М О Т И В И
към присъда по НОХД N 59 по описа за 2012 год. на Провадийски районен съд.
На 03.02.2012 год. ПРП е
внесла обвинителен акт по вх. Пр. №882/2011г. по описа на РП-Провадия, ведно с
материалите по ДП №1111/2011г. по описа на РУ“П“-Провадия, по което е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Ш.Ш.Ш. за престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.3,
т.4, пр.2 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и И.Ю.И. за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.28,
ал.1 от НК и Б.А.И. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 и т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ПРП поддържа обвинението така, както
е отразено в обвинителния акт.Предвид обстоятелството, че подсъдимите са
изразили желание делото да бъде гледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни като счита, че по отношение на подсъдимия
Ш. предлагам да му се наложи наказание от една година „Лишаване от свобода“,
което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 и изтърпяването му да
бъде отложено с изпитателен срок от три години. По отношение на подс.И. да бъде наложено наказание за срок от 15 месеца
„Лишаване от свобода“, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3
и изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от три години и по
отношение на подс.И. наказание от една година
„Лишаване от свобода“, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3
и изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В хода на делото бе допуснат
за съвместно разглеждане граждански иск от страна на пострадалия И.Г.Н. срещу
тримата подсъдими за причинените му в резултат на деянието вреди в размер на 3
220,00 лева ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до
окончателното изплащане на сумата, като същият бе конституиран, като граждански
ищец.
Подсъдимите се признават за
виновни, не оспорват фактическата обстановка залегнала в обвинителния акт и
желаят делото да бъде гледано при условията на съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция.
Защитника на подсъдимите, адв.Д.К. *** пледира за определяне на минимални наказания
на подсъдимите.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимите Ш.Ш.Ш., И.Ю.И. и Б.А.И. *** и същите бли приятели.
На 10.06.2011г. подсъдимите Ш. и И. се срещнали в центъра на с.***, където
поговорили известно време.Малко по-късно подс.Ш.
откарал подс.И. с л.а.марка „Рено-19“ до дома му в
същото село.Минавайки покрай къщата на св.И.Г.Н.,
която била съседна на тази, в която живеел подс.И.,
двамата забелязали, че в двора, между работилницата и жилищната сграда е
прокаран четирижилен, многожилен
електрически проводник от типа ШКПТ 3х6+4.Подсъдимите Ш. и И. решили същата нощ
да влязат в двора на св.Н. и да откраднат описания проводник.За целта, около
23,30 часа на 10.06.2011г. подс.Ш. и подс.И. отишли отново до дома на св.Н., прескочили оградата
и с помощта на предварително приготвени клещи отрязали описания електрически
проводник, който бил с дължина 70 метра и захранвал дърводелски машини-банциг и
комбиниран абрихт.Навили проводника и се прибрали по
домовете си.След няколко дни, след като предварително го обгорили,
двамата подсъдими предали отнетия проводник в пункт за изкупуване на метални
отпадъци на „***, в гр.***, където като изкупчик
работел техен познат и съселянин-св.Ш. О..
На 14.06.2011г. вечерта подсъдимите Ш. и И. отново се срещнали-този път в
дома на подс.Ш..Малко по-късно към първите двама се
присъединил и подс.И..Докато разговаряли, тримата
решили да извършат нова кражба от дома на св.Н.-този път на медни предмети, тъй
като предполагали, че в дома си Н. държи казани за изваряване на ракия.Същата
нощ-на 14/15.06.2011г. подс. Ш.Ш.Ш.,
И.Ю.И. и Б.А.И. отишли до дома на св.Н..След като влезли в двора, най-напред се
уверили, че св.Н. спи.Подс.Б.И. извадил с помощта на
клещи гвоздейчетата от стъклото на прозорец от лятна
кухня, след което свалил стъклото.През получения отвор във вътрешността на
сградата влезли подс.И. и И., а подс.Ш.
останал да пази отвън.В една от стаите подсъдимите намерили и взели един меден
капак за казан за изваряване на ракия и две медни лозопръскачки.Вещите
изнесли през същия прозорец, на който отворили и двете крила.На 15.06.2011г.
тримата подсъдими предали отнетите вещи в същия пункт за изкупуване на метални
отпадъци, както и първия път, за което обстоятелство по делото е приложена покупко-изплащателна сметка №**********/15.06.2011г.
С протокол за доброволно предаване от 16.06.2011г. подс.Ш.
предал вещите, послужили за извършване на престъплението, както и 1 бр.
брезентов колан, квадратна метална катарама и 1 бр. гумен маркуч-представляващи
части от отнетите лозопръскачки.
