Р
Е Ш Е Н И Е № 102
гр. Разград, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 93 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от А. К. Б. от с. В.,
обл. Р., против Решение № 1012-16-119/1 от 26.04.2022 г. на ръководителя на ТП
на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-83 от 07.03.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане
са постановени при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
мотиви, и в нарушение на материалния закон, тъй като времето, през което
жалбоподателката като неработеща майка е родила и отглеждала деца, е следвало
да бъде зачетено като действителен осигурителен стаж. Иска се решението да бъде
отменено с присъждане на разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за неоснователна.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 2113-16-1059 от 18.11.2021 г. А. К. Б. е поискала да й бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възрастпо чл. 68 КСО. Към датата на подаване
на заявлението е имала навършени 68 години и 1 месец, и осигурителен стаж от III категория труд 17 години, 9 месеца и 24 дни. В този
осигурителен стаж е включено и времето, през което заявителката е получавала
обезщетение за безработица и през което като неработеща майка е родила и
гледала двете си деца през периодите от 15.07.1973 г. до 15.07.1974 г. и от 11.05.1975
г. до 01.01.1976 г.
С Разпореждане № 2140-16-83 от 07.03.2022
г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че заявителката има 14
години, 9 месеца и 18 дни действителен стаж. Времето за родени и отгледани деца
и получено обезщетение за безработица е зачетено за стаж, но същият не е действително
положен по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Поради това е счел, че
заявителката не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 3 КСО и е отказал да й
отпусне поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането е било предмет на
административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите
мотиви е било потвърдено с оспореното пред съда Решение № 1012-16-119/1 от 26.04.2022
г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ – Разград.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е постановено от
оправомощен административен орган, в надлежната форма и има реквизитите, изискуеми
от чл. 59, ал. 1 АПК, включително фактически и правни съображения за издаването
му. Нарушения на административнопроизводствените правила не са допуснати.
Материалният закон обаче е
приложен неправилно.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември
2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаването на
заявлението необходимата възраст е 66 години и 8 месеца, и жалбоподателката
отговаря на това условие. Има и изискуемия осигурителен стаж от 16 години, 5
месеца и 8 дни. Неправилно административният орган е
преценил, че периодът на бременност, раждане и отглеждане на малко дете не е
действителен стаж.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с
измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г., и е в сила от 1.01.2015 г.
Съгласно § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В настоящия случай спорът е
относно стаж, придобит през времето от 15.07.1973 г. до 15.07.1974 г. и от
11.05.1975 г. до 01.01.1976 г., чиято действителност
следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999 г.
Съгласно чл. 80 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите / Утвърден с ПМС № 3 от
15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 1.01.2000 г./
зачита се за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и
неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали
Постановление № 61 от 28.XII.1967 г. на Централния комитет на БКП и на
Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за
уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или
неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена по приложението
на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от постановлението. В инструкцията е уточнено, че на
неработещите жени - майки, родили деца след 31.XII.1967 г., се зачита за
съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения платен и
неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки. В т. 3 от
същата инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползуване на
права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително по Закона за
пенсиите.
Жените майки, независимо дали
са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената
закрила на държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна
форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7,
апр. 2 КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 за осигурителен стаж, без да се
правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск
за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 КСО за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете
до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера
за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната
работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване,
както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда -
изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж
и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж.
Следователно, и при
отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода
на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е
действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
В подкрепа на горния извод е
и съдебната практика, изразена в Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм.
дело № 488/2015 г., VI о., Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело
№ 2009/2018 г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело №
5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020
г., VI о.
Като не е съобразил действителния смисъл
на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а
преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените
указания по тълкуване на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноските по делото, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-119/1 от 26.04.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което
е потвърдено Разпореждане № 2140-16-83 от 07.03.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на А. К. Б. за
разноски по делото сумата 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.