№ 130
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503067 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1881 от 09.03.2020г. постановено по гр.д. № 15853/2018г., по описа на
СГС, ГО, 6 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52
ЗЗД, като „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е осъдено да заплати в полза на Н. С. Б.,
сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./, частично предявени от общо 60 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, причинени при ПТП на
03.04.2017г. на пешеходна пътека в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.07.2017 г.-датата на исковата молба до окончателното издължаване на сумите,
както и сумата от 3 585 лв на основание чл.78, ал.1 от ГПК
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва
решението в неговата осъдителна част, за разликата над сумата от 12 000 лв. до сумата от 30
000 лв., и моли съда да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Посочва, че определеният от съда размер не отговаря на действително претърпеннте и
доказани вреди и обезщетението е завишено и не кореспондира с принципа за
1
справедливост. Изтъква факта, че механизмът на ПТП, очертан от в.л. изготвило САТЕ,
сочи на съприкосновение между страничното огледало на автомобила и тялото на ищцата,
довело да падането й. Безспорно е, че при падането ищцата е получила фрактура на пета
метатарзална кост на дясното ходило, което всъщност представлява травма на
продължението на костта на кутрето на дясното ходило. Травмата е толкова незначителна,
че при първоначалния медицински преглед след ПТП, дори не е констатирана. Установена е
на следващия ден. От заключението на СМЕ е видно, че не е направена операция. Лечението
е осъществено чрез мануално корегиране на деформацията от счупената кост. Поставена е
гипсова лонгета. Ищцата е търпяла болки и неудобства в течение на около 3 месеца, с по-
интензивен характер първите 15-20 дни. Посочва, че видно от СМЕ, ищцата страда от диабет
с 15 годишна давност, има полиневропатия / нарушена сетивност на краката/ и диабетна
ретинопатия. Съдът е игнорирал диабетното заболяване, като фактор затрудняващ и
усложняващ възстановителния процес, като се е позовал на факта, че към момента на
мануалното манипулиране, кръвната захар е била в нормите.
От друга страна твърди, че наличието на диабетна ренгенопатия, в съчетание с
нарушената сетивност на крайниците, е следвало да мотивира ищцата, преди да предприеме
пресичане на пътното платно да се убеди, че няма приближаващо се превозно средство.
Налице е нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗдвП, поради което моли да се редуцира размера
на обезщетението с 60% за съпричиняване от страна на пострадалата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. С. Б., оспорва жалбата като моли решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от приетото като
обективно и компетентно изготвено заключение по СМЕ, Н. Б. е получила фрактура на пета
метатерзална кост на дясното ходило, което се характеризира като трайно затруднение при
движението на десния долен крайник (накуцваща походка). В настоящия случай не се касае
за обикновена фрактура, тъй като е установено появата на зашипяване, болкови синдром и
оток. Следва да вземе предвид и че пострадалата дълго време не е могла да се стъпва на
крака си и да се придвижва. Дълго време се е нуждаела от помощта на близките си за да
задоволява битовите си нужди, като за това свидетелстват и показанията на М. П. Т.
/разпитана по делегация в о.с.з., проведено на 27.04.2018г., по гр.д. № 1444/2018г., по описа
на PC - Пазарджик/. Въпреки че диабетното заболяване влияе до някаква степен на периода
за възстановяване, твърди, че не може да се установи, че заболяването оказва силно влияние
на възстановителния процес. Отделно, невъзвратимите последици от получените
увреждания, биха били същите и без наличието на диабет. По отношение на присъдената
сума, същата напълно съответства на икономическата конюктура и стандарт на живот в
страната към датата на процесното ПТП.
По отношение възражението за съпричиняване посочва, че в конкретния случай,
видно от събраните по делото доказателства, се установява, че тя е пресичала на
регламентирано за целта място - пешеходна пътека, както и че не е навлязла внезапно на
пътното платно - движела се е с нормален ход на пресичане. Виновният водач е имал
2
възможност да забележи пешеходката от разстояние преди мястото на удара и да
предприеме действия по аварийно спиране. Въпреки това той е продължил движението си.
Твърденията на ответника, че е налице нарушена сетивност на крайниците и това се е
отразявало на походката й, са напълно лишени от смисъл, тъй като от приетите по делото
доказателства става ясно, че с действията си водачът на процесния автомобил е нарушил
следните разпоредби на ЗДвП: чл. 5, ал. 2, т.1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците“; чл.119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
ши преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. С оглед на
цитираната алинея се стига до извод, че дори и при направените доводи на ответната страна,
водачът е трябвало да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре и да пропусне
пешеходците, което в конкретната ситуация не се е случило. Счита за неоснователни
изложените във въззивната жалба съображения за присъждане на по- голям размер на
застрахователното обезщетение. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Н. С. Б. твърди, че на 03.04.2017г., около 10,30 часа в гр. ***, на бул.
„България“, находяща се в района на кръстовището с ул.„Екзарх Йосиф“, е настъпило ПТП
между л.а. марка „Опел Астра“ с рег.№ ***, управлявано от А. П. К. и ищцата, в качеството
й на пешеходец на пешеходна пътека. Твърди, че на посочената дата автомобилът се движел
в гр.Пазарджик, по бул. „България“, с посока от ул. „Княз Александър Батемберг“ към
пл.“Възраждане“. Лекият автомобил достигнал до пешеходната пътека, като водачът не
забелязал и не я пропуснал да премине, с посока от дясно наляво спрямо автомобила, като я
блъснал. В деня на инцидента ищцата била прегледана от екип на ЦСМП-гр.Пазарджик и
била освободена. На следващия ден 04.04.2017 г. ищцата постъпила по спешност в УМБАЛ
„Пълмед“ ООД с оплаквания от силни болки, оток и хематом върху повърхността на
дясното ходило, както и невъзможност да движи същото, където останала хоспитализирана
до 07.04.2017 г. Поставена й е диагноза счупване на 5-та метатерзална кост на дясното
ходило, извършена е оперативна интервенция-остеоклазия на тарзални-метатарзални кости,
като по този начин била наместена и стабилизирана фрактурата на костта. Поставена била
гипсова имобилизация на долния крайник. След изписването от болничното заведение,
продължила у дома лечението си с медикаментозна терапия. През периода на гипсовата
имобилизация, ищцата се придвижвала с патерица, изпитвала редица затруднения в
ежедневието си, нуждаела се от чужда помощ за битовите и хигиенни нужди. Преживяното
произшествие се отразило и на психиката на ищцата-оплаква се от понижено настроение,
тревожност, връщане към спомена за пътния инцидент, нарушения на съня и вниманието.
Посочва, че увреждащият автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *** притежава задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица BG/30/116002177549, сключена с
ответното дружество на 12.08.2016 г., със срок на действие от 14.08.2016г. до 13.08.2017г.
На 19.04.2017 г. е входирана писмена застрахователна претенция до ответното дружество с
3
искане за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо
от 30.06.2017г. ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение с мотива, че не
е налице основание за заплащане на такова. Претендира сумата от 30 000 лв., частично
предявена от общо дължимата 60 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни
увреждания от ПТП, осъществено на 03.04.2017г. на пешеходна пътека в гр. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2017г. до окончателното й издължаване.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД оспорва изцяло предявения иск.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с виновния за процесното
ПТП водач. Оспорва твърдението, че в резултат на описаното ПТП ищцата е получила
заявените увреждания. Оспорва като завишен размерът на претендираното
обезщетение и неотговарящ на принципа на справедливост. Счита, че ищцата не е
съобразила поведението си с разпоредбите на чл.чл.113 и 114 ЗДвП, като преди да
предприеме пресичането, не се е съобразила с приближаващото превозно средство, навлязла
е внезапно на платното за движение, предприела е пресичане при ограничена видимост или
е удължила ненужно времето си за пресичане, респ.е спряла без необходимост на пътното
платно. Затова моли при условията на евентуалност, ако съдът намери исковата претенция
за основателна, да намали размера на претендиранато обезщетение като завишен. Оспорва
претенцията за лихви. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 03.04.2017г. около 10,30 часа в
гр.Пазарджик л.а. марка „Опел Астра“ с рег.№ *** се движил по бул. „България“, като в
района на кръстовището на бул.“България“ с ул. „Екзарх Йосиф“ водачът на автомобила не
пропуска пресичащата по пешеходната пътека от дясно наляво спрямо посоката му на
движение пешеходка. Настъпил удар между тялото на пострадалата и дясното странично
огледало на автомобила. От удара пешеходката е загубила равновесие и паднала на
платното за движение на дясната си страна.
Горното се установява от заключението по депозираната на л.15 АТЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че пострадалата е пресичала на регламентирано за целта място - пешеходна
пътека, както и че не е навлязла внезапно на пътното платно - движела се е с нормален ход
на пресичане. Виновният водач е имал възможност да забележи пешеходката от разстояние
преди мястото на удара и да предприеме действия по аварийно спиране. Въпреки това той е
продължил движението си. Следователно водачът е трябвало да се движи с такава скорост,
която да му позволи да спре и да пропусне пешеходците, което в конкретната ситуация не се
е случило. Пострадалата не е била длъжна да предвиди и да се съобрази с противоправното
поведение на водача на МПС - че няма да спре на пешеходна пътека и ще я удари с колата
си. В тази връзка, по делото не са ангажирани доказателства от страна на застрахователя, че
пострадалата Н. Б., при настъпване на пътния инцидент, не е съобразила движението си с
разстоянието от приближаващото МПС. Следователно поведението на пострадалата не се
намира в причинна връзка с настъпилия инцидент. Императивната разпоредба на чл. 119
ЗДвП задължава водачите на МПС, при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат
стъпилите на нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Кръстовището със
сигнализирана пешеходна пътека, е зона на повишена опасност, тъй като предполага поява
на пешеходци, които се ползват с предимство. Това изисква и повишено внимание от страна
на водачите. В този смисъл, ако водачът се бе съобразил с конкретната пътна обстановка, с
наличието на пешеходна пътека и пресичащите пешеходци като участници в движението,
както и с намиращата се в близост автобусна спирка, ако бе управлявал с повишено
внимание, предвид наличието на горните фактори, е могъл своевременно да възприеме
опасността и да предотврати удара. Твърденията на ответника, че е налице нарушена
сетивност на крайниците на пострадалата и това се е отразявало на походката й, остават
недоказани пълно и главно.
4
Ето защо и с оглед гореизложеното САС намира за правилен извода на първа
инстанция, че възражението за съпричиняване от страна на пострадалата е недоказано
пълно и главно. В тази й част жалбата е напълно неоснователна.
От заключението по депозираната на л.63 /основна/ и л.138 /допълнителна/ СМЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че в резултат на ПТП като пешеходец, ищцата получава една средна
телесна повреда, а именно : фрактура на пета метатерзална кост на дясното ходило, за
лечението на която травма ищцата е провела болнично лечение, по време на което е
извършена оперативна интервенция-остеоклазия (мануално коригиране на деформацията от
счупената кост). Поставена е гипсова лонгета за 40 дни. След свалянето на гипса ищцата е
провеждала лечебна физкултура на два пъти по десет дни. Вещото лице установява, че
възстановяването на ищцата е продължило около два до три месеца, през което време е
търпяла болки, като същите са били с по-интензивен характер през първите 15-20 дни.
Посочва, че тя ще има болки и страдания в областта на счупването при промяна на времето
и при по-голямо натоварване, които ще продължат за цял живот. При разпита си в о.с.з.
в.л.В. установява, че счупването е довело до зашипяване и има оток на ходилото. При
ищцата ще остане накуцваща походка.
Приетата по делото допълнителна СМЕ на вещото лице ендокринолог установява, че
с оглед давността на диабета, от който ищцата е страдала, възстановителният процес
протича малко или много, по-бавно, въпреки, че при операцията кръвната захар е била в
рамките на нормата. В този смисъл този извод на експертизата не кореспондира с
твърдението на ответника, че болестта на ищцата е оказала силно влияние върху
възстановителния процес от претърпяната травма.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.Т.
/съседка на пострадалата/ и Ч. /пътен полицай/, разпитани по делегация от РС-Пазарджик
/л.91 и л.132/.
Св.Т. установява, че ищцата живее сама, поради което и като разбрала за инцидента
свидетелката отишла в дома й, натоварила я на такси и я откарала в болница. Пострадалата
имала много болки в крака, била много стресирана и уплашена. Кракът й бил подут, леко
посинял в областта на стъпалото и не можела да стъпва на него. Н. постъпила за лечение в
болница. След болницата била изписана с гипс, като около месец била с него. Така се
установява, че пострадалата дълго време не е могла да стъпва на крака си и да се придвижва.
Дълго време се нуждаела от помощта на близките си, за да задоволява битовите си нужди.
През това време свидетелката и една съседка обслужвали ищцата-купували й храна, тъй
като тя не можела да слиза до магазина. След този месец ищцата започнала да се раздвижва
с патерица-това продължило няколко месеца. Посочва, че дори няколко месеца след
инцидента ищцата все още била стресирана, имала страх от пресичане, постоянно се
оглеждала за коли и се страхувала някой да не я блъсне. Свидетелката споделя, че докато
пострадалата е била с поставена гипсова имобилизация, се е грижила за нея, помагала й е в
ежедневните битови потребности, пазарувала за нея, тъй като ищцата не е могла да излиза.
Непосредствено след инцидента, тя се е намирала в състояние на силен емоционален стрес, а
споменът за катастрофата константно се появява в съзнанието й и до настоящия момент.
Притеснявала се, че с оглед на получените увреди никога няма да е същият пълноценен
човек, както преди инцидента.
Между страните не е спорно, че за л.а. „Опел Астра“ с рег.№ *** е налице
5
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица
BG/30/116002177549, сключена с ответното дружество на 12.08.2016г., със срок на действие
от 14.08.2016г. до 13.08.2017г.
На 19.04.2017г. ищцата сезирала ответното дружество с искане за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение, като последното е отказано от ответника с
писмо-уведомление от 30.06.2017г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача
на МПС, тъй като водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 119, ал.1 ЗДвП,
съобразно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
САС споделя извода, че ответникът не е доказал възражението си за съпричиняване,
доколкото не се установява, че ищцата, преди да предприеме пресичането, не се е
6
съобразила с приближаващото превозно средство, не се установява да е навлязла внезапно
на платното за движение, да е предприела пресичане при ограничена видимост или да е
удължила ненужно времето си за пресичане, респ. да е спряла без необходимост на пътното
платно. Напротив установява, че ищцата вече е била на пешеходната пътека и е пресичала, а
водачът не е спазил задължението да я пропусне, като намали скоростта или като спре.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има
правото да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на една средна телесна повреда - фрактура на
пета метатерзална кост на дясното ходило.
Съдът съобрази факта, че е получена само една средна телесна повреда, за
лечението на която травма ищцата е провела болнично лечение, по време на което не е
извършена оперативна интервенция, а мануално коригиране на деформацията от счупената
кост. Поставена е гипсова лонгета за 40 дни, че възстановяването е продължило около два до три
месеца, през което време е търпяла болки, като същите са били с по-интензивен характер
през първите 15-20 дни, че ще има болки и страдания в областта на счупването при промяна
на времето и при по-голямо натоварване, които ще продължат за цял живот, както и че
счупването е довело до зашипяване и има оток на ходилото. САС съобразява факта, че се е
нуждаела от чужда помощ, поради затруднения в хигиенно-битово отношение, че
ограничената възможност за придвижване е причинила, освен физически, и емоционален
дискомфорт, тъй като е жена в напреднала възраст, като всяко подобно залежаване крие
повишен риск за здравето. Общото здравословно състояние на ищцата към настоящия
момент е възстановено, но ще остане накуцваща походка т.е. налице са остатъчни
постравматични усложнения.
Като съобрази възрастта на пострадалата - 77г. към датата на ПТП - през 2017г., тежестта на
уврежданията и последиците от тях, факта, че е била пешеходка, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, неблагоприятната прогноза за възстановяване и променения ритъм и начин
на живот, съдът намира, че присъденият размер от общо 30 000 лева не е съобразен с икономическата
конюктура в страната.за 2017г., обема на вредите и липсата на оперативни интервенции с поставяне на
метална остеосинтеза или винтове. Затова обезщетението следва да бъде намалено по размер до 20
000 лв.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната му осъдителна част за
разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв.
По отношение на началната дата на дължимост на лихвите съдът констатира, че СГС
е присъдил такива считано от 26.07.2017г. с оглед факта, че същите са поискани така,
7
считано от депозиране на ИМ, а не от връчване на поканата. Независимо от този извод и
доколкото в жалбата на застрахователя не е изрично въведен този довод за неправилност на
решението при условията на ограничен въззив САС намира за процесуално недопустимо
произнасяне в тази насока.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 18 000 лв., като жалбата е частично основателна до 10
000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски за въззивна инстанция, които са 360 лв. платена д.т. От тях
дължими са само 200 лв. с оглед уважената част от жалбата.
На осн.чл.78 ал.8 ГПК тя дължи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. за явяване пред въззивна инстанция или общо 400 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на въззиваемата
страна направените пред въззивна инстанция разноски в размер на 1290 лв. платен
адв.хонорар, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. От тях дължими са само 1032 лв. с
оглед отхвърлената част от жалбата.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноските направени от нея пред първа инстанция в общ размер на сумата от общо
3585 лв. От тях дължими с оглед уважената част от иска са само 2390 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация ищцата дължи в полза на ответника
направените разноски, които са общо в размер на 1985 лв. От тях дължими с оглед
отхвърлената част от иска са само 661.66 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1881 от 09.03.2020г. постановено по гр.д. № 15853/2018г., по
описа на СГС, ГО, 6 състав, в обжалваната му осъдителна част, с която е уважен иска за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до 30 000лв. и разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
50, със съдебен адрес: гр.***, район ***, ул. „***“ № 1 чрез Адвокатско дружество „Г. и
партньори“, Булстат *********, представлявано от адвокат С. Е. С. срещу „Застрахователно
8
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Димитров” № 1, иск за разликата над 20
000 лв./ двадесет хиляди лева/ до 30 000 лв./ тридесет хиляди лева/, частично предявен от
общо 60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, причинени
при ПТП на 03.04.2017г. на пешеходна пътека в гр. ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.07.2017г. до окончателното й изплащане, като неоснователен в
тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 50, със съдебен
адрес: гр.***, район ***, ул. „***“ № 1 чрез Адвокатско дружество „Г. и партньори“,
Булстат *********, представлявано от адвокат С. Е. С. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Димитров” № 1, сумата
от 400 лв./четиристотин лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата
от 661.66 лв./шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ направени
разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.
„Г.М.Димитров” № 1, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Н. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ул. „***“ № 50, със съдебен адрес: гр.***, район ***, ул. „***“ № 1 чрез Адвокатско
дружество „Г. и партньори“, Булстат *********, представлявано от адвокат С. Е. С. сумата
от 2390 лв./две хиляди триста и деветдесет лева/ направени разноски пред първа инстанция с
оглед уважената част от иска, както и сумата от 1032 лв./хиляда и тридесет и два лева/
направени разноски пред въззивна инстанция с оглед отхвърлената част от жалбата.
В необжалваната осъдителна част до 12 000 лв., решението е влязло в
сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9