ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 396
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501567 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ти би ай
банк“ ЕАД, против разпореждане от 26.04.2021г., пост. по ч.гр.д.№
4750/2021, ПРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от
ГПК против А. Х. Г. за заплащане на сумата от 57,14лв., обезщетение за
забава върху просрочена главница за периода 25.10.2020-04.03.2021г.
Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че в договора за кредит е
уговорено, че при забава на задълженията – уговорените анюитетни вноски,
длъжникът дължи заплащане на лихва за просрочение в размер на законната
лихва, както и нов, по-висок размер договорна лихва. Развива доводи, че
договорната лихва е възнаграждение.В случая длъжникът е забавял
анюитетните вноски с по няколко дни, поради което дължи и по-висок размер
на договорна лихва. При просрочие потребителят дължи и „лихва за
просрочие“, наред и с договорната лихва, начислявана за периода или 10%
+24,19% - общо 34,19%. Счита, че са налице всички законови изисквания за
дължимост на претендираното вземане, поради което моли за отмяна на
разпореждането в обжалваната част и постановяване издаването на заповед за
изпълнение за претендираната сума.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
1
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата
се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред районният съд е постъпила молба от „Ти би ай банк“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417
от ГПК против А.Г.. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от
Договор за кредит № **********/22.02.2020. Претендираните суми са за
невърнат остатък от главницата по договора за кредит, обезщетение за забава
върху просрочената главница. Към заявлението е приложено копие от
договора за потребителски кредит и извлечение от сметка.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта
за претендираното обезщетение за забава върху просрочената главница, като
е посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за
проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е
констатирал такива. Посочва, че договореното обезщетение за забава заедно с
договорения лихвен процент се равняват на 24,19%, колкото е договорната
лихва, плюс 10% - законната или общо 34,19%.. Сумата е претендирана като
обезщетение за забава което само по себе си съставлява неравноправна клауза
на осн. чл.143, т.5 от ЗПК, защото задължава потребителя, при неизпълнение
на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл.
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за
изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни
клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и
при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за
изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката
в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В
уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на претендираната
мораторна лихва е определен за срока на забава на уговорените месечни
анюитетни вноски като сбор от договорната лихва от 24,19% и законната
лихва за периода от 10% или общо 34,19%. Договорът е с падеж 25.10.2020г. ,
при което се установява, че заявителят под формата на мораторни лихви, е
претендирал и договорна такава извън срока на договор. Отделно от това
договорната клауза, на която се позовава, противоречи на императивна
законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя на дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клаузата за мораторни лихви, поради което и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.
Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
2
По отношение на посочената от жалбоподателя практика, съдът
намира, че същата не касае аналогични случаи, като в посочените хипотези
претенцията е била единствено за законна лихва.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.04.2021г., пост. по ч.гр.д.№
4750/2021, ПРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Ти би ай
банк“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК против А. Х. Г., за заплащане на сумата от 57,14лв.,
обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 25.10.2020-
04.03.2021г. по Договор за потребителски кредит № **********/22.02.2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3