№ 772
гр. Пазарджик, 19.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър Люб. А.
СъдебниСТЕФКА Г. ПРОЙКИНА
заседатели:АНТОНИЯ ИВ. Г.А
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора В. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. А. Наказателно
дело от общ характер № 20235200200632 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Явява се лично подсъдимият Л. А. А., редовно призован, и с адв. В. Д.,
редовно упълномощен отпреди.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Д. В. Т. не се явява.
С. А. Т. се явява лично.
Д. А. Д. се явява лично.
А. А. Т. се явява лично.
За всички се явява адв. К. С. от САК, редовно упълномощен.
Явява се свидетелят Н. Г. М..
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ постъпило по делото писмо от Началника на
„Регионален център 112“ – гр. Кърджали, ведно с приложен диск.
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
Н. Г. М. - ** г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
без родство с подсъдимия.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
На свидетеля се разясниха правата му по чл. 119 до чл. 122 вкл. от НПК.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Н. М. със снета по-горе
самоличност:
СВИДЕТЕЛЯТ М.: Искам да започна малко по-отначало, защото има
някои психологически аспекти, които повлияха на катастрофата. Автобусът,
който е за фирма „К.“ излиза от гр. П. и минава от с. Б. и с. Б. – там взима по
няколко работника и след това продължава за гр. Пазарджик. Този ден явно
шофьорът нещо психически беше разстроен и пропусна отбивката за с. Б.. В
автобуса имаше няколко жени, то всъщност никога не е имало спокойно
пътуване понеже винаги се намира някой, който да обижда, да вика по
шофьора, винаги е изнервена обстановката, и този път се случи същото –
започнаха да го обиждат, отзад някакви жени крещяха по него и той се
изнерви. Крещяха за това, че е пропуснал отбивката. Шофьорът намери една
2
отбивка, минахме през с. Б., отидохме до с. Б., взехме работниците и вече
излязохме отново на шосето за с. П. и точно след мисля, че беше ляв завой,
отсреща се виждаше колоездачът с явно неадекватно поведение, с колелото
криволичеше от банкета до осевата линия на зиг-заг. С гръб към нас беше, в
платното на автобуса и автобусът започна да го приближава и аз се учудих на
това поведение на шофьора – аз стоях на трета седалка откъм пътеката и
наблюдавах цялата ситуация през цялото време. Автобусът се опита да го
избегне, като започна да навлиза в насрещното платно, обаче отсреща се
показа друга кола и нямаше как – за да избегне сблъсък шофьорът задържа и
в един момент имах чувството, че всичко ще се избегне, защото колоездачът
отиде вдясно и тъкмо вече автобусът беше в такова положение, че осевата
линия беше по средата на гумите, изведнъж колоездачът усети, че зад него
има някаква машина, погледна през лявата страна и явно това го стресна и
започна да криволичи все едно ще пада с колелото – отиде вдясно и точно в
момента на удара той рязко застана пред автобуса сам и тогава се случи
ударът, и върху нас се изсипа един дъжд от стъкла. Когато беше вдясно, беше
някъде по средата на нашето платно и оттам тръгна наляво. Велосипедистът
беше отишъл вдясно и започна да криволичи – не точно до края на банкета, по
средата на нашето платно беше и изведнъж някак застана пред автобуса и
тогава се случи удара и се счупи половината от предното стъкло и го видях
как отхвърча с колелото. Аз скочих веднага, отидох при вратата, докато
автобуса спре и аз изтичах да видя какво се е случило. Първото нещо, което
видях беше колелото потрошено край банкета, след това на около 5 метра
мисля, че беше, лежеше той, ръцете му бяха странно изкривени, черепът беше
скалпиран, имаше някакви спазми и аз предположих, че е още жив, опитах се
да му намеря пулс, но нямаше такъв – черепът му беше разтрошен, защото
като му хванах главата да му търся пулс и ръката ми влезе в главата му и
тогава шофьорът дойде при мен, нещо ми каза, но не помня и аз се обърнах и
му казах да обезопаси автобуса, но той не ме чу и той се върна обратно към
автобуса – явно сам е предприел тези мерки – запали аварийни, сложи
триъгълници, аз спрях до тялото и започнах да отбИ.м движението до
идването на КАТ. Едно от нещата, които най-много ме възмутиха беше
бездушието на другите хора – нито един от пътниците не слезе да помогне.
Времето беше хубаво, слънчево, ясно.
Имаше видимост.
3
От излизането от самия завой се виждаше велосипедистът. Не мога да
преценя какво разС.ие е цялата отсечка, но той беше някъде по средата на
самата отсечка.
Аз самия съм шофьор и като че ли на етапи намаляваше – като
почукване по спирачката да убие скоростта. Нямам спомен за рязко
намаляване.
Аз имам „Б“ категория. Имам личен автомобил.
Ако е известно на другите работници, те казват на шофьора, че няма
работници от с. Б. и не минава от там.
Няма как да знам дали диспечерът може да се обади на шофьора и да му
каже дали има пътници. Обикновено няма пътници от с. Б., но при всички
положения се минава през с. Б.. Пътниците, ако кажат, че няма кой да взима,
автобусът не минава от там.
