гледа да не му се случи нещо“, че ако не подпише „може да му се
случи нещо“. Твърди се, че ответникът възприема горецитираните изявления
като недвусмислени заплахи и същите възбуждат основателен страх за живота
му и неговото здраве, както и за здравето на неговите близки и многократно
обсъжда възможните последици и изход от заплахите със свои колеги и
близки, които стават и свидетели на възбудения от тези заплахи страх у
ответника и решението му поради това да подпише записа на заповед.
Твърди се, че по отношение на ответника е налице и правото да иска
унищожение на процесния запис на заповед, включително и чрез възражение,
поради което, с оглед горното и на основание чл. 32, ал. 3 от ЗЗД моли и иска
унищожение на процесния запис на заповед и чрез възражение поради
горното.
Моли се съда да постановите решение, с което да остави без уважение
предявения иск със законните последици, както и да бъде прогласена
нищожността на процесния запис на заповед, евентуално същият - да бъде
унищожен. Претендират се и направените разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, заедно с подаване на отговора
на исковата молба, ответникът е предявил и насрещен иск.
В насрещната искова молба се твърди, че със запис на заповед от
06.01.2021 год. и падеж 30.09.2021 г., И. В. И. се задължил да заплати на Г. П.
П., без протест и разноски, в магазина *****, сумата от 4 389 лв. ведно с
лихвите, които са 1 % за всеки просрочен ден след 30.09.2021 г., че на
19.02.2021 год. И. И., по така издадения запис на заповед заплатил на Г. И.
сумата от 700 лв., като заплащането на тази сума се установява и от
изявленията на Г. И. чрез процесуалния му представител, изложени в
исковата молба по делото. Твърди се, че така посоченото менителнично
правоотношение между страните е незаконосъобразно създадено между тях за
обезпечаване заплащането на дължими към фиска задължения за Държавно
обществено осигуряване, здравни вноски и данъчни задължения във връзка
със сключения между ответника и търговското дружество „**********“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, *****
,,*****" № ***, чийто управител и едноличен собственик на капитала му е
ответникът по насрещния иск. Твърди се, че процесният запис на заповед е
подписан от И. И. по изричното искане на Г. П., с предупреждението, че ако
не го подпише „може да му се случи нещо“. Твърди се, че по искане на Г. П.,
5
И. е трябвало да подпише процесния запис на заповед, защото по сключения
между него и горепосоченото дружество трудов договор, се дължали
осигуровки, които „**********“ ЕООД е платило, а И. В. И. следвало да ги
възстанови на дружеството. Твърди се, че за да гарантира тяхното
плащане/възстановяване Г. П. поставя условието И. И. да издаде процесния
запис на заповед в полза на първия, който се явява и едноличен собственик и
управител на „**********“ ЕООД. Изразява се становище, че по този начин
незаконосъобразно, в тежест на ответника-работник са възложени
задължения към фиска във връзка със сключения трудов договор, отговорност
за които има работодателят „**********“ ЕООД и не се дължат от И., както и
че незаконосъобразно и в противоречие с добрите нрави записът на заповед е
издаден в полза на Г. П. П. като физическо лице. Твърди се, че процесният
запис на заповед е издаден в противоречие на закона и накърнява добрите
нрави, което води и до неговата нищожност. Направено е възражение за
нищожност на записа на заповед, издаден от И. В. И., с който същият
безусловно и неотменимо се е задължил на падеж 30.09.2021 г., срещу
представянето му да заплати на Г. П. П., без протест и разноски, в магазина
*****, сумата от 4 389 лв. ведно с лихвите, които са 1 % за всеки просрочен
ден след 30.09.2021 г. Направено е възражение и за нищожност на лихвата за
просорочие от 1 % на ден, поради прекомерността й и противоречието й с
добрите нрави.
Твърди се, че наред с горното И. И. е принуден от Г. П. П. да издаде и
подпише процесният запис на заповед след неколкократни изявления от
страна на П. към И. „да не се разправя много, много“, „да гледа да не му се
случи нещо“, че ако не подпише „може да му се случи нещо“. Твърди се, че
И. е възприел горицитираните изявления като недвусмислени заплахи и
същите възбуждат основателен страх за живота му и неговото здраве, както и
за здравето на неговите близки, че многократно е обсъждал възможните
последици и изход от заплахите със свои колеги и близки, които са станали
свидетели на възбудения от тези заплахи страх у И. и решението му поради
това да подпише записа на заповед.
Счита се, че по отношение на И. В. И. е налице правото да иска
унищожение на процесния запис на заповед. Налице е също така правния му
интерес да иска да му бъдат заплатени и 700-те лева, платени от него на Г. П.
по процесния запис на заповед, предвид неговата нищожност или евентуална
6
унищожаемост.
Моли се съда да постанови решение, по силата на което да бъде
прогласена нищожността на процесния запис на заповед, евентуално същият -
да бъде унищожен, както и да бъде осъден Г. П. П. с ЕГН ********** да
заплати на И. В. И. с ЕГН ********** сумата в размер на 700 /седемстотин/
лева, предвид нищожността на записа на заповед или евентуалната му
унищожаемост, както и законната лихва върху тази сума, начиная от датата на
подаване на настоящата искова молба до окночателното й заплащане.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е
представил отговор на насрещната искова молба и е изразил становище, че
насрещните искове са неоснователни и недоказани, а твърдините в
насрещната искова молба обстоятелства не отговарят на обективната истина.
Прави се искане предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Оспорват се развитите в молбата твърдения, като се заявява, че
фактическата обстановка, описана в насрещната искова молба цели да
изопачи действителното положение и да създаде погрешни изводи у съда.
Заявява се, че на първо място в насрещната искова молба се твърди, че с
процесната Запис на заповед възникналото менителнично правоотношение е
незаконосъобразно, създадено за обезпечаване заплащането на дължими към
фиска задължения за ДОО, здравни вноски и данъчни задължения във връзка
със сключен трудов договор между ищеца и дружеството ,,**********“
ЕООД, че посочената по-горе Запис на заповед била подписана по изрично
искане на Г. П. П. с отправено предупреждение че „може да му се случи
нещо“. Заявява се, че в насрещната искова молба се правят твърдения за
незаконосъобразност и в противоречие с добрите нрави фактът, че процесната
заповед е издадена в полза на физическо лице, а именно Г. П. П., което пък
водело до нищожност на същата. Изразява се становище, че тези твърдения
не отговарят на действителното правно положение между страните, че видно
от изложеното в исковата молба насрещната страна признава
обстоятелството, че на 19.02.2021 г. (деветнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година) по издадения запис на заповед частично е заплатена
на доверителя ми сума в размер на 700,00 лева (седемстотин) лева, което е
видно и от направеното отбелязване върху издадения Запис на заповед, с
което е осъществено частично погашение на задължението (главницата), като
7
с това си действие ищецът още веднъж потвърждава, че е поел валидно
задължение за плащане.
Оспорва се искането процесната запис на заповед да бъде прогласена за
нищожна (от там и дължимите се лихви, които на този етап не са
претендирани и не са предмет на настоящото производство), тъй като
вземането на Г. П. е ликвидно, изискуемо и дължимо по основание и размер, и
същото не представлява сума поискана за заплащане на дължими данъци и
осигуровски към фиска. Заявява се, че самият факт, че е издадена в полза на
физическо лице, а не на дружеството „**********“ ЕООД говори, че се касае
за облигационни отношения, свободно договорени между две физически
лица. Твърди се, че вземането на Г. П. П. е обективирано в процесния запис на
заповед, който е редовен от външна страна и съдържа всички необходими
реквизити на съдържанието, описани в чл.535 ТЗ, поради което представлява
годно изпълнително основание, че с оглед абстрактния характер на този
менителничен ефект, наличието на редовен от външна стана запис, съдържащ
всички необходими реквизити, е достатъчен за да ангажира отговорността на
издателя. В тази връзка се заявява, че и искането на И. да му бъдат
възстановени вече платените 700 лева (седемстотин лева) по процесната
заповед са неоснователни и не почиват на никакви основания и
доказателства. Твърди се, че с цялото си поведение до момента другата страна
цели забавяне на процеса и избягване на неблагоприятните последици, които
биха възникнали с оглед дължимостта на вземането по издадената запис на
заповед и отлагане на принудителни действия по събиране на задължението.
Направено е искане да бъде оставена без уважение претенцията на
ищцовата страна по насрещния иск за прогласяване нищожността на Запис на
заповед от 06.01,2021г., с падеж дата 30.09.2021 г., ведно с лихвите, които са
1% за всеки просрочен ден след 30.09.2021 г., както и претенцията за
присъждане на сума в размер на 700 лева (седемстотин лева), представляваща
частично заплатена сума по издадения Запис на заповед, с която е направено
частично погашение на зъдължението (главницата), както и законна лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
заплащане.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли и претенцията
на И.за присъждане на направени съдебни разноски в заповедното и
настоящото исково производство, в това число и адвокатски хонорар.
