ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София , 31.10.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – наказателно
отделение, XVII-и
въззивен състав в закрито заседание на 31.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с-я
СИМОНА УГЛЯРОВА
постави
за разглеждане ВНЧД № 4458/2019г.,
докладвано
от съдия Снежина Колева, при което намери:
Производството
е по глава 22 НПК .
Предявена
е жалба от адвокат К.Т., защитник на подс.
Д.С.А., срещу определение на СРС , 20
състав, от 17.10.2018г., по нохд № 14862/2019г., с което
е оставено без уважение искането за
изменение на МНО от „Задържане под стража“ / ЗС/ в по- лека.
Жалбата
е предявена в 7 – дневен срок от обявяване
на обжалвания акт и е допустима. В
сезиращия настоящата инстанция акт се сочи незаконосъобразност на определението
на СРС и се иска
отмяната му, като се твърди, че друг вид,
вкл. и домашен арест би осъществило целите на мерките за принуда .
За да остави
без уважение искането за промяна на МНО, първият съд е отчел, че от задържането на лицето – 24.03.19г. е
изминал достатъчно дълъг период от време, въпреки който реалната опасност от извършване
на престъпление не е намалила
интензитета си до степен, че последната да бъде преценена като хипотетична и
това да обуслови по – лек вид мярка.
Въззивният
съд намира, че изводите на СРС следва да се споделят.
Видно
е, че подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1 т.3 вр. с чл. 194,
ал.1 вр. с чл. 29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК от 10.03.19г. Данните по делото обосновават извод, че
обвинението не е произволно. В този аспект, в рамките на д.п., съдебните състави, осъществяващи контрол над
ЗС, подробно са аргументирали този извод,
при което доводи в тази насока тук не следва да се изтъкват .
Реална
опасност подсъдимият да се укрие не е налице, а такова е и заключението на СРС в обжалваното определение, поради което
съображенията в частната жалба по този
въпрос съвпадат с действително установените данни за постоянен
и известен адрес и самоличност на
лицето, както и липса на предприети
действия за избягване на наказателно преследване или създаване пречки на същото.
Изводът
на СРС за реална опасност от извършване на престъпление се обосновава с данните
за обремененото съдебно минало на
лицето, което и в тази фаза на процеса,
следва да се отчита като фактор, обуславящ горния извод . И тава е така,
доколкото актовете на съда / двадесет и два/, по които са постановени осъждания са
многобройни, при което тази не еднократност на предприемано поведение, обосновава извод,
че пребиваването в местата за лишаване от свобода не води до намаляване на интензитета на тази опасност
и не я прави хипотетична.
Ето
защо и към този момент този вид принуда се
явява законосъобразна по вид и степен на
ограничение, без същата да се превръща в наказание за лицето.
Делото
се насрочва от СРС и разглежда с приоритет – видно от хронологията на
движението му, поради което и на този етап не съществуват основания, които да
водят до извод за отсъствие на дължимите мерки от страна на компетентния орган
по решаване на този правен спор и да
правят неоправдани ограниченията спрямо подсъдимия.
С оглед
изтъкнатото, СГС намира, че определението на СРС за законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2 вр. с чл. 248, ал.1
т. 6 НПК,
Софийски Градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 20.12.2018г. , на Софийски
районен съд, 20 състав, по нохд №
№ 14862/2019г., с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение на подс. Д.С.А..
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: