Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр.Враца,10.02.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд търговско отделение в
публичното заседание на 31.01.2017
год. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Л.Г.
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N123 по описа за 2016 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№11735/07.09.2016
год.входирана в Районен съд-гр.Враца,И.П.Т.
с ЕГН **********,съдебен адрес: ***,чрез адв.М.-АК-Монтана е предявил срещу
И.И.И. с ЕГН**********,съдебен
адрес:г*** иск за сумата 26 000 лв.,като
иска от съда да признае за установено по отношение на ответника И.И.И. с ЕГН**********,че съществува
вземане на И.П.Т. с ЕГН ********** по
Заповед за изпълнение на парично задължение
№2212/27.07.2016 г.въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК-Запис на
заповед от 15.06.2016 год. в размер на 26 000 лв.,произтичащо от записа на
заповед,ведно с направените по делото в заповедното производство разноски в
размер на 1310 лв.-адвокатско възнаграждение и 520 лв.-държавна такса,по
ч.гр.д.№3199/2016 год. по описа на РС-Враца.При уважаване на иска сезира съда с
искане да присъди сторените в настоящата инстанция деловодни разноски.
Предявеният
иск е процесуално допустим.Съдът е сезиран с установителен иск основан на
чл.422 вр. с чл.417 от ГПК вр. с чл.455 ТЗ за установяване наличието на вземане
на ищеца срещу ответника, след издаване на заповед за изпълнение и подадено от
длъжника в срок възражение.Искът е подаден в преклузивния срок визиран в
закона-видно от приложеното в заверено копие ч.гр.д.№3199/2016 год. по описа на
РС-Враца,съобщението за подадено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение е връчено на ищеца на 10.08.2016 год.,а исковата молба е входирана
във ВрРС на 07.09.2016 год.и е довнесена държавната такса в размер на 520.00 лв.
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита.Искът,предявен по реда на
чл.422,ал.1 ГПК,е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани
предпоставки.
Налице
е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна
против надлежна страна.
Правната
квалификация на правата претендирани от ищеца е чл.422 ал.1 ГПК,вр. с чл.417 ГПК вр. с чл.455 ТЗ.
Ищецът
твърди,че в негова полза ,на 15.06.2016 год.в гр.Враца,ответникът е издал Запис
на заповед за сумата от 26000 лв. с падеж 30.06.2016 год. в качеството му на
издател.Поради неизпълнение на задължението по записа на заповед и настъпилата
изискуемост на сумата,ищецът по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3199/2016 год. по
описа на РС-Враца се снабдил със Заповед за незабавно изпълнение №
2212/27.07.2016 год.,с която е разпоредено И.И.И. да заплати на И.П.Т. сумата
от 26 000 лв.,представляваща задължение по запис на заповед от 15.06.2016
год.,както и направените деловодни разноски в размер на 1310-адвокатско
възнаграждение и 520 лв. д.такса.
В
срока по чл.414,ал.2 ГПК,постъпило бланкетно възражение от длъжника И.И.И.,с което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на иск,с който да установи съществуването на вземането
си,основано на записа на заповед.
Твърди,че
процесния запис на заповед е редовен от външна страна,материализиращ
безусловно задължение на
издателя-ответник по иска за заплащане на посочената в него сума.
Препис
от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и в установения
в закона срок по чл.131 от ГПК,по делото е постъпил отговор с
вх.№13510/14.10.2016 год.
Ответникът
оспорва предявения иск.Твърди,че е подписал празна бланка на запис на заповед с
изрична уговорка,същата да бъде попълнена,след като ищецът му даде в заем
сумата от 26 000 лв.Бланката била попълнена от друго непознато за него лице и
въвежда възражение,че записа на заповед е нищожен на основание чл.44 във вр. с
чл.26,ал.2 от ЗЗД,поради липсата на съгласие и воля за задължаване да заплати
сумата от 26000 лв. преди да я е получил в заем.
Според
изложеното в отговора,записът на заповед е издаден като обезпечение на
заем,който ищецът следвало да предостави на ответника,като преведе тази сума по
банковата сметка на ответника.Твърди,че е налице каузално
правоотношение-неформален договор за заем,по силата на който ищецът е следвало
да преведе сумата от 26 000 лв. по банковата сметка на ответника.
Позовава
се на показания на ищеца по прокурорска преписка № 1685/2016 год. по описа на
РП-Враца,образувана по негова жалба.
Моли
да бъде отхвърлен предявения срещу него иск,като неоснователен и недоказан и да
му се присъдят деловодни разноски за тази съдебна инстанция.
Препис
от постъпилия по делото отговор е връчен на ищеца,който е упражнил правото си
да подаде допълнителна искова молба вх.№9529 от 28.11.2016 год.С нея е оспорен
изцяло подаденият от ответника отговор.Твърди ,че подписът на издателя е на ответника И.И.И. в момента на
съставянето му и при получаване лично от него на сумата по записа на
заповед.Отрича да е налице каузално правоотношение.Признава обстоятелството,че
записът на заповед е попълнен от лицето И.Т.Т.,а подписът е положен от ответника.Записът
на заповед е оформен и подписан в момента на съставянето му,на посочената в
менителницата дата.Твърди,че е редовен от външна страна и материализира безусловно задължение на издателя-ответник по
иска за заплащане на посочената в него сума и изразява волята на издателя му.
Препис
от постъпилата по делото допълнителна искова молба е връчен на ищеца,който е
упражнил правото си да подаде допълнителен отговор вх.№10162 от 20.12.2016
год.С него е оспорена допълнителната искова молба и се поддържа подадения
отговор и изложените в него твърдения,че ответникът е подписал празна
бланка,която следвало да бъде попълнена едва след като по банков път му се
преведе сумата от 26 000 лв.
При
така изложените позиции,съдът прие:
Безспорни са обстоятелствата:че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на претендираната сума,срещу която длъжникът в срок е подал
възражение,както и че искът по чл. 415,ал.1 ГПК е предявен в законоустановения
срок,поради което предявеният установителен иск е допустим.
Не
е възникнал спор и относно наличието на запис на заповед,издаден на 30.06.2016
год.от ответника,с който се е задължил да заплати на заповедта на ищеца парична
сума,като не оспорва и подписа си положен върху записа на заповед.
Спорни са обстоятелствата:
Ищецът
доказва ли вземането си,основано на менителничния ефект-редовен от външна
страна запис на заповед,подлежащ на изпълнение и второ ответникът доказва ли
своите твърдения-че записът на заповед обезпечава заемно правоотношение за
26000 лв.,което е останало преддоговорно тъй като заемателят не е получил
реално сумата.
В
исковото производство по чл.422 ГПК,в
тежест на ищеца е да установи основанието
и размера на вземането,за което се е снабдил с със заповед за
изпълнение,осъществяване на фактическия състав,от който произтича вземането му,
съдържанието на вземането,размерът му и настъпил падеж.
В
тежест на ответника е да докаже плащане
на дълга и възраженията си.
Доказването
на релативното възражение на ответника по менителничния иск,основано на договор
за заем,е обусловено от конкретните му
фактически твърдения.
При
направено от издателя на менителничния ефект възражение,че записът на заповед е
издаден във връзка с постигнато съгласие за
сключване на договор за заем,по който сумата не е предадена,какъвто е
процесния случай се твърди наличие на т.нар обещание за заем по чл.241 ЗЗД.В
тази хипотеза ответникът не дължи сумата по записа на заповед ако докаже
постигане на съгласие за сключване на заема и връзка между обещанието за заем и
издаването на ценната книга в полза на поемателя-ищец,установяването на която
може са стане включително и с гласни доказателства,поради липсата на законова
забрана за това.
Издателят
на менителничния ефект не носи тежестта на доказване на твърдяното от него
предаване на заемната сума,тъй като фактът е отрицателен по характер.
В
този смисъл е Решение №38/07.04.2015
год. по дело №1008/2014 г. на ВКС,ТК,1-во т.о постановено по реда на чл.290 ГПК.
В проведеното 31.01.2017
г. съдебно заседание ищецът се представлява от адв.М..Моли да бъде уважен
предявения иск и претендира разноски.
Ответникът се представлява от адв.К. и адв.
Василева.Моли да бъде отхвърлен иска и претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становищата на страните,съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По заявление на ,И.П.Т. с ЕГН **********,съдебен адрес: ***, е издадена Заповед № №2212/27.07.2016 г.въз основа на
документ по чл.417,т.9 ГПК-Запис на заповед от 15.06.2016 год. за сума в размер
на 26 000 лв.,ведно с направените по делото в заповедното производство разноски
в размер на 1310 лв.-адвокатско възнаграждение и 520 лв.-държавна такса,издаден
на 15.06.2016 го.д.,с падеж 30.06.2016 год.до 17.00 ч. и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№3199/2016 год. по описа на РС-Враца.
В срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника е
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
В предвидения едномесечен срок- на.07.09.2016
год.заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
По делото е приет като доказателство запис
на заповед, издаден на 15.06.2016 год.от И.И.И. *** за сумата 26 000 лв.,с
който издателят безусловно и неотменно се е задължил да заплати на поемателя И.П.Т.
ЕГН ********** *** сумата 26 000 лв.Падежът на задължението е определен на 30.06.2016 год.в гр.Враца,
ул."Младост"№4 до 17 ч.
От допуснатото като доказателство по делото
заверено копие от сведение дадено от И.Т.
на 11.08.2016 год. по прокурорска преписка №1685/2016 год.по жалба на И.И.И. се
установява следното:
Ответникът И.И.И. е чичо на Илия И.,негов
племенник.
Ищецът И.П.И. е управител на "Транс
БГ-2015"ЕООД и при него работи Илия И.,племенникът на ответника по трудов
договор ,който назначил за управител на фирмата.Поверил му сума в размер на 25
000 лв.,за да капарира от София употребявани автомобили ,които да ползват като
таксита в гр.Враца.Илия проиграл парите в казино в гр.София и не купил никакви
коли.Върнал му 5000 лв. и останал задължен към него със сумата от 20000
лв.,поради което му удържал всеки месец по 1000 лв. от заплатата.Плановете на
Илия били да изтегли заем и да му върне парите.Към оня момент му дължал 18 000
лв.
Признава обстоятелството,че от ответника е
издаден запис на заповед за сумата от 26 000 лв.,която ответникът му поискал
назаем и той му я дал без да се интересува за какво му е.Отрекъл е задължението
на племенника на ответника да се погасява от последния.Обяснил е че за да е
изряден записа на заповед, при издаването и оформянето му е присъствал негов
познат И.Т.,който следва право,за да може
в случай,че заемателят е неизряден да събере вземането си по съдебен
ред,което и направил.Твърди,че на падежа сумата не била върната и с помощта на
адвокат реализирал правата си по съдебен ред.
В съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК ищецът потвърди,че сведението е подписано от него и отразеното в него е
вярно.Признава обстоятелството,че записът на заповед е изготвен и попълнен от
неговия приятел И.Т.,но ответникът го е подписал в присъствието на племенника
си и И.Т..
Ответникът не е оспорил подписа си и изписаните
собственоръчно трите му имена.
В полза на ищеца даде показания свидетелят
Илия Руменов И./племенник на ответника/.Според неговите показания,И.Т. е
попълнил записа на заповед ,тъй като е разбирал как да стане това,а чичо му
доброволно го е подписал,за да получи пари
от ищеца.Парите му били дадени,но той не ги върнал в уговорения
срок.Отрича чичо му да е погасявал негови задължения.Потвърждава
обстоятелство,че 7 месеца е работил при ищеца.
В полза на ответника свидетелства брат му
Румен И.И..Пояснява,че след смъртта на съпругата му,сключил нов брак и има
второ дете.Брат му нямал семейство и полагал изключителни грижи за Илия,тъй
като получавал голяма заплата и го
подпомагал финансово.След случая с Илия,ищецът започнал да търси брат
му,за да се уредят задълженията на Илия към него.Имал идея да даде в заем на
ответника пари,с които да погаси
задълженията на сина му Илия.В тази връзка бил издаден и записа на заповед,като
брат му подписал празна бланка,която била попълнена по-късно ,но пари не
получил.Твърди,че на брат му било обещано,че записът на заповед няма да има
последици за брат му,докато върне сумата.Твърди,че брат му е погасявал и други
дългове на сина му.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните,съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори между страните,а и се
установява от приетите писмени доказателства,че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната
сума,срещу която длъжникът в срок е
подал възражение,както и че искът по чл.415,ал.1 ГПК е предявен в
законоустановения срок,поради което предявеният установителен иск е допустим.
Не е възникнал спор в процеса и относно
наличието на запис на заповед,издаден на 15.06.2016 год.от ответника,с който се
е задължил да заплати на падежа парична сума.
Спорните въпроси по делото се свеждат до
следното:ищецът доказва ли вземането си основано на менителничния ефект-редовен
от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение и второ ответникът
доказва ли своите твърдения-че записът на заповед обезпечава заемно
правоотношение за 26000лв.,че той го е подписал като гаранция за един бъдещ
договор за заем,който обаче не е сключен между страните,той не е получил
средства по него и въобще основанието не се е осъществило.
Ищецът носи тежестта да установи само
редовен от външна страна запис на заповед.
Съобразно чл.535 ТЗ записът на заповед
следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на
езика,на който е написан,безусловно обещание да се плати определена сума
пари,падеж,място на плащането,името на лицето,на което или на заповедта на
което трябва да се плати,дата и място на издаването,подпис на издателя.
По своята правна същност,записът на заповед
е едностранно изявление,облечено в законоустановена писмена форма,с посоченото
в чл.535 съдържание.Съгласно чл.536,ал.1 ТЗ,документ,който не съдържа някои от
реквизитите,посочени в чл.535,не е запис на заповед,освен в случаите на.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.535 ТЗ,както и задължителните указания на ТР №1 от 28.12.2005 г. на ВКС по
тълк.д.№1/2004 год.,ОСТК,констатира,че
приложеният по делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания
за действителност.
Представеният запис на заповед от
15.06.2016 год. съдържа реквизитите ,посочени в чл.535 ТЗ.Падежът по ценната
книга е определен на 30.06.2016 год.Тази дата е настъпила преди подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение,с оглед което съдът намира,че
записът на заповед материализира изискуемо вземане на поемателя-ищец,като
ангажира отговорността на издателя.
За преценка действителността на
едностраннта сделка,по която ответникът
безусловно се е задължил,съдът дължи изследване на направеното с отговора възражение за нищожност на ценната книга на
основание чл.44 във вр. с чл.26,ал.2 от ЗЗД .Ответникът твърди,че записът на
заповед е издаден като обезпечение на заем,който ищецът е следвало да му
предостави,като преведе тази сума по
банковата му сметка,но ищецът не е предал реално заемната сума.
Той не е имал намерение да се задължи преди
да бъде преведена сумата,подписал е празна бланка,която впоследствие е била
попълнена от друго лице.
По тези съображения твърди,че вземането по
менителничния ефект не е валидно възникнало поради не възникване на каузалното
правоотношение,което процесния запис на заповед обезпечава.
Съдът приема възражението за неоснователно.
Попълването на текста на ценната книга от
лице,различно от издателя,при потвърдена автентичност на подписа му/в процесния
случай ответникът сам е заявил,че се е подписал на записа на заповед/ не
обосновава извод за неформирана от издателя му воля за задължаване съгласно
текста на документа.В този смисъл е формирана практика по реда на чл.290 ГПК-Решение №248/23.01.2015 год. по дело
№3437/2013 г. на ВКС,ТК 1-во т.о.
По въведеното от ответника
правоизключващо възражение за наличие на каузално
правоотношение по предварителен договор за заем,във връзка с което е издаден записът на заповед без да е сключен
окончателен договор за заем,съответно без да е предадена от ищеца на ответника
обещаната в заем сума от 26000лв.,която
е следвало да бъде преведена по банковата му сметка,съдът намира следното:
Записът на заповед обикновено се издава с
обезпечителна цел по сделки,от които произтичат задължения на
издателя.Съществуването на каузалното правоотношение,наред със записа на
заповед не променя абстрактния му характер. Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014
год. на ВКС,ОСГТК,предмет на делото при предявен установителен иск по реда на
чл.422,ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК е съществуването на вземането,основано на записа на заповед.При въведени от
страните твърдения или възражения,основани на конкретно каузално
правоотношение,по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,на
изследване подлежи и каузалното правоотношение.В конкретната хипотеза твърдения
за съществуване на каузално правоотношение-договор за заем,за обезпечаването на
който е издаден записът на заповед,са въведени в отговора на исковата молба,като
в тази връзка има направени и възражения от ответника,произтичащи от каузалното
правоотношение,във връзка с което е издаден записът на заповед.В тази хипотеза
според същото тълкувателно решение всяка от страните следва да докаже
фактите,на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното,съответно отричаното право-за съществуването,респективно
несъществуването на вземането по записа
на заповед.В производството по иска,предявен по реда на чл.422 ГПК,се
установява съществуването на вземането на издадената заповед за изпълнение,като
при заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК предмет на делото е вземането по
записа на заповед.Въведените твърдения или
възражения на страните за връзката между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение,по повод на което е издадена ценната книга,подлежат на
изследване доколкото същите биха имали за последици погасяване на вземането по
записа на заповед.Погасителен ефект за вземането по записа на заповед при
въведени възражения за това,че сумата по заемното правоотношение не е реално
предадена по каузалното правоотношение настъпва само при доказана обезпечителна
функция на ценната книга спрямо изпълнението на конкретни задължения по
каузалното правоотношение между издателя и поемателя.
В процесния случай от страна на ответника
се твърди наличие на т.нар обещание за заем по чл.241 ЗЗД.В тази хипотеза
ответникът не дължи сумата по записа на
заповед,ако докаже постигане на съгласие за сключване на заема и връзка между
обещанието за заем и издаването на ценната книга в полза на поемателя-ищец.
В подкрепа на твърдяното по негово искане
по делото беше допуснат като доказателство заверен препис от Сведение дадено от
ищеца по прокурорска преписка № 1685/2016 год. по описа на РП-Враца.В това сведение
по повод жалба на ответника срещу него ,И.Т. е заявил,че на датата на издаване
на записа на заповед 15.06.2016 год.,ответникът И.И. е дошъл при него да му
даде назаем сума в размер на 26 000 лв.
за няколко дни.След като дал сумата на И.,съставили записа на заповед.
Съгласно константната практика на
съдилищата в страната по характер това сведение представлява свидетелски
показания дадени пред орган на прокуратурата ,а те не могат да служат като
доказателства в гражданския процес.
В проведеното по делото съдебно
заседание,по искане на ответника ищецът даде обяснения по реда на чл.176 ГПК
като категорично отрече да е давал в заем на ответника сума.Такова твърдение не
е въведено от ищеца,нито с исковата молба ,нито с допълнителната такава.Съгласно Решение №38/07.04.2015 год. по дело
№1008/2014 год. на ВКС,ТК 1-во т.о при липса на такова твърдение от страна на
ремитента или преклудирането му,доказателствата за предаване на заемната сума са неотносими към спора.
Отделно от това разпитаните по делото
свидетели са в родствена връзка с ответника-брат и негов племенник. Показанията
им са противоречиви и в противоречие с житейската логика.При дълг на св.Илия И.
към ищеца ,бивш негов работодател е нелогично ,последният да обещава или да
дава заем на чичо му/ответника/,който да погаси това негово задължение вместо
него.С оглед горното съдът не им дава вяра.
С оглед горното съдът приема,че ответникът
не доказа,че записът на заповед е издаден именно във връзка с въведеното от
него каузално правоотношение по предварителен договор за заем между него като
заемател и ищеца като заемодател.
Предвид липсата на други доказателства
извън горепосочените свидетелски показания,съдът намира за недоказано
твърдението на ответника за наличие на каузално правоотношение,а именно
предварителен договор за заем в размер на 26 000 лв.,във връзка с което се
намира издаденият от ответника запис на заповед.
С оглед указанията, дадени в т.17 от ТР
№4/18.06.2014 год.,в процесния случай ищецът -кредитор доказва вземането си
,основано на записа на заповед,като не е длъжен да доказва възникване и
съществуване на вземане по каузално правоотношение.
Гореизложеното налага извода,че вземането
на ищеца спрямо ответника е изискуемо,а предявения иск е основателен и следва да
се уважи.
С оглед изхода на делото,на основание чл.78
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им
направен размер.Такива надлежно се претендират,като са налице и
доказателства,че те са реално заплатени.В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 520 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1310 лв.,за
което е отразено,че е платено в брой.
Следва да бъдат присъдени изцяло и
направените в ч.гр.д. №3199/2016 год.1830.00
лв.по описа на РС-Враца разноски.
По изложените съображения ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска ,предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК,от И.П.Т. с ЕГН ********** и съдебен
адрес: ***,чрез адв.М.-АК-Монтана срещу И.И.И.
с ЕГН********** , съдебен адрес:г***, че И.И.И. с ЕГН**********, съдебен адрес:г***, дължи на И.П.Т. с ЕГН **********,съдебен адрес: ***,
сумата 26 000 лв./двадесет и шест
хиляди/лева по запис на заповед от 15.06.2016 год.с падеж 30.06.2016 год.за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№2212/27.07.2016 г.въз основа на документ и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№3199/2016 год. по описа на РС-Враца
ОСЪЖДА
И.И.И. с ЕГН********** , съдебен адрес:г***,ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Т. с ЕГН **********,съдебен адрес: ***,деловодни
разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1830.00 лв.,както и сумата 1830.00 лв. направените в ч.гр.д.
№3199/2016 год.1830.00 лв.по описа
на РС-Враца разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: