Р Е Ш Е Н И
Е
№………./06.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2203 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 82175/07.11.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г,
чрез пълномощника адв. М.Л., срещу
решение № 4357 от 17.10.2019г., постановено по гр.дело № 8923/2019г. на Районен
съд - Варна, ХІ-ти състав, с което е прието за установено, че В.Х.Г., ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г сумата от 2464,94 лв.,
представляваща начислена ел.енергия за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. за обект на потребление, находящ се
на адрес: гр.
Девня, ул. „Чаталджа“ № 6, с кл. № ********** и
аб. № **********,
за която е издадена фактура № **********/13.05.2019г., на
осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като
постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице
правно основание за възникване на вземането му, което представлява цената на
потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, дължимо на осн.
чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка е установено, че
в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което не се
визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
В.Х.Г. срещу „Енерго – Про Продажби”
да бъде установено между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
2464,94 лв.,
представляваща начислена ел.енергия за периода от
19.04.2017г. до
18.04.2018г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Девня, ул. „Чаталджа“ № 6,
с кл. №
********** и аб. № **********.
Ищецът излага,
че е
потребител на електрическа енергия в процесния обект на потребление. Оспорва дължимостта на претендираната от
ответника сума като счита, че не е налице законово или договорно основание, въз
основа на което да претендира вземане за нереално доставена стока. Оспорва, че такова количество ел. енергия по
вид количество и качество е било доставено и консумирано. Твърди се също че СТИ
не е било годно средство да измерва консумираната ел. енергия в обекта, за
което потребителят ищец няма вина и не следва да носи отговорност за начислена
сума, като едностранна корекция на сметката му за изминал период. Оспорва
процедурата и констатациите, за които ответното дружество приема, че са
основание за начисляване на спорната сума.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби” АД. Признава, че страните са в договорни отношения по
повод договор за продажба на ел. енергия при ОУ, одобрени от ДКЕВР, както и че
„Енерго-Про Мрежи” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя, резултатите
от която са отразени в констативен протокол. Извършена е експертиза от БИМ, при
която е установено намеса в тарифната схема на СТИ и преминала ел. енергия през
трета тарифа, която не е визуализирана на дисплея. В резултат на извършената
проверка е изготвено становище, с което е начислено допълнително количество ел.
енергия, на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се оспорва
съществуващо помежду им облигационно правоотношение, основано на договор за
доставка на ел.енергия, доставяна на обект, находящ се в гр. *****, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
От констативен протокол №
1104682/18.04.2018г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Енерго-Про
Мрежи” АД са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта
на ищеца. При проверката са констатирани показания на СТИ, както следва: в
регистър 1.8.1. са отчетени 002426 кВТч, в регистър 1.8.2. - 008288 кВТч, в
регистър 1.8.3. има показания в размер на 013778 кВТч, в регистър 1.8.4. -
000000 кВТч и в регистър 1.8.0. - 024492 кВТч. Посочено е, че е установена грешка
при отчитане на електромера „- 00,71 %“, вследствие на което електромерът е
демонтиран и подменен с нов електромер. Подмененият електромер е поставен в
индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 508735. Констативният протокол е
съставен и подписан от двама служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, както и от
родственица на абоната.
Видно от констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 713/23.04.2019г.
на РО-**** към БИМ, електромерът е представен в запечатан найлонов плик, пломбиран
с пломба № 508735, като при огледа е установено съответствие с констативен протокол
№ 1104682/18.04.2018г. Установено е отсъствие на механични дефекти на кутията,
клемите, клемния блок на електромера. При софтуерно четене е установена намеса
в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои
от две тарифи Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и
върху невизуализирана тарифа Т3-0013778,078 квтч. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на
измерването на електрическата енергия. При продължително включване с отчитане
на показващото устройство се констатира грешка „0,00 %“ при максимално
допустима грешка „+/- 2,0“.
Видно от становище за
начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на
09.05.2019 г. относно Констативен
протокол № 713/23.04.2019г., е одобрено да се начисли допълнително количество
ел.енергия общо в размер на 13778 кВТч за периода от 19.04.2017г. до
18.04.2018г., от които 2756 квтч за периода от 19.04.2017г. до 30.06.2017г. и
11022 кВТч за периода от 01.07.2017-18.04.2018г. Посочено е, че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия. За начислената ел.
енергия ответното дружество е издало фактура № **********/13.05.2019г., с
получател ищеца, за сумата от 2464,94
лв.
Видно от приетия по
делото Констативен протокол за монтаж на СТИ № 1002424/17.06.2015г г., в
процесния обект на потребление е подменено СТИ с нулеви показания на дневна и
нощна тарифа.
Съгласно заключението на вещото лице
**** по проведената съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните, процесният електромер тип МЕ162, с фабричен № 1114021564344938
е метрологично годен. Експертът сочи, че е налице несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни. В базата данни е въведено измерваната ел.енергия да се отчита по две
тарифи, а не по три. Показанията, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани
на дисплея на електромер, тип МЕ162 с фабричен № 1114021564344938 и не са
регистрирани през процесния период при редовния месечен отчет, което е
предпоставка за неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия. Според вещото лице са налице технически предпоставки за
извършване на допълнително начисляване на електрическа енергия, определена в
чл.50 от ПИКЕЕ.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби
на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 18.04.2018г., а служебното начисляване на ел. енергия
е въз основа на становище от 09.05.2019г. Следователно липсва нормативна
уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 2464,94 лева,
претендирана
като стойността на начислена без правно
основание електроенергия за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Срещу
последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя
за основателно. В случая спорът е между потребител и търговско дружество -
доставчик на ел. енергия, по който е налице трайна съдебна практика,
разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството е приключило в едно
съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а по
правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до
минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно 403
лв.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 4357 от 17.10.2019г., постановено по гр.дело № 8923/2019г. на Районен съд - ****,
ХІ-ти състав, с което е прието за установено, че В.Х.Г., ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ****, ***** Тауърс - Г сумата от 2464,94 лв.,
представляваща начислена ел.енергия за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. за обект на потребление, находящ се
на адрес: гр.
*****, с кл. № ********** и
аб. № **********, за
която е издадена фактура № **********/13.05.2019г., на
осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, Варна Тауърс – Г да
заплати на В.Х.Г., ЕГН ********** ***
„сумата от 403 лв. /четиристотин и три
лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: