Р Е Ш Е Н И Е
№ 659
04.08.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на седми юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Петър Вунов административно дело № 583
по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по
жалба на Т.В.Д. против Заповед № ЗСП/Д-Х-ДГ/2704О от 07.11.2022 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Димитровград, потвърдена с Решение №
26-РД06-0007 от 20.04.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане (РДСП)
– Хасково, с което й е отказана еднократна помощ при инцидентно възникнали
нужди по чл. 16 от Правилника за прилагане
на закона за социално подпомагане (ППЗСП).
В
жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт
поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че на
21.06.2022 г. жалбоподателката претърпяла
злополука, при която получила открита фрактура на дясното рамо. В тази връзка й
била извършена вътрешна фиксация със заключваща плака на проксимален хумерус,
която плака се наложило да закупи за сумата от 1 480 лева, като тези средства
взела назаем. След около три месеца била в състояние да се движи и да
възстанови част от функциите на рамото и ръката, като при първа възможност
подала молба за еднократна помощ, тъй като дадените суми по лечението й я
оставили без средства. Оспорва се изведените от органа доводи за отказ, че този
случай не представлявал инцидентно възникнали нужди, както и че средствата на
семейството й за месец били достатъчни, за да бъде понесена финансовата тежест
от закупуване на металната пластина. Поддържа се, че за да осигури средствата
за закупуване на шината се наложило да теглят два бързи кредита на стойност 1 500
лв., като трябвало да върнат сумата от 3 500 лв. При това положение те
разполагали с 280 лв. на месец, които средства били под жизнения минимум за
страната.
Предвид изложеното
се иска да се отмени оспорената заповед на Директора на ДСП
– Димитровград, потвърдена от
Директора на РДСП – Хасково, като се претендират и направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на ДСП
- Димитровград, в писмен отговор я оспорва
като неоснователна, поради което се иска жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Т.Д. e подала до
Директора на на ДСП - Димитровград заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-Х-ДГ/2704/05.09.2022 г. за отпускане на
еднократна
помощ за заплащане на операция, към което е приложила фактура № ********** от
23.06.2022 г., фактура № ********** от 25.06.2022 г., Епикриза Ортопедия от
МБАЛ - Хасково и Етапна епикриза от 28.07.2022 г., от които е видно, че след
падане на 21.06.2022 г. жалбоподателката е получила
счупване на хирургичната шийка на дясна раменна кост, на следващия ден й е
извършена операция, като е заплатила сумата от 1 480 лв. за заключваща плака за
проксимален хумерус - тип Кобра-Фарма си и 23,20 лв. за потребителска такса -
КП.
Във връзка с
подаденото заявление-декларация е изготвен социален доклад от 19.09.2022 г.,
като според социалния работник от ДСП - Димитровград към датата на подаването
му не са били налице инцидентно възникнали потребности от здравен характер, с
които семейството не можело да се справи, поради което се предлага да се
направи отказ за еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП.
Със Заповед №
ЗСП/Д-Х-ДГ/27040/20.09.2022 г. на Директора на ДСП - Димитровград е отказана
еднократна помощ при инцидентно възникнали нужди по чл. 16 ППЗСП.
С жалба рег. № 26-94Т-00-1482/05.10.2022 г. Т.Д. е обжалвала горепосочената заповед
пред Директора на РДСП – Хасково, като с негово Решение № 26-РД06-0024/19.10.2022 г.
тя
е отменена и преписката е върната за ново произнасяне при пълно изясняване на
фактическата обстановка, съобразно изложеното в мотивите му.
По случая е
изготвен нов социален доклад от 07.11.2022 г., който има идентично съдържание,
като първият от 19.09.2022 г.
Със Заповед №
ЗСП/Д-Х-ДГ/2704О от 07.11.2022 г. на Директора на ДСП – Димитровград отново е
отказана еднократна помощ при инцидентно възникнали нужди по чл. 16 ППЗСП, със
следните мотиви: „Няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност.
Социално подпомагане има за цел да окаже подкрепа за справяне с възникналия
проблем, а не да възстановява направени от лицата разходи. Към момента на
подаване на заявлението-декларация не е налице инцидент, относим към хипотезата
в чл.16 от ППЗСП."
С жалба № 2601-94Т-2524/18.11.2022 г. Т.Д. е обжалвала тази заповед пред
Административен съд – Хасково, като с влязло в сила Определение № 294/27.03.2023 г. по адм. д. № 1112/2022 г. по описа на
съда тя е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено, а
преписката е изпратена на Директора на РДСП – Хасково за
разглеждането й по реда на чл. 13, ал. 5 ЗСП.
С Решение № 26-РД06-0007 от 20.04.2023 г. Директорът
на РДСП – Хасково е потвърдил Заповед № ЗСП/Д-Х-ДГ/2704О от 07.11.2022 г. на
Директора на ДСП - Димитровград, като е приел, че
здравословният проблем на жалбоподателката и свързаните с него разходи
възникнали през месец юни 2022 г., а тя подала
заявление-декларация за подпомагане по чл. 16 ППЗСП в началото на месец
септември 2022 г., поради което към този момент не били налице непреодоляни
последици от конкретния инцидент и нямало възникнали потребности от здравен
характер, с които семейството й да не може да се справи. От събрана в хода на
производството информация за финансовите възможности на семейството на Т.Д.
е преценено, че е съумяла да преодолее самостоятелно възникналите инцидентни
потребности. Освен това не били представени други документи, доказващи
предстоящи разходи, свързани с конкретния инцидентно възникнал проблем.
Видно от представеното
известие за доставяне, това решение е получено лично от Т.Д.
на 25.04.2023
г., а жалбата й е подадена чрез
административния орган на 09.05.2023 г.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения
срок за това, срещу годен за обжалване административен акт, след изчерпване на
задължителния ред за административно оспорване пред непосредствено
по-горестоящия административен орган, поради което е процесуално
допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията
на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:
Най-напред е уместно
да се отбележи, че съобразно чл. 13, ал. 6, предл. 2 ЗСП, предмет на обжалване
в настоящото производство е първоначалния административен акт, а именно Заповед
№ ЗСП/Д-Х-ДГ/2704О от 07.11.2022 г. на Директора на ДСП - Димитровград,
потвърдена с Решение № 26-РД06-0007 от 20.04.2023 г. на Директора на РДСП –
Хасково.
По делото няма
спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2, предл. 1 ЗСП следва, че обжалваният
административен акт е издаден от материално
и териториално компетентен
орган.
Същият е обективиран
в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са
предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. конкретни и ясни мотиви за постановения отказ, като
такива могат да бъдат извлечени и от друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт, какъвто в случая се явява
изготвения социален доклад от 19.09.2022 г., както и от потвърдителното решение
на горестоящия административен орган, съобразно Тълкувателно решение №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
На
следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се
установява при издаването му да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Установява
се, че са
били спазени относимите изисквания на чл. 26 и чл. 27 ППЗСП, като Т.Д. е подала заявление-декларация
по образец с приложени документи към него, извършено е посещение в
обитаваното от нея жилище,
проведена е социална анкета и е изготвен социален
доклад, в който са отразени фактите и обстоятелствата от значение в конкретния
случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство, както и направено въз основа на проведеното социално
проучване, предложение от социалния работник да бъде
отказано отпускането на помощта.
Според настоящия
съдебен състав оспорената заповед, обаче, е в несъответствие
с материалния закон и с неговата цел.
От съвместния
прочит на чл. 2, ал. 3 ЗСП и чл. 16, ал. 1 ППЗСП се налагат следните изводи: 1.
За да е налице право на еднократна социална помощ, е необходимо да са
възникнали инцидентно здравни, образователни, комунално-битови и други
жизненоважни потребности; 2. Субекти на това право могат да бъдат само тези
български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат да осигурят
задоволяването на тези потребности сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния
кодекс да ги издържат лица. В този смисъл е и Решение
№ 6114 от 26.05.2008 г. по адм. д. № 1939/2008 г. на ВАС, VI о.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства - Епикриза Ортопедия от МБАЛ – Хасково, фактура
№ ********** от 23.06.2022 г. и фактура №
********** от 25.06.2022 г. се установява, че след
падане на 21.06.2022 г. жалбоподателката е
получила счупване на хирургичната шийка на дясна раменна кост, като на
следващия ден й е извършена операция, за която е
заплатила сумата от 1 480 лв. за заключваща плака за проксимален хумерус - тип
Кобра-Фарма си и 23,20 лв. за потребителска такса, или общо 1
503,20
лв.
Вън от съмнение е,
че извършената
поради полученото
счупване операция представлява инцидентно възникнала потребност от здравен характер,
която е настъпила като отклонение от обичайния начин на живот и от бита на жалбоподателката.
Няма житейска и правна логика да се приеме, че тя е могла да предвиди
реализирането на такава внезапна, неочаквана и извънредна потребност, която
излиза извън рамките на обичайните й разходи и която е свързана с
необходимостта от нейното заплащане. Следователно, в случая е налице първата предпоставка
за получаване на исканата еднократна социална помощ.
На следващо място, неправилен е и
другият извод на административния орган - че с оглед финансовите си възможности
семейството на Т.Д. е съумяло да преодолее самостоятелно възникналите
инцидентни потребности от здравен характер. Oт приетите по
делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в
производството пред органа, се установява, че
жалбоподателката е пенсионерка, с
определени 50 % ТНР, страда от придружаващи заболявания, притежава само
едно жилище, няма други доходи освен пенсията си, няма вземания, влогове,
дялове или ценни книжа, няма данни за лица по чл. 140 СК,
като общият й със
съжителстващото на семейни начала лице доход през м. август 2022 г. е 1 302,72
лв., т.е. той е по-малък от заплатената сума за извършената й операция през м. юни
2022 г. При това положение и като се съобрази необходимостта
им от средства за задоволяване на техните екзистенциални нужди като храна, ток,
вода, произтичащи от самия факт на биологичното им съществуване, както и определения
с Постановление № 286 на МС от 19.08.2021 г. размер на линията на бедност за
страната за 2022 г. - 413 лв., следва да се направи обоснован извод, че в
случая за Т.Д. не е налице възможност чрез самоиздръжка или помощ от лица,
задължени по закон да й осигуряват издръжка, да задоволи възникналата инцидентно
жизненоважна
потребност от плащане на сумите по фактури
№ ********** от 23.06.2022 г. и № ********** от 25.06.2022 г. Тук е уместно да се отбележи и че законът не предвижда като изискване за отпускането на търсената помощ
разходите да надхвърлят многократно реализираните доходи на лицето, какъвто
довод се навежда в писмения отговор на ответника.
Неоснователно е и възражението, че щом като тя е заплатила процесните разходи, вече не се нуждае от социално подпомагане. То не
държи сметка за две съществени обстоятелства: първото е, че правото на социално
подпомагане може да бъде ограничено само с нормативен акт, издаден от надлежно
овластен орган, а второто е, че то отрича житейската хипотеза на взет заем за
незабавно посрещане на внезапно възникнали нужди и последващо искане на
еднократна социална помощ с цел връщане на заема. Нито в ЗСП, нито в ППЗСП се
съдържа правна възможност за органа по чл. 13, ал. 2 ЗСП да откаже еднократната
помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП, защото разходите по заявените инцидентно
възникнали потребности били вече заплатени.
Както се посочи по-горе, оспорената заповед не е в съответствие и с целта на
закона.
Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗСП тя включва подпомагане на гражданите,
които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени
потребности, укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски
ситуации.
След като в случая се установява, че за жалбоподателката са изчерпани всички възможности
за самоиздръжка и няма задължени по
закон да я издържат лица, то издадената заповед противоречи на цитираните цели на ЗСП.
От всичко изложено до тук следва да се приеме, че в случая Т.Д. има право на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП до трикратния размер на линията на
бедност за съответната година, определена
със заповед на Директорът на ДСП - Димитровград или
от упълномощено от него длъжностно лице. Като е постановил отказ да бъде отпусната такава със Заповед № ЗСП/Д-Х-ДГ/2704О
от 07.11.2022 г., ответникът е
приложил материалния закон неправилно и в несъответствие
с неговата цел.
По тези
съображения съдът счита, че жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед и потвърждаващото решение следва
да бъдат
отменени.
Доколкото
естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката
следва да бъде изпратена на съответния компетентен административен орган за
ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката за отпускане на еднократна
помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП в размер
съобразно критериите на чл. 16, ал. 2 от с.з.
С
оглед изхода на спора и
че жалбоподателката е направила изрично искане за разноски, на основание
чл. 143, ал. 1 АПК,
единствено в полза на същата следва да се присъдят
такива в общ размер на
410,00 лева, от които 10,00 лева за внесена държавна такса и 400,00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за
правна защита и съдействие от 28.06.2023 г., и които съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се поемат
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, а
именно Агенцията за социално подпомагане със седалище гр. София – по арг. от чл.
5, ал. 2 ЗСП и чл. 2, ал. 3 от Устройствения
правилник на Агенцията за социално подпомагане.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал. 2 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№ ЗСП/Д-Х-ДГ/2704О от 07.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“- Димитровград и потвърждаващото я Решение
№ 26-РД06-0007 от 20.04.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“- Димитровград за ново произнасяне по заявление-декларация
с вх. № ЗСП/Д-Х-ДГ/2704/05.09.2022 г. от
Т.В.Д., ЕГН ********** ***съобразно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Агенцията
за социално подпомагане със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Триадица“
№ 2 да заплати на Т.В.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 410,00
лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 13, ал. 6, изр. 2 ЗСП.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/