Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260125           04.02.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 5217 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 498, ал.3 КЗ.

Ищецът А.Н.Т. твърди, че вследствие на ПТП, настъпило на ********* е претърпял неимуществени вреди, тъй като са му били нанесени травматични увреждания - средна телесна повреда, свързана с физически болки и страдания, както и с неблагоприятни психически изживявания. Вреди били нанесени и на собствения му автомобил. Ответното дружество било застраховател по гражданската отговорност на извършителя.  Ищецът предявил пред застрахователя претенция да му се изплатят 3 000 лева за имуществените вреди, свързани с увреденото МПС и 20 000 за неимуществени вреди. Застрахователят бил изплатил обезщетение от 1000 лева за неимуществени вреди, и от 626,50 лева за имуществените. Тези суми не удовлетворявали  ищеца, поради което той иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати общо 20 423,50 лева,  от които 19 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, 30 лева обезщетение за имуществени вреди - разходи по съдебно медицинско удостоверение и 1393,50 лева обезщетение за имуществени щети за увредения лек автомобил.

Ответникът „ЗД Бул инс“ АД не оспорва фактите свързани с настъпването на ПТП, вината на водача, както и това че виновния водач имал застраховка гражданска отговорност в дружеството. Не се оспорват настъпването на травматични увреждания за ищеца. Спори само за размера на обезщетението, като счита, че претенцията е прекомерна.

Съдът намери за установено следното:

            На ********  около 12,50 часа  на път *****, в посока гр. ***** – с. ***** настъпило пътно-транспортно произшествие. Лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег.№ ********* управляван от Н.В.Г., при нарушаване на правилата за изпреварване, блъснал управлявания от ищеца Т. лек автомобил марка “*****“, мод. *****, с рег. № ******, който в този момент предприемал маневра ляв завой към с. *******.

            Относно описаното ПТП било образувано наказателно производство, като с решение на Пловдивския районен съд постановено на 03.10.2018г. по НОХД № 4123/2018г. причинителят Н.В.Г. бил признат за виновен в това, че след нарушаване на правилата на ЗДВП, по непредпазливост причинил на А.Т.  средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ключицата  - престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК. Решението на съда е влязло в сила на 19.10.2018г. /лист 7/.

            Установява се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че в резултат на произшествието ищецът Т. получил счупване на лявата ключица, контузия в лявата раменна област, контузия на главата и охлузване над седми шиен прешлен / лист 94/. Счупването на лявата ключица довело до трайно затрудняване на движенията на лявата ръка, като възстановителният период от нея е в порядъка между 45- 55 дни, при благоприятен оздравителен процес и без настъпване на усложнения. Останалите контузии са причинили на ищеца болка и страдание, без разстройство на здравето, като за отшумяването им е бил необходим период от около 12- 15 дни.

Установява се от показанията на свидетелите А.М.Д. и Н.И.Т., че в първите няколко седмици след катастрофата ищецът изпитвал силни болки, заради които се налагало да приема болкоуспокояващи медикаменти. Пострадалата му ръка била обездвижена за около два месеца, което пораждало и пречки при ежедневното битово обслужване на ищеца – трудности при обличането и извършването на личен тоалет / лист 76/. След приключване на лечението, както и понастоящем ищецът се оплаквал от това, че лявата му ръка е с намалена сила, поради което се налага да я щади. Освен това, при промяна на времето усещал в нея болка и дискомфорт. Свидетелите сочат също, че автомобилът, с който пътувал ищеца бил увреден до такава степен, че се наложило да бъде предаден за скрап.

            Изложеното от свидетелите, относно причинените на ищеца травми се потвърждава от заключението на медицинската експертиза. В частта си относно състоянието на автомобила след катастрофата, показанията се потвърждават от представените по делото писмени доказателства – удостоверение на МВР от ******* и копие на регистрационен талон, от които е видно, че регистрацията на превозното средство е прекратена /лист 8 и 9/.

            Не се спори по делото, че гражданската отговорност на причинителя на вредата е била към датата на настъпване на процесното ПТП е била застрахована в дружеството ответник. Със заявление от ******* ищецът предявил пред застрахователя претенция с искане за изплащане на сумите 20000 лв. неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически дискомфорт – страх, несигурност и притеснение, както и на 30 лв. имуществени вреди във връзка с издаване на съдебно-медицинско удостоверение / лист 21/. Подадена била и втора молба от ********** с искане за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, в резултат на тоталната щета и бракуване на собствения на ищеца автомобил, в размер на 3000 лв. / лист 27/.

