№ 3166
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200084 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Д. Я., ЕГН **********, против Наказателно
постановление (НП) с изх. №СОА23-РД11-480/24.05.2023г., издадено от Заместник - кмета на
Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание
чл.178д от Закон за движението по пътищата ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадения
санкционен акт. Оспорва се възприетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа
обстановка, с аргумент, че Я. не е паркирала лично процесния автомобил на посочения
адрес, нито е била осведомена за този факт. Навежда се твърдение, че позиционирането на
превозното средство върху предназначеното за хора с увреждания място за паркиране е било
осъществено от лице от службите за контрол на безопасността по пътищата. Сочи се, че към
същия този момент Я., поради рязко влошаване на здравословното си съС.ие, е била
транспортирана с екип на Център за спешна медицинска помощ до медицинско заведение.
Формулирана е молба за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. М от САК, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. В допълнение
отправя упрек за незаконосъобразно предприето преместването на процесния автомобил от
служителите на Столична община, довело до причиняване на имуществени вреди на неговия
собственик. Освен отмяната на издадения санкционен акт, търси присъждане на
обезщетение на претърпените от жалбоподателя вреди.
Въззиваемата страна – Заместник – кмет на Столична община, редовно уведомен, се
представлява от юрк. МА, която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени
материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за
1
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Т. Д. Я. била собственик на лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“
с рег. № ХХХХ. В следобедните часове на 04.04.2023г. тя предоставила фактическата власт
върху превозното си средство на своя приятел ОП М. Около 18:00 часа, на същата дата той
се придвижвал в гр. София, по ул.“Крум Попов“, където бил спрян за проверка от служители
за контрол по пътищата. Контролната дейност приключила с налагането на принудителна
административна мярка, изразяваща се в отнемане на свидетелството му за управление на
МПС. Срещу М бил съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA №940101/04.04.2023 г. за отказ да се подложи на тестване с технически средства за
наличие на алкохол в издишания въздух и за употреба на наркотични вещества.
Около 23:00ч., на 04.04.2023 г. М отново предприел управление на лекия автомобил.
Действията му били наложени от внезапно проявените у приятелката му Я. болестни
симптоми и оплаквания от интензивни коремни болки. Жалбоподателката се возела на
предна дясна седалка в превозното средство. Докато се придвижвал по бул.“Патриарх
Евтимий“, в участъка между бул. „Витоша“ и бул. „Генерал Михаил Д. Скобелев“, водачът
бил спрян за проверка от служители на специализираните полицейски сили при СДВР. Тъй
като се усъмнили, че М е в нетрезво съС.ие, органите на реда потърсили съдействие от
дежурната част при ОПП – СДВР. Междувременно извикали и екип на Център за спешна
медицинска помощ (ЦСМП).
По повод подадения сигнал на място пристигнал екип на ОПП – СДВР в състав свид.
А. Л. С. и негов колега. Те заварили проверявания автомобил, спрян в активната лента в
района на кръстовището на бул.“Патриарх Евтимий“ и бул.“Христо Ботев“. Докато
полицейските служители се подготвяли за проверка на водача М, пристигналият преди тях
екип на ЦСМП прегледал Я.. Поради преценка за спешност на съС.ието й, било предприето
транспортирането й с линейката до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Я. постъпила за преглед в
23:36 часа на 04.04.2023г., след който била пренасочена за прием към друго лечебно
заведение, поради изчерпване на свободните места.
Междувременно свидетелят С. предприел проверка спрямо останалия на място водач
на л.а. „Мазда 3“, с рег. №ХХХХ - О М, приключила със съставЯ. на АУАН серия GA №
773925/04.04.2023г. В него като нарушения били вписани управление на МПС в периода на
временно отнемане на СУМПС и отказ да се подложи на проверка с техническо средство за
установяване употреба на наркотични вещества и алкохолна концентрация. Като
принудителна административна мярка служители на Отдел „Пътна полиция“ иззели
свидетелството за регистрация на автомобила и регистрационните му табели. Превозното
средство било придвижено извън обсега на активните ленти за движение в пътния участък и
било паркирано върху намиращото се в близост място - на бул.“Христо Ботев“№4,
предназначено за автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания.
