РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Плевен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430104590 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Постъпила е ИМ от Агенция за събиране на вземания” ЕАД,против Б. АНТ. М., в
която се твърди на 10.09.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99
от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ***, и „Микро Кредит" АД,
ЕИК ***, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Б. АНТ. М.,
произтичащи от Договор за заем МicroCredit № 9002-00019522 и Договор за допълнителни
услуги към: МicroCredit № 9002-00019522 и двата са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.Приложение 1 от 10.09.2020г. за цедиране на
вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015 г. е представено само с данните на ответника, тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5,
във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представят само на съда.По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата е изпратено писмо,
1
съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" АД с Изх. № УПЦ-П-МКР/9002-00019522 от 15.09.2020г. за извършената
продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес. Същото се върна в цялост като
неполучено.Твърди се , че се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.В случай, че ответникът
не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е
погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично
от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение
№987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело 867/2011г., IV г. о. и Решение №173/15.04.2004г. на
ВКС по гр. дело 788/2013г., ТК.
Твърди се, че на 04.03.2020 г. между „Микро Кредит" АД и Б. АНТ. М. е сключен
Договор за заем № 9002-00019522, по силата на който дружеството му е предоставило заем в
размер на 2000,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета
или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за
заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от
"Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем,
заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 2000,00 лева,
като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия.
Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора
за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия,
съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
2
Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е
задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 389,40 лева, на 10
равни месечни погасителни вноски, в размер на 238,94 лева, като първата погасителна
вноска е платима на 9.04.2020 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по
заема 2389,40 лева.
На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 4.03.2020 г. между „Микро Кредит" АД и Б. АНТ. М. е сключен
Договор за допълнителни услуги към заем № 900200019522, съгласно който „Микро
Кредит" АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни
услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на
Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при
подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги
в размер на 1166,80 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 10 бр. равни
месечни вноски, всяка в размер на 116,68 лв., при първа погасителна вноска, платима на
9.04.2020 г.
На длъжника е начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 13,59 лв.
за периода от 10.04.2020 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
По договор за допълнителни услуги: 50,97 лв. за периода от 10.04.2020 г. (датата на
която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. За периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Срокът на договора е изтекъл на 9.01.2021 г. с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Заемополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 20214430102822/2021 г.,
11 с-в, РС Плевен, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу
издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на
настоящата искова молба.Моли да се признае за установено установено по отношение на
длъжника Б. АНТ. М., ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД ЕИК *** следните суми:
Главница по договор за заем: 1 947.45 лв. (хиляда и деветстотин четиридесет и седем
седем лева и 45 стотинки)
Договорна лихва по договор за заем: 271.95 лв. (двеста седемдесет и един лева и 95
стотинки) за периода от 09.04.2020 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
3
09.01.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска).
Сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги: 1166.80 лв.
(хиляда и сто шестдесет и шест лева и 80 стотинки), за периода от 09.04.2020 г. /падеж на
първа неплатена вноска/ до 09.01.2021 г. /падеж на последна вноска/.
Лихва за забава по договор за заем: 13.59 лв. (тринадесет лева и 59 стотинки) за
периода от 10.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Лихва за забава по договор за допълнителни услуги: 50,97 лв. (петдесет лева и 97
стотинки) за периода от 10.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, Законната
лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателно изплащане на
задължението. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като прави частично
признание на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№2822/2021г. по описа на ПлРС се установява, че е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите, както следва : Главница по
договор за заем: 1 947.45 лв. (хиляда и деветстотин четиридесет и седем седем лева и 45
стотинки), Договорна лихва по договор за заем: 271.95 лв. (двеста седемдесет и един
лева и 95 стотинки) за периода от 09.04.2020 г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 09.01.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска), Сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги: 1166.80 лв. (хиляда и сто
шестдесет и шест лева и 80 стотинки), за периода от 09.04.2020 г. /падеж на първа неплатена
вноска/ до 09.01.2021 г. /падеж на последна вноска/, Лихва за забава по договор за
заем: 13.59 лв. (тринадесет лева и 59 стотинки) за периода от 10.04.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, Лихва за забава по договор за допълнителни услуги:
50,97 лв. (петдесет лева и 97 стотинки) за периода от 10.04.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, Законната лихва от подаване на заявлението в районен съд до
окончателно изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 69,02лв.
за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от
ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017г.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор
за заем МicroCredit № 9002-00019522 и Договор за допълнителни услуги към: МicroCredit №
9002-00019522 между длъжника и „Микро кредит“АД и Договор за цесия от 16.01.2015г. с
Приложение№1/10.062020г.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
4
№6897/2021год. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и не е намерен
длъжника, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Не е спорно, че на 04.03.2020 г. между „Микро Кредит" АД и Б. АНТ. М. е сключен
Договор за заем № 9002-00019522, по силата на който дружеството му е предоставило заем в
размер на 2000,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета
или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за
заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от
"Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем,
заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 2000,00 лева,
като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия.
Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора
за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия,
съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е
задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 389,40 лева, на 10
равни месечни погасителни вноски, в размер на 238,94 лева, като първата погасителна
вноска е платима на 9.04.2020г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по
заема 2389,40 лева.
На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 4.03.2020г. между „Микро Кредит" АД и Б. АНТ. М. е сключен
Договор за допълнителни услуги към заем № 900200019522, съгласно който „Микро
Кредит" АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни
услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на
Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при
подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги
в размер на 1166,80 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 10 бр. равни
месечни вноски, всяка в размер на 116,68лв., при първа погасителна вноска, платима на
9.04.2020 г.
С определение №2280/18.08.2021г., съдът е прекратил частично производството по
отношение на претендирани суми :1166,80лв.- сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги и за сумата 50,97лв. лихва за забава по договор за допълнителни
услуги, поради недопустимост на исковете.
Установява се, че между ищеца в качеството си на цесионер и „Микро кредит“ АД-
5
цедент е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г.,
по силата на който на цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера станалите ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от сключени от цедента договори за заем, за
предлаганите от цедента кредитни продукти и по-конкретно вземанията представляват
дължими на цедента от негови неизправни длъжници суми по станали ликвидни и
изискуеми парични заеми. Вземанията следвало да се индивидуализират в представен от
цедента опис- Приложение № 1 към този договор.По делото се представя извлечение от
Приложение №1 – опис за прехвърлените по горния рамков договор от 16.01.2015г.
вземания от „Микро кредит“ АД на ищеца.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата е изпратено писмо, съдържащо
Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с
Изх. № УПЦ-П-МКР/9002-00019522 от 15.09.2020г. за извършената продажба на вземания,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес, върнто в цялост като неполучено. От
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване
на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установява, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело
867/2011г., IV г. о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр. дело 788/2013г., ТК.
По делото е назначена СИЕ, като ВЛ е посочило, че дължимите /остатък/ суми по
основния договор за заем, са :1947лв. за главница, договорна лихва 271,95лв., 145,02лв.
лихва да забава. Посочено е, че е внесена сума от общо 170лв., от които 120 на стария
кредитор и 50лв. след цесията.
По делото е назначена СТЕ, като ВЛ посочва, че размера на шрифта е 11 pt. Съгласно
чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12 pt, в
два екземпляра- по един за всяка от страните по договора. Сключения между страните
Договор се регулира от ЗПК - в редакцията му от 29.07.2016г., и не представлява никое от
6
изключенията, посочени в чл. 4 от ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съобразно събраните по
делото доказателства обаче, съдът намира, че в случая процесния договор се явява
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Законодателят, с нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия случай, представения по делото
Договор за кредит е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, доколкото
установения по делото в оригинала на договора шрифт е 11 pt. Това въведено в българското
законодателство изискване за конкретен шрифт е относимо към всички договори, сключени
на територията на страната, какъвто се явява процесният, и следва да бъде съобразено с
изискванията на българския закон. Констатираното противоречие с изискванията на чл. 10
ал. 1 от ЗПК, по силата на чл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът да се счита за
недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него.
Дължимата сума е 1947,45лв., като от същата , с оглед направеното възражение за
прихващане, следва да се приспадне сумата 170лв. или остатък е е 1777,45лв., за кото размер
следва да се уважи иска, а в останалат част се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе
по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер, а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото
на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в
размер на 94,74лв., по ч. гр.д.№2822/2021г. на ПлРС, съобразно уважената част от
претенциите.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 108,88лв, 440лв. за СЕ. Съдът приема, че следва да определи
дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв. на основание чл.78
ал.8 от ГПК.Ответнъкт е направил разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на 350лв.Не са налице условията за редукция на адвокатското
възнаграждение, тъй като е съобразено с Наредба№1/2004г., с фактическта и
7
правна сложност на делеото инеговата продължителност.При това положение
следва ответника да заплати на ищеца разноски общо в размер на 368,67лв.,
по компенсация.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Б. АНТ. М.,
ЕГН**********, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата 177,45лв. главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.04.2021г. до изплащане на вземането за която е
издадена заповед за изпълнение№1698/05.05.2021г. по ч. гр.д.№2822/2021г. по описа на
ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенци за договорна лихва -271.95 лв. за периода
от 09.04.2020 г. до 09.01.2021 г. и за лихва за забава: 13.59 лв. за периода от 10.04.2020 г. до
28.04.2021г., като НЕСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. АНТ. М.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 94,74лв., представляваща разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№2822/2021г. на ПлРС, съобразно уважените претенцици.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. АНТ. М.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата 368,67лв., представляваща разноски за исковото производство, по
компенсация.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8