Определение по дело №301/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК.

Образувано е по жалба на Х.А.Р. от гр.Кърджали, против определение №15/12.02.2015 г. постановено по ЧН дело №30/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Жалбодателят твърди, че районният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.55 от НК и с практиката по дела свързани с чл.23 и чл.25 от НК, като постановения съдебен акт бил незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбодателят Р. поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.Иска да бъдат определени две групи, като в едната група бъдат включени присъдите по делата - присъда №103 по НОХД №595/2011г. на РС-Кърджали, присъда № 74 по НОХД №1061/2013г. и присъда № 79 по НОХД № 190/2014г. всички по описа на Кърджалийския районен съд, а в другата група да бъде отделена присъда по НОХД №416/2013г. по описа на РС-Смолян, и в първата група да бъде наложено най-тежкото наказание от 7 г. и 8м. лишаване от свобода. Сочи, че следва да търпи отделно наказанието пробация. Моли също да бъде отменено приложението на чл.24 от НК, тъй като във всичките три присъди на РС-Кърджали се твърдяло, че наказанието следва да бъде средно по размер, като се има предвид, че между три години и десет години, средата била 6 г. и 6м. и затова счита, че трябвало да се доближи общата присъда по-скоро към средата, отколкото към максимума. Иска да се определи една обща присъда от седем години и осем месеца „лишаване от свобода”, като се приспадне периода, през който е бил в затвора, защото се получавала разлика от два месеца, които изтърпял, а не му били приспаднати.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, а определението на РС-Кърджали за правилно, обосновано и законосъобразно, като за всички осъждания на Р. били налице условията на чл.25, във вр. с чл.23 от НК. Увеличението на общото наказание с една година счита също за обосновано и законосъобразно като на основание чл.25, ал.2 от НК, съдът отново правилно приспаднал изтърпяното отчасти наказание "лишаване от свобода" по НОХД №595/2011г. на Кърджалийския районен съд. Моли да се приеме, че жалбата на осъдения е неоснователна, тъй като наказанието "пробация", което той искал да се изтърпи отделно попадало в съвкупността на чл.23-25 от НК и нямало как да бъде постановено отделно изтърпяване. При постановяване на обжалваното определение не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не се налагало неговото изменяване или отменяване, поради което моли да бъде потвърдено.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 314 и сл. НПК, съобрази следното:

ЧНД №30/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд е било образувано по предложение на Районния прокурор при РП- Кърджали, с което е поискано да се извърши групиране на наказанията наложени на Х.А.Р. по влезлите в сила присъди по НОХД №595/2012 г. по описа на РС- Кърджали, по НОХД № 416/2013г. по описа на РС- Смолян, по НОХД № 1061/2013 г. на РС- Кърджали и НОХД №190/14 г. по описа на РС-Кърджали. Поискано е също с оглед изключително високата степен на обществена опасност на деянията и дееца определеното общо наказание да бъде увеличено на основание чл.24 от НК с до 1/2, за постигане целите на наказанието и за да бъде съответно на извършените от съвкупността престъпления, и за да бъде справедливо.

В хода на първоинстанционното производство са приети като доказателства актуална към 11.02.2015г. справка за съдимост на осъдения Р. и решение №4/26.01.2015г по ВНОХД №174/2014г., което е постановено след отмяна на решение №11/27.02.2013г. по ВНОХД №122/2012г. по описа на Кърджалийския окръжен съд по реда на възобновяване на наказателни дела на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, с което решение е била потвърдена присъда №89/25.04.2012г., постановена по НОХД №735/2011г. по описа на Районен съд – Кърджали. След преценка на всички събрани по делото доказателства по отношение на осъденото лице, районният съд е приел, че са налице условията за допускане на кумулация с налагане на едно общо наказание по присъдите постановени по НОХД №735/2011г. по описа на РС-Кърджали, НОХД №595/2012 г. по описа на РС- Кърджали, НОХД № 416/2013г. по описа на РС- Смолян, НОХД № 1061/2013 г. на РС- Кърджали и НОХД №190/14 г. по описа на РС-Кърджали, тъй като престъпленията по тези общо пет дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. След направената констатация за наличието на предпоставките по чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК по петте описани присъди е определил едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – „лишаване от свобода” за срок от 7 години и 8 месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. С оглед данните за изтърпяно отчасти наказание по НОХД №595/2012г. на КРС, решаващия съд на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната част към датата на разглеждане на делото от определеното общо наказание.

Първоинстанционният съд е счел,че предвид изключително високата обществена опасност на деянията и упоритостта при извършването им- четири престъпления за квалифицирана измама от пет осъждания, които са извършени в голям времеви период с голям брой пострадали лица и не на последно място настъпилите вредни имуществени последици за измамените извън признака на състава на престъплението „особено големи размери", е увеличил така определеното общо наказание с 1 година „лишаване от свобода".

При така установеното по делото от фактическа страна, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.

Постановеното определение е законосъобразно, правилно и обосновано. По същество по делото няма спор относно наличието на предпоставките за определяне на общо наказание по смисъла на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, макар осъдения Р. в дадената му дума за лична защита да иска отделно изтърпяване на наказанието „пробация”, което е част от съвкупността и за което са налице условията за кумулиране с останалите наказания, като на практика с направеното искане би се утежнило положението на осъдения.

Решаващият съд правилно е описал в определението си, че Х.А.Р. е осъждан както следва:

1. С Присъда № 89/25.04.2012г., влязла в сила на 26.01.2015г. по НОХД № 735/2011г. на Районен съд – Кърджали, Х.Р. е осъден за извършено в периода от 02.02.2007г. до 01.03.2010г. в гр.Кърджали престъпление по чл.211 пр.1, във вр. с чл.210 ал.1 т.3, във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 7 години и 8 месеца при първоначален „строг" режим на изтърпяване в затвор.

2. С Присъда № 103/13.06.2013г. по НОХД № 595/2012г., влязла в сила на 29.06.2013г. по описа на РС- Кърджали, Р. е признат за виновен за извършено в периода от 05.10.2007г. до 15.12.2010г. престъпление по чл.211 пр.1, във вр. с чл.210 ал.1 т.3, във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 7 години при първоначален „строг" режим в затвор.

3. С влязло в сила на 14.10.2013г. Определение по НОХД № 416/ 2013г. на Районен съд – Смолян, Х.Р. е осъден за извършено на 02.03.2013г. престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и му е наложил наказание „пробация" със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 12 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 12 месеца.

4. С Присъда № 74/20.10.2014г. по НОХД № 1061/ 2013г. по описа на РС- Кърджали, влязла в сила на 05.11.2014г., Х.Р. е осъден за престъпление по чл.211 пр.1, във вр. с чл.210 ал.1 т.3, във вр.чл209 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, извършено през периода от 11.07.2008г. до 16.11.2009г. на наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години при първоначален „строг" режим в затвор .

5. С Присъда № 79/03.11.2014г. по НОХД № 190/2014г. на Районен съд – Кърджали, влязла в сила на 19.11.2014г., Х.Р. е осъден за извършено през периода от 02.02.2009г. до 19.01.2012г. престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5, във вр. с чл.209 ал.1 от НК, като с приложение на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаÔане от свобода" за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален „строг" режим в затвор.

Видно от цитираните наказателни от общ характер дела, всички пет описани престъпления са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Деянинията по всички дела са извършени в периода от 02.02.2007 г. до 02.03.2013г., а първата влязла в сила присъда е на 29.06.2013 г., поради което наложените наказания по всички осъждания следва да бъдат кумулирани като се наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях, което е „лишаване от свобода" за срок от 7 години и 8 месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг" режим в затвор.

Настоящия състав на Кърджалийския окръжен съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл.24, ал.1 от НК, с което определеното общо наказание “лишаване от свобода” е увеличено с една година, предвид обстоятелството, че наложените наказания по четирите от делата са от едни и същи вид – „лишаване от свобода” и само едно от наказанията е „пробация”, като три от осъжданията на „лишаване от свобода” са за квалифицирани случаи на измама – измама в особено големи размери, а за две и че измамата представлява особено тежък случай и както е отбелязал и първоинстанционния съд деянията са със завишена степен на обществена опасност с оглед големия брой пострадали лица, настъпилите вредни имуществени последици за измамените, в общ размер над 850 000 лева, извън признака на състава на престъплението „особено големи размери" и продължителния период, през който са осъществявани измамите – над 3 години. Описаното от своя страна води до извод и за завишена степен на обществена опасност на дееца. Увеличението на определеното общо наказание е значително под дадената в закона възможност с 1/2 и същото се явява напълно справедливо с оглед както бе посочено на високата обществената опасност на деянията и дееца. Единствено с увеличението на определеното общо наказание ще бъдат постигнати целите на наказанието залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК. Въззиният съд при проверка правилността на обжалвания акт, съобрази, че когато се групират наложени наказания от един и същи вид - в случая лишаване от свобода, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание, като законът не позволява увеличеното наказание да е с повече от една втора, да надминава сбора от отделните наказания, както и максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Решаващият съд се е съобразил с тези изисквания на чл.24 от НК, изложил е съображения в подкрепа на решението си за увеличаване размера на наказанието, поради което и не е допуснал нарушение, пораждащо основание за отмяна на постановеното определение. Предвид описаното доводите на осъдения Р., че неправилно е приложена разпоредбата на чл.24 от НК, се явяват неоснователни.

Във връзка с оплакването в жалбата, че районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.55 от НК следва да се посочи, че последната е приложима при решаване на въпросите при постановяване на присъдата по чл.301, ал.1 от НПК, но не и когато се определя общо наказание в случаите на чл.25, във вр. с чл.23 от НК, какъвто е настоящия. В този смисъл оплакването е неоснователно.

Първоинстанционният съд правилно е постановил, че при изтърпяване на наказанието следва на основание чл.25, ал.2 от НК да се приспадне изтърпяната към датата на постановяване на определението част от така определеното общо наказание предвид представената от затвора - Пловдив справка, където изтърпява наказанието си лишения от свобода Р.. Ако осъденият е изтърпял повече от посоченото в обжалваното определение, както твърди в дадената му дума за лична защита, то в правомощията на прокурора, който изпълнява присъдите е да съобрази съгласно разпоредбата на чл.417 от НПК и с постановление да приспадне времето на задържането съгласно чл.59 от НК.

Предвид изложеното, обжалваното определение на КРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от №15/12.02.2015 г., постановено по ЧНД №30/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.