С писмо от ******** ответникът съобщил на ищеца, че му е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., която пострадалият приел да получи / лист 25 и 27/. В последствие с писмо от ********** ищецът бил уведомен също, че му е определено допълнително обезщетение в размер на 626,50 лв., относно обезщетяване на вредите настъпили върху моторното превозно средство /лист 34/.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза пазарната стойност на автомобила на ищеца към датата на ПТП е била 1936 лв. Стойността на нанесените вреди, след приспадане на стойността му след предаването му за скрап е 1648 лв. /лист 71/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

            Според чл.477 ал.1 КЗ Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

            В настоящия случай безспорно се установи, че ищецът Т. е получил телесни увреждания в резултат на причинено от застрахованото лице – А.Д. пътно-транспортно произшествие, относно което е налице влязла в сила присъда. По силата на чл.300 ГПК тази присъда е задължителна за настоящия съд, относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. Настъпилите телесни повреди – счупване на ключицата на ищеца представляват средна телесна повреда, като е включена в състава на престъплението, относно което е постановен акта на наказателния съд.

            От заключенията на експертизите може да се обоснове безспорен извод, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите за ищеца травматични увреждания, които са били свързани с интензивни болки и страдания преживени от пострадалия. Периодът за възстановяване от счупването е близо два месеца. След това, дори понастоящем пострадалият продължава да не е възстановил в предишния обем функционалността на лявата си ръка, което е видно от гласните доказателства. Ограничена е била възможността на ищеца да се самообслужва в бита си. Освен физическите болки ищецът претърпял и други неприятни изживявания. Това е така, защото преживяната от него катастрофа е събитие което е животозастрашаващо, поради което по неизбежност е свързана с значителен стрес.

             В случая обезщетението се претендира за вреди изразяващи се в болки и страдания, които нямат имуществен еквивалент. Съобразно чл.52 ЗЗД те следва да бъдат обезщетени по справедливост.

            Съдът счита, че принципът на справедливостта налага да бъдат съобразени както характера на уврежданията и засегнатото благо, но също и обстоятелствата при които са настъпили вредите. В случая е причинено счупване на ръка, което е довело до ограничаване на възможността да се ползва крайника и дискомфорт за периода през който той е бил имобилизиран. Пострадалият е търпял и болки. Периодът в който са изпитвани неблагоприятните последици е със средна продължителност – около два месеца. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо възмездяване на изпитаното от ищцата е необходима сума в размер на 7000 лева. От това обезщетение следва да се приспадне вече платената от застрахователя сума от 1000 лв. Поради това искът за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 6000 лв., като се отхвърли за разликата до претендираните 19000 лв.

            Във връзка с травматичните увреждания на ищеца са разходите, които той е направил за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, които възлизат на 30 лв. /лист 18/. Предвид това, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, свързани с медицински разходи, следва да се уважи изцяло.

            От вредоносното деяние са възникнали и вреди върху управлявания от ищеца автомобил. Щетите върху него са били от такова естество, че са наложили бракуването му. Така нанесените щети са също в причинна връзка с деликта на застрахованото лице поради което следва да бъдат възстановени от застрахователя. Размерът на тези вреди, съобразно заключението на експертизата, е 1648 лв. Когато от тази сума се приспадне размера на вече заплатеното от ответника обезщетение – 626,50 лв., се получава 1021,50 лв. С оглед това съдът намира, искът за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на автомобила на ищеца, следва да бъде уважен до 1021,50 лв. и отхвърлен за разликата до претендираните 1393,50 лв.

            Съобразно чл.84, ал.2 ЗЗД  следва да се присъди и законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на деликта  - ****** законната лихва върху обезщетението следва да се присъди от датата на увреждането, съобразно чл.84, ал.3 ЗЗД.

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 466,44 лева.

            Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 1008 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на А.Н.Т. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 432 КЗ вр. 498, ал.3 КЗ, общо 6051,50 лв./шест хиляди и петдесет и един лева и 50ст./, от които: 6000 лв./шест хиляди лева/ неимуществени вреди, 30лв./тридесет лева/ имуществени вреди за медицински разходи и 1021,50 лв. / хиляда двадесет и един лева и 50 ст./ имуществени вреди причинени на лекия автомобил на ищеца с рег.№ *********, което обезщетение  се дължи от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица №************, които вреди са резултат от настъпило на ********* пътно-транспортно произшествие, за което причинителят – Н.В.Г. е бил признат за виновен с Решение от 03.10.2018г. по НОХД № 4123/2018г. на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от ******** до окончателното изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер от общо 20423,50 лв., от които: 19000 лв. претендирани като обезщетение за неимуществени вреди и 1393,50 лв. – за обезщетение за имуществени вреди.

 

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, да заплати на А.Н.Т., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 466,44 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и 44ст./, деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА А.Н.Т. ***“ АД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1008лв. /хиляда и осем лева /, деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Ж. Желев

 

Вярно с оригинала.

С.Г.