Много е интензивно движението по пътя гр. П. – гр. Пазарджик.
Отсреща идваше автомобил. Автомобилът мина някъде около 10 метра
преди удара. Не е минавал друг автомобил, освен този. Той идваше отсреща.
Автобусът явно се опитваше да избегне колоездача като се надяваше, както е
редно по правилник, колоездачът да кара вдясно, но той си криволичеше. „На
10 метра мина“ означава разминаване на колата и автобуса, по моя преценка.
Насрещната кола идва, разминава се с автобуса, насрещното платно остава
свободно и автобусът започва да се отклонява да подминава колоездача. 10-те
метра са от момента, в който автобусът се разминава с насрещната кола,
автобусът изминава още 10 метра до удара – така ги преценявам аз.
Около 20 метра по-навътре, след паметника, беше ударът. Нямам
представа колко метра има от паметника до завоя.
Мисля, че на велосипеда имаше касетка с някакви дрехи, чанта или
нещо такова.
Сега се сещам само за касетка и найлонова чанта с някакви дрехи.
По цялото шосе до гр. Пазарджик е кал, трева и е заличена крайната
маркировка.
Велосипедистът, преди да завие рязко наляво, се намираше по средата
на дясното платно. Автобусът беше по средата на осевата линия. 2-3 метра е
4
разС.ието според мен.
Усетих само почукване по спирачката, може би преди да се разминем с
колата – насрещната.
Преди удара с велосипедиста нямам спомен да съм усетил рязко
спиране.
Не съм чул звуков сигнал.
След като отидох на място при пострадалия нещо ми каза зад гърба
шофьорът, но аз бях в шок, а и той беше в шок.
Аз се обадих на тел. 112 в момента, в който установих, че пострадалият
няма пулс.
Шофьорът ми каза да се обадя на тел. 112, след това и той звъня.
Мисля, че той ми каза да се обадя.
Той се върна към автобуса да го обезопаси.
Нямам представа дали ме е видял, че се обаждам на тел. 112 – след това
се обади и той.
Моят номер завършва на 80.
На свидетеля се предяви писмо рег. № 105850-754/31.10.2023 г. на
Началника на „Регионален център 112“ – гр. Кърджали.
СВИДЕТЕЛЯТ М.: Телефонният номер, отразен в т. I, подточка 4 за
обаждане на 20.07.2022 г. в 13:42:12 ч. е моят мобилен телефон, от който се
обадих.
Очаквам адекватно поведение от всички, които изпадат в подобна
ситуация, аз самият съм преминал през няколко такИ. ситуации и човек се
шашка в такИ. моменти. Учуди ме паниката на самия шофьор. В момента на
удара чух, че вика „Ей!“ и явно просто не е изпадал в подобни ситуации и не
знаеше как да реагира.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Моля, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, да се прочетат
5
показанията на свидетеля поради липса на спомен в показанията му, дадени
на досъдебното производство на 02.08.2022 г. пред разследващ орган на
втората страница от свидетелските показания и по-конкретно на 26-27 ред
отгоре-надолу, по средата, тъй като причините за учудването му са различни.
АДВ. Д.: В този кратък период от време, много бързо трябва да се учуди
и всичко да се развие, защото той докато го е видял – разС.ието е много малко
и той дори не си спомня дали са изсвирили гумите, а аз предполагам, че са
изсвирили, след като много бързо след удара автобусът е спрял. Възразявам
по искането за четене на показанията на свидетеля. Той много подробно
разказа за всичко останало. Не давам съгласие.
Съдът намира, че е налице липса на спомен у свидетеля относно това
каква е била реакцията на водача от момента, в който се е открила видимост
към движещия се велосипедист по посока движението на автобуса, затова и
на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, изр. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА ИЗЦЯЛО показанията на свидетеля Н. Г. М., дадени на
02.08.2022 г., намиращи се на лист 57 от ДП № 123/2022 г. по описа на РУ –
гр. П..
СВИДЕТЕЛЯТ М.: Поддържам това, което ми прочетохте.
При разпита ми разследващата полицайка ме попита с каква скорост е
карал автобусът, аз казах, че мога само да гадая и тя каза, че според данните
на тахошайбата е 85 км/ч. Аз не съм имал преценка за това каква е била
скоростта, аз съм на мястото на пътника.
Не постъпиха въпроси към свидетеля.
Същият напусна съдебната зала със съгласието на страните.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се приключи делото.
АДВ. С.: Нямам искания. Да се приключи делото.
6
АДВ. Д.: Моля да приемете като доказателства Епикриза от „У.Х.“ и
Решение на Обща клинична и онкологична Комисия/Комисия по хематология,
от които е видно, че подсъдимият се е разболял от онкологично заболяване.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
АДВ. С.: Да се приемат.
Съдът счита, че следва да приеме днес представените от защитата
писмени доказателства, както и писмото от „Регионален център 112“ – гр.
Кърджали, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА писмо рег. № 105850-754/31.10.2023 г. на Началника на
„Регионален център 112“ – гр. Кърджали, ведно с диск, приложен към него,
Епикриза от 22.10.2023 г., издадена от „У.Х.“ – Клиника по урология и
Решение № 2186/02.11.2023 г. Обща клинична и онкологична
Комисия/Комисия по хематология.
АДВ. Д.: Нямам други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
АДВ. С.: Нямам искания.
На основание чл. 283 от НПК, съдът счита, че следва да се прочетат и
приемат събраните в досъдебното производство доказателства, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата, събрани по досъдебното
производство, както следва: Уведомително писмо за започване на ДП,
Докладна записка, постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение, разпити на свидетели, характеристична справка,
декларация за семейно положение, справка за съдимост, протокол за
предявяване на разследването.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Няма да давам допълнителни обяснения.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна. Извършени са
всички необходими следствени действия за обективно, всестранно и пълно
изясняване на делото, поради което и на основание чл. 286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни
заседатели, поддържам обвинението спрямо Л. А. за извършено престъпление
по чл. 343 от НК. Установи се, че същият работи като шофьор към фирма
„Х.Б.“ АД като е управлявал автобус марка „***. На 20.07.2022 г. той
потеглил с автобуса от гр. П. към гр. Пазарджик по републикански път II-З7.
Времето било хубаво, греело слънце, шосето било сухо. Видимостта била
отлична. Автобусът се движел със скорост от 85 км/ч. Около 13.30 ч. той се
движел по прав участък с ясно видима хоризонтална маркировка и
вертикална сигнализация между селата Б. и с. П.. Като не е съществувало
никакво препятствие за него да види пътната обстановка. В същото време в
същата посока и лента за движение се движел и пострадалият А. Т.. Същият
бил употребил алкохол и се движел зиг-загообразно. Това обстоятелство било
забелязано от подсъдимия, който вместо да намали скоростта и дори да спре,
продължил праволинейното си движение. Тоест на този прав участък
пострадалият е бил опасност за движението по пътя, тоест съгласно чл. 20, ал.
2 подсъдимият е бил длъжен да намали скоростта и дори да спре. Въпреки
това той не предприел никакви мерки като имам предвид задействане на
8
спирачната система или екстремно спиране на автобуса. Последвал удар в
предна дясна част на автобуса и задната част на велосипедиста,
велосипедистът изхвръкнал, паднал на земята, получил тежки увреждания,
починал е на място. Изготвено е заключение за причината за смъртта – няма
да се спирам на него.
Изготвена е автотехническа експертиза, от която е видно, че „М.“ и
велосипедът са технически изправни. Установена е скоростта, с която се е
движел „М.“ – 85 км/ч., като спирачната система е реагирала едва на 51 метра.
Спирачният път при скорост от 85 км/ч. е 63,48 метра. От експертизата е
видно, че ПТП-то е било предотвратимо при скорост от 72,85 км/ч., тоест
водачът е бил длъжен да намали скоростта до тази скорост, а в настоящия
случай дори и да спре.
Тази фактическа обстановка се извлича на първо място от изготвената
автотехническа експертиза, а на второ място – от показанията на току-що
разпитания свидетел. От неговите показания е видно, че той е забелязал
велосипедиста много от рано, даже е бил учуден защо при такава скорост
подсъдимият не е предприел аварийно спиране.
От всички тези доказателства следва да се направи извод, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“
във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Налице е причинна връзка между нарушаване на правилата за
движение, станалото ПТП и настъпилата смърт. Опасността за него е
възникнала, но той е имал възможност да я предотврати – или чрез
намаляване на скоростта, или чрез аварийно спиране. Той не е предприел
нужните мерки, последвал е удар, както и смъртта на пострадалия, тоест
налице е причинна връзка между нарушаване на правилата за движение,
ПТП-то и настъпилата смърт на пострадалия. Той не е предвидил
настъпването на това ПТП, но с оглед факта, че е водач, е бил длъжен и е
могъл да го предвиди, тоест следва да го признаете за виновен по
обвинението така, както го му е повдигнато.
Следва да отчетете чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, заболяването, което има, като отчетете, че все пак има и
съпричиняването от страна на пострадалия по делото, поради което считам, че
следва наказанието да бъде определено при условията на чл. 66 от НК.
9
АДВ. С.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз
споделям голяма част от това, което изрази пред Вас прокурорът, особено що
се касае до фактическата обстановка – тя е подробно описана и в
обвинителния акт и след подробно и задълбочено проведено съдебно
следствие, същата фактически бе препотвърдена. В този ред на мисли аз няма
да я преповтарям, а ще се концентрирам само върху два момента, които
според мен имат чисто юридически характер. Само ще си позволя няколко
неща да кажа за фактическата обстановка:
Абсолютно всичко, което изнесе прокурорът се потвърждава и от
свидетелите, и от експертите и е проверено и по експертен път и практически
няма нещо различно от това, което е описано в обстоятелствената част на
обвинителния акт, включително и известни нюанси, които се появиха днес
след прочитане на показанията на свидетеля Н. М. досежно къде и как е бил
разположен автобусът върху пътното платно в момента на удара. Той е
възприел осевата линия по средата на автобуса, на след като бяха прочетени
показанията му се оказа, че това е в момента непосредствено след удара след
като подсъдимият е предприел маневра наляво.
Всички останали свидетелски показания и изслушани експертни
заключения в хода на съдебното следствие показват, че извършителят е
именно настоящият подсъдим, налице е пряка причинно-следствена връзка с
изложеното, налице е тежък вредоносен резултат. Факт е, включително и от
днес изслушаните свидетелски показания, на два пъти потвърдени по
категоричен начин от свидетеля М., че подсъдимият е имал достатъчно време
и възможност да наблюдава поведението на пострадалия велосипедист и е бил
учуден от това защо не е реагирал и то след като е опитен шофьор,
дългогодишен, знае ЗДвП.
Няма да повдигам въпроса за института на спасителната маневра,
защото не сме изправени въобще в такава ситуация.
Защо не е предприел аварийно спиране такаво, каквото изисква законът,
а не някакво отклонение, дори и за нас остана загадка в хода на съдебното
следствие до момента. Дали поради някаква причина е бил раздразнен или
ядосан от пътниците и това го е разсеяло, това са въпроси от съвсем друго
естество и са ирелевантни по отношение наказателната отговорност, която се
10
следва към настоящия момент, защото както обясни прокурорът: причинно-
следствената връзка е налице с неправомерното поведение на подсъдимия –
водач на процесния автобус.
Не съм съглА. единствено с т. нар. съпричиняване, което изтъкна
прокурорът, което се касае във факта, че са установени 1,34 промила алкохол,
което е лека степен на алкохолно опиянение и за това е изслушана експертиза
в хода на съдебното следствие – поставян е този въпрос и дори вещото лице
отговори, че това практически не му е оказало никакво влияние. Още повече,
че обвинението е точно за това – виждал е препятствие на пътя, а един
велосипедист винаги е предвидимо препятствие и възможност за възприемане
това препятствие за неестествено движение, тоест криволичене и няма
никаква реакция. Това е нещото, което мен ме впечатлява и нещото, което ще
се отрази и в крайното ми становище, което ще предложа пред Вас.
Абсолютно ирелевантно е съС.ието на алкохолно опиянение на този
велосипедист, защото той може да криволичи по съвсем други причини и
въпреки всичко, както се вижда в настоящия случай, водачът на процесния
автобус няма реакция или поне реакцията не е такава, каквато изисква
законът.
Друг момент, който след малко ще бъде повдигнат може би е и за който
уважаемият съд положи необходимите усилия за събиране на данни в тази
насока е наличието на предпоставките за преквалифициране на деянието по
реда на чл. 343а от НК с оглед постъпилите данни за телефонно обаждане на
тел. 112.
Първо, безспорно е установено в това производство и само като
прочетете протокола от съдебното заседание, без да се чете детайлно, какво
представлява съдебно-медицинската експертиза – пострадалият е починал на
място. Още повече свидетелят М. в днешното съдебно заседание много
подробно обясни, че де факто черепът му е бил размазан и е бил скалпиран.
Само този факт и практиката е достатъчно ясна, че не може да се възприеме
институтът на оказване на помощ.
Аз, обаче, ще насоча още един факт към Вашето внимание: В едно
съвсем прясно решение, където аз съм участник в процеса там и съм изразил
становище, което ще изразя и пред Вас: Практиката е противоречИ. дали
самото обаждане на тел. 112 може да се възприеме като оказване на помощ.
11
Последствията от обаждането на тел. 112 варират от далечната 1983 г., които
са визирани в Решение № 1 на Пленума на ВКС тогава. Какво имам предвид?
1983 г., за да се обадиш на тогавашните телефони 150, 160 и 166, е
необходимо да положиш изключителни усилия, за да стигнеш до телефон,
особено извън населено място – тогава телефони имаше в пощите, в
кметствата, в полицията. В сегашните времена, когато всеки ходи с по два
телефона в джоба, най-естественото нещо е, когато изпадне в такава
ситуация, да се обади на тел. 112, само че към онзи момент – към 1983 г.
усилията, които се изискват тогава, за да се обадиш, са коренно различни от
това, което се изисква в момента и в самата си същина, чисто юридически
това решение има съвсем друга мотИ.ция. В повечето случаи голяма част от
водачите се обаждат на тел. 112 веднага и то най-вече с цел личната си
безопасност. Въпросното Решение е № 467/07.12.2023 г. по Дело № 710/2023
г. на I-во н. о. на ВКС, в което ясно се казва, че самото обаждане на тел. 112
не може да покрие критериите и обема на института „оказване на помощ“,
още повече когато практически лицето е починало веднага.
В тази връзка ще предложа нашето виждане досежно наказанието, което
следва да се понесе: В крайна сметка всички сме хора. Принципно е ясно
становището на частните обвинители, които в такИ. случаи са най-
потърпевши от случилото се, но повереникът следва да им обясни какви
възможности им предлага законът, още повече, че подсъдимият е във
влошено здравословно съС.ие и всичко това им е обяснено.
Споделяме становището на прокурора, че са налице материално-
правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК и в тази връзка няма да имаме
искания и някакви крайности в нашето становище.
С оглед тежкия вредоносен резултат и механизма на случилото се – да
видиш човек пред себе си, водач на велосипед, предвидимо препятствие на
пътя и да не реагираш, особено когато той се е движел неадекватно в смисъл,
че е криволичел, без да е ясно какво е причината, за мен ми се струва
неадекватно самото поведение на водача на автобуса. В тази връзка, за да съм
по-конкретен, що се касае до размера на наказанието, считаме, че един размер
от 3 години, който да бъде отложен за 5 години изпитателен срок би бил
релевантен и би постигнал целите на чл. 36 от НК както в личностен, така и в
обществен план.
12
По отношение на кумулативното наказание по чл. 343г, мисля, че
следва да му бъде наложено наказание от 5 години.
В тази връзка моля за Вашия съдебен акт.
АДВ. Д.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
подсъдимият Л. А. е водач на автобус, който притежава категория D, C, D+E,
C+E, A, B, M, T. Той е водач от 1985 г. като до момента му е съставен само
един акт за установяване на административно нарушение и му е издавано
едно наказателно постановление. Работи в транспортната компания „Х.Б.“.
Може да се каже, че с оглед характеристичните данни, които са дадени от
компанията, е един добър шофьор.
На 20.07.2022 г. сутринта е започнал работа в 04:40 ч. като
задълженията му са да превозва работници от работните места до завод „К.“ и
обратно като превозва първата смяна от 04:40 ч., отИ.е и връщане до към
06:30 ч., след това почИ. и в 13:10 ч. взема втората смяна от гр. П., минава
през селата в зависимост от това дали диспечерът му казва да мине през с. Б.,
с. Б., ако има работници и както каза свидетелят – ако самите работници
знаят, че има някакви работници от там и трябва да мине да ги вземе. Като се
направи съпоставка с обаждането на тел. 112 се вижда, че обажданията, които
са получени и времето на настъпването на ПТП-то и мястото, на което е
станало, а именно на 4,700 м. от с. Б., автобусът се е движел по график и не е
бил закъснял. Пътните условия са били много добри – греело е слънце,
видимост - чудесна и в същата посока се е движел и велосипедистът –
пострадалият А. Т.. Както каза свидетелят М., след един ляв завой, той е
забелязал велосипедиста. Тук въпросът е какво е разС.ието от излизането на
този ляв завой до мястото на ПТП-то.
В предходното съдебно заседание беше разпитан свидетелят В., който е
автоконтрольор и е пристигнал там пръв на място и според него разС.ието от
завоя до мястото на произшествието е около 40-50 метра. Според вещото
лице разС.ието между велосипедиста и автобуса, когато подсъдимият А. го е
възприел, е било 59,76 м. Преди малко прокурорът каза в пледоарията си, че
ако подсъдимият е предприел маневра за спиране от 62,48 м. разС.ие до
велосипедиста, е щял да избегне удара. След като подсъдимият А. е видял,
след завоя, велосипедиста, по думите на свидетеля М., той е усетил, че леко
13
автобусът спира. През това време подсъдимият, както обяснява, се е разминал
с един автомобил, който е неустановен, но той казва, че някъде преди завоя,
това разС.ие от 40-50 метра в тази динамика, в която пътните превозни
средства са се движели – около 80-90 км. не може да се каже точно кога и на
колко метра е бил този автомобил преди да се размине с автобуса на
подсъдимия, но може да се предположи, че след като завоят е десен, този
автомобил като се е движел, той е закрИ.л хоризонта на движение на автобуса
и за това автобусният шофьор или подсъдимият и свидетелят М. са видели
опасността, а именно пострадалият велосипедист, след като са изправили
завоя. Завоят действително е много лек, но за да се види хоризонтът след това
е може би 100 метра, както е написано в експертизата, правият участък е
около 100 метра, но за да се види този прав участък и свидетелят казва, и в
обясненията си подсъдимият, че те са видели велосипедиста след като са
излезли от завоя.
След като се е опитал да намали скоростта и е предприел маневрата
изпреварване, на около 10 метра, по показания на свидетеля М.,
велосипедистът е сменил посоката си рязко наляво. РазС.ието е било много
малко, подсъдимият не е имал възможност да реагира и ударът е бил
неизбежен. След удара велосипедистът е изхвръкнал, паднал е на банкета,
подсъдимият е спрял аварийно автобуса в лентата за насрещно движение,
отишъл е при пострадалия като свидетелят М. е отишъл преди него, казал е на
свидетеля М. да се обади на тел. 112, попитал е: „Жив ли си, човече, жив ли
си?“, опитал се е да окаже помощ, отишъл е да вземе аптечка и кислородна
маска, за да му помогне. В тази ситуация, която е изпаднал, това са били
възможностите, които е могъл да направи и по думите му, а и по съдебно-
медицинската експертиза пострадалият е починал малко след ПТП-то. Когато
подсъдимият е отишъл при него, той все още е бил жив и е имал някакви
конвулсии.
Подсъдимият е бил изпробван за алкохол и наркотици – пробата е дала
отрицателен резултат.
От съдебно-медицинската експертиза е установено, че пострадалият е
употребил алкохол и концентрацията му е била 1,34 промила на хиляда.
Според автоексперта, в момента на удара скоростта на автобуса е била
54,78 км. Аз считам, че това не е точната скорост, тъй като формулата за
14
изчисление, която е приложена в съдебно-медицинската експертиза, първо е
приела, че теглото на велосипедиста е било 80 килограма, а по думи на
неговите близки той е тежал около 60 килограма. Второ: Приел е, че другата
променлИ. величина, а именно автобусът, натоварен с пътници, е 14 тона и
800 килограма, като вещото лице не знам от къде е преценило или може би е
взело средно от показанията, в които М. казваше, че има между 30-40
пътници – 35 човека по 70 килограма средно тегло.
Скоростта в момента на удара и скоростта на движение по тахограф се
използват за определяне на разС.ието, на което се е намирал велосипедистът в
момента, когато подсъдимият го е възприел. Вещото лице казва, че е трябвало
да го възприеме на 51,33 метра. Аз също не мога да се съглася с това и моля и
Вие да не се съгласите за това, защото първо тахографския лист, който е
приложен, в делото оригинален тахографски лист аз не съм видял – има едно
ксерокопие, което е дори по-малко, отколкото е истинският тахографски лист
и доколкото мога аз да чета тахографския листа, се вижда, че точката на
скоростта, когато е започнал да намалява или да предприема аварийно
спиране, е малко под 80 км/ч. Още повече, че вещото лице никъде в своето
заключение не коментира Регламент № 165 на Европейската общност, която
има една специална глава за определяне на тахографите и уредите, които
измерват времето и скоростта, и там се дава едно максимално отклонение на
тези устройства, а именно на този тахограф в рамките на 6 км/ч. Затова
казвам, че от тези две променливи величини, които се събират с другите
константни, тази сума, която излиза не съм съглА., че е точната. Още повече,
че това, което е написано – 51,33 м. със сантиметри не мога да се съглася, че е
така. Такава точност при тази динамика не може да се установи.
По думите на свидетеля М. и по обясненията на подсъдимия А. казват,
че велосипедистът е бил на 10 метра когато е навлязъл в траекторията на
автобуса. Въпросът е кога е възникнала опасността за подсъдимия, кога той я
е възприел. Аз смятам, че той я е възприел след като е излязъл от завоя, видял
е велосипедиста и велосипедистът е започнал да кръшка. Свидетелят М.
казва, че още в самото виждане е започнал да кръшка, но за мен това разС.ие,
като аз се основавам на показанията на свидетеля В., е около 40-50 метра.
Движението на пострадалия велосипедист: То се е извършвало в
нарушение на правилата на ЗДвП. Велосипедистът е бил длъжен да се движи
15
най-близо до дясната граница на пътното платно за движение по посока на
движението. Безспорно е това, че пострадалият велосипедист е нарушил
правилото на ЗДвП, визирано в чл. 80, т. 2 от ЗДвП, което е в пряка причинна
връзка с възникналото ПТП /цитира/. Свидетелят М. каза, че не е точно
очертана, тъй като там границата е обрасла, но нарушението на чл. 80, т. 2 от
ЗДвП е вследствие на други две нарушения на ЗДвП, които пострадалият
велосипедист е извършил, а именно чл. 5 от ЗДвП /цитира/. Ще цитирам д-р
П. – вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, който казва,
че тази концентрация се характеризира с леко разсейване, малко по-слаба
концентрация на вниманието и почти няма координационно поведение на
пострадалия. Възможно е той да е кривнал с колелото при такова количество
алкохол. В изисканата справка от тел. 112 се дава информация, че няма
подадени сигнали за велосипедисти, които са кръшкали или са се движели
неправомерно по това време в този район на пътя. Това значи, че можем да
предположим обосновано, че велосипедистът се е движел праволинейно, но
какво го е накарало да смени рязко посоката си на движение? Подсъдимият А.
обяснява, но свидетелят М. не си спомня и не може да го каже, че преди да
предприеме маневрата изпреварване, е подал звуков сигнал – погледнал е
огледалото за задно виждане, дал е мигач и тогава е започнал да предприема
маневрата. Това е разС.ието, което е изминато за много кратък период и
подсъдимият с автобуса вече е бил в непосредствена близост до
велосипедиста, вследствие подадения звуков сигнал той се е обърнал и
вследствие на това, че е имал на кормилото багаж – огромен сак или чанта,
която на фотоалбума се вижда как е увиснала на кормилото на колелото, а
никой не говори за нея – нито в досъдебното производство, нито някой от
свидетелите си спомня за нея. Само подсъдимият казва, че е имало касетка на
багажника, за което и свидетелят М. си спомни и някаква чанта. Именно този
обемист багаж, който се е превозвал, също е оказал влияние на управлението
на велосипеда – чл. 81, т. 4 от ЗДвП /цитира/. Аз не мога да си обясня по друг
начин, след като вещото лице дава заключение, че тази концентрация на
алкохол не е въздействала толкова силно на пострадалия, за да наруши
координацията си, а се изразява в леко разсейване и т. н., според мен за да се
смени рязко посоката е оказала влияние и тази чанта, която е била на
велосипеда. След като е подал подсъдимият звуков сигнал, пострадалият се е
обърнал, за да види какво има зад него и вследствие употребения алкохол
16
може да се каже, че мисловните процеси не са му били чак толкова изострени
или пък не е могъл да реагира адекватно на обстановката и затова той е завил
вляво, вместо да си държи пътя направо или поне да бяга вдясно. Ако беше
премерено теглото на тази чанта или сак, можеше да се прецени в зависимост
от тежината и тежестта на велосипедиста, който е 60 килограма, дали тя го е
дърпала в една посока. Това, за съжаление, не е направено.
Тъй като разС.ието между автобуса и велосипедиста е било много
близо, подсъдимият не е имал никаква възможност да реагира. По-скоро
пострадалият е имал тази техническа възможност да предотврати ПТП-то, ако
се е движел праволинейно по пътя като е бил плътно вдясно. ПТП-то е
настъпило на 122 см. от западната част в посока изток на пътното платно.
Подсъдимият Л. А., както се е движел и както толкова дълги години е
управлявал автобус и е минал милиони километри, е очаквал от всички
участници в движението да се движат правомерно, както се е движел той. Той
не е могъл да предположи и не е бил длъжен да предположи, че
велосипедистът пред него е употребил алкохол и че непосредствено пред него
ще смени посоката си и ще застане на траекторията на автобуса в опасната
зона.
От всички събрани доказателства, които ще оцените, считам, че по
безспорен и несъмнен начин не се доказва, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и че е нарушил чл. 20,
ал. 2, изр. 2 /цитира/. Не всеки велосипедист е опасност за движението.
Велосипедистите са на всяка крачка – ние трябва поС.но да спираме пред тях
и да им даваме път, ако така разсъждаваме в тази посока.
Моля да приемете, че деянието, което е извършил подсъдимият, е
случайно по смисъла на чл. 15 от НК и той не следва да носи наказателна
отговорност за увреждането на пострадалия.
Моля съдебните заседатели и те да вземат решение, съобразно
житейския си опит от изложената фактическа обстановка и по съвест да
преценят следва ли да се осъди един безупречен, свестен човек по
характеристични данни, неосъждан, който 38 години работи като шофьор и
през 2003 г. му е съставен само един акт – преди 20 години.
От друга страна се вижда, че пострадалият велосипедист има вина – той
е съпричинил увреждането си, нарушил е три разпоредби от ЗДвП, изпречил
17
се е пред автобуса в непосредствена близост и подсъдимият не е имал друга
възможност и го е блъснал.
Моля да постановите присъда, с която да признаете подсъдимия А. за
невиновен и да го оправдаете по повдигнатото му обвинение.
Ако не приемете тезата ми за невинност, моля алтернативно да
приемете за установено, че след извършване на ПТП-то, подсъдимият е
слязъл, отишъл е при пострадалия, казал е на свидетеля М. да се обади на тел.
112, свидетелят М. го е отпратил да обезопаси автобуса, тъй като е имало
вътре още 35-40 човека, да не стане още по-лошо, той е отишъл, взел е
аптечка и кислородна маска, обадил се е по-късно и той на тел. 112, даже два
пъти. Изборът му в тази ситуация не е бил голям и той е направил това, което
може, за да окаже помощ на пострадалия.
Колегата действително каза, че с това последното Тълкувателно
решение обаждането на тел. 112 не се счита за оказване на помощ, но аз моля,
тъй като съдебната практика е противоречИ., да приложените практиката в
полза на подсъдимия, а именно, че обаждането на тел. 112, с което се
съобщава за станало ПТП на МВР и искане на медицинска помощ, е основно
задължение на всеки един участник в пътното движение и той е изпълнил
това свое задължение. Считам, че се събраха доказателства в тази посока, тъй
като в досъдебното производство нямаше изобщо никаква индикация относно
това може ли да се приложи чл. 343а от НК.
Моля, при определяне на наказанието, да се имат предвид
многобройните смекчаващи вината обстоятелства: като се започне от чистото
съдебно минало на подсъдимия, от това, че от 1885 г. е професионален
шофьор и до настоящия момент има само едно издадено наказателно
постановление през 2003 г., действията му непосредствено след станалото
ПТП, с което се е опитал да окаже помощ на пострадалия.
Това, че осъщественото от него е едно предполагаемо нарушение, което
по несъмнен начин не се доказва, това, че има съпричиняване от пострадалия
– той е нарушил три разпоредби на ЗДвП, това че подсъдимият още в
досъдебното производство оказваше съдействие на разследващата полицайка,
това че оказва пълно съдействие на съдебния състав и по наша вина не се е
отложило нито едно съдебно заседание, макар че сме имали възможност да
отложим такова и да се възползваме от това си право и съдействаме за
18
разкрИ.е на обективната истина, това че трудовата характеристика на
подсъдимия е безупречна и това, че срокът от извършване на деянието вече е
повече от една година. Подсъдимият е чувствителен човек, след ПТП-то
животът му тръгна надолу – разболя се от Ковид, наруши си слуха – сега е със
слухов апарат, повишиха му се стойностите на кръвна захар, повиши му се
кръвното и сега като за капак, последната диагноза, която приложихме, може
да се обясни със стресовата ситуация.
Моля да приемете, че степента на обществена опасност на подсъдимия е
ниска и са налице основанията за определяне на наказание при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1, тъй като изложените смекчаващи вината обстоятелства са
многобройни, така че и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко. Затова Ви молим за наказание Пробация.
С оглед приложението на чл. 343г, моля да имате предвид, че той вече
никога няма да бъде професионален шофьор и няма да кара автобус, но
свидетелството за правоуправление ще му е нужно, тъй като за лечението от
болестта ще трябва да е мобилен, а не да кара децата си – едното е
пълнолетно, другото е непълнолетно, да го разкарват по болниците, защото и
те ще имат своите задължения.
Затова Ви моля, по съвест и съобразно закона и доказателствата по
делото, да определите справедлИ. присъда.
ПРОКУРОРЪТ /РЕПЛИКА/: Помощ може да се окаже само на жив
човек. От показанията на свидетеля М. е видно, че когато той е отишъл при
пострадалия, същият е нямал пулс и дишане.
С оглед опасността, за която се твърди, за него тази опасност е
възникнала когато е забелязал криволичещия велосипедист на 40-50 метра,
тоест опасността за подсъдимия е възникнала още по-рано – когато е
възникнала опасността за свидетеля М., защото същият заяви, че е бил на
предната седалка в автобуса. Тоест той е бил на 3-4 метра зад подсъдимия и
опасността за подсъдимия е възникнала по-рано, тъй като той е имал по-
добра обективна възможност да забележи пострадалия по делото.
Чл. 343г. следва да се приложи като съобразно наказанието, което ще
определите, поне толкова следва да бъде и лишаването от право да управлява
19
МПС.
АДВ. С. /РЕПЛИКА/: Тъй като колегата се позовава изцяло на
дадените обяснения пред Вас от подсъдимия, аз ще цитирам показанията му,
дадени в Протоколно определение № 661/26.10.2023 г. на стр. 5: „Възприех
велосипедиста почти едновременно когато се случи разминаването с
насрещно движещия се автомобил и това е в зоната на завоя.“ Този завой
силно се преекспонира от страна на защитата – не само, че е в зоната на завоя,
а завоят е толкова лек, че практически не препятства никаква видимост.
Разминаването с лек автомобил от водач, който управлява автобус, е на
такова ниво един срещу друг, че по никакъв начин не може да му попречи на
видимостта напред.
Другото нещо, на което искам да обърна внимание, което също не е
вярно, което изрази колегата: Става въпрос за неправомерното поведение,
според него, от страна на пострадалия и цитира чл. 80 от ЗДвП. В същото
протоколно определение е изслушано и вещото лице-автоексперт К. и е
зададен въпрос за това как се е бил позиционирал пострадалият в момента на
удара. Това, което вещо лице отговори в съдебна зала и което е записано в
експертизата, че местоударът е на 1 метър вляво от десния край на пътното
платно – по-дясно от това не може да бъде. Абсолютно безспорно и много
логично пред Вас го обясни вещото лице, че в момента на удара
велосипедистът е бил успоредно разположен спрямо края на пътното платно,
защото побитостите върху автобуса са една върху друга, долната част е
контактувала, предна част под фара, решетката е контактувала със задната
част на велосипеда, а стъклото е било разбито по една и съща вертикала
нагоре, така че той се е движел абсолютно правомерно в момента на удара.
Ако е имал такова поведение, каквото казва и свидетелят, и подсъдимият за
криволичене, то е било много по-рано, дори преди левия завой да бъде
възприето.
АДВ. Д. /ДУПЛИКА/: По становището на прокурора: В съдебно-
медицинската експертиза е записано, че смъртта не е настъпила веднага и
второ – прокурорът казва, че е възприет велосипедистът много по-рано, но
никъде не се знае дали е 50 метра, 100 метра или 200 метра.
20
Що се отнася до това, че колегата казва, че велосипедистът се е движел
плътно вдясно, в заключението на автотехническата експертиза е записано:
„На 122 см. от края на платното.“ – това не е плътно вдясно. Това е на средата
на платното – там е станало ПТП-то.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Л. А.: Съжалявам.
Безкрайно съжалявам за човека. Всичко стана много бързо, секунда-две, а ако
не беше рязко клюмнал към автобуса това нямаше да се случи. Нещата се
развиха много бързо. Съжалявам за човека. Просто не знам. Направих всичко,
което е било по моите възможности.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Л. А.: Безкрайно съжалявам.
Нямам какво друго да кажа.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на съвещание за
произнасяне на присъдата, която обяви на страните, като им разясни правото
на жалба и протест и сроковете за това.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи
в 16:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21