На 05.04.2023 г., около 10:20 часа, служител на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД
– свид. С. М. Н., установил, че лек автомобил марка „Мазда”, модел „3“, с демонтирани
регистрационни табели, е паркиран в гр.София, на бул. „Христо Ботев“ №4, с посока към
бул. „Сливница“, на място, определено за паркиране на хора с трайни увреждания, което
било обозначено с пътни знаци Д21, В28 и Т17. Превозното средство не било обозначено с
карта, издадена по реда на чл.99а, ал.1 от ЗДвП. Свид. Н. съставил констативен протокол и
скица към него, ведно със снимков материал, илюстриращ разположението на превозното
средство. По нареждане на контролния орган автомобилът бил репатриран до наказателен
паркинг към Столичен инспекторат на Столична община.
На 10.04.2023 г. автомобилът бил потърсен на паркинга от жалбоподателя. На входа
на паркинга по същото време се намирал свид. В. Д. Д. – служител на „Център за градска
мобилност“ЕАД – инспектор „контрол паркиране на наказателни паркинги“ . Я. представила
личната си карта и свидетелство за регистрация част I, издадено й за притежавания от нея
2
автомобил. Тя заплатила такса за репатриране и престой на наказателен паркинг в общ
размер на 156.00 лв.
Свид. Д. сравнил данните на превозното средство в документа с номера на рамата на
автомобила. След като се убедил в тяхната идентичност и в самоличността на явяващата се
пред него жена, без да изследва обстоятелството, кое е лицето, паркирало автомобила на
установеното място, при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, служителят на „ЦГМ“ЕАД
съставил срещу Т. Я., в качеството й на „водач“ на моторното превозно средство, АУАН
серия А с бл. №003581/10.04.2023г. за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът бил
представен за прочит на жалбоподателя. Я. вписала възражение, че не е съгласна с
констатациите относно вмененото й паркиране, допълвайки, че ще се възползва от правото
си да допълни доводите си в законоустановения срок.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмено възражение не било депозирано.
Въз основа на съставения АУАН, Заместник – кметът на Столична община издал и
атакуваното НП, изх. №СОА23-РД11-480/24.05.2023г., с което на основание чл. 178е от
ЗДвП, при дословно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на физическото
лице- въззивник била наложена „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на
забраната, установена с чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Санкционният акт бил връчен на
05.12.2023г., видно от приобщеното към преписката известие за доставЯ..
Горната фактическа обстановка, според съда, се установява еднозначно и
безпротиворечиво от събраните по делото доказателствени материали: показанията на
разпитаните пред съда свидетели Д., Н., С. и Г., както и в приобщените към
доказателствения материал, по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства – известие за
доставЯ. на наказателно постановление с клеймо от 05.12.2023г., Заповед № СОА22-РД09-
3069/13.12.2022г., Заповед № СОА22-РД95-506/12.09.2022г. и Заповед № СОА24-РД09-
1872/02.02.2024г. на кмета на Столична община, констативен протокол № 106/92 от
05.04.2023г. ведно със скица към него, трудов договор № РД-12-1П-72/05.12.2019г. на В. Д.,
длъжностна характеристика за длъжността „инспектор контрол паркиране“ при „Център за
градска мобилност“ ЕАД, снимков материал, заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-4332-001756 от 12.04.2023г., фискален бон от 10.04.2023г.,
копие на товарителница от куриерски доставчик, информация за проследяване на пратка,
копие на наказателно постановление № 23-4332-007185 от 21.04.2023г. на СДВР, копие на
АУАН серия GA № 773925 от 04.04.2023г. и АУАН серия GA № 940101 от 04.04.2023г., талон
за изследване № 086822 от 05.04.2023г., възражение срещу АУАН, справка от О „ПП“ –
СДВР, докладна записка от 04.04.2023г., справка – картон на водача О М, Заповед № 8121К-
1314-/23.10.2019г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи,
акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., справка – картон на водача Т. Я., скица с проект
за организация на движението в процесния пътен участък, извлечение от амбулаторна книга
от триажна зала за извършен преглед на жалбоподателя, копие на лист за преглед на пациент
от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, пълномощно и договор за правна защита и съдействие
№ 3/11.02.2024г., пълномощно за процесуално представителство на въззиваемата страна.
Съдебният състав кредитира показанията на свид. С. Н., доколкото от тях се
установява последователността от действия, предхождащи съставЯ.то на АУАН, както и
документите, изготвени от служителя (протокол, скица и снимков материал), върху които е
следвало да се позове актосъставителят при описанието на фактическите обстоятелства в
последващото като действие съставЯ. на АУАН. Категоричен е служителят на „ЦГМ“ЕАД,
че процесният автомобил, необозначен с регистрационни табели, е бил намерен паркиран
върху място, обозначено с пътен знак Д21 на посочения административен адрес,
кореспондиращо със заснетите кадри в приложения снимков материал. Споделя обаче, че не
е видял кой и кога е паркирал репатрираното превозно средство, не е извършвал действия за
неговото установяване, а към момента на принудителното преместване водач или
собственик не са се явили. Обсъжданите показания отразяват непосредствените възприятия
на свидетеля. Те са обективни, последователни, предлагат подробности относно заварената
на място обстановка и предприетите административни мерки. Доколкото срещат пълна
подкрепа в приобщения по делото констативен протокол за принудително преместване на
автомобил и изготвените във връзка с действието веществени доказателства –
фотоизображения и са логически обвързани с другите гласни доказателствени средства,
3
събрани в хода на съдебното следствие, съдът ги кредитира и ги поставя в основата на
своите изводи по съществото на делото.
На внимателен анализ се подлагат показанията на актосъставителя Д., чрез които се
установяват факти, пряко свързани с реда, следван при съставЯ.то на АУАН и закрепване в
текстова форма на приетата за установена фактология. Предложеното от свидетеля описание
на принципната хронология на една формална процедура, без допълнителна конкретика и
формалното му позоваване на обективираното съдържане на издадения процесуален
документ, указва отсъствие на съхранен ясен спомен. Макар така наблюдаваната дистанция
от ангажирането на твърдения да е житейски обоснована с оглед рутинността на
изпълняваната от Д. служба, съдържанието на неговите показания не ги отличава с
характеристики на носител на непосредствена информация за фактите от действителността,
интригуващи процеса, свързани с обективните и субективните измерения на нарушението и
неговия автор. Д. е категоричен, че се е доверил изцяло на представените му документи,
съставени от свид. Н., без да предприема допълнителна проверка на обстоятелствата.
Припомня си единствено явяването на Я. на наказателния паркинг и легитимирането й като
притежател на превозното средство, без да сочи подробности от проведения с нея разговор и
причините, поради които е възприел именно нея като водач на процесното превозно
средство към 05.04.2023 г. Пълната изолираност на фактическите установявания относно
автора на конкретното нарушение в АУАН, закрепени от актосъставителя и върху които той
формално се позовава при разпита си, се задълбочава предвид признатото от свид. Д.
отсъствие на инициатива от негова страна да изиска от явилия се на наказателния паркинг
собственик да отрази писмено, по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП, на кого е предоставил
превозното си средство преди неговото репатриране. Съмнението се затвърждава и предвид
изрично вписаните в АУАН възражения срещу предявеното авторство на нарушението,
релевирани от Я.. Последните, анализирани с представените по делото копия на актове за
установяване на административни нарушения, съставени срещу О М и показанията на
свидетелите С. и Г. и събраните медицински документи, дават основание да се коментира
отсъствие на направено от Я. пред актосъставителя признание, че като водач е паркирала
притежавания от нея лек автомобил. Не следва да бъде игнорирана и непоследователността
в поясненията на свид. Д., защо при явяване на собственика на превозно средство,
репатрирано на наказателене паркинг, съставял винаги именно на него акт за установяване
на административно нарушение. Свидетелят първоначално въвежда твърдение, че не било
възможно да бъде установен действителният водач. Впоследствие обаче се съсредоточава
върху разбирането си, че, всъщност, нямал задължение да изяснява този въпрос. Така
съдържащата се условност и фрагментарност в показанията на разпитваното лице, ведно с
противоречието относно обстоятелствата, при които е обследвал авторството на проявата
във формата, в която е предявена на жалбоподателя, не позволява на съда да ги цени като
източник на факти относно подлежащите на изследване признаци на деянието, в частност
относно избрания особен субект на отговорност - „водач на моторно превозно средство“,
реализирал неправомерното паркиране на процесния автомобил и асоцииращ се с личността
на Т. Я..
Съдът възприема като основа за своите изводи показанията на свидетелите А. С. и Я.
Г., които в качеството си на служители в различни структурни подразделения на СДВР са
извършили проверка на водача О М в късните часове на 04.04.2023г., завършила с
ангажирането на административнонаказателната му отговорност за нарушение на правилата
на Закона за движение по пътищата. Всеки от тях проследява реда, който е следвал при
изпълнение на своите задължения, респ. предприетите мерки. Изявленията им са
последователни, вътрешно непротиворечиви и логически свързани с останалите
доказателствени източници по делото, поради което не следва да бъдат игнорирани. Те
съдържат ценни сведения за самоличността на лицето, управлявало на 04.04.2023 г., около
23:35 часа, процесния автомобил и идентичността му с приятеля на Я. - М. Предлагат
сведения и относно влошено здравословно съС.ие на жалбоподателката, наложило
оказването на спешна медицинска помощ и отвеждането й от мястото, на което е била
извършвана полицейската проверка, от екипа на ЦСМП, без обратното й завръщане.
Въпреки колебанията относно факта кой точно е преместил превозното средство от
активната лента за движение, двамата свидетели поясняват, че в хипотеза, в която се е
намирал водачът М, превозното средство се отбива в дясно на пътното платно и се паркира,
4
като остава на съответното място до осигуряването на транспорт за извозването му от
страна на нарушителя, който ред бил следван и в случая. Същевременно, те подчертават, че
към този момент на мястото освен органите на реда е бил единствено М.
По делото не се откриват данни, указващи на проявена предубеденост от контролните
орган, предвид че сведенията, изхождащи от тях, се потвърждават и при прегледа на
приобщените заверени копия от материалите по административната преписка, образувана
във връзка със съставения срещу М АУАН, допълнени с изисканите от съда медицински
документи. Разказите на свидетелите С. и Г. допринасят за извод относно обективната
невъзможност Я. да е била водач на автомобила към времето, за което са събрани
последните сведения относно лица, свързани с неговото управление. Поради това те служат
като пореден довод за доказателствената необезпеченост на тезата, застъпена в
наказателното постановление, че жалбоподателката е извършила нарушение като „водач на
моторно превозно средство“.
Съставът на съда се довери на надлежно приобщените по делото писмени
доказателства. Те допълват гласните такива и изясняват част от обстоятелствата по случая.
Изисканите копия на санкционни актове и материалите по административните преписки към
тях предлагат доказателствени данни за извършено от лицето О М управление на л.а.
„Мазда 3“ с рег. № ХХХХ, предприета спрямо него полицейска проверка и наложени
принудителни административни мерки, следвани от паркиране на превозното средство на
бул.„Христо Ботев“№4, гр. София – събития, случили се няколко часа преди установяването
на автомобила от служителите на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД на посоченото
място в централната градска част. От приложените по делото заповеди на кмета на Столична
община се извеждат сведения за компетентността на наказващия орган в настоящото
производство. Установеният режим на паркиране се удостоверява посредством
представената на съдебното следствие скица – проект на организацията на движение в
района на бул. „Христо Ботев“ №4. За влошеното здравословно съС.ие на жалбоподателката,
както и транспортирането й, респ. предприетите спрямо нея прегледи в болнично заведение
и насочването й за прием в друго такова, свидетелства приложената медицинска
документация - извлечение от амбулаторна книга и копие на лист за преглед на пациент.
Изисканият и приобщен към делото снимков материал, изготвен от служителите на
„Центъра за градска мобилност“ ЕАД, допълва показанията на разпитаните свидетели
относно факта на извършеното нарушение, доколкото онагледява начина на предприетото
паркиране на лекия автомобил, заемащ с цялата си дължина площта на мястото, обособено
за паркиране на автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания. Тези материали обаче
не са достатъчни за извод относно идентичността на водача, изпълнил неправилната
маневра по паркиране и Т. Я., поради което и от тях не могат да се черпят доводи в полза на
тезата на наказващия орган за авторството на нарушението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление.
Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП
прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните
лица, които са съставили, респ. издали двата документа.
5
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставЯ.то на АУАН в предвидения от чл.34 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
сдружението-жалбоподател от формална страна.
Съдът служебно констатира, че са съобразени императивните процесуални правила
при издаването на акта за установяване на административно нарушение и Наказателното
постановление – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.40,
42, 43, ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обсъжданите актове (АУАН и
НП) са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Съдът обаче намира, че се разкрива неправилно приложение на материалния закон,
както и недоказаност на „административното обвинение” по изискуемия от закона
безспорен и категоричен начин.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Т. Д. Я. е
ангажирана на основание чл.178д от ЗДвП, като е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Цитираната
като накърнена материалноправна норма въвежда императивната забрана за паркиране на
превозни средства на места, определени за спиране на автомобили, обслужващи хора с
трайни увреждания.
Видно от събраните по делото източници на релевантна информация, лекият
автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег.№ ХХХХ е бил позициониран върху място за
паркиране, обозначено с пътни знаци Д21 – „място за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания“, Т17 – „табела с текст“ и В28 – „забранено е
паркирането“. Едновременното разположение на така описаните знаци разкрива
въвеждането на особен режим на паркиране, в съответствие с който разграфената
повърхност от пътното платно е предназначена изключително и само за превозни средства,
обслужващи хора с трайни увреждания. Формираната доказателствена съвкупност позволява
еднозначно да се възприеме като факт, че процесният автомобил не е разполагал с карта за
паркиране по чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП, която се издава от кмета на съответната община и
оправомощава водача на съответното превозно средство да се ползва от законово
регламентираните улеснения за паркиране. С оглед тези констатации и като единствено
логичен извод се налага, че превозното средство е било паркирано в нарушение на чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
Доказателствено необезпечена обаче се явява тезата на административнонаказващия
орган за извършено именно от Т. Я. нарушение с посочените в издадените процесуални
актове фактически параметри. В хода на производството, макар да е установено, че
въззивникът е посетил специализирания наказателен паркинг, за да освободи принудително
преместеното моторно превозно средство, не са ангажирани достатъчни доказателства за
извършено от него управление и паркиране на същото. От анализа на събраните и
проверени в хода на съдебното следствие показания на свидетелите С. и Г., съчетани с
материалите от административната преписка, образувана по повод съставния срещу О М
АУАН за нарушение на ЗДвП, извършено на 04.04.2023 г., в 23:35 часа и копията на
медицинска документация се налага извод, че единственото лице, което се свързва с
управлението на л.а. марка „Мазда“, модел „3“ с рег. №ХХХХ, преди момента на
констатиране на неправилното му паркиране на бул.“Христо Ботев“№4, в гр. София, е
приятелят на Т. Я.. Установено като факт се явява и съС.ието на жалбоподателката,
наложило спешното й транспортиране от екип на ЦСМП до болнично заведение. По делото
не се откриват доказателствени източници, Я. да се е връщала на мястото на извършваната
спрямо приятеля й проверка, още по – малко да е предприемала управление или маневри,
свързани с паркиране на моторно превозно средство. Факти от този порядък не се извеждат
6
и от показанията на свидетеля Н., респ. от съставената от него документация, в която
единствено е регистрирано неправилното позициониране на превозно средство.
Положителен отговор на въпроса за реда, по който е установено авторството на деянието не
се съдържа и в показанията на свид. Д.. Заявеното от него, че пристигането на Я. на
наказателния паркинг и легитимирането й като собственик на моторното превозно средство,
е възприето като достатъчно с оглед установяване на автора на проявата, индивидуализиран
в АУАН и НП като „водач на МПС“, неподкрепено от допълнителни доказателства, е
неубедително и разкрива характеристиките на предположение, което е недопустимо да бъде
използвано за нуждите на доказателствения анализ в рамките на наказателна по своята
същност процедура. Още повече предвид провежданото в нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП
ясно разграничение между водач и собственик на МПС, като възможни субектите на
отговорност.
Няма спор, че превозното средство е било собственост по документи на Т. Я.. Този
факт се потвърждава от намиращата се сред материалите по делото справка извлечение от
АИС – КАТ, а не се оспорва и от самия жалбоподател. В случая обаче отговорността на
въззивника не е ангажирана в качеството му на „собственик“ на процесното превозно
средство, а като негов „водач“ - последното изрично отразено в обстоятелствената част на
наказателното постановление, както и в ангажираната правна квалификация, от която
отсъства изричната привръзка към текста на чл.188, ал.1 от ЗДвП. По делото не бяха
събрани доказателства, разкриващи с нужната категоричност, че на посочената в
санкционния акт дата именно Я. е паркирала лекия автомобил – маневра, предполагаща
установяването на неговото управление, доколкото тя единствено е посетила наказателния
паркинг за освобождаването му.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“ Наказващият орган носи
задължението да събере убедителни доказателства относно лицето, което е било водач на
превозното средство към момента на извършеното деяние, за да пристъпи към ангажиране
на неговата отговорност именно в това му качество на особен субект.
По настоящото дело не е изискана изрична декларация от Я. - собственик на л.а.
„Мазда 3“, с рег. №ХХХХ, в която да се ангажира признание, на кого е поверила превозното
си средство на процесната дата. Приобщаването на такава е било необходимо при
релевираното несъгласие на жалбоподателката с предявените й факти. Не са положени и
усилия да се установят обстоятелствата, при които превозното средство е било оставено на
мястото, на което е намерено. Още повече когато демонтираните му регистрационни табели
са подсказвали специфики на хипотезата, в която позиционирането му на уличното платно е
било реализирано. В този контекст внимание заслужава признанието на актосъставителя Д.,
че принципно възприет подход в работната му практика е изключването от обхвата на
дейността му като инспектора по контрол на паркирането да се съсредоточава върху
изследване на обстоятелството кое лице е предприело неправилното паркиране. Така
заявеното не само не кореспондира с императивните разпоредби на Закона за
административните нарушения и наказания, регламентиращи реда за иницииране и
провеждане на административнонаказателното производство, но свидетелства за
изначалното провеждане на доказателствената дейност в извънсъдебната фаза на
производството повърхностно и необективно. В конкретния случай, на Я. е предявено
нарушение в качеството й на „водач“, реализирал паркиране на МПС на място, обозначено
за хора с трайни увреждания, а не като „собственик“ на лекия автомобил. Последното е
предполагало обезпечаване на доказателства за извършено управление. Сред
доказателствената съвкупност обаче не се откриват материални източници, свидетелстващи,
че Я. е предприела действия или бездействия с механизмите или приборите на л.а.“Мазда 3“
с рег. №ХХХХ (Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС), в
момент, предхождащ откриването на превозното й средство пред адреса в гр. София,
бул.“Христо Ботев“№4. Нарушението не е установено в момента на неправилната маневра, а
впоследствие, в отсъствието на водач и собственик. В хода на проверката не е изискана и
ясно обективирана информация (по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП) от Я., като собственик на
7
превозното средство, относно лицето, управлявало го при неговото паркиране. Не са
наведени и доводи, че жалбоподателката е отказала да съдейства на органите за
индивидуализацията на действителния водач. Не е била изследвана и причината за липсата
на регистрационни табели върху неправилно паркирания автомобил. Инициативата за това
би насочила отговорните длъжностни лица към неправомерното поведение на трето лице – в
частност О М, което в тази ситуация с висока степен на вероятност би могло да бъде
съпричастно към неправилното паркиране на МПС именно в качеството на „водач на МПС“.
В този смисъл и тезата на наказващия орган, че жалбоподателката в качеството на „водач“ е
извършила административно нарушение, изразяващо се в „паркиране на МПС на място,
обозначено с пътни знаци Д21, т 18.1. и т.17“, остава доказателствено необезпечена.
Изложеното дотук указва повърхностен подход в процеса по събиране на относим
доказателствен материал, проявен от административнонаказващия орган, което е
предпоставило и недостатъчна обоснованост на неговата обвинителна теза. Разбирането, че
следва да се санкционират лицата, които са се явили за получаване на автомобил от
наказателен паркинг, без да бъде изяснено виновното им поведение, би наложило тенденция
за ангажирането на обетивна отговорност за неизпълнено правно задължение, при пълно
дерогиране на субективния елемент на вмененото административно нарушение, което от
своя страна е абсолютно недопустимо. В случая изследване на обстоятелството относно
лицето, което като „водач“ е управлявало и паркирало автомобила не е било сторено, което
влече за последица непълнота на доказателствения материал относно личността на особения
субект на отговорност, респективно незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление на самостоятелно основание. Отговорността на въззивника е ангажирана
неправилно и в разрез със закона. В случая институтът на изменение на обвинението,
предвиден в разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН като правомощие на въззивната
съдебна инстанция, е неприложим, доколкото не се установява идентичност в
обстоятелствата на нарушението. Касае се за алтернативно предвидени в закона (чл.188, ал.1
от ЗДвП) хипотези на особен субект на нарушение – „водач“ или „собственик“ на моторно
превозно средство, изискващи различни предпоставки за ангажиране на отговорност.
Предявяването им следва да бъде извършено изначално с акта за установяване на
административно нарушение, така че да се гарантира адекватното упражняване на правото
на защита на нарушителя спрямо параметрите на повдигнатото срещу него
„административно обвинение“. Всеки различен подход би довел до необосновано влошаване
на положението на привлеченото към отговорност лице в разрез с императивните
предписания на процесуалния закон.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, макар така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание да не е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, вмененото административно
нарушение не е доказано по изискуемия от закона безспорен и несъмнен начин. Ето защо,
така издаденото наказателно постановление е неправилно и като такова същото следва да
бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №СОА23-РД11-480 от 24.05.2023г.,
издадено от Заместник - кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на основание чл.178д от ЗДвП на Т. Д. Я., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9