№ 279
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100503115 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ИВ. П. Т., чрез пълномощника адв. Кр.С.- АК Варна срещу
Решение №262760/04.11.2021г., постановено по гр. дело №785 по описа за 2021г. на РС-Варна, с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Военно формирование № 34960 към щаба
на флота, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.291, ал.1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили в Република България, вр. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225
КТ за признаване за незаконно и отмяна на прекратяване на трудово правоотношение, извършено
със заповед № ЛС-01-94/21.11.2019г.; чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, за възстановяване на заеманата
длъжност преди уволнението и заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на
2617,20лв.; с правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ за
заплащане на сумата от 931,52лв., представляваща обезщетение за разликата в получаваното
трудово възнаграждение в периода от 07.01.2020г. – 15.01.2020г. и от 28.02.2020г. -22.05.2020г.; с
правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 72,64лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2019г.; с правно
основание чл.298, ал.2 ЗОВСРБ, вр.чл.2 от Наредба Н-22/14.08.2018г. за заплащане на сумата от
720лв., представляваща полагаеми се порционни пари за период от 6 месеца след прекратяване на
трудовото правоотношение, както и с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на сума в
размер на 1058,05лв., от които 321,05лв. – трудово възнаграждение за м. 11.2019г., от които 100лв.,
неправомерно удържани и преведени по сметка на ЧСИ по запорно съобщение и 221,05лв. за
периода 22.11.-30.11.2019г.; 537лв.-допълнително трудово възнаграждение, представляващо
„тринадесета заплата“ за 2019г. и 200лв. допълнително трудово възнаграждение, дължимо за
отработени 139 дни.
В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е
неправилно. Според въззивникът съдът неправилно е приел, че уволнението е извършено в
рамките на изпитателния срок, като счита, че на 20.11.2019г., сключеният между него и ответника
трудов договор е станал безсрочен, поради което и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение от 22.11.2019г. е незаконна. Неправилно и необосновано е прието, че от
представената квитанция от 05.12.2019г. не се установява в чия полза е възстановена сумата от
1
работна заплата. Оспорват се като неправилни изводите на ВРС за недоказаност на претенцията за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него въззивният съд да
постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемата страна оспорва
въззивната жалба. Счита изводите на ВРС за правилни и обосновани, поради което моли за
потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3, вр.
чл.225, ал.1 и ал.2 КТ и чл.224 КТ.
В исковата си молба въззивникът ИВ. П. Т. е изложил доводи, че извършеното със Заповед №
ЛС-01-94/21.11.2019г. на командира на Военноморските сили прекратяване на трудовото му
правоотношение относно длъжността „водач мотокар” в група за материално-техническо
осигуряване на военно формирование 34960-Варна е незаконосъобразно. Твърди, че трудовият
договор е сключен на 20.05.2019г. с изпитателен срок от 6 месеца , уговорен в полза на
работодателя за длъжността „водач-мотокар“, като цивилен служител при трудово възнаграждение
в размер на 1264,98лв. Полагали му се също и порционни пари в размер на 120лв. месечно.
Твърди, че срокът за изпитване е изтекъл на 20.11.2019г., поради което и на основание чл.71, ал.2
договорът се е трансформирал в договор за неопределен срок. Издадената на 21.11.2019г. заповед
за прекратяване на правоотношението, считано от 22.11.2019г. на основание чл.71, ал.1 КТ, е
незаконосъобразна, като издадена след изтичането на срока за изпитване и трансформирането на
правоотношението в такова без определен срок. Предвид на това е предявила и исковите си
претенции за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата до този момент длъжност и за
обезщетение за оставане без работа за периода 22.11.2019г.-17.01.2020г. и от 15.01.2020г. до
28.02.2020г. в размер на 2617,20лв.
Твърди също, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника в
следващите 6 месеца през различни периоди е престирал работна сила при други работодатели на
по-нископлатена длъжност, поради което претендира разликата във възнагражденията като
обезщетение в размер на 931,52лв. Твърди, че на 07.01.2020г. е сключил трудов договор с
„Пристанище Леспорт“АД за длъжност водач-мотокар с трудово възнаграждение 610лв., като
договорът е прекратен на 15.01.2020г.; на 28.02.2020г. е сключил трудов договор с „ГИД
2014“ООД с месечно възнаграждение в размер на 610лв. и същото е прекратено на 18.06.2020г.
Претендира сумата от 72,64лв., представляваща обезщетение за неизползван 9 дни полагащ му се
платен годишен отпуск за 2019г., както и неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение за
м. 11.2019г. в размер на 100лв., неправомерно удържани от работодателя от заплатата му в
изпълнение на наложен запор от съдебен изпълнител, както и 221,05лв. за периода 22.11.2019г.-
30.11.2019г. Излага още, че въз основа на заповеди на работодателя му се полагат и допълнителни
трудови възнаграждение в размер на 537лв. и сумата от 200лв.- за отработени над 139 работни дни.
Исковете са оспорени от ответната страна с възражения, че при прекратяването на
трудовото правоотношение са спазени всички изисквания на закона. Срока за изпитване е бил
договорен в полза на работодателя. Твърди, че поради ползван платен годишен отпуск в размер на
2 дни срока за изпитване е бил продължен до 22.11.2019г., поради което и до тази дата
работодателят е имал право да прекрати договора. Твърди също, че ищецът не се е явил на
работното си място на 18.11.2019 и 19.11.2019г. и е бил открит с помощта на военна полиция на
20.11.2019г., съпроводен до военното формирование, където е дал писмени обяснения пред
началника на военното формирование. Срокът за изпитване следва да се счита продължен и с
трите дни, през които ищецът не се е явил на работа, т.е. до 25.11.2019г. Оспорват се като
неоснователни и претенциите относно допълнителни възнаграждения, с твърдения, че към
31.10.2019г. ищецът не е имал необходимия стаж и отработени 139 дни за периода 01.01.2019г. –
31.10.2019г.
Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства и съобразно нормата на чл.235 ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Липсва спор, а това се установява и от приетите пред ВРС доказателства, че между страните е
2
съществувало трудово правоотношение относно длъжността „водач на мотокар”, на основание
трудов договор №3820/20.05.2019г. В договора е посочено, че същият е сключен на 20.05.2019г.,
със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Същото е било прекратено, със заповед на
работодателя № №ЛС-01-94/21.11.2019г., считано от 22.11.2019г. връчена на ищеца на
21.11.2019г., на основание чл.71, ал.1 КТ – прекратяване в срока на изпитване.
С трудовия договор е договорено месечно възнаграждение в размер на 570лв. и
допълнителни месечни трудови възнаграждения- допълнителна добавка за работа в Министерство
на отбраната в размер на 32% от основното месечно възнаграждение и допълнителни плащания в
рамките на календарната година – еднократно за представително облекло в рамките на определен
със заповед на Министъра на Отбраната лимит и ежемесечни порционни пари в размер определен с
акт на Министъра на отбраната; договорени са 22 дни платен годишен отпуск.
Видно от представените по делото заявления от ищеца /от 15.07.2019г. и 25.10.2019г. и заповеди №
РД-13-133/15.07.2019г. и № РД-13-204/25.10.2019г., ищецът е ползвал платен годишен отпуск от
полагаемия му се за 2019г. на 16.07.209г. и 28.10.2019г.
По делото е представено заверено копие от предварително донесение рег. № 02-
711/19.11.2019г. от началника на военно формирование 34960 за инцидент, от което се установява
че на 18.11.2019г. и 19.11.2019г. ищецът не се е явил на работното си място.
Представено е и копие от писмени обяснения, дадени от ищеца, във връзка с неявяването
му на работа на 18.19. и 20.11.2019г.
Представена заповед на командира на военноморските сили от 13.11.2019г., издадена на
основание заповед № ДХ-1252/07.12.2017г. на Министъра на отбраната и в изпълнение на заповед
№ДХ-983/31.10.2019г. на Министъра на отбраната, с която е разпоредено на ищеца да не се
заплаща парична награда, тъй като не отговаря на т.1.2 от заповед № РД-01-582/13.11.2019г.- има
фактически отработени по-малко от 139 работни дни за периода 01.01.2019г.-31.10.2019г.
Видно от представените платежно нареждане и запорно съобщение с изх. №
22220/08.11.2019г. на ЧСИ Станимира Данова, работодателят е удържал от заплатата на ищеца за
м. 11.2019г. сума в размер на 100лв., която е преведена по сметка на ЧСИ.
Съгласно представената квитанция от 05.12.2019г. ищецът е възстановил сума в размер на
221,05лв., представляваща работна заплата за м. 11.2019г., без отбелязване в чия полза е
възстановена сумата.
Представено е банково бордеро от 07.01.2020г., от което е видно, че ищецът е превел
сумата от 224лв. по своя банкова сметка
По делото са представени трудови договори, заповеди за прекратяване на трудови
правоотношения, от които се установява, че ищецът е упражнявал труд по трудови
правоотношения в периодите: 10.01.2020г.-15.01.2020г. и 02.03.2020г. – 18.06.2020г., като е
получавал трудово възнаграждение в размер на 610лв.
Съгласно заключението на вещото лице, прието по делото на ВРС, брутното трудово
възнаграждение на ищеца за м. септември 2019г. е в размер на 758,10лв., от които 570рв. – основно
трудово възнаграждение; 5,70лв. добавка за стаж; 182,40лв. добавка за работа в МО; отработените
от ищеца дни за м. септември 2019г. са 19; размерът на брутното възнаграждение за м. 11.209г. е
541,49лв. а нетното – 301,51лв. Вещото лице е посочило и разликата между изчисленото трудово
възнаграждение при ответника и полученото от ищеца по сключените трудови договори, след
прекратяване на правоотношението с ответника; посочен е и размера на обезщетението за оставане
без работа.
Приетата от съда фактическа обстановка, установена от събраните и описани по-горе
доказателства обуславя следните правни изводи: Предявените от ищеца искове са неоснователни,
по следните съображения: безспорно е установено, че страните са били във валидни
трудоводоговорни отношения, като ищецът е работил при ответника – работодател като „водач
мотокар” по трудов договор, прекратен по реда на чл.71, ал.1 КТ – прекратяване на срока за
изпитване. От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен
трудов договор със срок за изпитване -6 месеца в полза на работодателя. Основната
предназначение на такъв договор е, страната, в чиято полза е уговорено изпитването, в случая –
работодателя, предварително да провери дали този договор, с тава лице ще удовлетвори
интересите, които влага при сключването на окончателен договор. Да провери дали работника е
3
годен да изпълнява възложената му работа. При прекратяването на такъв вид договори, страната, в
чиято полза е уговорено изпитването може да прекрати договора едностранно без предизвестие,
във всеки момент до изтичане на срока за изпитване и нейното волеизявление не е необходимо да
бъде мотивирано. В случая трудовия договор е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ в срока за
изпитване, уговорен в полза на работодателя. Възраженията на въззивника, че договорът се е
трансформирал в такъв без определен срок, поради това, че в уговорения срок за изпитване
работодателят не е прекратил трудовото правоотношение са неоснователни. При данните по
делото, следва да се приеме, че правото на работодателя да прекрати договора е упражнено
своевременно – до изтичане на срока за изпитване, каквото е изискването на чл.70, ал.1 КТ. Това е
така, тъй като в срока на изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят
е в законноустановен отпуск или по други важни причини не е изпълнявал работата, за която е
сключен договора – чл.70, ал.3 КТ. До връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение – 21.11.2019г., не е изтекъл уговорения от страните 6 месечен срок, който ищецът
да е отработил ефективно.
Предвид изложеното, предявените искове за отмяна на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и възстановяване на заеманата преди това длъжност, както и за
обезщетение за оставане без работа са неоснователни и следва да се отхвърлят.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че размерът на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. е в размер на 296,64лв., като нетния размер на
обезщетението по чл.224 КТ е в размер на 266,98лв. за 9 дни неизползван отпуск. Сума в
посочения размер е изплатена на ищеца на 18.12.2019г. с банков превод, поради което и иска в тази
част е неоснователен.
Съгласно чл. 3, т.7 от Наредба Н-22/14.08.2018г., порционни пари не се дължат при
отстраняване от длъжност, поради което и неоснователна е и претенцията на ищеца за заплащане
на сумата от 720лв., представляващи порционни пари за период от 6 месеца след прекратяване на
правоотношението.
Решението на ВРС е правилно и законосъобразно и в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иска за заплащане на сумата от 1058,05лв. претендирани като неизплатено трудово
възнаграждение. Видно от представените по делото доказателства, работодателят като трето
задължено лице, законосъобразно и в изпълнение на запорно съобщение от ЧСИ за налагане на
запор е извършил удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца в размер на 100лв. от заплатата
за м. 11.2019г. Възраженията относно законосъобразността на налагане на запора, не подлежат на
разглеждане в настоящото производство, както и претенции за възстановяването или връщането на
сумата, предмет на запора. Доколкото за периода 22.11.2019г. – 30.11.2019г. въззивникът не е
престирал работна сила в полза на работодателя, та не му се дължи и заплащане на
възнаграждение в претендирания размер от 221,05лв., като не са ангажирани доказателства по
отношение на претенцията за сумата от 537лв., представляващи тринадесета заплата. От
представените от ответната страна доказателства се установява, че въззивникът не отговаря на
изискванията на заповед № РД-01-582/13.11.2019г., поради което и не му се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 200лв.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262760/04.11.2021Г. на Варненския районен съд, постановено
по гр.д. № 785/2020г.
ОСЪЖДА ИВ. П. Т., ЕГН ********** да заплати на Военно формирование № 34960 към
щаба на флота, представлявано от командира на военноморските сили сумата от 100лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при
4
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5