Р Е
Ш Е Н
И Е № 135
гр. Пловдив, 14.04.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при секретаря Нели Богданова като разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. № 75/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се изцяло Решение № 151 от 04.11.2019 г., пост. по т.д. № 77/2019 г. на Окръжен Съд – Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от Н.В.Б., ЕГН – **********, Д.В.Б., ЕГН – **********, Б.В.Б., ЕГН -**********, Д.В.Б., ЕГН – ********** и Е.В.Б., ЕГН – ********** частични искове за осъждането на Г. Ф. – гр. С., Булстат … да заплати на всеки ищец обезщетение в размер на 26 000 лв. – от общо дължим за всеки ищец размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва за репариране на претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния брат В.В.Б., настъпила вследствие ПТП от 07.07.2015 г., виновно причинено от П.К. Б., без задължителна застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите „ към датата на ПТП. Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането - за отмяна на решението и постановяване на друго такова за уважаване на исковете.
Въззиваемата страна Г. ф. – С. е депозирала отговор за неоснователност на жалбите.
Деликвента П.К.Б., конституиран като трето лице – помагач на Г. Ф. – С. не е депозирал отговор на жалбите.
Съдът установи следното:
Производството пред първостепенния съд е образувано по предявени от Н.В.Б., ЕГН – **********, Д.В.Б., ЕГН – **********, Б.В.Б., ЕГН -**********, Д.В.Б., ЕГН – ********** и Е.В.Б., ЕГН – ********** субективно съединени частични искове с правно основание чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „ а „ от КЗ/ отм./- за осъждането на Г. Ф. – гр. С., Булстат … да заплати на всеки ищец обезщетение в размер на 26 000 лв. – от общо дължим за всеки ищец размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва за репариране на претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния брат В. В.Б., настъпила вследствие ПТП от 07.07.2015 г., виновно причинено от П.К.Б., без задължителна застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите „ към датата на ПТП.
Поддържа се в исковата молба че смъртта на брат им В. била неизмерима загуба за ищците, който за тях бил пример, подкрепа, надежда и стимул в живота. Покойният бил неизменна част от деня им, техен закрилник и съветник и единственият човек, от когото получавали помощ и разбиране, както и съвети за живота. Затова и след смъртта му изпаднали в огромна празнина, получили остри стресови реакции и душевни разстройства – всеки ищец. Станали нервни, отчуждени от обкръжението си, вглъбени в себе си. Чувствали вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата, изпитвали усещане за разрив с другите и живота като цяло. Нямали вече опора в живота, нито надежда и сигурност за бъдещето си. С оглед този вид, степен и интензитет на вредите, както и че същите са търпени и ще бъдат търпени продължително време и занапред, считат че справедливото обезщетение, което им се следва е 120 000 лв. – за всеки ищец.
С отговора ответникът оспорва претенциите по основание и размер. Възразява между ищците и починалия техен брат да е съществувало трайна и дълбока емоционална връзка, обуславяща морални вреди изобщо и в частност възведените. В случай че съдът намери исковете за доказани по основание оспорва техния размер като завишен и не отговарящ на критериите за справедливост., като се позовава на разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ / ДВ бр. 101/2018 г. /, фискираща процесното обезщетение в размер до максимум 5 000 лева.
С допълнителната искова молба се заявява че горепосочената разпоредба е материално правна и като така е с действие занапред, макар неправилно да й е придадено и обратно действие. Като основание за неприложимостта й се сочи още че нормата е част от сега действащия КЗ, който е в сила от 1.1.2016 г., а ПТП, при което е загинал В. Б. е от 7.7.2015 г. - по времедействието на КЗ / отм. /.
С отговора на допълнителната искова молба не се възвеждат възражения, различни от тези по първоначалния отговор.
Безспорно установено е от представената по делото влязла в сила на 06.01.2017 г. Присъда по нохд № 856/2016 г. на ОС – Пазарджик факта на ПТП от 7.7.2015 г., виновно причинено от П.К.Б. като водач на л.а. марка „ М. … …“, рег. № …, което ПТП е причинило смъртта на деветгодишното дете В. В.Б. – брат на ищците. Няма спор и относно факта че деликвента Б. не е имал задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към датата на ПТП – 07.07.2015 г.
Относно вредите са ангажирани по делото гласни доказателства – свидетели и съдебно психиатрична експертиза.
Свидетелят А. С. М. депозира показания че познава семейството на ищците от 9 години. Семейството имало 6 деца, в това число и В., който починал преди 5 години. Ищците били в близки отношения с починалия си брат, но най близък с него бил най – големия – Е., който се и грижел за него. Е. и понастоящем тъгувал за брат си и не е превъзмогнал загубата му. И другите тъгували за В., но не колкото Е.. По малките деца и досега показвали снимки на В. и казвали че е починал. Тези от децата, които станали свидетели на катастрофата, при която загинал изпаднали в паника.
Свидетелят В. Г. Я. депозира показания че всички в семейството и досега говорят за В. Най много го споменавал Е., казвал „ брата си отиде, липсва ни“. Децата били шест, заедно си играели като малки. Най –големият Е. се грижел за тях. Към деня на катастрофата Е. бил на 11 година, починалия В. – на 9, останалите били съответно на 6,4,3 и 2 годишна възраст.
Според заключението на психиатричната експертиза ищците Б., Д. и Н. – съответно на 2, 3 и 4 години към датата на ПТП са психично здрави и не са претърпели стресови реакции и душевно разстройство от смъртта на брат си В. Тези ищци нямат спомени за починалия си брат. На тази възраст по принцип и конкретно за ищците представата за смъртта е релевантна на общия фон на настъпила меланхолия в семейството, без да се вниква в дълбочина, поради което и тревожността – като реакция към смъртта, е краткотрайна и неосъзната. Същото е и по отношение на Д., с това само изключение че той – 6 годишен към датата на ПТП, има съхранени откъслечни спомени за В. Съхранени откъслечни спомени за починалия си брат има и ищецът Е. – 11 годишен към датата на ПТП, но на въпроса как и от какво е починал В. заявява да не знае. Състоянието му е еквивалент на психично здраве, не е имал стресови реакции и психично разстройство, а само физиологични, не болестни, неосъзнати реакции на бързопреходен дискомфорт.
След съвкупна преценка на ангажираните гласни доказателства – свидетелски показания и експертиза, окръжният съд е приел да не е установена изградена трайна и дълбока емоционална връзка между който и да е от ищците и покойния им брат В., от разрушаването на която - вследствие неговата смърт, те да се претърпели морални вреди и в частност възведените. Ищците Б., Д. и Н. нямат никакъв спомен за В., а Д. и Е. – само откъслечно съхранени спомени за него. С оглед което исковете за обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени като недоказани по основание, без да се коментира размера.
Във въззивната жалба се поддържа че искът е доказан по основание от показанията на свидетелите – цитирани по горе и изводът на първостепенния съд в противна насока е неправилен. Тези свидетели – с преки и непосредствени впечатления, установили изключително близката емоционална връзка на ищците с покойния им брат, както и претърпените неимуществени вреди – значителни по степен, продължителни, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. По изложените в тази насока доводи поддържат исковете да са доказани по основание и да следва да се уважат в размери съобразно критерия по чл. 52 от ЗЗД за справедливо обезщетяване.
Сэгласно ТР № 1/21.06.2018 г. на ВСК, ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен роднина са и братята и сестрите на починалото лице, доколкото в традиционното българско семейство братята и сестрите са сред лицата от най близкия семеен кръг, те са част от разширеното българско семейство, поради което с оглед така съществуващата родствена връзка се презумира че отношенията помежду им се характеризират с взаимна обич, духовна близост и морална подкрепа. Формалната връзка на родство обаче не е достатъчна, следва при пълно и главно доказване да се установи изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия брат/сестра, от разрушаването на която вследствие смъртта преживелият търпи морални болки и страдания, сериозни като интензитет и продължителност.
В случая – както правилно е приел окръжният съд, не се установява съществуваща такава връзка между всеки от въззивниците - ищци от една страна и покойния им брат В.
Ищците Б., Д. и Н., нямат и с оглед възрастта си към датата на неговата смърт – съответно на 2, 3 и 4 години, не биха могли и да имат спомени за него, съответно изградена трайна и продължителна емоционална връзка с него, от разрушаването на която да са търпели и да продължават да търпят болки и страдания - не само значителни по интензитет и продължителност, а и изобщо и в частност възведените. Това е безспорно установеното от заключението на експерта и показанията на свидетелите и конкретно тези на свидетеля М. че сега – 5 години след катастрофата, те показвали негова снимка не обосновава извод в противна насока. Нормално е – както е приел и окръжният съд, понастоящем те да са получили от родителите си информация че са имали и брат В., който е починал, както и да им е показана негова снимка.
Липсата на изградена с покойния В. трайна и продължителна емоционална връзка, съответно болки и страдания от разрушаването й не се установява и по отношение на въззивника Д. – 6 годишен към датата на ПТП. Той – съгласно заключението на експерта, има епизодични откъслечни спомени за него. Показанията на свидетелите не установяват конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават извод за търпени от Д. болки и страдания вследствие смъртта на брат му, значителни по степен и с продължителност и понастоящем. Не се установяват – напротив опровергават се от приетата експертиза, да е преживял възведените стресова реакция и душевно разстройство.
Най – голямото дете Е. – 11 годишен към смъртта на В. и най близък до него по възраст, според експерта също не е преживял стресова реакция и душевно разстройство. Състоянието му е еквивалент на психично здраве. Има откъслечни спомени за В., но наличието на такива само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за морални вреди, значителни по степен и продължителност, още повече че пред експерта заявява да не знае от какво е починал брат му. При така установеното изявлението му – според показанията на свидетелите, че „ брата ми липсва „ не обосновават извод за изградена между този ищец и покойния му брат особена трайна и продължителна връзка на емоционална близост и привързаност, причинила му конкретни по вид и интензитет душевни страдания.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира по делото да не се установява между покойния В. и всеки от ищците да е била изградена трайна и продължителна емоционална връзка на силна привързаност, разрушаването на която да е причинила на последните конкретни по вид и значителни по степен, интензивност и продължителност душевни болки и страдания. Извод в противна насока не се обосновава от показанията на свидетелите – както неправилно поддържат въззивниците. Заявеното от свидетелите че децата живеели в общ дом, играели заедно, а Е. водел покойния си брат си на училище, и те двамата като най големи помагали на родителите си в грижите за по малките деца, са традиционните за отглежданите в едно семейство братя и сестра в детска възраст житейски обстоятелства, които сами по себе си те не са достатъчни да докажат исковете по основание. За тяхното пълно и главно доказване е необходимо установяване на конкретни факти и обстоятелства, сочещи на изградени връзки на силна, трайна, дълбока и продължителна емоционална привързаност, причинила конкретни по вид и значителни по интензивност и времетраене душевни болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за родствената връзка. Такива духовни емоционални връзки по делото не се установиха, не се установиха и морални страдания – както възведените, така и други такива, които да е справедливо да бъдат обезщетени по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и разрешенията, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТНК.
По така изложените съображения настоящата инстанция намира че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което се потвърждава.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 151 от 04.11.2019 г., пост. по т.д. № 77/2019 г. на Окръжен Съд – Пазарджик.
Решението е постановено при участието на П.К.Б., ЕГН – ********** като трето лице – помагач на Г. Ф. – гр.С., Булстат ….
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: