Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 101

гр. Сливница, 31.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

при секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 621 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.132, ал.1, т.2, чл.127, ал.2, чл.143, ал.1 и чл.149 СК от И.В.Ц., с ЕГН ********** ***, срещу А.Р.Б., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, с който ищцата иска ответника да бъде лишен от родителски права върху детето Р.А. Р., с ЕГН **********, при условията на евентуалност иска на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р.Р., местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на майката, на ответника да бъде определен режим на лични отношения с детето и да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 140 лева, считано от 17.09.2018 г. до настъпване на законна причина за ненйното изменение или прекрнатяванае, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да бъде осъден да заплати сумата от 1680 лева (по 140 лева месечно), представляваща издръжка за минал период от 17.09.2017 г. до 17.09.2018 г.

В исковата молба е изложено, че страните по делото са се намирали във фактическо съжителство и са живели в дома на майката на ответника. Отразено е, че на 16.01.2015 г. се е родило общото им дете Р.А. Р.. След раждането на детето семейството се преместило в дома на бащата на ответника в с. Румянцево, Ловешка област. По време на съвместното им съжителство ответникът упражнявал физически и психически тормоз над ищцата. Не полагал грижи за детето и не осигурявал доходи за издръжката му. В това отношение ищцата получавала помощ от своите баба, дядо и леля, в чийто дом се преместили да живеят  в с.Доганово, Софийска област. Впоследствие се преместили в кв. „Горна баня“ в гр. София и когато детето навършило една година ищцата започнала работа, като осигурявала издръжката на семейството, заплащала наем на квартирите. През това време ответникът не работел, но и не полагал грижи за детето. Започнал да се занимава с хазарт, започнал да употребява алкохол, след което ставал агресивен и тормозът над ищцата ескалирал. През м. септември 2017 г. ищцата напуснала ответника, след като й нанесъл побой. През м. април 2018 г. ищцата сключила брак. След като напуснала ответника, ищцата по никакъв начин не е ограничавала контактите му с детето, но той не проявил желание за такива, не е търсил детето, не се интересувал от израстването му, от възпитанието му и по никакъв начин не участвал в издръжката му. В резултат на това детето почти не познава баща си.

От напускането на съвместното с ответника жилище, последния неколкоратно посещавал ищцата, включително и на работното й място, кто се интересувал единствено дали ще се върне при него и при последния случай й нанесъл побой. Понастоящем ищцата и съпругът й живеят в гр. Божурище, в къща, собственост на неговата баба и за отглеждането на детето помагат и неговите родители. Детето разполага със самостоятелна стая и с всички необходими условия за нормално отглеждане. Детето посещава детска градина. Ищцата работи по трудово правоотношение като продавач – консултант и средномесечният й доход е в размер на 600 лева. Ищцата посочва, че ответникът изобщо не се интересува детето, не търси контакт с него, не се обажда на рождения й ден и не знае нищо за отглеждането и възпитанието й. При това положение ищцата счита, че с поведението си и липсата отношение към детето, ответникът демонстрира пълна незаинтересованост от него, което според ищцата е основание да бъде лишен от родителски права по отношение на малолетната Р.Р.. При условията на евентуалност, в случай че искът за лишаване от родителски права не бъде уважен, ищцата моли упражняването на родителските права по отношение на детето Рая да бъде предоставено на нея,  местоживеенето на детето да бъде определено на нейния адрес, на ответника да бъде определен режим на лични отношения с детето и да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 140 лева, считано от 17.09.2017 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекрнатяванае, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, както и да бъде осъден да заплати издръжка за минал период – една година назад преди предявяване на исковата молба.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК, особения представител  на ответника - адв. А. е депозирал писмен отговор, в който заявява, че предявените искове са допустими, а тези с правно основание чл.127, ал.2, чл.143, ал.1 и чл.149 СК са и основателни. Адв. А. не оспорва факта, че ответникът е баща на детето Р.Р.. Като такъв същият дължи заплащането на ежемесечна издръжка на детето в минималния предвиден в закона размер от 140 лева, както и издръжка за минал период от време, а именно една година назад от предявяването на исковата молба, като счита, че претендираният размер за минал период е завишен. Адв. А. оспорва иска с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК като неоснователен, като счита, че към настоящия момент не са налице безспорни доказателства, че бащата не е полагал трайни грижи за отглеждането на детето и не е заплащал издръжка.

В съдебно заседание ищцата и пълномощника й адв. Чергаров  поддържат предявените искове.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му особен представител адв. А., който не оспорва предявените искове.

Представителят на РП – гр. Сливница не оспорва предявените искове и изразява становище за уважаването им.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В периода 2014 г. – м.септември 2017 г. ищцата и ответникът се намирали във фактическо съжителство, по време на което на 16.01.2015 г. се родила дъщеря им Р.А. Р., което се установява от удостоверение за раждане № **********, издадено от община Луковит въз основа на акт за раждане № 0011 от 19.01.2015 г. Семейството живеело в с. Румянцево, Ловешка област, в дома на бащата на ответника. Жилището било с изключително лоши хигиенно – битови условия. По време на съвместното им съжителство ответникът упражнявал физически и психически тормоз над ищцата. Не полагал грижи за детето и не осигурявал доходи за издръжката му. В това отношение ищцата получавала помощ от своите баба, дядо и леля, в чийто дом се преместили да живеят в с.Доганово, Софийска област. Впоследствие се преместили в кв. „Горна баня“ в гр. София и когато детето навършило една година ищцата започнала работа, за да осигурява издръжката на семейството. През това време ответникът не работел, но и не полагал грижи за детето. Освен това се занимавал с хазарт, започнал да употребява алкохол, след което ставал агресивен и тормозът над ищцата ескалирал. През м. септември 2017 г. след като ответникът й нанесъл побой, ищцата го напуснала. Тогава се запознала със съпруга си Ц. В. Ц., с когото сключила брак през м. април 2018 г. След като ищцата напуснала ответника, последният не е изразявал желание да осъществява контакт с детето, не го е търсил и не се интересувал от израстването му, от възпитанието му, а също така по никакъв начин не участвал в издръжката му. В резултат на това детето Рая почти не познава баща си. Понастоящем ищцата и съпругът й живеят в гр. Божурище, в къща, собственост на неговата баба. В началото на съвместното съжителство на ищцата и съпруга й детето е било изключително травмирано, не е искало да влиза в банята, за да се къпе, често е плачело и е изпитвало безспокойство. След около два месеца тези прояви са отшумели и понастоящем то се чувства добре. Разполага със самостоятелна стая, за Рая се полагат изключително добри грижи за отглеждането, възпитанието й и психо-емоционалното й състояние. За отглеждането на детето много помагат родителите на съпруга на ищцата, като понастоящем повече време с нея прекарва съжителстващия с майката на съпруга на ищцата мъж - св. Илия Иванов, тъй като е пенсионер. И майката на съпруга на ищцата и св. Иванов са изключително привързани към детето, а и самото то ги приема като много близки. Също така детето Рая се е привързало много към съпруга на ищцата, когото възприема като баща и го нарича „татко“.  Детето посещава детска градина в гр. Божурище, което е видно от представеното удостоверение № 64 от 21.08.2018 г., издадено от ДГ „Детелина“ от гр. Божурище. Има  и личен лекар. През този период от време – от раздялата между страните до настоящия момент ответникът не е търсил контакт с дъщеря си, не я е посещавал и не е проявявал интерес към развитието й. Също така ответникът не е заплащал никаква издръжка на детето. Ищцата работи по трудово правоотношение като продавач – консултант и средномесечният й доход е в размер на 600 лева. Ответникът няма регистриран действащ трудов договор. От справката за съдимост на последния се установява, че е осъждан многократно, както и че е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели Марияна Димитрова Трайкова, Илия Цветанов Иванов, чийто показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, както и от приетите по делото писмени доказателства – удостоверение за раждане № **********, издадено от община Луковит въз основа на акт за раждане № 0011 от 19.01.2015 г., удостоверение № 64 от 21.08.2018 г., издадено от ДГ „Детелина“ от гр. Божурище, удостоверения от НАП, справка за съдимост, справка от НСлС и социален доклад.

Видно от изготвения социален доклад от ДСП – Костинброд детето Рая се отглежда от майката и нейния съпруг. За бащата няма сведения. Изразява се заключение, че детето живее в подходяща семейна среда от майката и нейния съпруг, осигурени са му много добри битови условия, детето има самостоятелна стая, майката разполага с необходимия родителски капацитет. Детето е обгрижено и обичано, има личен лекар, посещава редовно детска градина. По изследване на проучването няма комуникация между детето и бащата, който не го е виждал от момента на настъпилата раздяла между страните. Докладът като подробен и прецизен изцяло се кредитира от съда.

При опит ответникът да бъде намерен по сведение на компетентната ДСП – Луковит, няма резултати – ответникът не се отзовава на съобщенията, на се установява на постоянния му адрес.

Съдът възприема като достоверни показанията на св. Трайкова и Иванов, тъй като тези свидетели обективно възпроизвеждат лично и непосредствено възпиетите от тях факти, относими  към предмета на доказване по делото и се подкрепят от събраните писмени доказателства. От показанията на тези свидетели се установява, че страните по делото са разделени от есента на 2017 г.; от този момент ответникът въобще не се е интересувал от дъщеря си и не й е заплащал издръжка; детето и майката живеят в дома на съпруга на ищцата, където битовите условия са изключително добри и подходящи са отглеждането на детето, а самото то е много обгрижвано и обичано от семейството на съпруга на майка си и силно емоционално привързано към всички. Съдът намира показанията на св. Трайкова и Иванов за достоверни и обективно депозирани, тъй като тези снвидетели имат непосредствени впечатления относно изложените обстоятелства, релевентни към предмета на доказване.

При така установените обстоятелства, съдът намира следното от правна страна:

За да се постанови лишаване от родителски права следва да бъде установено, че родителят трайно и без основателна причина не полага грижи за детето си и не му дава издръжка. Наличието на тези две кумулативни предпоставки е въздигнал законът като важни причини за отнемането на възможността родителят да упражнява правата си. В случая се доказаха и двете предпоставки. Трайно и без основателна причина ответникът Б. се е дезинтересирал от дъщеря си Рая. Трайното състояние датира от 2017 г. (а от показанията на св. Трайкова се установява, че през цялото време на фактическото съжителство с ищцата, той не е имал родителско отношение към детето), което време е достатъчно едно дете на такава възраст да загуби представа и да не помни този човек. Липсата на заинтересованост от страна на бащата по отношение на детето е довела и до изграждането на дистанция между тях, като то не изпитва привързаност към него, нещо повече то нарича „татко“ съпруга на ищцата. Явна е и демонстрацията на ответника да не полага грижи, да не дава издръжка и въобще сам да се изключи от живота на детето. В конкретния случай поведението на бащата представлява пълно пренебрегване на родителския дълг. Касае се до виновно поведение, изразяващо се в неизпълнение на своите задължения, което е регламентирано в чл. 122, чл. 125 и чл. 143, ал. 1 от СК, според които родителят е длъжен да се грижи за децата си, както и да им осигурява издръжка до навършване на пълнолетие. След като сам се е поставил в това положение, се налага и логичната последица и в юридически смисъл да не упражнява правата си. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че бащата без основателна причина трайно не полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето си, не е осъществява какъвто и да е контакт с него и не дава издръжка. Няма никакви данни, че отв. Б. обективно е бил възпрепятстван да изпълнява родителския си дълг. Не се установява и да е плащал каквато и да е издръжка от раздялата между страните от 2017 г. насам. Налице са законовите предпоставки за уважаване на иска, като ответникът бъде лишен от упражняването на родителските права по отношение на детето Р.А. Р..

Налице са основанията на чл.127, ал.2 СК и чл. 143, ал.1 СК упражняването на родителските права върху малолетното дете да бъде предоставено на ищцата, като местоживеенето на детето да бъде определено на нейния адрес гр. Божурище, Софийска област, ул.”Христо Ботев” № 9. За да вземе това решение съдът  съобрази възрастта на детето, както и факта, че раждането му основно за него се грижи ищцата, която понастоящем разполага с подкрепяща семейна среда и възможност да полага адекватни грижи за отглеждането на детето. Ето защо съдът приема, че тя би осигурила нормално физическо развитие и емоционална сигурност на малолетната Р.Р..

Съгласно нормата на чл. 134 от СК съдът при всички случаи на лишаване от родителски права е длъжен да определи и мерки относно личните отношения между лишения от родителски права родител и детето, както и определя издръжка за детето. В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между бащата А.Р.Б. и детето Р.А. Р.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето и здравословното му състояние. При решаването на въпроса за личните отношения между децата и родителя, при когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на детето и особеностите на конкретния случай. Изложеното мотивира съда да определи последния в смисъл бащата А.Р.Б. да има право да посещава и да вижда детето Р.А. Р., както следва: всяка първа и трета неделя от месеца в интервала от 16 часа до 19.00 часа, по местоживеене на детето на адреса в гр. Божурище, ул. „Христо Ботев“ № 9, в присъствието на майката И.В.Ц..

По предявения от иск с правно основание чл.143, ал.1 СК съдът намира следното:

Законът установява и критериите за определяне минималния размер на издръжката, дължима от родителите за всяко дете, който съгласно чл.142, ал.2 СК е една четвърт от размера на минималната работна заплата, определен за процесния период съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г. на 510 лева (приложим за размера на издръжката за периода от предявяването на иска – 17.09.2018 г. до 31.12.2018 г.) и съгласно ПМС № 320 / 20.12.2018 г. на 560 лева (приложим за периода след 01.01.2019 г.), а именно: нуждите и потребностите на детето от  храна, облекло, необходимостта от създаването на условия на живот, осигуряващи нормалното развитие  на  малолетната Р.Р., както и икономическите условия в страната и възможностите на родителя. По делото не се доказа ответникът да има постоянна работа и така материалните възможности да дава издръжка се свеждат до законовия минимум. Така ответникът следва да бъде осъден да заплаща 127,50 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 17.09.2018 г. до 31.12.2018 г. и 140 лева месечно за периода след 01.01.2019 г., предвид настъпилото в хода на производството изменение на размера на минималната работна заплата, платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

По иска с правно основание чл.149 СК съдът намира следното:

По делото се събраха доказателства за началния момент на настъпилата между страните фактическа раздяла, а и в исковата молба е отразено, че тя е настъпила през месец септември 2017 г. Това означава, че искът за издръжка за минало време е частично основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка за минал период в общ размер от 1 486,25 лева, както следва: за периода от 17.09.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 115 лева месечно (съгласно чл.142, ал.2 СК и ПМС № 141/13.07.2017 г. на 460 лева) и за периода от 01.01.2018 г. до 17.09.2018 г. в размер на 127,50 лева месечно (съгласно чл.142, ал.2 СК и ПМС № 316/20.12.2017 г.), като искът бъде отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 1 680  лева за детето Р.Р., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса, съответна на присъдената издръжка в размер на 201,60 лева по иска с правно основание чл.143, ал.1 СК, държавна такса в размер на 59,45 лева по иска с правно основание чл.149 СК, а на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 945 лева, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение, 300 лева за възнаграждение на назначения на ответника особен представител, 30 лева заплатената държавна такса по производството и 15 лева деловодни разноски.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

Воден от горното, съдът

Р   Е    Ш    И:

ЛИШАВА на основание чл.132, ал.1, т.2 СК А.Р.Б., с ЕГН **********,*** ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА върху детето Р.А. Р., с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Р.А. Р., с ЕГН ********** при неговата майка И.В.Ц., с ЕГН ********** на адрес ***

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на бащата А.Р.Б., с ЕГН **********, с детето Р.А. Р.: да посещава и да вижда детето Р.А. Р. всяка първа и трета неделя от месеца в интервала от 16 часа до 19.00 часа, по местоживеене на детето на адреса в гр. Божурище, ул. „Христо Ботев“ № 9, в присъствието на майката И.В.Ц..

ОСЪЖДА А.Р.Б., с ЕГН **********,***, да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Р.А. Р., с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител И.В.Ц., с ЕГН **********, в размер на 127, 50 лева, считано от 17.09.2018 г. до 31.12.2018 г. и в размер на 140 лева,  считано от 01.01.2019 г. платима до пето число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.143, ал.1 СК в останалата му част до пълния предявен размер от 140 лева за периода от 17.09.2018 г. до 31.12.2018 г.

ОСЪЖДА А.Р.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на дъщеря си Р.А. Р., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.В.Ц., с ЕГН **********, издръжка за минал период в общ размер от 1 486,25 лева, както следва: за периода от 17.09.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 115 лева месечно, за периода от 01.01.2018 г. до 17.09.2018 г. в размер на 127,50 лева месечно, ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 149 СК в останалата част до пълния предявен размер от 1 680  лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК А.Р.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на държавата, по сметка на  РС – гр. Сливница, в размер на 201,60 лева по иска с правно основание чл.143, ал.1 СК, държавна такса в размер на 59,45 лева по иска с правно основание чл.149 СК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Р.Б., с ЕГН **********,***  да заплати на И.В.Ц., с ЕГН **********,***, сумата в  размер на 945 лева, представляваща направените от нея разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: