№ 20193
гр. ..., 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110114223 по описа за 2024 година
намери следното:
намери следното: подадена е искова молба от Т. К. Г. срещу Б.С. ООД с
искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за периода, в
който е останал без работа. С исковата молба са наведени твърдения, че
ищецът полага своя труд на адрес гр. .... В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото пред Софийски
районен съд. Твърди, че ищецът полагал своя труд на територията на град С.З.
и че местно компетентен да разгледа делото е Районен съд – С.З..
Тъй като между страните е налице спор относно мястото, където
ищецът е полагал своя труд и с оглед евентуалното приложение на чл. 114
ГПК от настоящия състав в открито съдебно заседание страните бяха
призовани, за да докажат своите твърдения. Безспорни между тях са фактите,
че седалището на ответника е в гр. С.З., както и че същият стопанисва
магазин, находящ се в гр. .... Този факт се потвърждава и от представения от
ищеца касов бон (л. 54 по делото). От ответника, с отговора на исковата
молба беше представен трудовия договор между страните, от който се
установява, че мястото на работата на ищеца е при ответника. Безспорен
между тях е и юридическият извод, че процесният спор е трудов, както и че
ищецът бил работник, а ответникът – негов работодател.
Като свидетел беше разпитана И.В.Г. – бивша съпруга на ищеца.
Заявява, че двамата се познават от 1991-1992 г. и били женени от 1992 г. до
2012 г. От 2012 г. до настоящия момент поддържали контакти непрекъснато.
Знае къде живее ищеца – в гр. .... В момента бил в болничен. Преди това
работел във фирма за пожарогасители, като свидетелката не знае името. Не
знае и длъжността му. Това, че работи във фирма за пожарогасители го знае
от самия него. Ходила да го чака след работа понякога. Двамата излизали на
вечеря с децата доста често. Мястото, където работел, било в ... Там имало
някакъв магазин. Свидетелката не била влизала вътре, винаги чакала ищеца
отвън. Той винаги излизал от магазина. Свидетелката и ищеца се виждали
поне 2 пъти в месеца, защото излизали с децата на вечеря. Не е имало случай,
когато да се чакат другаде или ищецът да идвал от другаде. Ищецът започнал
1
работа там през есента на 2022 г. и тогава били техните срещи до началото на
2023 г., защото после той се разболял. В този период ищецът не е живял на
друго място или в друг град. В този период свидетелката ходила или до
магазина, или до въпросния адрес на .... Ищецът никога не бил споменавал, че
работи на друго място. Винаги бил в .... Никога не е бил командирован и не е
пътувал извън страната. Не бил пътувал до друг град. Двамата с ищеца се
видели по Великден. Тогава били празници и не коментирали дали е бил на
работа. Видели се също две седмици преди Великден. Не коментирали дали е
на работа, бил уволнен. Той, след като излязъл в началото на 2023 г. в
болничен, до началото на тази година бил в болничен. Свидетелката го чакала
между 5,30-6,00 ч. Понякога сама, понякога с малкия ѝ син. Не била обръщала
внимание дали има реклами на магазина, на който го чакала. Чакала го на
отсрещния тротоар. Не била обръщала внимание дали има искрящи надписи.
Магазинът бил близо до училище. Откъм „...“ имало светофар и от долната от
към „...“ в тази отсечка. Свидетелят излизал от магазина, пресичал и се качвал
в нейния автомобил. Свидетелката спирала съм на аварийни, престоявала не
повече от 10 минути.
След анализ на доказателствата, съдът намира, че подсъдността
исковете на работника срещу работодателя по мястото, където работникът
обичайно полага своя труд се определя от действителното място, в което се
осъществяват трудовите правоотношения, предмет на делото. В трудовия
договор може да бъде определено мястото на работа по обвързващ страните
начин, но подсъдността по чл. 114 ГПК не е по уговореното място на работа, а
по мястото, където работникът обичайно полага своя труд в действителност.
Мястото, където работникът обичайно полага своя труд се определя от
действителното място, в което се осъществяват трудовите функции, което
може да не съвпада с уговореното място на работа. В случая, в представения
трудов договор под „място на работа“ не е посочен конкретен град, а
единствено фирмата на ответника – Б.С. ООД, но доколкото между страните
не се спори, че седалището на ответника е в гр. С.З., то съдът приема, че там е
и уговореното между страните място на работа. Въпреки това, от показанията
на свидетеля Г.а се установява, че за периода от 2022 г. до 2023 г. винаги
чакала ищеца след работа пред магазина, находящ се в гр. ..., на .... Срещите
им били чести и регулярни, тъй като били свързани с оглеждането на децата
им. Свидетелят винаги излизал от този магазин, освен ако срещата им не била
на личния му адрес, на ..... Нито от свидетелските показания се установява,
нито от самите страни се твърди ищецът някога да е бил изпращан в
командировка, а Г.а заяви също така, че никога той не е работил другаде. На
основание тези показания съдът намира, че въпреки посоченото в трудовия
договор, ищецът обичайно е полагал своя труд в магазина, находящ се на
улица „....., в гр. ... и че правото да избере подсъдност съгласно чл. 114 ГПК е
правилно упражнено от ищеца.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа настоящото дело е Софийски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от
него да се изпрати на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3