8
Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото в оригинал запис на заповед
/приложен на л. 25 от делото/ е че на 06.01.2021 г. в гр. С. И. В. И. е подписал
запис на заповед с който безусловно и неотменимо се е задължил срещу
представяне на този запис на заповед да плати, без протест и без разноски на
поемателя в гр. С. на посочен конкретен адрес на Г. П. П. 4389 лв., заедно с
лихвите, които са 1% на всеки просрочен ден след 30.09.2021 г. Записа на
заповед е подписан от издателя И. И.. Върху записа на заповед е посочено, че
същия е предявен на И. В. И. за изпълнение на 30.09.2021 г. , след което
отново е положен подпис на издател и е изписано ръкописно името И. И..
Върху записа на заповед е посочено са платени 700 лв. на 19.02.2021 г. и е
положен подпис и изписано Г. П..
Посоченият запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа
всички необходими реквизити на съдържанието, посочени в чл. 535 от ТЗ.
По делото няма каквито и да било доказателства в подкрепа на
твърденията на ответната страна в представения отговор на исковата молба и
в предявения насрещен иск.
Отразено е върху записа на заповед, че е заплатена сумата от 700 лв. на
19.02.2021 г., което обстоятелство не се спори от никоя от страните по делото
и претендираната от ищеца сума представлява разлика между сумата за която
е издаден записа на заповед и платената сума /4389лв. – 700 лв. = 3689 лв./.
По делото не са представени каквито и да било доказателства сумата за
която е подписан записа на заповед да представлява обезпечаване на
заплащане на дължими към фиска задължения за Държавно обществено
осигуряване, здравни вноски и данъчни задължения във връзка със сключен
между ответника и търговското дружество „***** ***“ ЕООД договор.
Видно от представения по делото запис на заповед е, че същия е подписан от
И. И., който се е задължил да заплати посочената сума на Г. П. и от записа на
заповед не явства /нито пък са представени други доказателства/ същия да
касае отношения между И. И. и посоченото от него в отговора и насрещната
искова молба търговско дружество.
Не са представени доказателства от които да се установява, че И. И. е
принуден по какъвто и да било начин от Г. П. или друго лице да издаде и
9
подпише процесният запис на заповед.
По отношение на твърдението, че посочената в записа на заповед лихва
от 1% на ден е прекомерна, поради което противоречи на добрите нрави,
съдът приема, че в настоящия процес лихвата не се претендира за заплащане
от ищцовата страна. Дори да се приеме, че размера на лихвата, посочен в
записа на заповед, като прекомерно висок противоречи на добрите нрави, то
само по себе си прогласяването на тази клауза за недействителна не би довело
до недействителност на целия запис на заповед.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че предявеният
главен иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата
от 3689 лв. – представляща главница по издаден запис на заповед от
06.01.2021 г. с падеж 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а
предявеният насрещен иск за прогласяване недействителността на записа на
заповед се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Предвид приетото от съда, че процесния запис на заповед не е
недействителен, следва да бъде отхвърлен и предявения иск за осъждане на Г.
П. П. да заплати на И. В. И. сумата от 700 лв. Сумата от 700 лв. която И. е
заплатил на П. по процесния запис на заповед не се явява да е платена без
основание или на отпаднало основание. Същата е приспадната от П. при
търсене на дължимата по записа на заповед сума и с настоящото съдебно
решение, в изложените по-горе мотиви, съдът приема, че се дължи от И. на П.
разликата между сумата от 4389 лв. по записа на заповед и платената сума от
700 лв., плащането на която е отразено върху записа на заповед.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство,
съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 854 лв.,
включваща 74 лв. заплатени като държавна такса и сумата от 780 лв.
заплатени като възнаграждение за 1 адвокат.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. П.
П., с ЕГН **********, от ***** и И. В. И., с ЕГН **********, от *****, че
10
И. В. И., с ЕГН ********** дължи на Г. П. П., с ЕГН ********** сумата от
3689 лв. – главница, представляваща вземане по запис на заповед от
06.01.2021 г., с падеж 30.09.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от 3689 лв., считано от 27.10.2021 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане на сумата,
за което е издадена заповед № 327 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК на 28.10.2021 г. по ч.гр.д. 722/2021 г. на
РС Левски .
ОСЪЖДА И. В. И., с ЕГН ********** да заплати на Г. П. П., с ЕГН
********** направените деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 854 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. В. И., с ЕГН ********** против Г.
П. П., с ЕГН ********** насрещни искове за прогласяване нищожността, и
при условията на евентуалност за унищожаване на процесния запис на
заповед от 06.01.2021 г., с падеж 30.09.2021 г., както и предявеният иск за
осъждане на Г. П. П. да заплати на И. В. И. сумата от 700 лв. и законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
11