М О Т И В
И
по НОХД № 2438/2020 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против Е.В.Т.
с ЕГН: ********** за това, че в периода 24.08.2018 г. до 23.01.2019 г. включително, в гр. Пловдив, при условията
на продължавано престъпление
се е заканвал с престъпление
против личността на И.П.И. в качеството
му на длъжностно лице – ***
към отдел ,,Разследване'' при ОД на МВР гр. Пловдив при и повод изпълнение на службата му и против личността на неговите ближни – престъпление по чл. 144, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В хода на разпоредителното заседание представителят
на държавното обвинение прие,
че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават
правото на защита на подсъдимия и пострадалия. По време на съдебните прения поддържаше внесения обвинителен
акт, като поиска на Е.Т. да бъде
наложено наказание ,,лишаване
от свобода'' за срок от три години и при условие, че изпълнението бъде отложено по реда на чл. 66 НК това да бъде в максималния срок от пет години.
Пострадалият И.И. направи своевременно искане за конституиране като частен обвинител
по делото, поради което същият придоби
това процесуално качество,
а адв. П. беше конституирана като негов повереник.
По време на разпоредителното заседание адв. П.
намери, че в хода на досъдебното
производство няма допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита
на пострадалото лице. По време на съдебните
прения се солидализира със заявеното от прокурора. Претендира
разноски.
Частният обвинител И.И. изрази съгласие с казаното от своя повереник.
Защитникът адв. М. по време на разпоредителното
заседание заяви, че в хода на досъдебното
производство няма допуснати
съществени нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават
правото на защита на неговия
доверител, като по време на съдебните прения поиска същият да
бъде оправдан.
Подсъдимият Е.Т. се присъедини към казаното от своя защитник, като по време на последната си дума поиска да бъде оправдан.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Е.В.Т. е роден на *** ***, регистриран по постоянен и настоящ адрес /адрес за призоваване в страната/: Гр. ***, общ. ***, обл. ***., ул. „****”
№ ***, *****, български гражданин, със средно образование, неработещ, неженен,
осъждан (реабилитиран по право), ЕГН: **********.
Пострадалият
И.И. заемал длъжността *** към отдел ,,Разследване‘‘ към ОДМВР гр. Пловдив, Първо РУ.
Малолетната В.Е.Т. ***
от съвместното съжителство на свидетелката А.С.Ч., ЕГН: ********** и Е.В.Т..
Родителите нямали сключен граждански брак, но дълго време живеели на семейни
начала и детето било припознато от бащата. Отношенията между двамата родители
били конфликтни, вследствие на което майката и детето многократно напускали
семейното жилище в гр. ***. Впоследствие майката и детето отново се завръщали
при бащата.
Майката била подложена
на системен физически и психологически тормоз. След сериозна семейна криза в
началото на 2016г. родителите се разделили окончателно. Грижите за детето
първоначално поела майката, която се преместила да живее при свои роднини в гр.
***. В края на месец февруари 2016г. детето заживяло с баща си в дома му в гр. ***,
обл. ***. Със заповед № 4 от 12.07.2016г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Златоград, детето било
настанено по спешност в дома на своята баба по майчина линия в село ***, общ. ***,
обл. *** Мярката била потвърдена с решение №
336/19.09.2016г. на Районен съд – гр. Смолян,
в сила от 19.09.2016г. Като мотив за настаняване на детето в дома на бабата
съдът изтъкнал, че бащата системно злоупотребявал с алкохол, което се явявала и
основната причина за честите семейни скандали и конфликти, на които малолетната
ставала пряк свидетел. Видно от приложения по делото социален доклад /приложен
на л. № 75,76 в Том II/, тя била стресирана и изплашена, като социалните
работници установили наличието на риск от увреждане на нейното физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Ето защо на
основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето били предприети
спешни действия за извеждане на детето от рисковата среда.
С решение №
2464/19.07.2017г. по бр. дело № 10441/2016г. по описа на ПРС, I брачен състав,
в сила от 14.10.2017г., упражняването на родителските права върху В. било
предоставено на майката, а на бащата бил определен съответният режим на лични
контакти с детето и издръжка.
След раздялата си с Е.Т.,
майката А.Ч. започнала връзка с лицето А.Д.Ч., с когото на 20.08.2016г.
сключили граждански брак. На 06.06.2017г. от брака им
се родило дете - А..
На 01.06.2018г. В. била реинтегрирана в новото семейство на майка си. Баща й Е.Т.
обаче не бил съгласен. На 22.01.2019г. в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Пловдив постъпил сигнал от *** на ОУ „*****“ – гр.
Пловдив, в който било посочено, че същият ден Е.Т. изпратил съобщение на свидетелката
А.И.Д., ЕГН: ********** – класен ръководител на В., съдържаща закана за
убийство на детето. Съобщението било не само текстово, но и придружено със
снимка на нож, с който заплашвал да убие дъщеря си ако тя не признае
родителския му авторитет. Свидетелката Д. уведомила незабавно свидетелят С.Р.Д.,
ЕГН: ********** – ИДПС към *** РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив. По случая било
образувано досъдебно производство в Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив. Подобен сигнал /за убийство на детето/ бил
регистриран и на 16.02.2019г. на Национален телефон за деца в риск.
Подсъдимият не спрял
дотук и по-късно отново заплашвал, че възнамерявал да причака дъщеря си пред
дома на сем. Ч. в гр. Пловдив, където щял да я намушка с нож в сърцето и бил
готов „да прегази всеки, който се опита да го спре“. Последното дало основание
на майката да потърси закрила по съдебен ред, а именно – по реда на ЗЗДН. На
20.02.2019г. била издадена заповед за незабавна защита № 39 по гражданско дело
№ 2850/2019г. по описа на ПРС, I брачен състав, съгласно която съдът забранил
на Е.Т. да приближава А.С.Ч. и В.Е.Т., жилището им, местоработата и местата за
социални контакти и отдих. Преди влизане в сила на заповедта, съгласно горецитираното съдебно
решение № 2464/19.07.2017г. по бр. дело № 10441/2016г. по описа на ПРС,
I брачен състав, съдът определил местоживеенето на детето да бъде при майката в
жилището на съпруга й А.Ч. ***. Детето бързо се привързало към втория си баща и
отказвало контакти с подсъдимия. Отношенията между бащата и детето охладнели и
детето му върнало подарения от него мобилен телефон марка „Samsung“.
Е.Т. си взел телефона обратно и попаднал на съхранен звуков файл в него, като разпознал
по гласовете, че разговорът бил между дъщеря му и втория й баща, като му
направили впечатление фразата на дъщеря му „утре вечер да вземеш ****“, в
отговор на което вторият й баща отговорил: „Няма страшно, спокойно“.
Малко преди това на
06.07.2018г. подсъдимият Е.В.Т. сезирал Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив с
оглед данни за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК спрямо малолетната му
дъщеря В.Е.Т., ЕГН: **********, евентуално извършено от настоящия съпруг на
майка й А.Д.Ч., ЕГН: **********. По така депозираната жалба, в условията на
неотложност, било образувано досъдебно производство № 616/2018г. по описа на
Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив, прок. преписка
№ 7282/2018г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив. Водещ разследването
първоначално бил свидетелят И.П.И., ЕГН: **********, който към този момент
работил като *** към Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив.
В хода на разследването
били предприети активни действия по разследването, необходими за изясняване на
случая от фактическа страна, а именно – своевременно били разпитани
установените свидетели, била изискана необходимата медицинска документация и
други относими писмени документи от различни
институции, извършени били огледи на ВД, своевременно била назначена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, като изброените действия били
докладвани и съгласувани с наблюдаващия прокурор. Въпреки това жалбоподателят
бил недоволен от работата на разследващия орган – *** полицай И.И.. Първоначално в личен разговор той му изразил
недоволството си.
На 24.08.2018 г.,
в 12:00 часа, в качеството си на жалбоподател, подсъдимият се явил в сградата
на Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив и изявил желание да се срещне с водещия
**** И.. Последният се отзовал веднага. Срещата между двамата се състояла до
оградата, извън двора на районното управление. *** И. указал на тъжителя, че
разследването все още е в своята начална фаза и е твърде рано да се коментира
развитието му. В отговор, подсъдимият започнал да говори на висок тон, че щял
да извика адвоката си, за да „се разправя“ с него. Разследващият му разяснил
процесуалните правила за запознаване с материалите по разследването и решил да
го успокои като баща, че не бива да се притеснява за здравето на дъщеря си, тъй
като от извършените действия до разследването до онзи момент нямало основания
да се счита, че е било извършено престъпление против личността на детето.
Тогава Е.Т. избухнал и започнал да го заплашва, че това щял да му бъде
„последният работен ден в това районно управление“. Продължил за говори, че
имал „методи и средства“, с които щял да го накара да напусне или да съжалява,
че започнал работа в МВР. Думите му били: „…или ще ****, или ще ******, че си
се родил. Аз съм Е.Т. и всички знаят на какво съм способен, сега и ти ще
научиш...”. В заключение му заявил: „…Не ме интересува какъв ще е изходът от
делото. Важно е да **** всички и всички да разберат и помнят Е.Т. ***.
Пострадалият И. бил
запознат с невъздържания нрав на Т. от показанията на дъщеря му и на майка й,
така че оставил без възражение отправените му реплики и се оттеглил в сградата
на районното управление. Оттам насетне обаче Е.Т. се сдобил с личния мобилен
телефон на И.И. – *********.
На 27.08.2018г.,
от мобилен телефонен номер *********, подсъдимият Т. изпратил, през мобилното
приложение „Вайбър“ текстови съобщения със
заканителен характер на пострадалия И. на мобилен номер *********, след
прочитането на които, същите бивали изтрити незабавно от отсрещната страна. На
екрана на мобилния му телефон, над въпросния номер, от който били получавани
съобщенията, се появявала снимка и имената „Е.Т.“. Изпратеното съобщение било
със съдържание ,,…ако не се откажеш ти от делото ще намеря кой да те откаже без
твое желание….не знаеш с кой си имаш работа и какви хора мога да ти изпратя…‘‘.
На 09.09.2018г., в 09:53 часа, свидетелят И. получил телефонно
обаждане от същия номер *********. Отговорил на входящото повикване, при което
мъжки глас, който той разпознал като гласа на Е.Т. му заявил, че ако не вземе
мерки да се оттегли от разследването щели да настъпят промени в личния му
живот, включително уволнение и съжаление от близките му, че бил техен роднина,
защото всеки ден можело да му „бъде последен“ и не било сигурно, че ще може да
се прибере при близките си. Вечерта на същия ден последвали още две входящи
повиквания от същия номер, съответно в 22:52 часа и в 23:53 часа.
Пострадалият поставил
телефонния номер на подсъдимия във „филтър против тормоз“, но се принудил да
сподели за случващото се със съпругата си – свидетелката Ю.Ж.С. - И., ЕГН: **********,
която започнала да се притеснява за себе си, за съпруга си и за сина им. Оттам
насетне тя често ставала свидетел на последващи
среднощни позвънявания, както и на получаваните от съпруга й текстови съобщения
със заканителен и заплашителен характер.
На 17.10.2018г. в
Районна прокуратура Пловдив постъпило искане на основание чл. 53 вр. чл. 47 от НПК от пострадалия И.И.
да бъде отведен от извършване на разследването по досъдебно производство №
616/2018г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив. Мотивите му се
изразявали в това, че му станало известно, че жалбоподателят Е.Т. посещавал
различни институции, в които декларирал недоволството си от работата на
разследващите органи и пристрастно водене на разследването, като визирал
работата на *** И.И.. Наблюдаващият прокурор обаче не
намерил аргументи, ангажиращи водещия разследването с изхода на досъдебното
производство и данни, сочещи за неговата пряка заинтересованост. Поради това, с
постановление от 19.10.2018г., наблюдаващият прок.
преписка № 7282/2018г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив прокурор
преценил, че извършените действия от страна на *** полицай И. не могат да се
възприемат и не сочат за каквато и да било предубеденост от негова страна или
субективно отношение към воденото разследване, поради което оставил искането му
за отвод без уважение.
На 30.10.2018г., след като не успял да
се свърже със свидетеля И. през мобилното приложение „Вайбър“ поради активираната функция „филтър против
тормоз“, Е.Т. започнал да му изпраща текстови съобщения на мобилното приложение
„Месинджър“, които отново били в същия тон и смисъл
/приложен на л. № 44 в Том II по делото/. Те били възприети от пострадалия като
явна закана срещу личността му и и против личността на неговите ближни, като
същите били в насока: 3 пъти и. даси щете разкарам аз
съм од *** и маргините са
от ***”
- „21 дена е срока но ти
4 месеца бавиш ****”
- „....Ти взе пари но
дотук си рушвед повече няма за теб с мен работа ще
имаш това което вършиш е“
- „Ти си ме блокирал но
щети ****“
- „Сега падна
ограничителната заповед а ти на подаден сигнал търсиш и предишни **** ****“
- „И теб няма да оставя
щете потърся това е моя дъщеря и ще видиш какво щесе
случи“
- „Ти ще съжеляваш за твоята професия“
- „Щети намеря мястото
ти взе пари от а. но аз няма да оставя нещата“
- „Под одговорност щеси и ти ти вероятно
взе пари от а. и ди сега го криеш но ина теб щети
намеря“
Престъпната деятелност
на подсъдимия обаче не спряла дотук.
На 02.11.2018г. Е.Т. се
явил в сградата на 01 РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив, за да депозира поредната
си жалба срещу майката на детето му за лошо упражняване на родителските й права
/хранила детето с дюнери и с продукти на веригата „МакДоналдс“
вместо да му приготвя домашна храна/. В тази връзка подсъдимият разговарял със
свидетеля С.Р.Д., когато от сградата излязъл пострадалият И.. Щом го видял, Е.Т.
започнал да „буйства“ в присъствието на свидетелите С.Д. и К.К.., като действията му били насочени към *** полицай, без
видим повод и причина. Свидетелят И. няколко дена по-рано бил получил съобщение
от подсъдимия с текст „…******“, при което пострадалият го попитал дали е
дошъл, за да изпълни заканата си. Обв. Т. му
отговорил пред колегите му: „Точно затова съм дошъл…сега ще видиш какво ще ти
се случи“. И.И. решил да избегне конфронтацията и се
прибрал вътре в сградата на районното управление, а Е.Т. останал със
свидетелите Д. и К.. Наложило се двамата да го дръпнат настрани, за да го
успокоят и да му напомнят, че се намира в полицията за депозиране на жалба. Свидетелят
К. го поканил в своя кабинет, като му указал да опише писмено всички претенции,
които има, включително към *** И., но тогава подсъдимият внезапно се отказал,
като заявил, че размислил, след което напуснал сградата на районното
управление. Двамата полицейски служители обаче еднозначно възприели заканите му
към разследващия, а именно, Е.Т. искал „да го ***, *** и ***“.
Подсъдимият опитал да
повлияе на воденето разследване по досъдебно производство № 616/2018г. по описа
на Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив. За целта на 05.11.2018г. водещият
разследването – И.И. получил телефонно обаждане от
непознат му номер *********/неустановен по делото/. Отговорил на повикването и
непознат за него женски глас, който пожелал анонимност, го уведомил, че е
адвокат от Адвокатска колегия – гр. Пловдив, а по същото време Е.Т. се намирал
именно в Адвокатска колегия – гр. Пловдив. Било „належащо“
адвокатката да се запознае с воденото досъдебно производство още същият ден.
Разследващият орган й обяснил, че не може да дава информация за висящо
производство на анонимни лица, още повече, че физически делото било изпратено
за изготвяне на СППЕ. По-късно същият ден с водещия разследването се свързала
д-р Ц. от „ЦПЗ – Пловдив“ ЕООД, която го попитала кое вещо лице – психиатър от
„ЦПЗ – Пловдив“ ЕООД е назначил за
изготвяне на СППЕ, тъй като подсъдимият бил на място в стационара и настоявал
да се срещне с назначения експерт. С цел да предотврати опит за натиск по
изготвянето на експертно заключение, свидетелят И. не дал категоричен отговор и
не посочил поименно назначеното от него вещо лице.
Идентично искане на
същото правно основание постъпило в Районна прокуратура гр. Пловдив на
05.11.2018г. от *** И.И.. В молбата за отвод *****
посочил, че е депозирал в Районна прокуратура гр. Пловдив жалба за осъществено
спрямо него престъпление във връзка с воденото досъдебно производство №
616/2018г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив. Видно от
цитираната жалба, били отправени от страна на подсъдимия закани и заплахи към
разследващия полицай и семейството му. Същите, под формата на текстови
съобщения, били приложени на хартиен носител към жалбата. Наблюдаващият
прокурор е преценил, че са възникнали основанията на чл. 29, ал. 2 вр. чл. 53, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НПК, а именно, че
макар да изпълнява задълженията си за осигуряване на своевременно и
законосъобразно провеждане на разследването, настъпилите нови обстоятелства във
връзка с депозираната жалба биха могли да рефлектират върху независимостта и
безпристрастността на разследващия орган и същият би могъл да бъде
заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Поради това е било
преценено, че искането за отвод на ст. *** полицай И.И.
като водещ разследването по досъдебно производство № 616/2018г. по описа на
Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив следва да бъде уважено с оглед осигуряване
на правилното провеждане на разследването.
На 01.01.2019 г. чрез мобилното приложение ,,Месинджър‘‘ подсъдимият Е.Т., изпратил съобщение до профила
ползван от И.И. с текст:
- ,,4вместо а. ти ще
влезеш вътре Парите ще тш бъдат молко Бъди шастлив за малко”
- „Теб щети вдигна не в
окръжния а в софийския Ти си интересен Детето е мое а тиси
*** Моите уважения На а. тиси човек адети **** е от авгост щеми трябваш Няма да чуеш
повече това ти стига Теб щете сменим като **** елементарен Аз НЯМА ДА ОСТАВЯ
ТОВА ДАТИЕ ЯСНО”
- „Хибаво
тие името Кок Гогато вземш В.името щети остане в спомен С две приказки щщесе ****От осми месец
щети **** Теб щете сменим тиси ззтия **** ***** Махайсе”
На 02.01.2019 г.
подсъдимият Е.Т. отново изпратил съобщение по мобилното приложение ,,Месинджър‘‘ до пострадалия И.И. с
текст:
- „Извинявай но ти пиша
мисълта ми тече като се сетя за тебе Нете познавам но ако си родител азти пожелавам поголямо ***** Поскоро аз ще предизвика всрещащете
намеря Азсъм обиколил света та кючук
париж щемие малко Поискай
лично от мен ифнормация кой съм Аз щети обясня
всичко”
- „Вие готподин и.5 месеца неуспя даразбереш
случая с в. но аз ще взема твоето ******* че за 24 часа се реагира не 5 месеца”.
На 23.01.2019 г.
подсъдимият Е.Т. отново изпратил съобщение от мобилното приложение ,,Месинджър‘‘ до пострадалия И.И. с
текст:
- „На теб щети *****.
Чуй какво се слечва по новините. По нова“
- „*** и човек мразяте щете направя каквото искаш тиси
***тинеси ****“
- „4вместо а. ти ще
влезнеш вътре“
- „Парите щетш бъдат молко“
- „Бъди щастлив за
малко“
Подсъдимият Т. изпращал
и други съобщения до пострадалия И., но същият успял да съхрани само този под
формата на скрийншотове, тъй като подсъдимият ги
изтривал непосредствено след получаването им. Същите са приложени на хартиен
носител в заверени копия в кориците на делото /л. № 48 – 53; л. № 94 - 102 в
Том I и на л. № 44 – 68 в Том II/.
Заканите към ****** били
възприети и от свидетелите А.С.Ч. и съпруга й А.Д.Ч.. Разпитани по реда на чл.
223, ал. 1 от НПК пред съдия от ПРС, двамата са единодушни, че подсъдимият се
заканвал спрямо личността на ***** полицай И., включително и в изпратени до свидетелката
Ч. текстови съобщения. Същите са приложени на хартиен носител под № 23 – 28 в
кориците на Том I на делото. Видно от същите, подсъдимият внушавал и
корупционни елементи, а именно, че разследващият действал в интерес на А.Ч.
срещу пари. Двамата свидетели също се чувствали застрашени от поведението на Е.Т.
и изразяват опасения, че същият би могъл да осъществи заканите си както спрямо
тях, така и спрямо пострадалия И. и семейството му. Те изхождат от факта, че не
се свенял да заплашва със смърт дори собствената си дъщеря В.Е.Т., която
непредубедено свидетелства, че също изпитва основателен страх от биологичния си
баща, особено когато е пиян. Последното се потвърждава и от свидетелските
показания на св. А.И.Д., класен ръководител на детето.
По делото била изискана
и получена информация в хода на разследването от мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /л. № 105 от Том II/, считано от 09.11.2015г., мобилен номер +*********
бил регистриран в тяхната съобщителна мрежа като собственост на обв. Е.В.Т..
У пострадалия И. също се
породил основателен страх от реализиране на отправените му закани от страна на Е.Т.,
тъй като било запознат с агресивните му действия спрямо собственото му дете,
както и спрямо майка му и новото й семейство. Това го мотивирало да започне да
носи личното си оръжие за самозащита. Ходил с оръжието си и на работа.
Получените закани предизвикали промяна и в нормалния житейски ритъм на
семейството му, като например вземането и воденето на сина му до училище, което
до този момент не се било случвало, както и излизането на съпругата му от дома
им задължително с придружител. Колегите му от състава на Първо РУ при ОД на МВР
– гр. Пловдив забелязали промяна в поведението и настроението му, той изглеждал
видимо обезпокоен и притеснен. Свидетелите К.И.К., ЕГН: **********, Й.К.Т.,
ЕГН: **********, С.Р.Д., ЕГН: ********** и К.К.К.,
ЕГН: **********, са единодушни, че пострадалият И. станал видимо напрегнат и
изнервен и изглеждал притеснен. Той им споделил за получаваните закани от
страна на подсъдимия, показал им съобщенията на телефона си, които запаметявал под формата на „скрийншотове“ преди да бъдат изтрити от изпращача. Той им
разказал, че те се отразяват неблагоприятно не само върху него персонално, но и
върху цялото му семейство, тъй като съпругата му била още по-обезпокоена от
случващото се. Според нейните показания, тя започнала да търси съпруга си по
телефона няколко пъти дневно, за да се убеди, че той е добре. Често проверявала
дали входната врата на жилището им е заключена. Вследствие на преживения стрес
пострадалият започнал да страда от високо кръвно налягане, което наложило
консултацията му с кардиолог и оттогава той започнал да приема медикаменти за
регулирането му. На свидетелката С. – И. пък й се наложило да прибегне към
употреба на медикаменти за овладяване на тревожността. Притесненията си тя
споделила с колежката на съпруга си свидетелката Й.Т.. Последната, заедно със
свидетелката К., се запознали със съдържанието на получаваните текстови
съобщения и също ги възприели като закани за живота на колегата си и на
неговите ближни. Те споменават още, че в съобщенията имало внушения и закани за
упражняване на влияние върху служебното положение на *** И. от страна на силови
групировки, сочени като близки до подсъдимия, както и за лично отмъщение.
Междувременно пострадалият получил информация за същия от колегите си от гр. ***.
Той бил добре познат на полицията в родния си град и бил описван като
непредвидим особено след употреба на алкохол.
За
склонността му да отправя закани за престъпления свидетелства и А.Я.Д., ЕГН: **********
***. Последната свидетелства, че подсъдимият, по отношение на когото тя
трябвало да изготви СППЕ, й заявил в телефонен разговор следното: „Един
разследващ от Първо районно се опита да си играе с мен и му се случиха разни
неща. Ти ще си втората“. Свидетелката описва подекспертния
като арогантен, алкохолно повлиян, озлобен и агресивен. Тя разказва за упражнен
й от него тормоз по телефона, чрез целодневно и среднощно звънене. Отправените
псувни и закани към нея като експерт я принудили да вземе решението да си
направи отвод във връзка с възложените й експертизи по образуваните досъдебни
производства в Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив, касаещи противоправно поведение на лицето Е.В.Т., а именно – за
престъпни деяния по чл. 144 от НК, насочени към детето му и към неговата майка.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия Т., показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – И.И.,
К.К., Ю.С., К.К., Й.Т., А.Ч.,
А.Ч., А.Д., А.Д., С.Д., както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля С.Д., както и от
събраните по делото писмени доказателства – справка за съдимост, надлежно
приобщени разпечатки от мобилни приложения.
Въз основа на така приобщените доказателства се
очертават две групи такива. Първата е в подкрепа на обвинението, а втората е в
подкрепа на защита.
Първата група гласни доказателства се извлича
основно от показанията на пострадалия И.И.. Същият
депозира ясни, логични и последователни показания, кореспондиращи си с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Той описва по какъв повод се е запознал с подсъдимия Т., а именно, че е бил ****полицай
по образувано от последния досъдебно производство. Пресъздава и кога е
започнало отправянето на закани от същия, а именно след като му е споделил, че
няма извършено **** посегателство срещу неговата дъщеря. Споделя какъв мобилен
номер е ползвал частния обвинител – **** *** *** и този на подсъдимия **** *** ***.
След предявяване на кореспонденция от мобилни приложения /надлежно приобщена в
досъдебното производство/, заяви, че именно това са отправените му закани от
подсъдимия. Пострадалият заяви и нещо много важно, а именно, че дори след
проведеното разпоредително заседание на 02.06.2020 г., отново е имало
отправянето на закани от Е.Т., като дори представи за оглед пред Съда и
мобилния си телефон. Заявеното от пострадалия дори си кореспондира частично и с
обясненията на подсъдимия, който призна, че е писал на пострадалия и призна
дори част от отправените закани след надлежно предявяване.
В първата група гласни доказателства попадат
абсолютно всички гласни доказателства, в каквато насока са показанията на
свидетелите К.К., Ю.С., К.К.,
Й.Т., А.Ч., А.Ч., А.Д., А.Д. и С.Д..
Ю.С. е съпруга на пострадалия, като същата описа
изцяло отправените закани по отношение на нейния съпруг, както и семейството
му, като споделя и за изпитания страх и започването на И.И.
да носи оръжие, както и влошаване на здравословното му състояние и започването
да приема лекарства.
К.К. и С.Д. също депозират
взаимоподкрепящи се показания и споделят за случката
станала пред сградата на Първо РУ към ОДМВР Пловдив, когато са присъствали на
разговор между подсъдимия и пострадалия. Обстоятелството, че част от
показанията на свидетеля Д. бяха приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК не са основание да не се кредитира
заявеното от него, тъй като Съдът е на становище, че трябва да се даде вяра на декларираното
от него в досъдебното производство, тъй като той заяви, че поддържа него.
От показанията на свидетелите А.Ч. и А.Ч. се
извлича информация относно какъв е характера на подсъдимия, както и това, че
той тенденциозно е отправял заплахи по отношение на тях, включително и към
биологичната си дъщеря В., а именно, че ще я прободе с нож в сърцето. Макар и
да не са били преки очевидци на извършеното от Е.Т. те пресъздават споделеното
им пострадалия за отправени закани от същия.
Обвинението се допълва и от показанията на
свидетелката А.Д. – учителка на детето В., която пресъздаде действията на Е.Т.
и че същият й е изпратил на мобилния телефон снимка на нож и послание, че ще
прободе с него дъщеря си в сърцето.
Свидетелката А.Д. също пресъздава действията на
подсъдимия Е.Т. свързани с изготвянето на експертиза на малолетното лице на
последния. Отправянето на закани по отношение на свидетелката Д., както и по
отношения на пострадалия И..
Във втората група гласни доказателства попадат
единствено и то частично обясненията на Е.Т..
Освен източник на доказателства, обаче същите
представляват и основно средство за защита, поради което трябва да бъдат ценени
с оглед останалите събрани по делото доказателства. В конкретния случай Е.Т.
признава частично повдигнатото му обвинение, като заяви, че е писал на И.И. по мобилни приложения. След предявяване на разпечатки
той отрече по-голяма част от тях, но от друга част призна и не малка. Посочи
мобилният телефон, който използва – **** *** ***. Съдът намира за защитна
позиция заявеното от Е.Т., че било възможно някой друг да е изпращал съобщения
от мобилния му телефон, доколкото той заяви, че живее със своите родители и
противоречи на всякаква житейска логика едни лица на напреднала възраст да
започнат да изпращат съобщения от телефона на сина си. Също така в тях се
съдържат конкретни думи и изрази, които са достояние единствено на подсъдимия и
се знаят само от него.
Ето защо, Съдът
не кредитира заявеното от Е.Т. в частта относно отричането на изпращане
на съобщения на пострадалия И.И..
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по надлежния ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От справката за съдимост се установява, че
подсъдимият е неосъждан, реабилитиран е.
От характеристичната справка се установява, че Е.Т.
в с отрицателни характеристични данни.
От представените разпечатки се установява кога, по
какъв начин и какви конкретни са били отправените закани от подсъдимия по
отношение на пострадалия.
От
представената медицинска справка се установява, че няма данни Е.Т. да страда от
някакво психично заболяване.
От представената длъжността характеристика и копие
от Заповед за назначаване се установява, че И.И. има
качеството длъжностно лице, тъй e заемал длъжността *** към
отдел „Разследване” при ОД на МВР гр. Пловдив
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание
да се приеме, че подсъдимият Е. В. Т.
е извършил,
както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 144, ал. 2,
вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно: че на:
- На 24.08.2018 г.: „или
ще изхвърчиш от тук, или ще ****, че си се родил.....аз съм Е.Т. и всички знаят
на какво съм способен.......сега и ти ще научиш...”
- На 27.08.2018 г.:
„.....ако не се откажеш ти от делото ще намеря кой да те откаже без твое
желание......не знаеш с кой си имаш работа и какви хора мога да ти изпратя....”
- На 30.10.2018 г.:
- „3 пъти и. даси
щете *** аз съм од *** и *** са от ***”
- „21 дена е срока но ти
4 месеца бавиш щете ***”
- „....Ти взе пари но
дотук си рушвед повече няма за теб с мен работа ще
имаш това което вършиш е“
- „Ти си ме блокирал но
щети разкарам и *****“
- „Сега падна ограничителната
заповед а ти на подаден сигнал търсиш и предишни харесвашми
щете ***“
- „И теб няма да оставя
щете потърся това е моя дъщеря и ще видиш какво щесе
случи“
- „Ти ще съжеляваш за твоята професия“
- „Щети намеря мястото
ти взе пари от а. но аз няма да оставя нещата“
- „Под одговорност щеси и ти ти вероятно
взе пари от а. и ди сега го криеш но ина теб щети
намеря“
- На 01.01.2019 г.:
- „4вместо а. ти ще
влезеш вътре Парите ще тш бъдат молко Бъди шастлив за малко”
- „Теб щети вдигна не в
окръжния а в софийския Ти си интересен Детето е мое а тиси
*** Моите уважения На а. тиси човек адети **** е от авгост щеми трябваш Няма да чуеш
повече това ти стига Теб щете сменим като **** **** Аз НЯМА ДА ОСТАВЯ ТОВА
ДАТИЕ ЯСНО”
- „Хибаво
тие името Кок Гогато вземш В.името щети остане в спомен С две приказки щщесе *** От осми месец
щети побъркам Теб щете сменим тиси ззтия **** **** Махайсе”
- На 02.01.2019 г.:
- „Извинявай но ти пиша
мисълта ми тече като се сетя за тебе Нете познавам но ако си родител азти пожелавам поголямо *** с
твое дете Поскоро аз ще предизвика всрещащете намеря Азсъм обиколил
света та кючук париж щемие малко Поискай лично от мен ифнормация
кой съм Аз щети обясня всичко”
- „Вие готподин и.5 месеца неуспя даразбереш
случая с в. но аз ще взема твоето тете щего *** и щевидиш че за 24 часа
се реагира не 5 месеца”
- На 23.01.2019 г.:
- „На теб щети **** ***.
Чуй какво се слечва по новините. По нова“
- „**** и човек мразяте щете направя каквото искаш тиси
**** тинеси ****“
- „4вместо а. ти ще
влезнеш вътре“
- „Парите щетш бъдат молко“
- „Бъди щастлив за
малко“, и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им
От обективна страна
престъплението по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК представлява
особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и/или негови ближни. В конкретния случай, според настоящия съдебен
състав, подсъдимият е осъществил обективната страна на деянието с отправянето на конкретно описаните в думи.
Освен гореизложеното, за съставомерността
на деянието е необходимо и отправената
закана да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от
извършване на престъплението (без да е задължително същото реално да се е
уплашило), както и да съществува реална възможност деецът да осъществи
намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното
състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. Според
константната съдебна практика на върховната инстанция, при преценка на
последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена
заканата, психичното състояние на дееца. В конкретния казус данни за тази
реална възможност се черпят от състоянието, в което се е намирал деецът – обективирано
в словестна агресия спрямо пострадалия, както и отправянето на множество закани по отношение на други лица.
На следващо място деянието е довършено,
когато пострадалият възприеме заканата с престъпление,
когато обективираното намерение на дееца да извърши изречените закани, достигне до съзнанието на жертвата. В конкретния случай заканите са достигнали
до съзнанието на пострадалия
в момента на прочитането им.
Деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление, доколкото са налице няколко
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление
закана, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието е извършено по
отношение на длъжностно лице *** към
отдел „Разследване” при ОД
на МВР гр. Пловдив, при и по повод изпълнение на службата му, тъй
като същият е бил разследващ орган по досъдебното
производство извършено по повод подадена
от подсъдимия жалба.
От субективна
страна, следва да е налице съзнание на дееца, че
отправя към пострадалия заплаха
с престъпление, както и това, че тя се възприема от него
и може да възникне основателен страх от
осъществяването й.
В конкретния случай престъплението по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Същият е осъзнавал, че отправените закани са с тежест, която лесно
би могла да възбуди страх у всеки човек. От
показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци категорично се установява,
че деецът напълно е съзнавал факта на отправените от него закани,
доколкото същите са били повторени
неколкократно. Подсъдимият е осъзнал и
обстоятелството, че така отправените закани са възприети
от адресата им, осъзнал е също
така и уплахата му. Показателно за това е поведението на пострадалия, а
именно, че е започнал да носи оръжие.
В практиката си ВКС е приел, че за
съставомерността на деянието не се изисква заканата да е довела до реален страх
у пострадалия, като се приема за достатъчно деецът да съзнава съдържанието на отправената от
него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я възприема като действителна и от естество да
възбуди основателен страх у него за осъществяването й (Решение №
10 от 22.I.1985 г. по н. д. № 684/84 г., I н. о. на ВКС и Решение № 37 от 31.I.1991 г. по н. д. № 876/90 г., I н. о. на ВКС). В настоящия случай, обаче
заканата не само е достигнала до пострадалата, ами и същата е изпитала реално
основание да се страхува за живота си.
Според настоящия състав в конкретния казус са
налице всички съставомерни признаци на деянието по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1
НК. Безспорно се установиха репликите на подсъдимия към пострадалия, Фактът, че са написани
в мобилно приложение от подсъдимия
не изключват съставомерността
на деянието, тъй като за извършването на същото не е необходимо постралият
да се е намирал в близост
до дееца, а е достатъчно заканите да са достигнали до него и да възбудят
основателен страх от осъществяването им.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
Разпоредбата на чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК предвижда,
че съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част и като взема предвид степента
на обществената опасност, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
При индивидуализация
размера на наказанието което
беше наложено на подсъдимия,
съдът отчете смекчаващите отговорността обстоятелства –
чистото съдебно минало и извършените частични самопризнания.
Като отегчаващи вината обстоятелства се отчете
начинът по който е извършено
престъплението, а именно не само отправянето
на поредица от закани свързани само с личността на пострадалия, но и на неговите близки.
Ето защо, за извършеното престъпление по чл. 144,
ал. 2, вр.
ал. 1 НК при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, беше наложено наказание лишаване от свобата
за срок от една година. Наложеното
наказание не може да бъде минимумът предвиден в закона, тъй като са
налице и редица отегчаващи вината обстоятелство.
Неоснователен е доводът
на защитата, че в случая следва
да се наложи приложи институтът
на условното осъждане.
В настоящия
случай в действителност са налице законовите предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК и би могло изпълнението на наказанието да се
отложи с определен от съда срок, но преди всичко трябва
за постигане целите на наказанието
и за поправянето на дееца
да не е наложително да се изтърпи
наказанието.
Тълкувайки тази разпоредба се достигна до извод, че приложението
на чл. 66, ал. 1 НК представлява възможност,
но не и задължение за съда,
за разлика от разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 НК.
От друга страна, преди всичко, съгласно разпоредбата на чл. 36 НК наложеното
наказание на подсъдимия следва
да съответства на целите на наказанието и да отговаря на личната и генералната превенция.
Вярно е, че условното осъждане не е допълнение или част от наказанието,
тъй че индивидуализиращите обстоятелства, с които съдът борави за приложението на критериите по
чл.54 НК, следва, когато се
решава проблемът с приложението на чл.66 НК, да бъдат
тълкувани само като
прогноза за бъдещо поведение на извършилия
престъпление, права е защитата.
Подсъдимият Е.Т. не е случаен
деятел, въвлечен в престъпна дейност по стечение на неблагоприятни обстоятелствата.
Напротив, той целеустремено и полагайки
особена активност е предизвикал престъпната ситуация,
в която с голяма изобретателност е отправял закани по отношение на пострадалия,
включително и след като е
бил предаден на съд и след провеждане на разпоредителното
заседание. При това престъпният
му умисъл е траел значително време, през което
е проявявал настойчивост и находчивост да доведе престъпния план до успешен
финал. Така, че се достигна до извод, че Е.Т. е проявил една
изключително голяма устойчивост.
От друга страна прилагането
на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК няма да изпълни целите на генералната превенция и да изиграе
своя предупредителен ефект спрямо
останалите членове на обществото. Процесната престъпна деятелност
се характеризира с една целеустременост по отношение на пострадалия,
като изглежда това е манталитетът на подсъдимия, тъй като същият е отправял
закани и заплахи по
отношение на бившата си съпруга
и новият й мъж, към лицето, което
е трябвало да изготви експертиза – А.Д., дори и по
отношение на собствената си дъщеря.
На основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС така наложеното
на подсъдимия Е.В.Т. наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година беше постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Така определеното
наказание и начинът на неговото
извърпяване съотвестват на извършеното от подсъдимия престъпление и Съдът намира, че е съобразено с личната
и генералната превенции и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
По въпроса за
разноските:
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимият Е.В.Т. беше да заплати на частния обвинител И.И. направените разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнагражение в производството.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
Е.К.