№ 3114
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110158184 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
25.02.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №58184 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е по повод на постъпила в законен срок искова молба от ......, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ..... – Изп. директори, срещу М.
Д. Г., като собственик на топлоснабден имот в гр...... с абонатен № ....., във връзка с указания
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на
пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 3 171,66 лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за отчетен период от
01.05.2019г. до 30.04.2022г., сума от 492,86 лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., сума от 42,05 лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г. и сума от 7,20 лв., представляваща
обезщетение за забава за задължение за дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до
09.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 9076/2023г. на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, редовно уведомен на 24.06.2024г. чрез
работодателя си, не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито
доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на НА за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №....г., том III, н.д. №506/2008г. на Нотариус Цв. Д.а, рег. №...., район
на действие: СРС, с който ...... са учредили договорна ипотека в полза на ....., върху
процесния апартамент.
Представен е препис на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 28.02.1991г., с който ....... са придобили от ...... правото на
собственост върху процесния ведомствен апартамент.
Видно от у- ния за наследници, отв.М. Г. е наследник по закон на ....., починала на ......г.
и на ....., починал на .......г., като не се установява вписан отказ от откритите
наследства.
Съгласно прието заключение по СТЕ, ФДР за жилищната кооперация се извършва от
ищеца. Ползването на ТЕ за отопление и за срадна инсталция е преустановено официално
преди процесния период по искане на живущите в блока. В имота са монтирани 2 бр.
водомери. ТЕ за БГВ е начислена както следва: за отопл. сезон 2019/2020г.е начислена на
база, поради неосигурен достъп до имота, по 140 л/ денонощие за 1 човек. За отопл. сезони
2020/2022г. е начислена ТЕ за БГВ по визуалния отчет на водомер с фабр. №......
Правните изводи на съда са следните:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител. Видно от
ангажираните писмени доказателства по делото е, че отв. страна е собственик на процесния
имот и носи отговорност за потребената ТЕ и е установено качеството „потребител на ТЕ“
на ответника по делото.
2
При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати
се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, / МСРС/ по реда
на т.7.3.1, като потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 70, ал. 5. Екстраполация по МСРС се
определя съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или
обемите на имотите в сградата- етажна собственост, като при липса на данни се приемат
данните на подобен имот, напр. на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се
определя отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема
на имота и най- голямото отношение за имот с топломер се приема за МСРС.
Екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като инсталираната мощност на
имота и/или обемът му се умножи с МСРС. Начисляването на сметки за ТЕ по
екстраполиран отчет следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба,
тъй като подобен ред за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява
наказателен механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в
топлоснабден имот. На осн. чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/о604.2007г. за
топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие - когато не е осигурен достъп за отчитане. В настоящия случай от ангажираните
доказателства се установява, че служебно е начислена ТЕ за БГВ за имота за двата
отоплителни сезони. Видно и от двете приети заключения по делото е, че е начислена ТЕ за
отопление. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в
процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ,
изразходвана през процесния период и надлежното й ценообразуване. Задължение на
потребителя на услугата е да заплаща стойността на реално потребената от него ТЕ. С оглед
на това исковите претенции следва да се приемат за частично основателни само за
задълженията за ТЕ за БГВ по за сумата от общо 3 171,66 лв.
Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на
чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение
върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за
потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на
потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера
на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на
отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По
аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки,
следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими, в който смисъл е и
актуалната практика на въззивната инстанция.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението. На
следващо място, както вече се посочи, отношенията по „топл. счетоводство“ на сгради в
режим на ЕС се уреждат на договорна основа между ФДР и съотв. етажна собственост.
Видно от приложени към ИМ писмени доказателства е, че е налице искане от представители
на етажната собственост ищецът да извършва „топл. счетоводство“ в сградата. Сключен
договор между ЕС и ищеца като ФДР, с който да се определя цената на тази услуга не е
налице. С оглед на това исковите претенции за заплащане на дог. възнаграждение за
извършване на „топл. счетоводство“ следва да се приемат за неоснователни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавна такса, депозит за експертиз от 250 лв. и
юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, в размер на
3
574,65 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство
е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г. Разноските на ищеца за снабдяване с писмени доказат.
остават за извършилата ги страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Д. Г., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ..... – Изп. директори, съществува вземане за сумата от 3 171,66 /три
хиляди сто седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр........, аб. №....., за отчетен период:
01.05.2019г.- 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
съдебно сезиране– 21.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9076/2023г. по описа
на СРС, 165 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ..... – Изп. директори, срещу М. Д. Г., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 492,86 /четиристотин
деветдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 15.09.2020г.- 09.02.2023г., сума от 42,05 /четиридесет и два лева и пет
стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.01.2020г.-
30.04.2022г. и сума от 7,20 /седем лева и двадесет стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава за задължение за „дялово разпределение“, за периода: 05.03.2020г.-
09.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №9076/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ......,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .....– Изп.
директори, сума от 574,65 /петстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/
лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис на страните.
Районен съдия:
4
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
25.02.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №58184 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок искова молба от ......, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ..... – Изп. директори, срещу М.
Д. Г., като собственик на топлоснабден имот в гр...... с абонатен № ....., във връзка с указания
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на
пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 3 171,66 лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за отчетен период от
01.05.2019г. до 30.04.2022г., сума от 492,86 лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., сума от 42,05 лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г. и сума от 7,20 лв., представляваща
обезщетение за забава за задължение за дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до
09.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 9076/2023г. на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, редовно уведомен на 24.06.2024г. чрез
5
работодателя си, не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито
доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на НА за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №....г., том III, н.д. №506/2008г. на Нотариус Цв. Д.а, рег. №...., район
на действие: СРС, с който ...... са учредили договорна ипотека в полза на ....., върху
процесния апартамент.
Представен е препис на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 28.02.1991г., с който ....... са придобили от ...... правото на
собственост върху процесния ведомствен апартамент.
Видно от у- ния за наследници, отв.М. Г. е наследник по закон на ....., починала на ......г.
и на ....., починал на .......г., като не се установява вписан отказ от откритите
наследства.
Съгласно прието заключение по СТЕ, ФДР за жилищната кооперация се извършва от
ищеца. Ползването на ТЕ за отопление и за срадна инсталция е преустановено официално
преди процесния период по искане на живущите в блока. В имота са монтирани 2 бр.
водомери. ТЕ за БГВ е начислена както следва: за отопл. сезон 2019/2020г.е начислена на
база, поради неосигурен достъп до имота, по 140 л/ денонощие за 1 човек. За отопл. сезони
2020/2022г. е начислена ТЕ за БГВ по визуалния отчет на водомер с фабр. №......
Правните изводи на съда са следните:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител. Видно от
ангажираните писмени доказателства по делото е, че отв. страна е собственик на процесния
имот и носи отговорност за потребената ТЕ и е установено качеството „потребител на ТЕ“
на ответника по делото.
При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати
се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, / МСРС/ по реда
на т.7.3.1, като потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 70, ал. 5. Екстраполация по МСРС се
определя съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или
обемите на имотите в сградата- етажна собственост, като при липса на данни се приемат
данните на подобен имот, напр. на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се
определя отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема
на имота и най- голямото отношение за имот с топломер се приема за МСРС.
Екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като инсталираната мощност на
имота и/или обемът му се умножи с МСРС. Начисляването на сметки за ТЕ по
екстраполиран отчет следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба,
тъй като подобен ред за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява
6
наказателен механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в
топлоснабден имот. На осн. чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/о604.2007г. за
топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие - когато не е осигурен достъп за отчитане. В настоящия случай от ангажираните
доказателства се установява, че служебно е начислена ТЕ за БГВ за имота за двата
отоплителни сезони. Видно и от двете приети заключения по делото е, че е начислена ТЕ за
отопление. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в
процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ,
изразходвана през процесния период и надлежното й ценообразуване. Задължение на
потребителя на услугата е да заплаща стойността на реално потребената от него ТЕ. С оглед
на това исковите претенции следва да се приемат за частично основателни само за
задълженията за ТЕ за БГВ по за сумата от общо 3 171,66 лв.
Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на
чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение
върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за
потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на
потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера
на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на
отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По
аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки,
следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими, в който смисъл е и
актуалната практика на въззивната инстанция.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението. На
следващо място, както вече се посочи, отношенията по „топл. счетоводство“ на сгради в
режим на ЕС се уреждат на договорна основа между ФДР и съотв. етажна собственост.
Видно от приложени към ИМ писмени доказателства е, че е налице искане от представители
на етажната собственост ищецът да извършва „топл. счетоводство“ в сградата. Сключен
договор между ЕС и ищеца като ФДР, с който да се определя цената на тази услуга не е
налице. С оглед на това исковите претенции за заплащане на дог. възнаграждение за
извършване на „топл. счетоводство“ следва да се приемат за неоснователни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавна такса, депозит за експертиз от 250 лв. и
юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, в размер на
574,65 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство
е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г. Разноските на ищеца за снабдяване с писмени доказат.
остават за извършилата ги страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Д. Г., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ..... – Изп. директори, съществува вземане за сумата от 3 171,66 /три
хиляди сто седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
7
задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр........, аб. №....., за отчетен период:
01.05.2019г.- 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
съдебно сезиране– 21.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9076/2023г. по описа
на СРС, 165 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ..... – Изп. директори, срещу М. Д. Г., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 492,86 /четиристотин
деветдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 15.09.2020г.- 09.02.2023г., сума от 42,05 /четиридесет и два лева и пет
стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.01.2020г.-
30.04.2022г. и сума от 7,20 /седем лева и двадесет стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава за задължение за „дялово разпределение“, за периода: 05.03.2020г.-
09.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №9076/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ......,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .....– Изп.
директори, сума от 574,65 /петстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/
лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис на страните.
Районен съдия:
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9