С разписка от 18.01.2012г. на пострадалия И.Н. били върнати 2 бр. медни лозопръскачки-разглобени и повредени, негодни за употреба и
1 бр. меден капак за казан за изваряване на ракия-разрязан на части, негоден за
употреба.
По делото е била изготвена съдебно-дактилоскопна
експертиза, видно от изготвения протокол №24/09.08.2011г. по която, дактилоскопният отпечатък от иззетата с Протокол за оглед
на местопроизшествие от сваленото стъкло на прозореца, дактилоскопна
следа №2 е идентичен с дактилоскопния отпечатък на
левия безименен пръст на лицето Б.А.И..
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнетите движими вещи е
съответно-на отнетия електрически проводник-427,70 лева, а на останалите отнети
медни вещи -339,00 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически
положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимите, показания на свидетели, заключението
на вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, заключението на
вещото лице по възложената дактилоскопна експертиза,
протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, покупко-изплащателна сметка, разписка, както и техните свидетелства за съдимост.
Съдът кредитира дадените от
подсъдимите обяснения, тъй като те се припокриват изцяло с доказателствата по
делото и установената фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на
подсъдимите са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството на деянието,
съдът намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимите с другите
доказателства по делото-основно показанията на свидетелите, заключението на
вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, заключението на вещото лице по възложената дактилоскопна експертиза, протоколи за оглед на
местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, покупко-изплащателна
сметка, разписка, както и техните
свидетелства за съдимост.
Доказаха се квалифициращите признаци по смисъла на чл.195, ал.1, т.3, т.4,
пр.2 и т.5 по отношение и на тримата подсъдими предвид факта, че за извършване
на кражбата са повредили прегради здраво направени за защита на имот,
използвали са техническо средство-клещи, както и, че са се били сговорили
предварително да извършват кражба и деянието не представлява маловажен случай.
Доказа се и квалифициращия признак по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 от НК по
отношение на подс.И.Ю.И., от което е видно, че същият
е извършил деянието при условията на повторност, което е видно от неговото
свидетелство за съдимост.
По отношение на подс.Ш. и подс.И.
се доказа, че същите са извършили деянията при условията на продължавано
престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината.
Подсъдимите са предприели
действия по прекъсване фактическата власт на владелеца върху инкриминираните
вещи с намерение противозаконно да ги присвоят, с което е настъпил и визираният
от закона обществено опасен резултат.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от
страна на подсъдимите. Същите са съзнавали обществено опасния характер на
деянието си, предвиждали са настъпването на обществено опасните му последици и
са целели те да настъпят. Съзнавали са, че лишават от фактическа власт
владелеца на чужди вещи, предвиждали са преминаването им в тяхната фактическа
власт и са установили тази власт.
Съдът намира, че по отношение
на подсъдимите е било налице специфичното за този вид престъпление намерение -
противозаконно да се присвоят вещите – предмет на престъплението.
Причина за извършване на престъплението
е незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на
чуждата собственост и ниско право съзнание от страна и на двамата подсъдими,
стремеж към лесно и бързо облагодетелстване, незачитане собствеността на
другите и затвърденият им престъпен навик, което е видно от техните
свидетелства за съдимост.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки от гореизложеното,
Провадийски районен съд намери подсъдимия Ш.Ш.Ш. за
виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК, като му определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок осем месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с определяне на изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност
на деянието, която определи, като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления. Наред с това взе предвид и усложнения механизъм на извършване на
деянието, при което са осъществени три квалифициращи признака на престъпния
състав, както и факта, че е налице невъзстановяване на причинената
щета.Визираните обстоятелства съдът прецени, като съществено отегчаващи
отговорността на подсъдимия.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени изразеното желание на подсъдимия производството да се движи по
реда на глава ХХVІІ от НПК, което само по себе си е признаване на вината, изразеното
критично отношение към стореното и оказаното съдействие за установяване на
обективната истина, както в хода на досъдебното производство, така и в
съдебното производство, както и тежкото и имотно състояние на подсъдимия с
оглед данните, че същият е безработен и най-вече доброто му процесуално
поведение.
Изложените съображения мотивират съда да наложи на подсъдимия Ш.
предвиденото в специалната част на НК наказание със задължителното приложение
на чл.58а от НК, при минимален превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер към минималния определен в специалната разпоредба на
НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което наказание
съгласно разпоредбата на чл.58а от НК намали с 1/3 и след редукцията същото
следва да бъде в размер на осем месеца „Лишаване от свобода“.
С оглед обществената опасност на дееца и деянието, които съдът определя,
като невисоки съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок
от три години.
Провадийски районен съд намери подсъдимия И.Ю.И. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, като му определи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което наказание на основание
чл.58а от НК намали с 1/3, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи с
определяне на изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието съдът
прецени степента на обществена опасност на деянието, която определи, като
относително висока, предвид значителния ръст на този вид престъпления и факта,
както и предвид усложнения механизъм на извършване на деянието, при което са
осъществени три квалифициращи признака на престъпния състав, както и
невъзстановяване на отнетото имущество.Визираните обстоятелства съдът прецени,
като съществено отегчаващи отговорността на подсъдимия.Извън факта, че данните
за предходна съдимост обуславят квалификацията на деянието, като „повторност“,
съдът преценява и твърде значителния брой на предходните осъждания за този
подсъдим, като отегчаващо вината обстоятелство, сочещо и съществено висока
степен на неговата обществена опасност.Налице са изявени престъпни наклонности
и неповлияване от личната превенция на наложените наказания.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени изразеното желание на
подсъдимия производството да се движи по реда на глава ХХVІІ от НПК, което само
по себе си е признаване на вината, изразеното критично отношение към стореното
и оказаното съдействие за установяване на обективната истина, както в хода на
досъдебното производство, така и в съдебното производство, както и тежкото
имотно състояние на подсъдимия с оглед данните по делото, че същият е
безработен.
Изложените съображения мотивират съда да наложи на подсъдимия И.
предвиденото в специалната част на НК наказание със задължителното приложение
на чл.58а от НК, при минимален превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер към минималния определен в специалната разпоредба на
НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което наказание на
основание чл.58а от НК след редукцията следва да бъде „Лишаване от свобода“ за
срок от осем месеца.
С оглед обществената опасност на дееца и деянието, съдът отложи
изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години.
Провадийски районен съд намери подсъдимия Б.А.И. за виновен в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 и т.5, вр.
с чл.194, ал.1от НК, като му определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от една година, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок осем месеца, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи с определяне на изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност
на деянието, която определи, като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления. Наред с това взе предвид и усложнения механизъм на извършване на
деянието, при което са осъществени три квалифициращи признака на престъпния
състав, както и факта, че е налице невъзстановяване на причинената
щета.Визираните обстоятелства съдът прецени, като съществено отегчаващи
отговорността на подсъдимия.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени изразеното желание на подсъдимия производството да се движи по
реда на глава ХХVІІ от НПК, което само по себе си е признаване на вината,
изразеното критично отношение към стореното и оказаното съдействие за установяване
на обективната истина, както в хода на досъдебното производство, така и в
съдебното производство, както и тежкото и имотно състояние на подсъдимия с
оглед данните, че същият е безработен и най-вече доброто му процесуално
поведение, младата му възраст и обстоятелството, че за разлика от останалите
двама подсъдими, същият е участвал само при извършването на едно деяние и при
него не е налице продължавано престъпление.
Изложените съображения мотивират съда да наложи на подсъдимия И.
предвиденото в специалната част на НК наказание със задължителното приложение
на чл.58а от НК, при минимален превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер към минималния определен в специалната разпоредба на
НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което наказание
съгласно разпоредбата на чл.58а от НК намали с 1/3 и след редукцията същото
следва да бъде в размер на осем месеца „Лишаване от свобода“.
С оглед обществената опасност на дееца и деянието, които съдът определя,
като невисоки съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок
от три години.
Предвид постановяване на осъдителна присъда съдът на основание чл.189, ал.3
от НПК осъди подсъдимите да заплатят направените разноски по делото в размер на
по 93,00 лева в полза на Държавата по сметка на ВСС.
С така определеното наказание съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на
чл.36 от НК по отношение на двамата подсъдими.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съда осъди подсъдимите Ш.Ш.Ш., И.Ю.И. и Б.А.И. да заплатят на гражданския ищец И.Г.Н.,
сума в размер на 766,70 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли
предявения граждански иск за разликата до 3 220,00 лева, като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимите да заплати сумата в
размер на по 16,67 лева представляваща държавна такса върху размера на уважения
граждански иск в полза на Държавата, по сметка на ВСС.
Съдът счете, че предявеният граждански исков е неоснователен, което се
доказа от материалите по делото и най-вече от заключението на
съдебно-оценителната експертиза и самопризнанията на подсъдимите в хода на
съдебното производство и поради това го уважи в размер посочен в оценката на
вещите.
Воден от горните съображения Провадийски районен съд постанови съдебния си
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :