Р Е Ш Е Н И Е
№ 2421/15.12.2022г.
Град Пловдив, 15.12.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2764 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ЦУ
на НАП срещу решение № 16 от 11.08.2022 г., постановено по
а.н.д. № 198 по описа на Районен съд Първомай за 2021 година, с което е отменено
наказателно постановление № 576335-F584748 от 10.05.2021 г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Пецо – Петко
Здравчев”, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Първомай,
ул. „Аида“ № 11, представлявано от П.П.З., ЕГН **********, на основание чл.185,
ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.27, ал.2, вр. ал.1, т.2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС.
Според касатора обжалваното решение е неправилно и
необосновано, поради което се иска неговата отмяна, като се постанови друго, с
което да се потвърди изцяло наказателното постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът оспорва касационната жалба и счита
обжалваното решение за правилно, като моли то да се потвърди.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно, а жалбата е неоснователна.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че фактическата обстановка е безспорно установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, а след анализ на относимите
правни норми е направил извод, че констатираното от проверящите органи
нарушение е по чл.27, ал.2, вр. с ал.1, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а не по т.2, каквото нарушение е вменено
с АУАН и с наказателното постановление. Според районния съд това процесуално
нарушение – разминаване между изложените за деянието факти в АУАН и
наказателното постановление и съответната нормативна квалификация – е в разрез с
императивните норми на чл.4, т.4 и 5 и чл.57, ал.1,т.5 и 6 ЗАНН, представлява
съществено неспазване на процесуалните правила, което ограничава правото на
защита на жалбоподателя и е достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление. В допълнение районният съд е развил съображения за наличие на
предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото при проверката не е
констатирано друго нарушение на данъчното законодателство, липсват
доказателства и не се твърди едноличният търговец да е бил санкциониран в
предходен период за нарушения по ЗДДС или подзаконов нормативен акт по
прилагането му, а осъщественото деяние е с изключително ниска степен на
обществена опасност, защото фискът е получил ДДС в по-висок от дължимия размер.
Решението е неправилно.
Въз основа на правилно установените относими факти районният съд е направил необосновани
и несъответни на закона изводи.
Противно на приетото от
районния съд, касационната инстанция намира, че наказващият орган правилно е
квалифицирал процесното нарушение, защото изпълнителното деяние се състои в неправилното
отразяване на контролната покупка в данъчна група Б вместо в данъчна група Г. Доколкото именно в нормата на чл.27, ал.1 от наредбата
е уредено задължението на търговците да регистрират всяка продажба на стока или
услуга по данъчни групи според вида на продажбите, а именно в т.2 е поставена
група Б – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, то правилно
наказващият орган е квалифицирал деянието именно по чл.27, ал.2, във връзка с
ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., защото процесната покупка не
отговаря на изискванията за регистрация по група Б, следователно именно това е
нарушената норма. Следователно, противно на приетото от първостепенния съд, при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да влияят върху
формирането на волеизявлението на наказващия орган или върху правото на защита
на нарушителя и да обосновават незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление само на това основание.
Основателно е възражението
на касатора, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН в настоящия
случай. Извършената преценка от първостепенния съд в тази насока е неправилна.
Не се споделя изводът за липса на вредни последици за фиска и за потребителя,
доколкото неправилното отразяване в данъчна група Б – стоки и услуги, които се
облагат с 20% ДДС, води до неправилно отразяване на извършените през съответния
данъчен месец продажби в справката-декларция по ЗДДС и съответно до претенция
за възстановяване на данъчен кредит, какъвто не се следва за извършената
продажба на стоки, подлежащи на облагане с 9% ДДС. От друга страна, процесното
нарушение не разкрива особени смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото
законодателят е предвидил липсата на вредни последици, изразяваща се в
неотразяване на приходи, като смекчаващо обстоятелство, водещо до прилагане на
основния състав по ал.1 на чл.185 ЗДДС. Наруението не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид и не
представлява маловажен случай. В този смисъл районният съд е приложил
неправилно материалния закон, което налага отмяна на обжалваното решение.
Правилен е изводът на
районния съд, че нарушението е безспорно установено и доказано с оглед
събраните доказателства, безспорно установен е също нарушителят. АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми елементи по чл.42 и чл.57 ЗАНН и са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН, а описанието на нарушението е ясно и точно, изброени са всички обективните
признаци на нарушението и нарушените правни норми. Правилно е приложена
санкционната норма и правилно е определен размерът на имуществената санкция в
минималния по закон размер, под който не може да бъде налага санкция.
Предвид всичко изложеното
касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъден ответникът по касацията да
заплати на НАП сумата 160 лева (по 80 лева за всяка инстанция) на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 16 от 11.08.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 198 по описа на Районен съд Първомай за 2021 година, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 576335-F584748
от 10.05.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на ЕТ „Пецо – Петко Здравчев”, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: град Първомай, ул. „Аида“ № 11, представлявано от П.П.З.,
ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.27, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр.
чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА П.П.З.,
ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Пецо – Петко
Здравчев”, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Първомай,
ул. „Аида“ № 11, да заплати на Национална агенция за приходите сумата 160 (сто
и шестдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.