РЕШЕНИЕ
№ 13154
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110110279 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 17.04.2024 г.
(на лист 35 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. И. Д., с която
са предявени претенции за осъждане на ответницата да заплати на
дружеството следните суми – 91,34 лева – цена за доставена за периода от
месец октомври 2020 г. до месец септември 2021 г. до топлоснабден имот с
адрес: С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** (аб. № *****), топлинна енергия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
23.02.2024 г., до окончателното плащане; 23,99 лева – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода от 15.09.2021 г. до 07.02.2024
г.; 23,22 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“
за гореописания топлоснабден имот за периода месец януари 2021 г. до месец
септември 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.02.2024 г., до окончателното плащане, и 6,89 лева –
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода от
18.03.2021 г. до 07.02.2024 г
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била „клиент на
топлинна енергия“, тъй като била собственик или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот, и била длъжна да заплаща доставената до
имота й топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в
публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали
задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и
водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите
1
условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на
45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен
прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на
всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни
изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо
услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е
„Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото
като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението
на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на12.07.2024 г., когато
ответницата е отказала да получи разпореждане на съда) не е подаден отговор
от ответницата – Е. И. Д..
По искане на ищеца с протоколно определение от 23.10.2024 г. съдът е
дал на ответницата Е. И. Д. едномесечен срок да заяви дали приема или се
отказва от наследството на своя син, като й е указано, че ако не подаде отговор
в дадения от съда срок, губи правото да приеме наследство.
Третото лице – помагач – „Техем сървисис“ ЕООД в становище,
находящо се на лист 53 по делото поддържа, че дяловото разпределение за е
извършено в съответствие с всички действащи през процесния период
нормативни актове.
В съдебното заседание ищецът поддържа исковете. Ответницата не се
явява и не се представлява.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определение от 23.10.2024 г. (на лист 58 от делото) съдът е отделил за
безспорен факта, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна
собственост, както и за служебно известни на съда и ненуждаещи се от
доказване следните факти: Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ[1]1/27.06.2016 г., публикувани във
вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според
клаузите си от 10.08.2016 г.
Съгласно представен на лист 10-13 Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **, том *, рег. № *****, дело № ***/**** г. по описа на
нотариус С. Ф., с район на действие – Софийски районен съд, вписан под №
508 в регистъра на Нотариалната камара, на 21.07.2020 г. Ю. А. И. е придобил
правото на собственост върху апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“,
бл. ***, вх. *, ет. *.
Съгласно представен на лист 16-19 Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *, том **, рег. № ****, дело № ****/**** г. по описа на
нотариус С. Ф., с район на действие – Софийски районен съд, вписан под №
*** в регистъра на Нотариалната камара, на **** г. Ю. А. И. е прехвърлил
правото на собственост върху апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“,
2
бл.***, вх. *, ет. * на трето лице.
Съгласно Приемо - предавателен протокол на лист 20-22 по делото на
15.01.2022 г. Ю. А. И., въз основа на сключения договор за продажба на
недвижим имот с Нотариален акт № *, том **, рег. № ***, дело № ****/**** г.
е предал владението на апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл.
***, вх. *, ет. *.
Съгласно представеното на лист 50 по делото удостоверение за
наследници, изх. № РОБ24-УГ52-59/18.03.2024 г., издадено от Столична
община, Район „Оборище“ Ю. А. И. е починал на ***** г. и е оставил за свои
наследник по закон Е. И. Д. (м).
Съгласно представена на лист 54 по делото Индивидуална справка за
отопление и топла вода 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г. потребената топлинна
енергия за имота е на стойност 6,49 лева без ДДС или 8,11 лева с ДДС.
Съгласно представена на лист 55 по делото Индивидуална справка за
отопление и топла вода 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г. потребената топлинна
енергия за имота е на стойност 101,03 лева без ДДС или 126,29 лева с ДДС.
Съгласно представена на лист 29 - 30 по делото фактура потребената
топлинна енергия за имота за периода 01.10.2020 г. – 31.07.2021 г. е на
стойност 121,25 лева.
Съгласно представена на лист 31-32 по делото фактура потребената
топлинна енергия за имота за периода 01.05.2021 г. – 30.09.2021 г. е на
стойност 8,86 лева.
Съгласно представен на лист 24 – 25 от делото договор между етажните
собственици и дружеството, извършващо дялово разпределение, (т. 5.2.)
цената за отчитане на един уред за отчет в апартаментите е 4,20 лева.
Съгласно представени на лист 42 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33,
ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ; чл. 140 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
3
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията.
По претенцията за цена на топлинна енергия – чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
От съвкупната преценка на представените по делото доказателства
безспорно се установи, че през процесния период 01.10.2020 г. – 30.09.2021 г.
сина на ответницата Ю. А. И. е бил собственик на апартамент № 4**, находящ
се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *.
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават.
Съгласно чл. 49 ЗН наследството не преминава автоматично върху
наследниците, а трябва да се приеме. В този смисъл е и практиката на
Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 101/08.10.2019 г. по гр. дело
№ 2260/2018 г., IV ГО, което приема изрично, че наследственото
правоприемство настъпва едва с приемане на наследството, което не се
презумира, не се установява служебно от съда, а е предмет на доказване и
ищецът следва да положи активни грижи да го установи, вкл. като поиска по
реда на чл. 51 ЗН призоваване на наследника в определен от съда срок да
заяви приема или се отказва от наследството.
В настоящия случай, в дадения от съда срок ответницата не е заявила
дали приема или се отказва от наследството, останало от сина Ю. А. И.,
починал на **** г. Ищецът не е направил изявление, че иска да се назначи
управител на наследството по чл. 59 ЗН, поради което съдът според описаното
по-горе не може да назначи служебно такъв, тъй като това противоречи на
принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК. Действително,
съществува и практика на Върховния касационен съд – Решение №
95/09.07.2024 г. по търговско дело № 1515/2023 г., II ТО, в която се поддържа,
че съдът следвало да назначи служебно управител на наследството, както това
е предвидено в текста на чл. 59 ЗН, но следва да се посочи, че за разлика от чл.
51 ЗН, уредбата на назначаването на особен представител не предвижда
правомощия на исковия съд, а на този по местооткриване на наследството,
посочен в чл. 49 ЗН. Следователно няма как съд в исково производство да е
компетентен служебно да назначава управители на наследство, още повече, че
това означава да натовари ищцовата страна по делото с разноски, които тя не е
приела да поеме и не е направила такова процесуално искане (което е въпрос и
на икономически преценки на страната – дали има шанс да си възстанови
разходите за управителя от това, което би получила от процеса). Следователно
съдът не може да заменя волята на страната относно представителството на
наследствената маса в исковия процес.
4
Законовата последицата от пасивното поведение на наследника е
уредена в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН. След като в дадения от съда срок
ответницата не е заявила приема ли или се отказва от наследството на своя
наследодател, то по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗН тя губи правото да приеме
наследството. В случая ответницата отказва да приеме съдебни книжа, макар
да е търсена както лично (вж. лист 41 от делото), така и по телефона е
уведомена, че трябва да се яви в съда да си вземе съдебните книжа (на лист
79). Поведението на същия следва да бъде прието като мълчалив отказ да
приеме наследството на своя наследодател. Поради това, в книгата за
приемане и отказ от наследство на Софийския районен съд по чл. 49, ал.1 ЗН
следва да бъде вписано, че наследникът на Ю. А. И. – Е. И. Д., губи правото
да приеме наследството на своя наследодател, тъй като в указания от съда
срок не е представил по делото волеизявление в тази връзка.
Поради това, че по делото не са налице доказателства, че ответницата е
приела наследството на своя наследодател, то тя и не следва да отговаря за
неговите задължения, и съответно предявеният иск за главница за топлинна
енергия, както и обусловения от неплащането й иск за лихва за забава са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По иска за цена на услугата „дялово разпределение“ и лихва:
Тъй като не се установи задължение на ответника за заплащане на
топлинна енергия или той да е станала правоприемник на лицата, които са
били собственици на имота, то следва да се отхвърли и искът за доставената
допълнителна услуга – дялово разпределение на тази енергия. Тъй като за тази
цена не е определен падеж за плащане, забавата настъпва при условията на чл.
84, ал. 2 ЗЗД – след покана на длъжника, за което в случая няма доказателства.
Относно разноските:
При този изход на спора поначало право на разноски има ответницата на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същата не е поискала присъждане на разноски
и не е представила доказателства за тяхното извършване.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на дружеството сумите – 91,34 лева (деветдесет и
един лева и 34 стотинки) – цена за доставена за периода от месец октомври
2020 г. до месец септември 2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Л.“,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** (аб. № ****), топлинна енергия; 23,99 лева
(двадесет и три лева и 99 стотинки) – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода от 15.09.2021 г. до 07.02.2024 г.; 23,22
лева (двадесет и три лева и 22 стотинки) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода месец януари 2021 г. до месец септември 2021 г., и 6,89 лева (шест
5
лева и 89 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода от 18.03.2021 г. до 07.02.2024 г.
ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 от Закона за
наследството, водена от Софийски районен съд, след влизане на решението
в сила, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗН Е. И. Д., с ЕГН: **********, и адрес:
П., ул. „А. М.“ № **, Е ЗАГУБИЛА ПРАВОТО ДА ПРИЕМЕ
НАСЛЕДСТВОТО на своя наследодател Ю. А. И., с ЕГН: **********,
починал на ***** г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Техем
сървисис“ ЕООД, с ЕИК: *********, на страна на ищеца.
Решението в частта, в която исковете са отхвърлени, може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от получаване на препис от страните, а в останалата част – може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6