№ 315
гр. Ямбол, 22.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500197 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична Община, район
Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано
от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрк. И.Н., срещу определение №828/19.04.2022 г.
по ч.гр.д. № 181/2022 г. по описа на Районен съд-Ямбол в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на адв.С.А. Т. от АК-*** направени по ч.гр.д.№181/2022 г. на РС-Ямбол
разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗАдв. на длъжника С.Ж.Д.
Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно с оглед допуснато от
първата инстанция игнориране на заявените доводи в депозирано от дружеството
жалбоподател възражение вх. №4352/30.03.2022 г., касаещи отсъствие на предпоставките за
оказване на безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство. Подчертава
правната значимост и несъмнената относимост към спорната проблематика, на формираното
цит. практика на ВКС становище, отразяващо разбирането, че при наличие на своевременно
заявено възражение относно липсата на предпоставки за предоставяне на безплатна правна
помощ на материално затруднено лице, съдът следва да преценява валидността на
сключения между довереника и доверителя договор за правна защита и съдействие.
Настоява въззивният съд да проведе процесуална дейност по служебно събиране на
доказателства /справки от НАП относно трудова ангажираност на длъжника, справка от
служба "Местни данъци и такси" гр.Тунджа, относно притежавано недвижимо имущество от
длъжника, и др./ В заключение формулира искане за отмяна на атакуваното определение в
частта, с която заповедният съд е осъдил дружеството -заявител да заплати на адв.С.Т.
сумата от 300 лв. представляващи адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна
помощ.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от адв. С.Т. от
АК-***,със съд. адрес гр.***, ул.***№*, ет.*, кант.**, в който е мотивирана позиция за
неоснователност и недоказаност на твърденията в частната жалба. Изразени са аргументи,
подкрепени с цит. практика на ВКС в насока, че твърденията за осъществяване на безплатна
правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА на основание сключен договор за правна защита и
съдействие,са достатъчно условие за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител. По същество се иска потвърждаване на първоинстанционното
определение като законосъобразно и правилно и присъждане на разноски за адвокатско
1
възнаграждение за въззивното частно производство, за които прилага договор за правна
защита и съдействие със С.Ж.Д.от 13.06.2022г.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице,
притежаващо правен интерес да обжалва постановения съдебен акт. Заплатена е и
дължимата държавна такса, съобразно Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Съдът след като се запозна с материалите по делото установи следното от
фактическа страна:
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,като заявител депозира
пред Районен съд -Ямбол заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК, постъпило в съда на 25.01.2022 г., с оглед на което е образувано ч.гр.д. № 181/2022 г.
по описа на Районен съд-Ямбол. Искането е уважено като състав на съда издава заповед №
114 за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК на 26.01.2022 г. по ч.гр.д.
№ 181/2022 г. по описа на ЯРС. Издадената заповед за изпълнение е връчена на 16.02.2022 г.
на длъжника С.Ж.Д. която в законоустановения срок по чл. 414 ГПК депозира възражение
срещу същата чрез процесуален представител,в което възражение е обективирано и искане
за присъждане на разноски в заповедното производство, като е представено адв.
пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В договора за правна защита и
съдействие е конкретизирано основанието, на което се предоставя безплатна адвокатска
защита на материално затрудненото лице С.Д.- чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗАдв.
С разпореждане №813/09.03.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, че може да предяви иск относно вземанията си в
едномесечен срок от получаване на горецитирания съдебен акт. Същият е връчен на
страната на 16.03.2022 г.До изтичане на регламентирания с разпоредбата на чл.415, ал.4
ГПК преклузивен срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на
вземането си с установителен иск, което е обусловило настъпване на последиците в
процесуалния регламент на чл.415, ал.5 ГПК. С допълнителен процесуален документ,
озаглавен "възражение" с вх. № 4352/30.03.2022 г., препис на който в преобладаващата й
част представлява частната жалба, „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД се е
противопоставило на насрещната претенция на длъжника за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адв.С.Т. за оказана безплатна правна помощ поради липсата на
предпоставки за предоставянето на такава.
С определение № 828/19.04.2022 г. ЯРС обезсилва заповед № 114/26.01.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, осъжда „Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД да заплати на адв. С.Т. направените по делото разноски в размер на 300 лв.
и прекратява производството по ч.гр.д. № 181/2022 г. по описа на ЯРС.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, настоящата инстанция
формира следните правни изводи:
Искането за частична отмяна на определението за обезсилване на заповед по чл. 410 ГПК в
частта за присъдените в тежест на жалбоподателя разноски е неоснователно. Възраженията
за дължима от съда нарочна дейност по изследване на действителната реализуемост на
предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., визирани в конкретния договор за правна помощ,
респ. провеждане на нарочна доказателствена дейност относно фактическа тъждественост
между положението на лицето, ползващо безплатна адвокатска помощ и дефинитивните
рамки на "материално затруднено лице" са в конфликт с формираната устойчива практика
на ВКС. В определение №515/02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г.ВКС, недвусмислено се
приема, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ
по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза-достатъчно за уважаването на искането по чл.38, ал.2 ЗА е : правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. В Определение №
163/13.06.2016 по ч.гр.д. №2266/2016 г. на ВКС е формулиран точен и изчерпателен отговор
по въпросите, поставени в аспекта на въведената със жалбата проблематика: "1.необходимо
2
ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в производството относно
твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална
затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА; 2.коя от страните в процеса /ищецът или ответникът/ носи
доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална затрудненост
на ответника, която е основание за искането на процесуалния представител на ответника да
му бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА."
В цит. касационно определение отчетливо и непротиворечиво е обособена ролята в
доказателствения процес на страната в производството, която по правилата на чл.78 ГПК
следва да заплати направените по делото разноски, и която разполагайки с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, носи и
тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не
са налице. Липсва легитимно основание на искането, заложено в частната жалба,
предпоставящо разширяване на служебната компетентност на съда с предприемане на
доказателствена активност отвъд стриктно очертаните в процесуалните норми и относимата
тълкувателна практика хипотези. Служебната процесуална дейност на съда по събиране на
доказателствата е легитимна и допустима като изключение в особените случаи, в които тя
се подчинява на доминиращия принцип за защита на публичния интерес, какъвто не е
настоящият случай. В цит. Определение № 163/13.06.2016 по ч.гр.д. №2266/2016 г. на ВКС
еднозначно и недвусмислено е откроено уеднаквяващото становище на ВКС по сходна на
повдигнатата с частната жалба проблематика: "Ако обаче противната страна твърди, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните
по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без
насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да
представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК
като опровергае наличието на поддържаното основание." Ангажирана е и тезата за
недостатъчност на декларативното оспорване от дължащата разноски по чл.78 ГПК страна,
без съответното прилагане на доказателства, които да опровергаят осъществяването на
основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално
положение/, какъвто е възприетият подход и от частния жалбоподател в случая. При това
обективно положение, ВКС е приел за правилен и законосъобразен подхода, съобр. който
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,
ал.1 ЗА се третират като достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна /договор за правна защита и съдействие от 04.03.2022 г.
между адв.Т. и С.Д./. Следователно, в случая, както първоинстанционният съд е възприел са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на "Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД за заплащане на възнаграждение в полза на адв.С.Т.. Освен това,
съдържащите се постановки в цит. от жалбоподателя определения на ВКС механично са
трансплантирани в благоприятстваща преследвания с частната жалба правен резултат
перспектива, като е пренебрегнат факта, че те еднозначно третират въпроса относно
доказателствената тежест в опровергаване на основанието за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ, която принадлежи на оспорващата го страна. Така от цит. в самата
частна жалба Определение №102/05.02.2022 г. по ч.т.д. №149/2019 г. ВКС се установява
напълно синхронизирана позиция на ВКС с горецитираните разрешения досежно
доказателствената тежест в случаи на възражение за липса на предпоставки за договаряне на
безплатна адвокатска защита: "В хода на въззивното производство насрещната страна не е
въвела възражение за липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ,
нито е представила доказателства опровергаващи основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.,
поради което съдът не следва да преценява валидността на сключения между въззиваемия и
процесуалния му представител договор за правна защита."По арг. на гореизложената
мотивация, следва да се приеме, че наличието на оспорване не е достатъчно, за да изключи
тежестта на съдържателно съотносимото с това оспорване доказване. Напротив, пояснени и
дефинирани са изискванията към страната, оспорваща положението "материално затруднено
лице" на противостоящия в процесуалното правоотношение субект, т.к. това оспорване се
използва единствено като средство за освобождаване от заплащането на адвокатско
възнаграждение в хипотезите на чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК и не може да бъде бланкетно,
ангажирайки съдебния орган със служебно събиране на съотв. доказателства.
3
По отношение на размера на присъденото от заповедния съд адвокатско възнаграждение:
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие по чл.38, ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2. Районният съд не е процедирал
правилно, като е фиксирал този размер съгл. минималния праг в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения. Нормата на
чл.7, ал.7 от Наредбата регламентира в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението на адвоката да се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината
от стойностите на претендираните суми. По приложението на тази разпоредба е формирана
устойчива практика на ВКС съгласно която процесната норма не намира приложение по
отношение минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в
заповедното производство, защото същата норма касае единствено минималното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на заявителя в заповедното производство, при направено
искане за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай приложение намира
разпоредбата на параграф 1 от ДР на НМРАВ, регламентиращ определяне на
възнаграждението по аналогия. Определянето на възнаграждението по аналогия в
конкретния случай, а именно за извършване на процесуалното действие по подаване на
възражение по чл.414 ГПК следва да бъде извършено по правилата на чл. 6, т. 5, предл.
последно от Наредбата, а именно -подаването на "други молби", като съобр. тази разпоредба
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 50 лв., до която сума следва да бъде
редуцирано присъденото в настоящия случай от заповедния съд адвокатско възнаграждение
на адв.С.Т.. От данните по делото е видно, че в заповедното производство длъжникът С.Ж.
чрез пълномощника си адв. С.Т. е подала възражение по чл.414 ГПК, за което е представено
пълномощно от 04.03.2022 г. като в договора за правна защита и съдействие е предвидено
осъществяване на процесуално представителство в заповедното производство по ч. гр. д. №
181/2022 г. по описа на РС-Ямбол. В договора не е заложена уговорка за заплащане на
адвокатски хонорар, а е уговорено между страните осъществяването на безплатно
представителството поради материално затруднение на представлявания в хипотезата на
чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗАдв. В заповедното производство пълномощникът на длъжника е
извършил само едно процесуално действие-депозиране на възражение по чл.414 ГПК.
Попълването и подаването на възражението, при отсъствие на законодателно вменено с
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от ГПК изискване за мотивиране на същото, /освен в
хипотезата на чл. 414а от ГПК при частично или пълно изпълнение на задължението по
заповедта, какъвто не е настоящия случай/ не предопределя престирането на професионални
усилия и оказване на квалифицирана правна помощ със съизмеримост на адвокатска услуга
в обема и смисъла, вложен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, както неправилно е възприел ЯРС.
В случая се касае за попълване на индивидуализиращите данни на длъжника в бланкова
форма на възражение по чл.414 ГПК, която не само се връчва лично на длъжника като
приложение към издадената заповед за изпълнение, а самото й съдържание е достатъчно
ясно и разбираемо и дава възможност длъжникът лично и без използването на
квалифицирана адвокатска защита да го попълни. При тези данни се налага убеждението, че
за процесуалното действие по депозиране на възражение по чл.414 ГПК от процесуалния
представител на длъжника се дължи възнаграждение в минимален размер от 50 лв. на
основание чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в който смисъл присъдения от районния съд размер следва да се редуцира, а
първостепеннното определение в тази част- да се отмени.
Доколкото в настоящото производство, в депозирания писмен отговор на частната
жалба се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, а към него е
представено копие на пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 13.06.2022 г.
във вр. с изготвяне на отговор по въззивната частна жалба, в който се съдържа уговорка за
безплатно осъществяване на процесуално представителство пред ОС-Ямбол в хипотезата на
чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.1 ЗА, настоящият състав следва да присъди възнаграждение в полза на
изготвилия отговора адвокат С.Т.. В договора не е заложена уговорка за заплащане на
адвокатски хонорар, а е уговорено между страните осъществяването на безплатно
представителството поради материално затруднение на представлявания в хипотезата на
чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗАдв. Размерът на адвокатското възнаграждение на адв. С.Т. за
4
изготвяне на отговор по частната въззивна жалба в настоящото производство следва да се
определи в съответствие с разпоредбата на чл.11, вр.чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно- в размер на 200 лв.
Водим от горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 828 /19.04.2022 г. постановено по ч.гр. д. № 181/2022 г. по описа
на Районен съд-Ямбол, в частта за разноските, с която "Агенция за събиране на
вземанията " ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис- сграда ЛАБИРИНТ, ет. 2, офис 4 е осъдено да заплати на
адвокат С.А. Т. от АК-*** направените по делото разноски в размер на 300 лв.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземанията " ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис- сграда
ЛАБИРИНТ, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. да заплати на
адвокат С.А. Т. от АК-*** направените по делото разноски в размер на 50 лв., като за
разликата над 50 лв. до пълния претендиран размер на разноските от 300 лв. отхвърля
искането като неоснователно.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземанията " ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис- сграда
ЛАБИРИНТ, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. да заплати на
адвокат С.А. Т. от АК-*** направените в настоящото производство разноски в размер на
200 лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5