РЕШЕНИЕ
№ 10873
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110139467 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Р. Г., както следва:
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 3085.58 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 46.15 лева за осъществено дялово
разпределение за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент №
22, находящ се в гр.София, ж.к. „Кр. с.“, ул. „....“ № ...., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК-23.06.2021г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 367.56 лева – лихва за забава върху главницата
за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 31.05.2021г. и 9.07 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г.- 31.05.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 36389/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение в срок от
длъжника. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както
1
и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.
Ответникът С. Р. Г. оспорва исковете. Твърди, че няма качеството на потребител, тъй
като от представените по делото доказателства не се установява да е собственик на имота.
Релевира възражение за погасяване на вземането по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Бруната България“ ООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 07.11.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
05.12.2001г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 09.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Бруната България“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки не се оспорва в процеса. При все това, доказва се, освен от посочените доказателства,
но също от съдебно-техническата експертиза, че именно това дружество е осъществявало
дяловото разпределение. Данни за прекратяване от страните и/или за избор на нова ФДР не
са налични по делото, поради което етажната собственост, ерго ответника остава обвързани
от взетото решение и сключения договор.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представените по делото доказателства е, че топлоснабдения имот –
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ул. „....“ № ...., е придобит от ответника С. Р. Г.
чрез договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти на 06.03.1991г. Установява се още, че ответникът се е разпоредил с
правото си на собственост върху този имот посредством договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 51, том I, рег. № 10705, дело № 47/2020г., от 14.12.2020г. в
полза на Силвия Николаева Г.а.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответника в
рамките на исковия период – 01.05.2018г.-30.04.2020г., е съсобственик на процесния имот
по силата на придобиването му чрез правна сделка. Като собственици на имота той се явява
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Наличието на облигационна връзка се оспорва от ответника, но оспорването
не е доказано. Извършеното от ответника разпореждане с правото на собственост върху
имота е в един по-следващ момент, за който ищецът не претендира заплащане на
доставените услуги спрямо това лице. Ето защо и при горните данни съдът намира, че
задълженията за топлинна енергия и мораторна лихва за исковия период са в тежест на
ответника.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Бруната“ ООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза – основно и
3
допълнително заключение, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите
суми по пера е 3085.58 лева – главница за потребена топлоенергия, 367.56 лева – мораторна
лихва върху нея, 46.15 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 9.07 лева -
мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци. Отговорено е, че
вземанията, търсени от ищеца, в посочения по-горе размер, са изискуеми след 23.06.2018г.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е неоснователно. Видно е,
че търсените с исковата молба суми са изискуеми след датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда, с което и при положително решение се прекъсва давността. Ето защо,
релевираното възражение се явява неоснователно.
В заключение, при липса на твърдения и данни за плащане, вземанията са дължими в
търсения размер, поради което предявените искове следва да се уважат в цялост.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1090.34 лева, от които 120.17 лева по
ч.гр.д.№ 36389/2021г. на СРС, 55 състав, и 970.17 лева – разноски в настоящото
производство: 70.17 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице, 300.00 лева за
особен представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8
ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Р. Г. ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.София, ул. „....“ № ....., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36389/2021г. на СРС, 55 състав,
а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 3085.58 лева –
главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г.,
както и сумата 46.15 лева за осъществено дялово разпределение за периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент ...., находящ се в
гр.София, ул. „...“ № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК – 23.06.2021г., до окончателното плащане, както и сумата ;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
4
договорите (ЗЗД) - сумата 367.56 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2019г.-31.05.2021г., както и сумата 9.07 лева – лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г.-
31.05.2021г..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Р. Г. ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., сумата 1090.34 лева– разноски по делото, от които
120.17 лева по ч.гр.д.№ 36389/2021г. на СРС, 55 състав, и 970.17 лева - в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната България“ ООД, ЕИК .......,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5